Страни от ЕС
Структура на управленските нива
Таблица 1
Държава
|
Регионални власти
|
Местни власти
|
Гърция
|
13 региона
|
Първо ниво – 1033 общини
Второ ниво – 51 префектури
|
Португалия
|
2 автономни региона + планови региони
|
308 общини, 4241 епархии
|
Дания
|
|
Две нива местни власти – 275 общини и 14 области
|
Гърция, Португалия и Дания, както и всички страни-членки на ЕС имат демократични политически системи на поднационално равнище, покриващи различни географски области. Гърция е разделена на 13 региона, които функционират като децентрализирани единици на държавната власт и на две нива местни власти, състоящи се от 1033 общини и 51 префектури. Португалия спада към страните с децентрализирани единици на избираема администрация на регионално ниво, където можем да говорим за регионално управление. Тя е разделена на два автономни региона – остров Мадейра и Азорските острови, плюс административни региони, последните обаче не функционират, тъй като през 1998 г. е отхвърлен референдумът за самоуправляващите се административни региони. Освен тях Португалия е разделена на 308 общини и 4241 епархии. В Дания местното управление се осъществява от два вида власти: 14 области и 275 общини, като между тях не съществува никаква йерархия.
От трите държави Гърция е с най-висока степен на централизация, но след влизането й в ЕС и с последните реформи в страната се наблюдава стремеж към все по-висока степен на децентрализация. Това се постига чрез определянето на регионите като административни единици със собствена организация, избираемост на префектурите и подобряване на структурата и функционирането на първото ниво на местното самоуправление, спомагащи за по-добрата ефективност на работата и вземането на решения за развитието и инвестиционните инициативи на местно равнище.
В Португалия съществува ниво на регионално управление, което обаче е действащо само на остров Мадейра и Азорските острови, които като автономни региони притежават висока степен на политическа самостоятелност. Те имат право да издават наредби и на законодателна инициатива в широк спектър от области. Въпреки че Конституцията урежда създаването на административни региони в континентална Португалия, все още съществуват неразрешени въпроси относно ползата от тях, териториалното им определение, задачите, които ще изпълняват и източниците им на финансиране. В момента на континента продължават да съществуват пет планови региона, които съответстват на ниво NUTS II1 в ЕС и правителството е създало децентрализирани служби към тях. И в Португалия се правят по-нататъшни стъпки към регионализация и децентрализация на общините. През 1999 г. със закон се урежда нова рамка за прехвърляне на правомощия на общините през периода 2000 – 2003 г., което е значителна стъпка в тази насока.
В Дания няма регионално ниво на управление, но има две равностойни нива на местно самоуправление, едното от които – областите- се счита за междинно ниво, дори някои автори ги наричат регионални власти, но всъщност те са на едно ниво с общините. Разделението на различните нива и традициите на местното самоуправление съществуват отдавна в датската държава, но претърпяват най-голямо развитие след реформата и приемането на нов закон през 1970 г. Понастоящем основните тенденции в развитието на датските местни власти са съсредоточени върху подновяване на публичния сектор с цел увеличаването на ефективността на всички нива, формирането на стратегически връзки между по-малките общини и въвеждането на пазарни механизми при предоставянето на услуги.
Разпределение на прерогативите и отговорностите
Таблица 2
Функция
|
Гърция
|
Дания
|
Португалия
|
Централна власт
|
Префектури
|
Първо ниво местни власти
|
Централна власт
|
Области
|
Общини
|
Централна власт
|
Региони
|
Общини
|
Образование
|
Начално
|
X
|
X
|
X
|
|
|
X
|
|
X
|
X
|
Средно
|
X
|
X
|
X
|
|
X
|
|
|
X
|
X
|
Висше
|
X
|
|
|
X
|
|
|
X
|
|
|
Социални услуги
|
Ясли
|
|
|
X
|
|
|
X
|
|
|
X
|
Детски градини
|
|
|
X
|
|
|
X
|
|
|
X
|
Социални домове
|
X
|
|
X
|
|
|
X
|
|
|
X
|
Социални помощи
|
X
|
|
|
|
|
X
|
X
|
X
|
|
Здравни услуги
|
Здравеопазване
|
X
|
X
|
X
|
|
X
|
X
|
|
X
|
X
|
Болници
|
X
|
X
|
|
|
X
|
|
|
X
|
X
|
Култура, отдих, спорт
|
X
|
X
|
X
|
|
X
|
X
|
|
|
X
|
Комунални услуги
|
Водоснабдяване и канализация
|
X
|
|
X
|
|
|
X
|
|
|
X
|
Електричество
|
X
|
|
|
|
|
X
|
|
|
X
|
Околна среда, обществена чистота
|
Сметосъбиране
|
|
|
X
|
|
|
X
|
|
|
X
|
Почистване
|
|
|
X
|
|
|
X
|
|
|
X
|
Гробищни паркове
|
|
|
X
|
|
|
X
|
|
|
X
|
Опазване на околната среда
|
X
|
X
|
X
|
|
|
X
|
|
|
X
|
Транспорт и пътища
|
Пътища
|
X
|
X
|
X
|
|
X
|
X
|
|
X
|
X
|
Обществен транспорт
|
X
|
X
|
X
|
X
|
X
|
|
|
X
|
X
|
Градско развитие
|
Градоустройство
|
X
|
X
|
X
|
|
X
|
X
|
|
X
|
X
|
Регионално планиране
|
X
|
|
|
|
X
|
|
|
X
|
|
Местно икономическо развитие
|
|
X
|
X
|
|
X
|
X
|
|
X
|
X
|
Обща администрация
|
Полиция
|
X
|
|
X
|
|
|
X
|
X
|
|
X
|
Пожарна
|
X
|
X
|
X
|
|
|
X
|
|
|
X
|
Гражданска защита
|
X
|
X
|
X
|
|
|
X
|
|
|
X
|
Разрешителни/лицензи
|
|
X
|
X
|
|
|
X
|
|
|
|
Горната таблица представя разпределението на правомощията на различните нива на управление в трите разглеждани държави от ЕС. Като най-общ извод може да се посочи, че местните власти в Гърция са отговорни за преобладаващата част от социални и икономически дейности в съответствие със законовите разпоредби, в Португалия акцентът в работата на местните и регионални власти е върху капиталовите инвестиции, докато в Дания – върху предоставянето на различни видове услуги, сред които най-голяма част заемат социалните услуги.
В Гърция основната задача на местните власти е да се грижат за социалните, икономически, културни и интелектуални интереси на своите граждани в съответствие с конституционните разпоредби. Общините и общностите имат неограничени правомощия относно местните дела, като основните им отговорности касаят предоставянето на комунални услуги, пътища и градоустройство, детски ясли и градини, социални дейности, опазване на околната среда, предоставяне на лицензи и др. Префектурите отговарят за икономическото, социално и културно развитие като не се месят в задълженията на общините. Между двете нива местно самоуправление не съществува йерархична зависимост. Регионите са отговорни за икономическото и социално планиране, прилагат националната политика и политиката на ЕС, свързани с развитието на тяхната територия и служат за връзка между централната и местната власт.
В Португалия местните власти нямат никакви изключителни правомощия. Те изпълняват общата рамка, предвидена по закон. Двата автономни региона имат специален статут, който им дава законодателни и изпълнителни правомощия по въпросите, отнасящи се до регионите. Най-голямото разходно перо на местните власти е в областта на капиталовите инвестиции и по-специално - в транспорта, инфраструктурата, началното обучение и жилищата. Разходите на автономните региони също е съсредоточено в тези области и върху социални дейности.
Местните власти в Дания са отговорни за почти всички услуги, свързани със социалното осигуряване на гражданите. Общините и областите предоставят всички услуги в областта на здравеопазването, основно и средно образование, социални услуги, администрират социалното подпомагане и са отговорни за планирането, опазването на околната среда, транспорта, водоснабдяването и енергоснабдяването.
Основните разходни пера на общините са грижите за възрастните хора (19%), основни училища (17%) и грижи за децата (16%). Основните разходни пера на областите са за болнични услуги (48%), здравеопазване и здравно осигуряване (30%) и средни училища (13%).
Разпределение на финансовите приходи по източници
Таблица 3
Държава – управленско ниво / Източник
|
Държавни субсидии %
|
Собствени приходи %
|
Други %
|
Гърция
|
Общини
|
52
|
40
|
3
|
Префектури
|
93
|
5
|
1
|
Португалия
|
Общини
|
36
|
38
|
26
|
Дания
|
Общини
|
20
|
80
|
|
Области
|
15
|
85
|
|
Таблицата представя в най-обобщен вид разпределението на финансовите приходи по източници за трите страни като данните са извлечени от по-точни таблици, представени в отделните казуси. Поради тази причина, представените стойности са приблизителни и служат само за най-общо сравнение. В Гърция и Португалия местните власти разчитат най-вече на държавните субсидии (като в Португалия те са разпределени в различни държавни фондове), а в Дания основната част на приходи на местните власти са местните данъци и такси. В Португалия данъчната политика се определя централно и общините нямат право да въвеждат нови данъци и да ги контролират. Събирането на данъци се извършва и разпределя от централната власт. Така че приходите, определени като местни данъци, са основно споделени данъци с централната власт. Някои данъци в Гърция също са споделени. В Дания само незначителна част от данъчните постъпления се акумулират от споделени данъци, но съществуват т. нар. изравнителни схеми за прехвърляне на средства в по-бедните общини.
Основният източник на финансиране за местните власти в Гърция са целевите бюджетни субсидии. Субсидиите, съставляващи 52% от брутните разходи на общините и около 93% на префектурите, се разпределят официално от централната власт всяка година като сумите са строго определени. Таксите за услуги са около 23,6 %, а данъците - 13 %.
В Португалия, местните и регионални власти играят сравнително важна роля в капиталовите инвестиции, допринасяйки за приблизително 25% от обществените капиталови инвестиции. От общия годишен приход на местните власти, основните субсидии съставляват около 30,3%. Местните данъци, определяни от централната власт, представляват 23,3%, а таксите 14,7%. Трансферите от ЕС също са важен източник на доходи за общините.
В Дания местните данъци съставляват най-важната част от приходите на местните власти. Те са 55% и 68% от източници на финансиране като дял от общите брутни разходи съответно на общините и областите; потребителски плащания и такси за услуги – съответно 25% и 17%, а държавните субсидии - 20% и 15%.
Сподели с приятели: |