Развитие и характер на законодателството в България2

Основният принцип на новото право се състои в едно рав­новесие между правото на личността и правото на обществото — в един компромис между индивидуалните потребности и обществените изисквания. От една страна, личната автономия, от друга страна, обществената солидарност.

Прочее, едно благородно и велико дело предстои на нашия законодател и на нашите правници, които имат присърце напре­дъка на обществото и желанието да видят въвеждането в нашето законодателство новите идеи за по-възвишен морал, който да от­говаря на нашите по-изтънчени чувства за справедливост и на обществения идеал за по-добър живот.

1 Председател на Кодификационната комисия към Министерството на правосъдието (1916-1931).

2 Публ. в сб. „60 години българско правосъдие. 1878-1941 г. С., Министерство на правосъдие, 1941“.

3 Пълна характеристика и оценка на Меджелето е обнародвана в немското списание Blatter fur vergleichende Rechtswissenschaft und Volkswirtschafslehrc (годишнина 1921—1924).

Меджелето е преведено на няколко езика: на български, френски и гръцки. На френски език има няколко превода, от които най-добри се считат преводът на Николаидес, обнародван в Сборника на Aristarcliibey, Legislation ottomane, 6-та част, Constantinople, 1881 г., и превода на George Young, обнародван в сборника, Corps de droit ottoman, 1905—1906, Oxford, Clarendon Press.

Сборникът на Aristarcliibey (част шеста) съдържа интересни исторически сведения по изработването на кодекса.

4 Henry Sumner Maine. Ancient Law, London, John Murray, 1909 cтp. 18.

5 Huber Eugen. Frlauterungen zum Vorentwurf, стр. 6

6 Тютрюмов, Гражданско право, 1922, стр. 10

7 Gaius. Institutionum commentarii quatour, I, 8

8 Редакторите на австрийския граждански законник Мартини и Цайлер (Zeiller), професори във Виенския университет по естествено и римско право, бяха романисти, Цайлер е издал първия коментар на закона: Comentar uber das allgemeine burgleriche Gesetzbuch (Wien, 1811 – 1813).

9 Randa. Die Schadenersatzpflicht, passim

10 Unger. System des Osterreichischen allgemeinen Privatrechts I стр. 3 и след.

11 Sedlacek. Codification du droit civil en Techecoslovaquie, Bulletin de la Societe de Legislation compare, 1925, 5, стр. 24

12 Впрочем, последното издание (трето от 1922 г., печатано в Белград) не се различава от първото издание на числото на параграфите.

13 Prof. Peritich. L`Evolution du droit civil en Serbie Livre du cinquantenaire.

14 Prof. Petrich, loc. cit., стр. 308.

15 Locre. La legislation civile de la France, том 21, стр. 169. – Сам Наполеон беше казал: „Моята слава се състои не в това, че съм спечелил 40 сражения. Ватерло ще заличи спомена за толкова победи, но онова, което нищо не може да заличи, онова, което вечно ще живее, е моят Code Civil (Montholon). - Тиер, в своята Histoire du Consulat, нарича Code Napoleon „Кодекс на модерния цивилизован свят.“

16 Maxim Leroy. Le Droit nouveau, стр. 6.

17 Sclopis. Storia della legislazione italiana, том II, стр. 447.

18 Bogisic Baltazar. A propos du Code civil du Montenegro, стр. 9

19 Genya La technique legislative dans la codification civile moderne. Livre du Centinaire. стр. 1012

20 Prof. Walker Gustav. Internationales Pravatrecht. Wien, 1924. passim. Също Laurent. Avant-projet de revision du code civil. стр. 22 - 147

21 Тази реформа е вече извършена със Закона за извънбрачните деца и за осиновяването от 26. ноември 1940 г.

22) Вж. Bulletin de la Society des etudes legislatives, год. 1901, 103, passim.

23 Colin et Capitan. Cours elem de droit civil, том I, стр. 978

24 Prof. Ascoli. L`Evolution du droit prive en Jtalie. Le Livre du cinquanten aire, том II, стр. 212

25 Ascoli, loc. cit., стр. 113.

26 La Revue trimestrielle de Droit civil, год. 1909, 8. том, стр. 195 и след. обнародва една обстойна студия върху разпорежданията на проекта Дарлан. Докладите и разискванията в сената по същия проект се съдържат в парламентарните документи за 1904 и 1906 г.

27 Проектът на Шалойа е обнародван в Rivista dl divitto civile 1910 г. стр. 252, а новият текст на законодателната комисия е обнародван в Сбор­ника на Commissione rcalc pci dopo guerra, стр. 230.

28 Prof. TriandafуllороuIоs. Droit civil grec. Le Iivre du cinquantcnairo, стр. 228.

29 По почин на Обществото на народите през 1930 г. в Женева бе сви­кана международна конференция по унификацията на менителничното право. В заседанието си на 7. юни с. г. конференцията изработи конвенция на унифика­цията, която бе подписана от представителите на 22 държави, така щото уни­фикацията на менителничното право днес може да се счита дело свършено.

30 Planlol. Droit civil, том I, § 22

31 Saleilles. L’individuaualisation de la peine. 2-de edit. 1927.

32 Enrico Ferrl. Soclologia criminale, t. 2, стр. 435.

33 Прекрасният белгийски закон за Обществена защита (la Ioi de Defense soclale) спрямо ненормални и престъпници по навик от 9. април 1930 г. съдържа твърде полезни указания по този предмет.

34 La Revue Pdnitentiaire de Pologne. Janvier 1930.

2