ЛИБЕРАЛИЗЪМ (Джон Лок, Хобс, Спиноза, Монтескьо)- Например класическият либерализъм акцентира върху това как да се осигури свободата на индивида , както в рамките на националната държава, така и на международно равнище. Между двете световни войни, когато настъпва апогея на Либерализма, се оформя т.нар. идеализъм на Уилсън, който търси отговор на въпроса как да се установи мир и демокрация в международната среда , за да се гарантира свободата на всяка една държава. Оттук либерализмът разчита на компромиса , балансираността и сътрудничеството в отношенията както между индивидите в едно общество, така и между държавите в международната среда. Либералите вярват, че международната политика ( която според реализма е силова политика ) се създава на базата на някакви идеи ( а не на базата на интереси ) и следователно може да се променя и усъвършенства, така че след време да стане изцяло либерална и демократична по своя характер. Така можем да обобщим, че либералите следват преди всичко два принципа – първият принцип се отнася до зачитане на свободата и волята на всеки един индивид, респективно държава ; а вторият е свързан с необходимостта на индивидите/ държавите да действат колективно, в една общност, за да реализират своите права и интереси.
НЕОРЕАЛИЗЪМ - В теорията на неореализма съществуват три основни направления : структурният реализъм на Кенет Уолц( Kenneth Waltz ), неореалистичната теория на Джоузеф Гриеко ( Joseph Grieco), в която са включени и доста от идеите на класическия реализъм на Моргентау , Реймонд Арон и Робърт Гилпин ( която е определяна още като модерен реализъм ). Третото направление е тясно свързано с теориите за сигурността, като самото то се разделя на други две теоретични направления – т.нар. offensive realist и defensive realist.
СТРУКТУРЕН РЕАЛИЗЪМ (Уолц) - структурните реалисти използват основно дедуктивния метод на анализ, въпреки че не отричат и индуктивния. Но все пак те смятат, че структурата на международната система, която по своя характер е анархична, представлява водещия фактор, който влияе и определя до голяма степен външнополитическите решения на държавите. Това е така, защото именно от структурата на системата зависи разпределението на ресурсите , а оттам и на властовите и геополитическите позиции между националните държави. В това отношение неореалистите на Уолц също признават водещата роля на военната сила във външната политика на една държава, тъй като тя й позволява да притиска и принуждава на определени действия в свой интерес останалите държави. Но те разбират силата като съвкупност от всички възможни ресурси и механизми за въздействие, с които разполага една държава,. Според Уолц ,така разбирана, силата е тази, която определя позицията на всяка една държава в международната среда и нейното влияние, а оттам и нейното поведение. Следователно националните държави не се различават по функции, както смятат класическите реалисти, а според потенциала и ресурсите, с които разполагат. Неореалистите смятат, че анархията е характеристика, определяща процесите и развитието на системата и съответно поведението на държавите. Иначе според тях всички държави притежават еднакви функции и се сблъскват с еднакви предизвикателства и ограничения, но притежават различен потенциал да се справят с тях.
