Албена Хранова
„Април 1876: намаляване на езиците”. В: Кьосев, Александър. Зад сцената. Реторически структури на националните въображения. Социологически проблеми. Специален брой 2007, с. 77-106; цит. на с. 82 (библ. с. 105).
„Литературният човек и неговите български езици”. В: Григоров, Григор. Литературна антропология на героичното. Конструиране на национално значими персонификации. Дисертация за присъждане на научната и образователна степен „доктор”, 2007, с. 234, 273, 315.
„Друго” и „чуждо” в разделното време. В: Костова-Панайотова, Магдалена. „Другият” език, или за езиците на другостта (Балканският образ на чужденеца). Електронно списание Liternet, 02.04.2007, № 4 (89). (на http://liternet.bg/publish5/m_kostova/drugiat.htm).
„Учебник по литература за 12. клас (Емилиян Станев)”. В: Неделчев, Михаил. Митът за това, че по-ранните и по-къси работи на Емилиян Станев са (може би) по-значителни и по-съвършени творби от романите му. Култура, бр. 11 (2451), 23 март 2007, с. 10-11 (цит. на с. 11).
„Литературният човек и неговите български езици”. В: Василев, Сава. Цената на златото и на историята. Генчо Стоев: Цената на златото. Завръщане. Досиетата. Велико Търново: Слово, 2008, с. 35, 82, 152, 228.
“Language: Borders, Identities, and Utopias”. In: Gibson, Mathew. Publishing Under the Yoke: A Short History of the Bulgarian Book from Paisy of Hilendar to Peyo Yavorov. In: Books Without Borders. Vol. I. The Cross-National Dimension in Print Culture. Edited by Fraser, Robert and Mary Hammond. Institute of English Studies: Palgrave Macmillian, 2008, p. 201.
„Батак: презареждане”. In: Kritische berichte, Vol 36, 2008, p. 26 (инф. от http://books.google.com).
„Iconic Sites and Images of Language” In: Grochowski, Grzegorz. Images in Texts. Iconic Signs in Multi-Code Text Structures. In: Words and Images. Iconicity of the Text. Ed. By T. Dobrzynska, R. Kuncheva, Warsaw/Sofia, 2008, p. 338.
„Родно, дясно и ляво: Антон Дончев”. В: Димитрова, Нина. Дебати около българския гностицизъм (ХХ век). В.Търново: Фабер, 2008, с. 32 (библ. на с. 80).
„Родно, дясно и ляво: Антон Дончев”. В: Добрев, Чавдар. „Време разделно” – българската Голгота”. С: „Захарий Стоянов, 2008; цитати в цялата глава „Как либералнокритическият наблюдател разпъва Антон Дончев?”, с. 132-178.
„Литературният човек и неговите български езици”. В: Иванова, Евгения. Изобретяване на памет и забрава. „Падналото царство” и „Последния владетел” в националната памет на сърби и българи. С: Нов български университет, 2009, стр. 410.
“Language: Borders, Identities, and Utopias”. In: Golubović, Biliana. Balkanska frazeologia – problemima određivanija arealnih granica. In: Südslavistik.online. Zeitschrift für slavische Sprachen, Literaturen und Kulturen. Nr. 1 (Januar 2009), s. 53 (index s. 62). (Also at: http://www.suedslavistik-online.de/01/01.pdf).
„Двете български литератури”. In: Ристиħ, Бранко. Jединство историjске праксе, интенциjа и рецептивна норма у књижевно-историjском читању текстова српских и бугарских писаца за децу. In: Detinjstvo, 1-2, 2009 (XXXV), p. 18 (also at: http://www. komunikacija.org.rs/ komunikacija/casopis/ Detinjstvo/ XXXV_1-2).
„Понятието “вулгарен социологизъм”, или за българските версии на сталинистката интердисциплинарност”. В: Кьосев, Александър. Истинският наследник. Критика и хуманизъм, кн. 29, бр. 2, 2009 г., с. 145-174; цит. на с. 151 (инд. на с.169).
„Яворов. Диалектики и алхимии”. В: Дойнов, Пламен. 1907: литература, автономия, канон. С: Кралица Маб, 2009, с. 83.
„Дядо Йоцо гледа Иван Вазов”. В: Якимова, Милена. София на простолюдието (С тарикатско-български речник). С: Изток-Запад, 2010, с. 149.
„Учебник по литература за 12. клас (Асен Разцветников)”. В: Янев, Владимир. По следите на един скандал. Разривът на „четворката” с „Нов път” в името на новите пътища. В: Литературният скандал. Скандалът като литература.Съст. Л. Липчева-Пранджева, И. Пелева. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски”, 2010, с. 51.
„Подстъпи към приказката”. В: Dikova, Rositsa. Once Upon a Theme. In: The Philosophy of Security in an Insecure World. Proceedings of XXV varna International Philosophical School (June, 01st-03rd 2008). Ed. by Vesselin Petrov, Lubomir Vladimirov. ИК ИФИ-БАН, С., 2010, p. 415 (online at: http://www.philosophybulgaria.org/books/).
„Литературният човек и неговите български езици”. In: Agoston-Nikolova, Elka. Shifting Images of the Bulgarian Haiduti. In: History of the Literary Cultures of East-Central Europe: Junctures and Disjunctures in the 19th and 20th Centuries. Edited by John Neubauer, Marcel Cornis-Pope. Vol. IV. Types and Stereotypes. Amsterdam/Philadelphia: John Benjamins Publishing House, 2010, pp. 457-460 (quote p. 458).
“Литературният човек и неговите български езици” and “Folklore as a Means to Demonstrate a Nation’s Existence” (co-autor Alexander Kiossev). In: Penchev, Boyko. Hristo Botev and the Necessity of National Icons. In: History of the Literary Cultures of East-Central Europe Vol. IV. Types and Stereotypes, Cornis-Pope, Marcel and John Neubauer (eds.), Amsterdam/Philadelphia: John Benjamins, 2010, pp.117-127 (quotes p. 124).
„Родно, дясно и ляво: Антон Дончев”. В: Шват-Гълъбов, Гражина. Богомилство (Самотността на скептика. Българската култура в капана на собствената неоманихейска традиция). В: Концепти на българската култура. Съст. Д. Чавдарова, В. Панайотов, Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски”, 2010, с. 160.
„Родно, дясно и ляво: Антон Дончев”. В: Еленков, Иван. „Каменарите на нови руди...”. международната детска асамблея „Знаме на мира” в политическия, идеологическия и културен контекст на късния социализъм в България. В: Детството при социализма. Съст. Иван Еленков и Даниела Колева, С: ЦАИ, „Рива”, 2010, с. 64.
„За „прагматисткия обрат” на българския позитивизъм: унищожаване на средновековието”. В: Поппетров, Николай. За границите на понятието мит и за неговото реално съдържание (по примера на интерпретациите на Българското възраждане). В: Митове и истории в България. Доклади от едноименната научна конференция, проведена на 10 и 11 юни 2010, Пловдив: Годишник на регионалния исторически музей, с. 14-24 (цит. на с. 19 и с. 21).
(на historymuseumplovdiv.org/prodimg/file1290587726.pdf).
„Батак: презареждане”. В: Добрева, Доротея. Историческа памет и идентичности в обединена Европа. „Казусът Батак”. Български фолклор, кн. 2, 2010, с. 59-79 (цит. на с. 66).
„Родно, дясно и ляво: Антон Дончев”. В: Петров, Мартин. Дискурсът на свръхестественото в България от началото на 90-те години на ХХ век. Социологически проблеми, кн. 1-2, 2010, с. 268-283 (цит. на с. 275, библ. с. 283).
„Двете български литератури”. В: Милчаков, Яни и Младен Енчев. Славчо Паскалев – критикът на 1910 г. Литературна мисъл, кн. 2, 2010, с. 145-187 (цит. на с. 180).
„Историята на понятията – дисциплинарни и инструментални чертежи”. В: Варджийска, Евелина. Иновативност и продуктивност на трансформацията на понятията. Философски алтернативи, 1/ 2010, с. 128-138 (цит. на с. 130, библ. на с. 139).
“Historical Myths: The Bulgarian Case of Pride and Prejudice”. In: Blakkisrud, Helge and Shahnoza Nazimova. History Writing and Nation-Building in Post-Independence Tadjikistan. Nationalities Papers: The Journal of Nationalism and Ethnicity, Routledge, Vol. 38, Issue 2, 2010, pp. 173-189 (quote p. 175).
“Dementia praecox на Viola Odorata”. В: Шуликов, Пламен. Поетика и психография (Студии върху творчеството на Б. Пенев, П. К. Яворов, Д. Подвързачов, К. Кърджиев, И. Пейчев).. В.Търново: Фабер, 2010, с. 147, 166-167.
„Подстъпи към приказката” и „Учебник по литература за 12. клас (Атанас Далчев)”. В: Курташева, Биляна. Антологии и канон: Антологийни образи на българската литература (1910-1944) (дисертация за присъждане на образователната и научна степен „доктор”, 2011 г.), съотв. с. 35 и с. 208.
„Езикът и неговите речи”. In: Elsen, Hilke. Bibliographie Neologismus mit Lehnwortschatz. München: Ludwig-Maximilians-Universität, 2011, s. 18, 123.
„Вулгарният социологизъм”, или за българските версии на сталинистката интердисциплинарност” и „Родно, дясно и ляво: Антон Дончев”. В: Шуликов, Пламен. Изкуство и реклама: Промишлен канон и културен брандинг. Формиране на родния nobrow през 20-те и 30-те години на ХХ век. Варна: Словесност, 2011, съотв. с. 16 и 285.
доц. д-р Иван Джамбов
Петър Чолов, Джамбов, Иван Христов, Български историци. Биографично-библиографически справочник, С. 2010, стр. 375, 16 цитата, ISBN 788-954-322-149-3;
Борис Борисов, Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий и българската археология”, ВТ 2010, стр. 11-13, 402 ISBN 978-954-524-743-9;
Мария Деянова, Археологически паметници и находки от околностите на гр. Карлово”, Великотърновският университет ”Св. Св. Кирил и Методий и българската археология””, В.Т. 2010, стр. 271-275, 2 цитата, ISBN 978-954-524-743-9;
Борис Борисов, Милко Аспарухов, “Сграфито керамика от Никопол и мястото и в керамичния комплекс на Средновековна България”, Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий и българската археология”, ВТ 2010, с.581-585, 2 цитата, ISBN 978-954-524-743-9;
Красимира Стефанова-Георгиева, “Християнски символи (ХІ-ХІІІ) – елементи от духовната култура на казанлъшкия район”. В сборник “Великотърновски университет “Св. Св. Кирил и Методий и българската археология”, В.Т. 2010, стр. 595-596, ISBN 978-954-524-743-9;
Ани Данчева-Василева, Пловдив през Средновековието, С. 2009, с 397-421-3 цитата, ISBN 978-954-322-378-7;
Димо Чешмеджиев, Старата църква “Св. Петка” в Пловдив и сведенията на пътешественици, В: Пътуванията в Средновековна България, В.Т. 2009, с. 520-529, 402 ISBN 978-954-427-860-1;
Георги Акабалиев, Село Искра, 2007, стр. 1-2, Илка Петкова, За жизнения път и творческото дело на доц. д-р Иван Джамбов, В: “Проблеми и предизвикателства на археологическите и културно-историческите проучвания, Пловдив 2009, т.І, ISBN 978-954-423-529-1;
Стоян Попов, Библиографска справка на трудовете на доц. д-р Иван Джамбов В: “Проблеми и предизвикателства на археологическите и културно-историческите проучвания, Пловдив 2009, т.І, стр. 12-16, ISBN 978-954-423-529-1;
Тотю Тотев, Още за един кръст – енколпион от Велики Преслав, В: Историкии, т. 3, Шумен, 2008, стр. 32-38, ISBN 978-954-577-493-5
Стоян Попов, Замъкът в Европа и България
Живко Аладжов, Рисунките - графити от карнобатската крепост и тяхната връзка с историческите събития, В “Приноси към българската археология”, т. VІ, С. 2009, стр. 86-91, ISSN 1310-7976;
|
|