Реферат агресия и учебна среда същност, проявления и подходи за справяне
Стъпка 3. Помогнете на детето си да даде отпор на тормоза
Изтегляне 82 Kb.
|
Свързани:
Урокът в началното училище 21200322061, меки умения - 21200322061
| Стъпка 3. Помогнете на детето си да даде отпор на тормоза.
Покажете на детето си, че му вярвате и го разбирате! Това е от изключителна важност, за да бъдат успешни съвместните ви усилия за спиране на тормоза. Научете го как да търси помощ от възрастните, когато се чувства застрашено от насилие. Обяснете му, че да съобщи за тормоза не е нито клюкарене, нито издаване, нито предателство.Помогнете му да преодолее срамежливостта си, да бъде уверено, да отстоява себе си. Понякога е достатъчно едно дете да не покаже страх от нападателя си, за да го откаже от по-нататъшни действия.Окуражавайте детето си. Не го карайте да си мисли, че е малко и слабо, а напротив – че то е напълно способно да се противопостави и да се справи с тормоза.Давайте му поводи да се чувства ценно и важно. Сега искам да се спра и върху ситуацията,в която детето е агресорът,то е насилникът и то е този,който тормози другите.По-горе разгледахме кои са причините за проява на агресия,затова няма отново да се спирам върху тях.Това,което ни интересува е как да помогнем на децата,проявяващи агресия. Всеки родител си дава сметка колко тежък е този проблем. Децата и младежите, които тормозят другите, често започват живота си на възрастни с проблеми и неприятности, а някои дори и с присъди. Способността им да осъществяват нормални и пълноценни контакти с другите може трайно да е нарушена. Вие можете много да помогнете на детето си. Във вашите възможности е коренно да промените ситуацията, да не допуснете детето ви да се превърне в жертва на собственото си агресивно поведение.Разговаряйте с детето си, с учителите му, с директора. Имайте предвид, че детето ви ще се опита да отрече, да смекчи или подцени неприемливото си поведение. Помислете какви могат да бъдат ефективните ненасилствени мерки като следствие от неприемливото поведение, в зависимост от възрастта, степента на зрялост на детето и самите постъпки. Ясно дайте на детето да разбере, че е направило другото дете нещастно и му покажете, че няма да толерирате такова поведение. Не приемайте обяснения от типа на "всичко беше на шега". Накарайте детето да помисли за начин, по който да възстанови щетите и да намали вредата, които е нанесло на другите с поведението си. Помогнете му да се научи да изразява свободно мислите и чувствата си.Подтикнете детето си да помисли за това как да поправи нанесената щета и да разговаря с детето, на което е навредило, за своето предложение.На този етап агресивното дете трябва искрено да пристъпи към поправянето на щетата, като приведе в действие решението си да се държи по друг начин и да изгради на друга основа отношенията си с детето, на което е навредило. Възможно е жертвата да няма желание да приема плана за възстановяване на щетата на насилника си, нито да гради каквито и да било отношения с него. Детето, което е тормозило ще успее само ако му помогнете.Поощрете детето си "да върши добро".Помогнете на детето си да развие способността да разбира чуждата гледна точка и да съпреживява чуждите емоции (да развие емпатия). Подкрепяйте го и го хвалете, когато се държи отговорно и не проявява излишна агресия.Приятелството е несъвместимо с насилието.Ако вашето дете не умее да бъде приятел, помогнете му да открие различни начини да се сближи със своите връстници.Упражнявайте родителски контрол.Без надзор от страна на родителите детето се чувства несигурно, липсва му онзи изключително важен коректив, благодарение на който децата ни се учат да правят разлика между добро и лошо. Трябва да знаете какво прави детето ви, къде ходи, с кого дружи, кой е най-добрият му приятел, с кого не се разбира и т.н. Отделяйте време на детето си и въведете правила – ясни и разбираеми за него.Когато правилата са разбираеми, смислени и се спазват, те създават стабилност и сигурност в детската представа за света. Старайте се от време на време да гледате заедно телевизия, филми, театър. Обсъждайте кой какво е направил, защо, какво е изпитвал. Постарайте се да ограничите предаванията и филмите с насилие, които то гледа, както и компютърните игри с насилие, ако играе такива. Постарайте се детето ви да не преживява насилие в домашна обстановка.Поддържайте връзка с училището. Агресията и тормозът в училището не са някакво ново явление.Напротив – те са толкова стари,колкото вероятно и училището като институция.Обеспокоителното е друго – фактът,че агресията и тормозът в училището са проблем номер едно на съвременото общество по всички световни статистики.Насилието между децата е наистина сериозен проблем,който все повече се задълбочава,а адекватни и навременни мерки, е като че ли все по-трудно да се откриват.Тормозът не води само до краткосрочни последствия като изолация, страдание и унижение на жертвата.В дългосрочен план потърпевши сме всички ние: децата-агресори, много от които стават редовни “клиенти” на. полицията и съдебната система, техните родители; децата жертви, които не успяват да развият способността за пълноценно общуване с другите, техните родители също; децата-наблюдатели, които приемат насилието за нормално и правилно отношение между хората, и техните родители; всеки от нас поотделно, но и обществото като цяло. Както казва Елиът Арънсън в книгата си „Човекът – социално животно”,”човекът е агресивно същество.и с изключение на някои гризачи,няма друго животно,което така последователно и безмилостно да убива себеподобните си” – не само физически,но и психически.Ако отидете при психолог – семеен консултант, за да решите проблем възникнал в семейството, проблем, който сте отлагали с години, сигурно не бихте очаквали положителен ефект веднага.Ще се съгласите, че ще трябва време и постоянство за промяната – шест месеца, година, може би две.А какво да кажем за проблем който се е трупал с десетилетия и който е обхванал цялата система на образованието, отношенията в училище, в семейството и в обществото ни като цяло.Как да направим училището ни по-добро място за нашите деца, когато нетолерантността и насилието толкова често са около нас, а ние нямаме досега адекватен отговор.Според мен първата крачка трябва да бъде наша – ние,възрастните,да се откажем от насилието,като метод за възпитание, да се научим, че има и други начини за справяне – с толерантност, настойчивост, внимание и любов към децата, защото независимо в какви роли попадат – те всички са жертви и се нуждаят от нашата помощ. Промяната е възможна и тя зависи от нас... Литература: Гайдаров, К., Девиантното поведение на непълнолетните Левкова, И., Психология на развитието Попов, Х., Психология на човешката агресия Стаматов, Р., Детска психология Арсънс, Е., Човекът-„социално животно“ Изтегляне 82 Kb. Сподели с приятели:
|