Реферат на тема Същност и характеристика на социалнопедагогическата работа със семейства



Дата29.05.2023
Размер88 Kb.
#117887
ТипРеферат
463696401-Социалнопедагогическа-работа-със-семейства-1-doc
Свързани:
model-na-disciplinarnoto-razvitie-i-prevenciyata-mu-chrez-kooperirane, !!!Реферат по Превенция и корекция на агр.поведение (1), План-конспект, урок 7 клас мат и химия, Проект АПСПО, obshta-podkrepa-za-lichnostno-razvitie-organizaciya-i-reglamentirane



ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий“

Реферат

на тема

Същност и характеристика на социалнопедагогическата работа със семейства

Разработил: Невена Василева Проверил: Проф. д-р
Розалия Кузманова- Карталова
Педагогически факултет
Факултетен №: 1905012301
Специалност: Педагогика на деца със СОП

Семейството като фундаментална основа на обществото търпи особено сензитивно сътресенията в обществената динамика. Като ресурс на житейския напредък, то има осезаема нужда от опора и подкрепа за развитието на всеки семеен член и на семейната структура като цяло


В същността си социалнопедагогическата работа със семейства е насочена към разрешаване на проблемите във вътрешносемейните отношения, от една страна, и към отпимизиране на ресурсите в близката социална среда за подкрепа, помощ и социално съпровождане на семейството, от друга.
Често, но не винаги, семейството се структурира около индивиди свързани с брак.
Бракът в повечето общества е единственият начин за създаване на семейни отношения между хора, които не са генетично свързани, и по този начин е основа за формирането на семействата. Той представлява обществен съюз или юридически договор между личности, създаващ отношения на родство. При него междуличностните взаимоотношения, обикновено от емоционален и сексуален характер, се съчетават с юридически ангажименти и с други обществени, стопански, нравствени, светогледни, духовни връзки между участващите лица. Съществува разнообразие на формите на брака, съществували в различни исторически периоди и при различни култури. В повечето случаи бракът трябва да бъде признат от обществена институция, а често това се съпровожда и от специална церемония.
1
Семейството е малка група, първична социална общност формирана на основата на брак, роднинство, осиновяване, общо домакинство. Многообразието на връзките и взаимоотношенията предполага и различни типове семейство:

  • Просто –състоящо се само от родители и деца

  • Сложно -повече от две поколения

  • Непълно -когато липсва член от семейството

  • Функционално непълно семейство -разделение на родителите

  • Безбрачни семейства-със или без деца

  • Семейства имащи деца от предишни бракове

  • Всяко семейство, независимо от неговата структура и взаимоотношения, изпълнява няколко основни функции:

  • Репродуктивна - Семейството е сложно биосоциално явление, което има за задача да осигури възпроизводството на човека, да формира човека като самостоятелен индивид и личност и социалното му формиране.

  • Икономическа - Грижа за децата и възрастните.

  • Възпитателна-Възпитава младото поколение и спомага за социализацията му, духовното изграждане на човека , възпитание в норми и ценности.

  • Социализираща-Целенасочено възприемане на социалния опит-осигурява физическото и емоционалното развитие на детето -повлиява психически върху половата идентификация, върху умственото развитие на детето.

  • Регулативна-Включва социален контрол, предоставя на членовете определено социално положение в обществото.

  • Рекреативна-Взаимопомощ и организация на свободното време , развиване на взаимоотношенията.

  • Комуникативна - Общуване за духовно обогатяване.

2
Съвременните обществено-икономически условия оказват неблагоприятно въздействие върху функциите на семейството и то се превръща в неспособно да удовлетворява потребностите на своите членове. Нарушеният баланс, съществуващите дефицити и
породената от това непълноценност го поставят в условия на риск. В сферата на социално-педагогическата дейност се употребява терминът „семейства в риск“. Семействата в риск се обособяват в няколко групи в зависимост от характера на дефицитите в тяхното функциониране.
Формите, чрез които се реализира социалнопедагогическата работа със семействата, могат да бъдат: услуги; помощи; институционална грижа; възпитаване на детето; съдебна закрила; консултиране; терапия; информиране; социално съпровождане; обучение в родителство и др.
Първата група са семейства с нарушено личностно функциониране, които при определени обстоятелства се нуждаят от подпомагане за преодоляване на житейски кризи. Социално-педагогическата работа с тези семейства се изразява в информиране, консултиране, посредничество, обучение. Дейността се улеснява от желанието и готовността на семейството да приеме подкрепата.
Втората група са семейства в неравностойно социално положение.В тази група са включени няколко подгрупи:

  • Непълни семейства-предимно самотни родители, които живеят с децата си и сами ги възпитават и грижат за тях.

  • Семейства с деца отглеждани извън семейството-поради различно стечение на обстоятелствата, липса на условия за нормален живот, невъзможност от задоволяване на основните им нужди, системен тормоз, насилие и личностни проблеми у родителите.

  • Семейства с асоциално и престъпно поведение-в които някой от членовете проявява определена зависимост-наркомания ,алкохолизъм, религиозна зависимост

  • Семейства от малцинствен етнически произход-голяма част от противообществените и противозаконните прояви са дело на лица от етнически произход ,основно роми.Те са и основните потребители на социални услуги във всичките им форми .

  • Семейства с нравствено-социална деградация-просещите, проституиращите, скитащите, жертвите на трафик, лицата в конфликт със закона.

  • Семейства с деца с увреждания-това са семейства, които отглеждат и възпитават деца с различни по степен ментални или физически нарушения.

Преодоляване на трудностите и дефицитите в семейството изисква не само собствени усилия, но и външна подкрепа. Външната подкрепа и подпомагане се реализира чрез социалната работа със семейства, която се изразява в подпомагане ,за да се преодолее определен проблем.
Работата със семейства се разглежда ,като специфичен метод за лечение на емоционални разстройства с помощта на динамично ориентирани интервюта с цялото семейство. Според Nathan Ackerman семейството разполага с потенциални възможности за взаимна подкрепа ,които могат да бъдат блокирани от проблеми при комуникацията. Много важна задача на социалния педагог е да установи какъв е проблема. Да вникне в междуличностните взаимоотношения и в зависимост от проблема да използва различни стратегии.
Murray Bowen е теоретик, който разработва проблемите на фамилната терапия. Според него процеса на фамилна терапия трябва да започне още преди първото интервю, когато подпомагащият специалист се отзове на желанието за среща. Разграничават се четири фази на първото интервю: загрявка, дефиниране на проблема, преформулиране на начина по който семейството „вижда“ проблема и постигане на ангажимент от страна на семейството да работи като цяло. Много теоретици препоръчват метода триангулация-усилието на една страна да спечели съюз с друга в борбата срещу трета,например терапевт и родители срещу детето.

  • Подходи при работа със семейства:
    Интергационен подход -интегрирана система за помощ, осигуряваща качествени услуги и равен достъп до тях. Утвърждаването на интегрираният подход към предоставянето на услуги в сферата на социалните дейности е развитието на човешките ресурси чрез инвестиране в образование и професионално усъвършенстване. Използването на интегриран подход в областта на социалните услуги е за да се отговори по подходящ начин на предизвикателствата, пред които е изправено семейството.

  • Системен подход-семейството се разглежда като система не само вътре само по себе си, а и като една отворена система, част от външната социална среда.

  • Структурен подход-работата е съсредоточена върху проучването и евентуалното преустройство на вътрешната семейна структура ,нормите и правилата, които регулират вътрешното функциониране и взаимоотношенията в семейството.

  • Полигенерационния подход се използва във връзка с работата между различните поколения в едно семейство, междупоколенчески конфликти.

  • Поведенчески подход- разглежда модели и форми на поведение вътре в семейството.

Прави се поведенчески анализ и се оценява реалното поведение на членовете от семейството.В някои случаи поведенческият анализ разглежда поведението на членовете един спрямо друг. Този подход е полезен, когато търсим обяснение на причините за индивидуалното поведение на член от семейството.

  • Комуникационният подход-работи се върху комуникационните проблеми в семейството, уменията да слушаш другия, да го разбираш, да си искрен и откровен.

Видове социална помощ:
Социално обслужване е дейност, соционално-икономическо поддържане. Социалното подпомагане има специални механизми за реализация към ,които се отнасят: социалното обслужване; социална помощ и самопомощ показване на социално-битови, медико-социални, психологически, правни услуги за осъществяване на социална адаптация и рехабилитация на отделния клиент и семействата, които са в трудна житейска ситуация.
Видове социално обслужване:
- материална помощ- парични средства, хранителни продукти, лекарства, дрехи, предмети от първа необходимост, специални транспортни и физически средства за хора с увреждания.
- социален патронаж на отделния клиент и семейства, нуждаещи се от постоянно, нестационарно обслужване.
- стационарна помощ за обслужване на лица, които частично или напълно са загубили способност за самообслужване и се нуждаят постоянно от чужда, външна грижа
- организиране на дневен престой на възрастни и хора с увреждания, съхранили способността си за самообслужване и активно придвижване
- консултативна помощ на отделен индивид и семейства в областта на социално-икономическото и медико-социалното осигуряване, психологическа и педагогическа помощ, право на защита
- рехабилитационни услуги- помощ за професионална, социална, психологическа рехабилитация на лица с увреждания ,рехабилитационна работа с непълнолетни и малолетни и други деца в риск.
Социална рехабилитация- система от мероприятия насочена към оптимизиране на морално-психологическата адаптация за изпълнение на социални роли, трудоустрояване на хора с увреждания, възстановяване, корекции във физическите и социалните функции, личния и социално-трудовия статус на човека.
Социална защита- система от мероприятия на учреждения, които гарантират минимални, достатъчни условия за живот, удовлетворяващи потребности за жизнено осигуряване и активно съществуване на човека. Социалната защита се основава на социални съвкупности и юридически гаранции, които предоставят на всеки човек реални възможности за реализация на неговите права, в това число и социално-икономически права на такова ниво на живот, което е необходимо за нормално съществуване, за развитие и възпроизводство на личността. Социалната защита е свързана с намаляване на работния ден, с увеличаване на работната заплата, пенсии, помощи, с организация на социално-психологически служби с различен профил, представяне на услуги с отстъпки. Отсъствие или слабост в социалната защита води до нарастване на социално напрежение ,неувереност, агресивност.
Социална помощ – една от формите на социална защита, насочена към поддържане на достойни условия за живот на малко обезпечените социални групи, общности, семейства, отделни клиенти, които се нуждаят от удовлетворяване на жизнено важните потребности. Тя се реализира в различни форми: парично заплащане, натура и др.
Социална самопомощ-съвкупност от социални, социално-икономически,социално-педагогически и др. средства, които се използват от отделни лица или определени социални групи за поддържане на достойни условия за съществуване.
Типове семейства според отношенията със социалните служби:
Като най-проблемни се очертават: бедни семейства, семейства с възрастни
и стареещи родители, семейства със злоупотреба с деца, семейства на роми,
семейства с медицински проблеми, семейства в развод и реконструкция.

  • Семейства аутсайдери - не допускат проблеми, не чувстват потребност да се обръщат към социалните служби за помощ. Вероятно винаги са живели в бедност и имат тенденция да игнорират риска . Също семейства, които имат проблеми, но не се съгласяват с предлаганите решения. В резултат са извън системата за социална защита.

  • Покорни семейства – опитват се да намерят помощ от социалните служби, но в крайна сметка решават да се справят с проблемите самостоятелно, активизирайки неофициалните социални мрежи. Не са настойчиви в търсенето на формални решения.

  • Упорити семейства - търсят изгодното да тях решение от служба в служба, чукат от врата на врата.

  • Свръхнуждаещи се семейства – търсят помощ при всеки възможен повод и от служби, които често нямат необходимата компетентност.

  • Балансирани семейства – обръщат се към службите само при допустими проблеми, при криза, временно, напускат системата при решение на проблема.

  • Неблагоразумни семейства – социалната помощ е последното възможно убежище. Проблемите се развиват и често стават нерешими.

  • Игнорирани семейства – живеят с проблеми и лишения, но не получават помощ.

Функции на социално-педагогическата работа със семейството:



  • Диагностична – изучава особеностите на семейството и степента на влияние на микросредата.

  • Прогностична – моделира педагогически ситуации, на основа на диагностиката на семейството.

  • Организационно-комуникативна – организира общуването със семейството, психологопедагогическо обучение на членовете му за развитие на техния потенциал.

  • Правозащитна – консултира и подкрепя семейството при защита на неговите юридически права.

  • Профилактична – превенция и профилактика на девиантно поведение.

  • Социално-битова – оказване на материална помощ.

  • Социално-психологическа – насочва към специалист за оказване на психологическа помощ.

  • Организационна – културна, спортно-оздравителна дейност.

Системата на социална работа със семейството е ориентирана към удовлетворяване на потребностите на хората в трудна ситуация, стимулиране на социалното им включване,развитие на потенциала им и повишаване на независимостта им като потребители на социални услуги. Базирайки се на принципите на хуманизма,социалното сътрудничество и недискриминирането в обществото, работата със семейства с клинична насоченост и с компетенции в предоставянето на социални услуги има за цел да подобри психо-социалното благосъстояние на хората от уязвимите групи. Да идентифицира и отстранява бариерите им пред социалното им включване .Да управлява и координира интегрираната подкрепа в съответствие с постигнатата взаимна договореност
Социалнопедагогическата работа със семейства се характеризира със сложен и многоизмерен процес на интеракционно взаимодействие. Може да се каже, че социалнопедагогическата работа със семейства е близка до груповата социалнопедагогическа работа, но протича с различна динамика и ситуационна активност. Работи се с едни и същи субекти, но в различна съдържателна и процесуална цялост, т. е. професионалната помощ изисква работа едновременно и успоредно в два аспекта – със семейството като цяло и с всеки негов член поотделно в рамките на една и съща интеракция. Това определя характера и спецификите на дейностите, които се предприемат, за разрешаването на проблемите в семейството.В резултат на анализите може да се обобщи, че социалнопедагогическата работа със семейства се реализира в два взаимносвързани аспекта – социалнопедагогическа работа в семейната система и социалнопедагогическа работа при взаимодействието на семейството с неговото социално обкръжение. Синхронното реализиране на работата за промяна на семейната инфраструктура и на създаване на необходимите условия и ресурси в социалната среда е предпоставка за успешна социалнопедагогическа интервенция.

Използвана литература:


Кузманова – Карталова, Р. (2013) Социалнопедагогическа работа със семейства. Е Принт: София
Балабанова,Р.“Теория на възпитанието“ 1част София,1991
Будева,Соня.“Социална работа с деца и семейства“,2005

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница