Реферат по дисциплината "Информационна грамотност" на тема „ проблеми и възможности за повишаване на информационната грамотност
Проблеми в обучението, пречещи за внедряване на информационната грамотност в училище
Изтегляне 36.21 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Идеи за внедряване на информационната грамотност в образованието
Проблеми в обучението, пречещи за внедряване на информационната грамотност в училищеОт 2000 г. с Лисабонската стратегия Европейският съюз поема по пътя на изграждане на информационно общество, за което е характерна базирана на знанието икономика. Всяка от страните членки на Съюза сама избира спецификите на образованието, така че да постигне целите на информационното общество. През целия този период – от 2000 г. досега, в България не са извършвани качествени промени в ДОИ и в учебните програми. Не че в програмите не са добавяни нови теми или не са размествани старите и във всички учебни дисциплини като модернизиране не се добавя ползването на компютър, проектор и презентация, а че в динамично развиваща се среда все още се очаква организацията на образованието да е по стария начин. „В информационното общество знанието е стратегически ресурс, а ученето е стратегически процес“ (MES & NIE, 1998). Но когато инструктивизмът е водещ в учебните програми, темите са строго фиксирани и тези програми трябва да се изпълняват в продължение на много години, тогава програмите се превръщат в котва, а не подпомагат развитието процеса на учене. Никъде в учебните програми не е предвидена възможност учениците да бъдат обучавани как сами да достигат до знанията, които (както е записано в учебните програми) трябва да се усвоят. Тоест, ИГ не е на дневен ред в обучението на учениците. ИГ не е на дневен ред и в обучението на учителите.Програмите на МОН са репликация на компетентността на работещите там служители. Идеи за внедряване на информационната грамотност в образованиетоИма множество психолого-педагогически теории, които предоставят различни подходи в обучението. Повечето от тези теории се фокусират върху начина, по който информацията се поднася на обучаемите. Когнитивизъм, конструктивизъм, конективизъм, проектен подход, проектно‐изследователски подход, проблемно базиран подход, общи стратегии за подобряване на ученето (Sternberg & Williams, 2014) и др. – всички те предлагат различен подход, но всички те се фокусират върху това откъде идва информацията, как се осмисля информацията и как да достигат до крайния резултат – образовани ученици. Ако се разгледат детайлите на тези теории, се вижда, че те в информационно отношение, даже взети всички заедно, не предлагат нищо повече от стандартите, рамките или принципите за ИГ.Пътят към ИГ не е добавяне на още предмети и часове в училище. Пътят към ИГ е пренасочване усилията на учителите и учениците да изучават по-малко, но да знаят и разбират повече. ИГ предполага по-голям потенциал на учениците да изучават много по-голям обем материал от залегналия в учебната програма с по-голямо разбиране. ИГ е технология на учене. Въвеждането на обучение, изграждащо ИГ, изисква подкрепата на администрацията за промяна на организацията на учебния процес.От административна гледна точка, се осигуряват: единен модел за решаване на проблемите, подготовка на учителите, създаване на архив от предишни проекти с цел използването им като основа за решаване на нови задачи .Резюмирайки идеите на ИГ, изложени от различни източници: ACRL),(Brown, 2009), (Bundy, 2004), (University of Salford, 2010), може да се определят знанията и уменията, които учениците трябва да получат в процеса на обучение.– Определяне на проблем за решаване или тема за изучаване, определяне на собствени потребности от информация, ключови понятия и дефиниции, планиране на провеждането на търсенето.– Изследване на информационните ресурси, ползване на локални и глобални информационни източници, библиотеки, каталози и др., събиране на получената информация в удобен за ползване формат.– Подбор на информация, отговаряща на темата, с подходяща сложност, надеждност на източника, оригиналност и др., съхраняване на информацията, както и на източник, автор и др.– Организация на информацията: сортиране, подреждане в логически или хронологически ред, установяване на причинно-следствени връзки, разграничаване на факти от мнения, тенденциозни твърдения и измислици, умения да се перифразира информацията, да се представя графично или таблично, да се правят предварителни изводи и др. – Работа, съответстваща на първоначалната задача: преосмисляне на по- лучената информация, изводи, обобщения и умозаключения, приемане, че са възможни алтернативни решения, показване на необоснованите твърдения,създаване на библиография и спазване на авторското право. – Представяне на получените резултати в съответствие с аудиторията, излагане на съдържанието без отклоняване от темата, структурирано по отделните точки, правилно цитиране и уважение към аудиторията и колектива,участвал в изготвянето на работата. – Оценяване и обобщаване процеса на решаване на поставената задача, определяне какви нови знания и умения са постигнати, оценяване на извършената работа, възникнали пречки, способи да се преодолеят при друг подобен случай, възприемане на забележките на другите участници, определяне на насоки за по-нататъшна работа. – Прилагане на получените резултати, определяне в какви други области са приложими нововъзприетите знания и умения, споделяне с други хора резултатите от работата.От изброените знания и умения се вижда следното. – Всички знания и умения, свързани с ИГ, са приложими при повечето учебни предмети, изучавани в училище. – Въпреки че за придобиването на тези умения не се изисква ползване на дигитални технологии, голяма част от дейностите значително биха се облекчили, ако те се използват.Посочените по-горе проблеми не допускат безпроблемно внедряване на знания и умения във всички учебни предмети едновременно. Би трябвало да се започне с предметите, където учителите са най-запознати с проблемите, а също притежават потенциал за най-пълноценно реализиране на внедряването. Това са предметите „Информатика“ и „Информационни технологии“, както и други подобни предмети в профилираните училища. Най-подходящи за целта са модулите, в които се извършва събиране, обработка и генериране на нова информация. Въпреки че тези дейности могат да се извършват в модул „Електронни таблици“, таблиците не са пълнофункционална база от данни, така че модул „Бази от данни“ е най-доброто, което може да се ползва. Изтегляне 36.21 Kb. Сподели с приятели:
|