В България освен споменатите Стратегия и национална програма за развитието на информационното общество в Република България (MES & NIE, 1998) и Национална стратегия за въвеждане на ИКТ в българските училища, въпросът за ИГ не се разисква в държавни документи със стратегическо значение. В нормативните документи, ДОИ, учебните програми неизменно фигурират в една или друга степен елементи на дигиталната (цифрова, компютърна) компетентност (технология, грамотност).В научната сфера – висши училища, БАН, отделни организации, се проявяват инициативи, свързани с ИГ, но те по-скоро са под формата на усилия от отделни учени, а не като организирана целенасочена дейност на цялото учреждение. Научните конференции на тема информационна грамотност са инцидентни и повечето доклади са по теми, които не се отнасят за ИГ.
Стандарти, рамки, принципи за информационна грамотност
Всички организации, колежи, университети и др., които са приели за важна ИГ и са я включили в своите цели или стратегии, имат приети стандарти, принципи, рамки, нива и др. за ИГ. Най-често се ползват стандартите на ACRL но в някои случаи отделни университети или група университети разработват свои структури (University of Salford 2010), (Bundy,2004).Стандартите на ACRL имат следната структура. Информационнограмотният човек определя естеството и обхвата на необходимата информация. Показатели 1. Информационнограмотният дефинира и дава израз на необходимостта от информация. Резултатите включват: а) разговаря с преподаватели, прави публични дискусии, участва в онлайн форуми и дискусии за идентифициране на темата или необходимата информация; б) развива теза и формулира въпрос, основаващ се на нужната информация; в) изследва базови източници на информация, за да разбере същността на темата; г) дефинира или модифицира информационните си потребности, за да постигне по-лесно целта, която си е поставил; д) идентифицира ключовите понятия и термини, които описват информационните потребности.
