Кактопри запомнянето, така и при възпроизвеждането могат да се отделят два основни вида - непроизволно и произволно:
Непроизволното възпроизвеждане на по-рано възприетата информация се случва нецеленасочено, но в същото време то не е безпричинно. За да бъде провокирано едно непроизволно възпроизвеждане на дадена информация, върху него оказват влияние възприятията за обектите, представите и мислите, породени от определени външни въздействия.
Произволното възпроизвеждане на дадена информация се реализира целенасочено и протича организирано. В случаите когато информацията е запомнена за постоянно в мозъка, нейното възпроизвеждане се случва лесно. Но понякога човек не успява да си спомни в нужния момент нещо определено и то му убягва от паметта. Затова се налага да прибегне до активни търсения в спомените си, като такова възпроизвеждане се нарича припомняне. Спомените представляват запечатани в паметта и впоследствие възпроизведени образи от миналото на даден човек.
Забравяне – То е противоположно на съхранението и може да се определи като невъзможност да се възпроизведе дадена информация, която е била възприета в миналото и представлява причина за забравянето. Колкото е по-стара информацията в паметта, толкова по-силно тя избледнява, особено ако не се използва или не се повтаря. Защото информацията, която човек иска да си спомни и е съхранена в дълготрайната или кратковремената му памет, може трудно да бъде възпроизведена поради новопостъпващата нова такава.
Разпознаване- При възпроизвеждането като процес на паметта се включва и разпознаването на образи. То представлява възпроизвеждане при повторно възприемане на даден обект от човешкия мозък. При разпознаването възприятието и процесите на съхранение и възпроизвеждане са в едно цяло. Без разпознаването няма как да съществува и възприятието като съзнателен процес.
