Механична памет – Тя се свежда до помненето на термини, понятия, концепции и други, но без да съществува йерархическо подреждане и логическа връзка между тях.
Логическа памет - Информацията е подредена, анализирана и съхранена с участието на логиката като важно психично качество на личността.
5. В зависимост от участието на волята в запаметяването:
Неволева памет - Характеризира се като неорганизирана и неосмислена. Най-лесно се запомнят събитията със силен емоционален заряд и всичко което заема важно място в структурата на дейността на човека.
Волева памет - Характерна е за всички видове учене. Стои в основата на паметовите процеси.
Съществува дори такова понятие и свойство, което се нарича ,,фотографска памет’’. Човек, който притежава такава памет може, след еднократен поглед на материала и много малко умствени усилия, да продължава да възпроизвежда картина в ума си на материала и напълно да го възстановява дори след дълго време. Този вид памет в различна степен притежават почти всички деца, но в последствие поради недостатъчно упражняване и закърняване изчезват у възрастните. Такъв тип памет най-често се наблюдава при художниците и музикантите, тъй като в професията им е необходимо точно да възпроизвеждат видяното.
Заключение: В заключение можем да обобщим, че паметта представлява форма на психично отражение на действителността, изразяваща се в запомняме, съхраняване и възпроизвеждане на информация. Съдържанието на паметта, това са образи на по-рано възприети предмети и явления и свързаните с тях мисли и чувства. Тя е особен вид форма на психичен живот на човека, без която би била невъзможна неговата съзнателна дейност. Без паметта всички усещания биха били възприети като нови и непознати. Мисленето и въображението също няма как да съществуват без наличието на памет. Трупането на опит и знания са неосъществими без паметта, защото те се случват на базата на запаметените вече предмети и явления. С помощта на паметта човек натрупва знания и ги използва в нужния за него момент. Формирането на навици и умения е невъзможно без сглобяването на отделните действия във паметта. Паметта е отражение на индивидуален натрупан опит, прояваващ се във времето, изразяващ се в човешките способности, характер и поведение. Паметта представлява и съхранение на информация за даден сигнал и след прекратяване на действието му. Тя обхваща всички явления и впечатления от обкръжаващия свят и действителността, възникващи у човека. Поради все по-забързаното развитие на науката и техниката в днешното съвремие, обемът на получената и обработена информация от индивида нараства. За да може човек да се нагоди ефективно към заобикалящата го социална среда ежедневно се налага да преработва огромно количество информация от най-различен характер. Това поставя под огромна важност и значение ролята на паметта в цялостната общочовешка практика в психологията. По този начин се изменят и подобряват представите ни за паметта, подходът при нейното изследване и се разширява нейното обхващане.
Използвани литературни източници: http://www.zapsihologa.com/ http://www.psixolozi.info/ https://orator.bg/psihologiya/ https://psiholozi.com/ https://sovapsychologist.com/