Готовност за възпроизвеждане – Това е способността на човешкото съзнание да възпроизвежда бързо и скоростно запаметената информация.
Видове памет:
Цялостното протичане на процесите в паметта определя и формирането на различните видове памет. Чрез запомнянето, съхранението и възпроизвеждането се създават и изграждат асоциации, системи от рефлекси, и структури от понятия. Процесите в паметта характеризират протичането на много други психични процеси. Паметта представлява способността да си спомняме отделни преживявания от миналото, осъзнавайки не толкова самото преживяване, а неговото място в живота ни.
1. Според участието на волята в процеса на запомняне:
Непроизволна памет – При нея запомнянето се осъществява автоматично, без усилие. Запомнянето на едни или други обекти от външната среда се осъществява в следствие на тяхното непосредствено възприемане и без личността да си е поставила за цел тяхното запомняне. Основния недостатък е в това, че информацията, която се запаметява непроизволно не се запазва, има неточности в запомнянето и възпроизвеждането.
Произволна памет – Тя се проявява тогава, когато за запомнянето се използват волеви усилия от страна на личността. Важно условие за произволното запомняне е нагласата за това какво точно трябва да се запомни. Произволната памет се осъществява чрез два способа: механически и смислов (логически), като вторият дава по-добри резултати.
В тези два вида памет голяма роля играе целта. Доказано е, че непроизволно се запомня материал, който е представлява интерес за човека и е важен за него.
2. Според времетраенето на съхранение:
Мигновена памет - Всички наши преживявания предизвикват в нервната ни система физиологична промяна, която се нарича паметова следа. Но не всички промени остават постоянни. Поради това, някои паметови следи могат да траят цял живот, други няколко минути или час, трети – секунди, а има и такива, които наричаме сетивни спомени. Сетивните спомени траят по-малко от секунда.Те са част от нашата мигновена памет, която представлява връзката между настоящето и случилото се в точно конкретния момент. Нейната същност се състои в запазване на възбудата в нервната система, дори след като дразнителят е престанал да действа. Мигновената памет удължава времето за възприемане на дразнителя и позволява той да привлече вниманието ни, да бъде разпознат и да се предаде на съзнанието.
|
