Регионални пазари



Дата20.08.2017
Размер112.14 Kb.
ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ
Стопански факултет

Реферат
по : Геоикономика

Тема: Регионални пазари



С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е:

1. Регионализация и регионални структури....................................3

2. Еврозона и евро..................................................................................5

3. Глобални тенденции в геоикономиката…………………………7

1.Регионализация и регионални структури

Регионализацията възниква през 70-те години като противопоставяне на глобализацията. Първата регионална групировка е създадена между шест страни от Западна Европа. Основната им цел е създаване на митнически съюз и общ пазар на стоки, услуги и работна сила. Те са стимулирани от факта, че под въздействието на френската школа за индикативно планиране и по идея на първия председател на френския комисариат по планиране през 1959 година е създадено

■ Европейското обединение за въглищата и стоманата

■ Европейската икономическа общност ( ЕИО )

■ Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ( ОИСР)

Европейската валутна система е въведена през 1979 година. Регионалната организация има общ бюджет и насочва различни фондове към по-слабо развитите страни, като по този начин подобрява социалното статукво. Чрез интеграционния процес държавите получават допълнителни предпоставки за растеж.

Примерът на Европа стимулира регионализацията в други части на света - създават се АСЕАН, Северноамериканската зона за свободна търговия.

Регионалазацията е алтернатива на относителното намаляване на шансовете за разширяване на световната търговия поради намаляване на доходите на голяма част от населението. Регионализацията е реакция на определени групи страни с относително еднаква степен на развитие или географска близост срущу нестабилността на международните финанси и резките обрати в конюнктурата на международните пазари. Регионализацията противодейства на глобализацията чрез митническите съюзи и търговския протекционализъм срещу трети страни.

Международният валутен фонд ( МВФ ) е създаден след Втората световна война, по време на конференцията в Бретън Уудс заедно със Световната банка и Световната търговска организация с цел поддържане стабилността на световната финансова система. Ролята му е да бъде кредитор от последна инстанция за страни, които имат проблеми с платежния си баланс. Според самата институция мисията и се заключава в това да осигурява обществени блага в световен мащаб.

Освен с финансовия сектор фондът се занимава и с проблеми като намаляването на бедността.

От известно време политиката на фонда е обект на критика, защото не отделя необходимото внимание на подобряването на финансовите институции в развиващите се страни. Освен това МВФ предлага девалвиране на националната валута, повишаване на данъците и отваряне на пазарите независимо от конкретния случай.

Все повече водещи икономисти настояват за намаляване на ролята на МВФ и създаване на фонд с по-малки мащаби, предоставящ само краткосрочни заеми при осигуряване на надеждно обезпечение и " наказателна лихва" - лихва, по-висока от тази, при която страната би получила заем на капиталовите пазари седмица преди започването на кризата. Срокът на кредитите трябва да е максимум 120 дни с право на еднократно възобновяване.

За да могат да получат помощ от МВФ икономиките в криза трябва да отговарят на четири предварителни условия, сред които адекватна капитализация на банковата система и малко неясни критерий за благоразумна финансова политика. Според водещите икономисти само в условията на систематична криза трябва да се отпускат средства на страни, неотговарящи на четирите условия. Практиката най-бедните държави да бъдат кредитирани при условията на субсидирани лихви трябва да бъде прекратена

Развиващите се икономики:

● Югоизточна Азия отбелязват през 1999 година три пъти по-висок растеж от предвиждания. Въпреки впечатляващия ръст не може да се твърди, че е постигнато трайно стабилизиране в региона. Поради това създаването на надежден механизъм за предотвратяване на бъдещи кризи е съществен въпрос, по които се предприемат и конкретни инициативи.

Срещата с десетте членки на АСЕАН, Асоциацията на страните от Южна Азия и Япония, Китай и Южна Корея през пролетта на 2000-та година се определя като нова фаза в развитието на икономическото сътрудничество в региона. 13-те големи азиатски икономики се обединиха с цел защита на валутите си. Предвижданият механизъм ще се основава на двустранни суапови споразумения, според които финансовите власти от дадена страна, която има проблеми с платежния си баланс, ще имат право да ползват валутните резерви на съюзниците си, за да се намесят на пазара и да подкрепят валутата си. Досега суапови споразумения съществуваха между пет страни - членки на АСЕАН -Тайланд, Малайзия, Сингапур, Индонезия и Филипините, като общата сума възлизаше на 200 мил.долара, а всяка страна имаше право да взема назаем до 80 мил.долара за срок от три месеца. Според новия план:

- ще бъде разширен обхватът на суаповите споразумения, като сумата се очаква да достигне 2 млрд.долара;

- да се увеличи продължителността на заемите

Важно е присъединяването на Китай към инициативата, тъй като страната разполага със значими валутни резерви. Някои наблюдатели приемат този план като стъпка към създаването на Азиатски валутен борд.

● Латиноамериканският регион е близо до нивата на растеж в Азия, но икономиките там разчитат главно на износа на суровини. Анализатори смятат, че през 2000-та година Централно и Източноевропейските икономики могат да удвоят темпа си на растеж. Важен е въпросът дали моментният бум ще се превърне в дългосрочен растеж, както и дали развиващите се икономика са извлекли поуки от отминаващата криза.

● Източноевропейския регион е типичен липсващ или неразвит пазар на земя. Причините са силно разпокъсана собственост, липса на мотивация на новите собственици да обработват или продадат земята си, труден достъп до финансиране на аграрни проекти, ниски приходи от земеделие. Част от проблема се корени в методите, по които представителствата в този регион прехвърлят земята в частни ръце. В повечето страни няма точна информация за цената на земята, защото няма достатъчно сделки, които да формират реалната цена.

2. Еврозона и евро

Еврозона се нарича групата от страни-членки на Европейския съюз, които са приели еврото за своя официална валута. Създадена е през 1999 г.

Европейската централна банка определя монетарната политика на страните от Еврозоната.

При създаването на Еврозоната в нея влизат 11 страни от Евросъюза.

Към 2011 г. еврозоната включва 17 страни: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия, Словения, Финландия, Франция.

Още седем други държави ще бъдат приети, след като изпълнят условията за членство.

Три европейски микродържави — Монако, Сан Марино и Ватиканът, също са включени в зоната, въпреки че не са членове на Европейския съюз.

Някои от владенията на страните-членки имат специален статус по отношение прилагането на правните норми на ЕС: едни използват еврото, други — не.

Eврото е въведено с надеждата за привличане на повече чуждестранни инвестиции. Но еврозоната не се превърна в магнит за капитали, както се надяваха създателите и. Стабилността на общата европейска валута е призвана да се поддържа от една институция, която все още е в процес на утвърждаване -Европейската централна банка (ЕЦБ ).

Еврото е катализатор за структурни промени в региона. Най-осезаеми са реформите на капиталовите пазари. Общата валута е съществена предпоставка за създаването на общ капиталов пазар с повишена ликвидност, на който компаниите, нуждаещи се от капитал е по-лесно да заобиколят посредниците и да стигнат директно до инвеститорите. За тях валутният риск при инвестиране през граница в рамките на еврозоната се елиминира напълно.

Регионалната политика на Европейския съюз / ЕС /е концентриран израз на европейския интеграционен процес, чиятo движеща сила са не само икономическите и политическите интереси на държавите-членки , но и принципа на взаимната солидарност. През 80-те години въпросите на икономическото и социалното сближаване придобиха приоритетно значение в цялостния дебат за икономиката и политическата интеграция. Нарастващата роля на ЕС за икономическото и социалното сближаване между държавите членки е отразена в Единния европейски акт и Договора от Маастрихт. С Договора от Маастрихт се създаде Фондът за сближаване с цел подпомагане на най- слаборазвитите държави-членки и беше променен статутът на Европейския социален фонд, за да бъде приспособен към нови форми на финансиране.

Разширяването на Европейската общност от шест страни и население от 175 милиона на 15 страни и население от 370 милиона беше съпроводено от нарастване на различията в социално-икономическата сфера. Понастоящем съществуват значителни разлики в икономическото развитие не само между отделни държави - членки, но и между отделни региони на една и съща страна по отношение на доходите на глава от населението и на възможностите за създаване на работни места.

Според данните за равнището на брутния вътрешен продукт на държавите - членки на ЕС, пет държави-членки произвеждат около 80 % от БВП на ЕС,те са:

- Германия, Франция, Италия, Великобритания и Испания.

Данните за БВП на глава на населението съответно за 1983 г. и 1996 г. показват, че различията се преодоляват много трудно дори в условията на развитие на интеграционния процес и на стремежа за сближаване. За Белгия, Дания, Люксембург и Австрия този показател е с над 10 % по-висок в сравнение със средния на ЕС, над средното ниво са също Германия, Франция, Италия и Хонландия, около средното равнище са Швеция, Великобритания, а малко под него Финландия. Останалите четири държави-членки - Гърция, Испания, Португалия и Ирландия имат доход на глава от населението между 68 % (Гърция ) и 90 % (Ирландия ) от средното равнище в ЕС.

3. Глобални тенденции в геоикономиката

Тенденцията към концентрация на капитала, изразяваща се в сливания и поглъщания на компании от различни сектори се определя като нов етап в световната корпоративна история. Глобализацията създава редица предизвикателства, а сливанията и поглъщанията се една от възможните реакции. Резултатът е създаване на гиганти, концентриращи огромни капитали. Повечето консолидационни процеси са продиктувани от необходимостта от достигане на нови пазари и намаляване разходите.

Освен от необходимостта от постигане на икономии от мащаба, сливанията и поглъщанията са обусловени и от редица други фактори.

Основна цел на всяко сливане или поглъщане е постигането на синергетичен ефект от обединяването на дейността и капиталите на компаниите. Сред основните причини е: пренебрегването на културните различия и съсредоточаването върху техническата страна на сделката. Сливанията и поглъщанията невинаги се приемат, тъй като често се налага съкращаване на много работни места.

Обединението на европейските борси започва през 1999 година, когато Лондонската и Франкфуртската борса създават обща електронна платформа. По-късно още шест борси се присъединяват към начинанието с намерението за създаване на обща европейска борса. През септември 1999 година борсите в Лондон, Франкфурт, Париж, Брюксел, Амстердам, Милано, Мадрид и Цюрих се споразумяват да преминат към общ електронен интерфейс. Работи се за премахване на културните и техническите бариери, които пречат на създаването на обща борса и за създаване на хармонизирана система за търговия.

Три европейски борси - в Париж, Амстердам и Брюксел планират сливане. Новата институция Евронекст ще бъде с най-голяма пазарна капитализация в Еврозоната и на второ място по този показател в Европа след Лондонската фондова борса. На Евронекст ще се котират акции на 1300 компании с пазарна капитализация 2,38 трилиона евро. Сливането е реакция на изискванията на инвеститорите за улесняване на търговията през граница, снижаване на разходите и повишаване на ликвидността.

Съществуват редица условия, които налагат обединяване на дейността на европейските борси. На първо място е конкуренцията на електронната търговия с акции. Намеренията на американския извънборсов пазар NASDAQ да навлезе в Европа в началото на 2001 година

С директива 98/30 на Европейския парламент и Съвета на Европа от 22.06.1998 година се поставя началото на европейски пазар на природен газ, а през 2000-та година започва и фактическата либерализация на газовия пазар в ЕС. Стремежът е да се създаде единен спот- пазар, при които всяка фирма със свободни количества ще може да продава на потребителите, намиращи се в коя да е от 15-те страни, а крайната цел е снижаване на цената в полза на купувачите. Като се има предвид нарастващото потребление , това е изключително важно.

Страните от Югоизточна Европа смятат да открият общ енергиен пазар в началото на 2006 година с основната цел да намалят цената на електроенергията в резултат на пълното използване на съществуващите мощности и намаляването на инвестициите. В условията на общия пазар се повишава сигурността на доставките и поради това трябва да се поддържа малък резерв от мощности, а това намалява капиталовложенията.

С финансиране по програмата ФАР на ЕС е направено проучване на енергийните системи и възможностите за търговия с електричество на Албания, Македония, България, Турция, Румъния, Босна и Херцеговина. Очаква се в регионалния пазар да се включат и Югославия, Словения и Унгария. Русия също обсъжда възможности за пренос на ток към региона през България.

За да се стигне до общ пазар на Балканите, всички страни трябва да приемат сходни схеми за търговия. Трябва да се уточни също за какъв период ще се либерализира пазарът.

Въпреки че ЕС е една от най-богатите части на света, между неговите страни членки и вътре в тях съществуват големи различия по отношение на просперитета. Най-богатата страна Люксембург е повече от седем пъти по-богата от Румъния и България – най-бедните и най-нови членки на ЕС.

Динамичните ефекти от членството в ЕС обаче, подкрепени от силна и целенасочена регионална политика, могат да дадат резултати.

Целите на регионалната политика на ЕС са:



  • да помогне на всеки регион да достигне пълния си потенциал

  • да повиши конкурентоспособността и заетостта на регионално равнище чрез инвестиции в области с висок потенциал за растеж

  • да допринесе за възможно най-бързо повишаване на жизнения стандарт в присъединилите се към ЕС през 2004 г. и след това страни до средното за Съюза равнище.

От 1988 г. Европейският съюз е инвестирал 480 милиарда в по-слабо развитите региони. Кохезионната политика за 2007-2013 г. възлиза на 308 милиарда, или 36% от целия бюджет на ЕС, и се използва главно за осъществяване целите на Лисабонската стратегия за растеж и осигуряване на работни места. Около 80% ще отидат за посрещането на новите страни-членки, а 16% от Структурните фондове ще бъдат използвани за проекти за иновации, устойчивост и обучение по Регионална конкуренция и заетост. Само малко над 2% са заделени за транснационално и регионално сътрудничество по Европейско териториално сътрудничество. Очаква се, че инвестицията ще стимулира растежа на по-бедните региони на Съюза и ще създаде 2,5 милиона нови работни места.

Кохезионната политика за 2007-2013 г се различава по няколко пункта от политиката за 2000-2006 година:

по-голямо ударение се поставя върху икономическото развитие и заетостта, както и върху децентрализирането на отговорността

опростяване на целите и регламентите; ясни критерии и правила; финансиране от един източник и гъвкаво финансово управление

Инициативи на ниво ЕС, национално и местно ниво, се управляват от един документ, наречен Стратегически указания на Общността

Преди 2004 г. основните бенефициенти на кохезионната политика бяха народите на Гърция, Португалия, Ирландия, Източна Германия, Италия и Испания. След приемането през 2004 г. на десет източноевропейски страни обаче, по-голямата част от средствата бяха пренасочени на изток, както се вижда от Кохезионна политика за 2007-2013 г.: Факти и данни.



Други политики (Обща политика за земеделието, Транспорт, Телекомуникационни и енергийни мрежи, Научно-изследователска и развойна дейност, Политика за околната среда, Информационно общество, Конкуренция ) също допринасят за регионалната политика на ЕС.






База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница