Проф, Фани Мартинова: Надяваме се скоро да въведем бързите молекулярни тестове

Проф, Фани Мартинова: Надяваме се скоро да въведем бързите молекулярни тестове

- Преди конкурса за директор на Националния център по трансфузионна хематология (НЦТХ) съм работила 41 г. в УМБАЛСМ "Пирогов", от които 25 г. като началник на Отделението по трансфузионна хематология, болнична структура, която е фокусирана върху клиничното приложение на дарената кръв. Сега като директор на НЦТХ предизвикателствата са други. Приела съм ги, защото през годините съм запозната със състоянието и проблемите на трансфузионната система у нас: намаляването на броя на кръводарителите, недофинансиране на трансфузионната система, морално остаряла техника, липса на дублираща апаратура, частично внедрена национална информационна система, недостатъчен медицински персонал.

От друга страна, в национален план нормативните и подзаконовите документи, свързани с трансфузионната медицина, са много остарели и е необходимо актуализирането им. За сведение, няма друга медицинска специалност, която да е обвързана със закон

(Закон за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането), с подзаконови нормативни документи и европейски директиви. Не е окончателно завършена и националната информационна система и по тази причина нямаме информация във всеки момент къде и какъв резерв от кръв има в ЦТХ в страната, за кого даряват кръв близките на пациентите, няма и регистър на донорите с редки кръвни групи. Например по тази причина наскоро се наложи да търсим кръв от центрове в чужбина за жена с много рядка кръвна група

Проблем е и остарялата наредба за ценообразуване на кръвните продукти - центровете имат високи разходи за изследванията и производството им, а са принудени да ги предоставят на болниците почти безплатно, така че при ограничения финансов бюджет центровете могат да фалират. Изследванията за приложение на кръвните съставки не са остойностени и не са включени в клиничните пътеки на специалностите, при които се прелива кръв, т.е. те не се реимбурсират от НЗОК. Всичко това не е изненада за мен и го приех с надеждата, че със знанията и опита си, както и с помощта на моя екип ще успеем да променим ситуацията.

- Колко кръвни центъра има в страната?

- Центровете по трансфузионна хематология са пет -Националният център по трансфузионна хематология (НЦТХ) и четири центъра по трансфузионна хематология (ЦТХ) - в Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора. Има и 28 отделения по трансфузионна хематология (ОТХ) към многопрофилните болници за активно лечение (МБАЛ) в цялата страна.

Съществуването на разнородни структури в системата създава известен дисонанс в управлението и финансирането им, както и усложнява взаимодействието и контрола.

Дейностите на всички центрове се определят в медицинския стандарт "Трансфузионна хематология". НЦТХ има отговорности и по отношение на планирането и централизираното снабдяване с медицински изделия и апаратура, както и с планирането на необходимите количества кръв за цялата страна и обучението на кадри. НЦТХ няма управленски и контролни функции по отношение на останалите структури за спазването на наредбите и медицинския стандарт.

През 2017 г. беше създаден Експертен съвет по трансфузйонна хематология към МЗ, чрез който успяхме да решим някои проблеми - актуализиране на нормативни документи, снабдяване с реактиви за диагностика на кръвта и др. Създадохме и 5-годишна национална програма за развитието на трансфузионната система в България. Акцент в нея е внедряването на система за молекулярно тестване на дарената кръв, за да не се стига до инциденти със заразяване на кръв и на пациенти при кръвопреливане. При предишното ръководство на МЗ програмата беше приета "за сведение", без да се вземе решение за финансирането й. Тази година представихме актуализиран план на програмата, като за първата година предлагаме закупуването на апаратурата за т.нар. NAT технология, обучение на персонала и окончателно приложение през следващата година.

Всички държави в ЕС работят с молекулярните методи на NAT тестването

От Съвета на Европа бяхме задължени да включим в медицинския ни стандарт европейска директива за качеството в трансфузионната медицина, която определя задължителното приложение на NAT.

Тази технология дава възможност за бързо и надеждно откриване на вируси в кръвта на изследваните (донори) по молекулярни методи и скъсяване на т.нар. прозоречен период, в който има инфекция без клинични прояви и не се "улавя" с използваните методи. По този начин ще се предотврати както заразяването на пациенти от преливането на инфектирана кръв, така и унищожаването на литри кръв и плазма.

- Надявам се ръководството на МЗ да вземе държавническо решение за осигуряване на финансирането за внедряване на NAT технологията. Има разбиране за това, че тази скъпоструваща система дори може да е икономически по-изгодна от лечението на заразени при кръвопреливане хора, от намаляването на загубите от унищожени количества кръв и плазма поради заразяване и др.

- Понастоящем се прилагат два серологични метода за откриване на хепатит В, хепатит С, ХИВ и сифилис. При съмнително положителни резултати се извършват и допълнителни т.нар. потвърдителни изследвания. Предимството на молекулярните методи е, че резултатите от изследването са сигурни и се получават до 3 часа.

- В последните 5 г. броят на кръводарителите трайно намалява. През 2016 г. те са 166 560 души, с честота 23,3%о от населението в страната, а през 2017 г. - 164 031, или 21,5%о. Средноевропейските норми за кръводарители на 1000 души население са 25%о до 35%о, което показва недостатъчния брой кръводарители у нас.

Проблемите с кръводаряването се свързват с недостатъчния бюджет за промоция и организация на кръводаряването, с липса на специализирани транспортни средства (автобуси), оборудвани за целите на мобилното кръводаряване, като в европейските страни. С усилия се организират дори традиционните национални кампании за кръводаряване на Цветница и Великден. Тази година в София от 9 часа ще имаме пунктове за даряване пред храмовете "Св. Неделя", "Св. Седмочисленици", "Св. Параскева" и "Покров Богородичен", но кампании ще има в цялата страна.

- Има ли риск за кръводарителя при даряване?

- При лица без здравословни проблеми на възраст между 18 и 65 г. няма противопоказания и проблеми при кръводаряване. Даряването на 450 мл кръв е количество, което има здравословни предимства поради стимулиране на костния мозък.

Даряването на 2 месеца обновява кръвните клетки

Не е нужно да си лекар, за да направиш логичния извод, че по този начин ще подобриш здравословното си състояние.

Няма риск от заразяване на дарителите при кръводаряване, тъй като задължително се използват само еднократни медицински консумативи.

- Евентуален риск има при кръвопреливане по-скоро. Знае ли се колко хора са били заразени от инфекции?

- По-скоро съществува риск от заразяване от т.нар. трансмисивни инфекции, предавани чрез кръвопреливане. Няма статистика за заразените чрез кръвопреливане лица, тъй като клиничните прояви могат да настъпят до 6 месеца - време, за което заразяването може да стане и по други начини -полов, при татуиране и т.н.

Последните данни за разпространение на инфекциозните маркери сред кръводарителите у нас са от 2016 г. За ХИВ честотата е 0,001%, за хепатит В - 0,29 %, за хепатит С - 0,04%, за сифилис - 0,06%. Това са здрави лица, за които се разбира, че са носители на дадена инфекция при кръводаряването. Практиката е при положителен резултат дарената кръв да се бракува.

Изследването на дарената кръв е в основата на превенцията на тези инфекции. Положителните резултати не означават заболяване, но налагат допълнителни консултации със специалисти и ако се постави диагноза, да се проведе специфично лечение.

Всеки донор получава картонче с идентификационен номер за резултат от информационната система на ЦТХ или резултат на хартиен носител, който може да получи на място с документ за самоличнст.

Нашата основна цел е да осигурим достъпни и безопасни кръвни продукти за нуждаещите се пациенти и да запазим здравето на донорите и медицинския персонал.

***

Проф. д-р Фани Мартинова, ДМН, е директор на Националния център по трансфузионна хематология. Завършила е медицина в София, има 2 специалности -по трансфузионна хематология и по клинична имунология и магистратура по здравен мениджмънт.

В началото на кариерата си е работила 4 г. като участъков лекар в Районната болница в Трявна. От 1976 г. до средата на 2017 г. е последователно лекар, началник на Отделението по трансфузионна хематология и имунология и началник на Лабораторията по трансфузионна хематология на "Пирогов".

Практическите и научните интереси на проф. Мартинова са свързани с имунохематологична диагностика при кръвопреливания и бременности; компонентна трансфузионна терапия; алтернативи на кръвопреливанията; левкоцитна съвместимост при кръвопреливания, бременности, костномозъчни и бъбречни трансплантации; клетъчен и хуморален имунитет при травма, шок, сепсис и кръвопреливания; имунология -на възпалителния процес; автоимунитет; репродуктивна имунология; имуномодулираща терапия и др.

Професор е по научната специалност "Хематология и преливане на кръв". Автор е на над 258 публикации в наши и чужди научни издания, участвала е в 11 монографии и учебници у нас и в един сборник с лекции в чужбина. Има едно изобретение. Членува в наши и международни медицински дружества.