Фаза 2 (развитие - от капацитет към способности): киберустойчиви институции и “киберсигурно” общество.
Организиране на идентифицирания и създаден през Фаза 1 капацитет за реализиране на устойчивост на ниво отделни организации и способности за координиран отговор при киберинциденти и кризи, систематични дейности по превенция. Институционализиране на устойчив механизъм за взаимодействие при мащабни киберинциденти и кампании, заплахи от кибер и хибридни кризи. Мониторинг на цялостната киберкартина, изграждане на базови способности за оперативен и стратегически анализ и оценка, оперативно и техническо взаимодействие със структурите на НАТО, ЕС и други международни мрежи.
Фаза 3 (зрялост): киберустойчиво общество.
Ефективно взаимодействие на оперативно и на стратегическо ниво в национален и международен аспект (ЕС и НАТО). На базата на модела за ангажираност на всички заинтересовани страни и общите интереси, Република България приоритетно развива способности както в държавния, така и в частния и изследователския сектор в идентифицирани ниши за постигане на водещи позиции в региона и специализация в партньорските мрежи в областта на киберустойчивостта.
Основните дейности по трите фази, очакваните резултати и индикаторите за изпълнение се определят с Пътната карта към Стратегията.
Основните ценности на Европейския съюз важат в еднаква степен в цифровия и във физическия свят. Същото законодателство и норми, които се прилагат в другите области на нашия живот, важат и в киберпространството.22
Принципите, върху които се разработва и осъществява политиката на Република България за киберсигурност са в съответствие с принципите, от които се ръководи политиката на ЕС в тази област:
Защита на основните права, свободата на изразяване на мнение, личните данни и неприкосновеността на личния живот - Киберсигурността може да е надеждна и ефективна само ако се основава на основните права и свободи, регламентирани от Конституцията на Република България и залегналите в Хартата на основните права на Европейския съюз и по-специално: правото на зачитане на личния живот и тайната на съобщенията; защитата на личните данни; свободата на стопанската инициатива; правото на собственост; правото на ефективни правни средства за защита и правото на изслушване. От друга страна правата на индивида не могат да бъдат осигурени без да се гарантира сигурността на мрежите и информационните системи;
Сподели с приятели: |
