Република българия актуализирана Национална стратегия за киберсигурност „киберустойчива българия 2023 ”


Предизвикателства, заплахи и рискове, възможности на национално ниво



страница7/51
Дата09.01.2024
Размер0.88 Mb.
#119860
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   51
КИБЕРУСТОЙЧИВА БЪЛГАРИЯ 2023

1.2 Предизвикателства, заплахи и рискове, възможности на национално ниво


България е част от глобалния процес на цифровизация и повишаващата се цифрова зависимост. Осъществява се процес на реформа на държавното управление, икономическото и обществено развитие чрез внедряване на електронните услуги. Изискванията за киберсигурност са от съществено значение за успешното реализиране на електронното управление. Предизвикателствата, освен свързаните с техническата защита и надеждност, са и в изграждането на доверие и култура на ползване, както и в своевременното докладване на инциденти и проблеми.


Широкото използване на социалните мрежи и интернет в обществените отношения, добавя и съответните по значимост, мащаб и бързодействие киберзаплахи. Разпространението на фалшиви новини създава смут и паника сред населението, модифицирането на лица, говор и жестове на значими политически фигури, манипулирането на пазарното поведение на потребителите са възможен елемент от хибридна война и предизвикателство, на което се търси отговор.
Новите технологии и тенденциите за развитие дават големи възможности на бизнеса, но също така водят и до нови, все още недостатъчно предвидими заплахи и предизвикателства. С развитието на облачните услуги, на Уеб 4.0 технологиите, 5G комуникациите с акцент върху защитата и контрола на личното пространство и данните, все по-богатите мултимедийни форми за комуникация в социалните мрежи, „интернет на сигурните предмети“14, системите с изкуствен интелект, преминаването към виртуални валути, квантовите технологии, ролята на Космоса в киберпространството и др. се очаква да нарастват рисковете от типа „съвременни упорити заплахи“, които могат да въздействат върху критични за обществото ресурси, системи и услуги в Република България.
Специфичен елемент в страната е съществуването на голямо многообразие от информационни системи с различно предназначение и функционалности, въвеждани в различни периоди и в различна степен на зрялост спрямо оперативната съвместимост и мрежовата и информационна сигурност(МИС), включително комуникационни и информационни системи, действащи в критични сектори.
Киберсигурността е ключов елемент на националната сигурност. Киберпространството се определя като пета област/домейн15 за провеждане на военни операции, операции срещу националните интереси, териториалната цялост, националната сигурност на суверенни държави, срещу правата и свободите на гражданите16. Увеличаването на рисковете и заплахите в геополитическата и стратегическата среда за сигурност и в частност в киберпространството създават условия за увеличаване на уязвимостите на стратегическите граждански и военни комуникационно-информационни системи и на системите за командване и управление на силите, участващи в мисии и операции на и извън територията на страната. Това налага адекватно и своевременно развитие и придобиване на способности за киберотбрана, като неразделна част от способностите за защита на системата за управление на националната сигурност, свързани с отбраната и гарантирането на териториалната цялост на Република България, с подкрепата на международния мир и сигурност в съюзен и коалиционен формат и принос на Въоръжените сили към националната сигурност в мирно време при овладяване на кризи от невоенен характер.



Кибератаките могат да доведат до щети, не по-малки от тези, причинени по конвенционалните методи. Една единствена атака е в състояние да причини на нашите икономики загуби в размер на милиарди долари, да доведе до стагнация на световните компании, да парализира нашата критична инфраструктура, да подкопае демокрацията и да постави пред сериозно изпитание нашите военни способности.
Кибератаките добиват все по-интензивен, комплексен и разрушителен характер. Варират от отделни опити до високотехнологични сложни атаки. Те могат да бъдат извършени от държавни и недържавни участници. От непосредствена близост или от голяма дистанция. Могат да засегнат всеки един от нас.
... Лидерите на НАТО се съгласиха, че кибератака може да задейства член 5 от учредителния договор. Атаката срещу един съюзник се възприема като атака срещу всички. НАТО определя киберпространството като военна област.“
Йенс Столтенберг, генерален секретар на НАТО**

Възможностите за справяне с предизвикателствата от необратимото пренасяне на основните дейности на обществото, бизнеса и държавното управление в киберпространството са:



  • Повишаване ефективността на технологиите при намаляващи цени; възможности за постигане на решения, основани на оптимално съотношение направени разходи – реализирани ползи;

  • Практически неограничен достъп до динамичен и глобален пазар на продукти и услуги в областта на киберсигурността – достъп до технологии, свързани с криптографията, криптоанализа и откриването на неправомерен достъп;

  • Широк достъп до знание, ноу хау, добри практики и решения в областта на киберсигурността;

  • Възможности, произтичащи от членството в ЕС и НАТО с пряко въздействие върху разработване на съгласувани политики, подходящо законодателство, ефективно функциониращо сътрудничество в сферата на МИС, получаване на съдействие при необходимост, реализиране на съвместни проекти, учения, обучителни и тренировъчни дейности;

  • Правителствена политика, гарантираща подкрепа и осигуряваща мащабно финансиране на приоритетите и дейностите в областта на киберсигурността. Използване на проектното управление за постигане на киберустойчиво общество, ефективността на което значително би се повишила с разработване и изпълнение на единна национална програма за киберустойчивост в подкрепа на всички електронни услуги. Реализиране на проекти в рамките на годишните национални индикативни планове по Фонд “Вътрешна сигурност”; планирани инвестиции за реформи по Плана за възстановяване и устойчивост, по новите оперативните програми за следващия програмен период 2021-2027 г. Приоритет ще се дава на проекти, които са част от приоритетните вериги на стойността на ЕС. От особена важност са възможностите за съвместен отговор в ЕС чрез програмите „Цифрова Европа“ и „Хоризонт Европа“, както и програмите в Организацията за комуникация и информация на НАТО.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   51




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница