Република българия четиридесет и първо народно събрание комисия по здравеопазването

„Чл. 55. (1) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови условия влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година.

(2) Националните рамкови условия съдържат:

1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и редът за сключване на споразумения с тях;

2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ;

3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2;

4. критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2;

5. документацията и документооборота;

6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация;

7. други въпроси от значение за здравното осигуряване.

(3) Националните рамкови условия не могат да установяват изисквания за:

1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ;

2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК за:

а) първична извънболнична помощ - в рамките на общината по постоянен или настоящ адрес;

б) специализирана извънболнична и болнична помощ - в рамките на съответната област;

в) високоспециализирана болнична помощ - в цялата страна;

3. извършване на високоспециализирани медицински дейности извън основния пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, от изпълнителите на специализирана извънболнична помощ;

4. допълнителни изисквания за аптеки, търговци на едро и производители на лекарства извън предвидените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина;

5. максимален брой извършвани дейности и разпределение на квоти за изпълнителите на такива дейности в специализираната извънболнична и в болничната помощ;

6. ограничение в обема и разпределение на извършваните дейности между лечебните заведения.”

„Чл. 55а. (1) Обемите, цените и методиките за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 се разработват от Изпълнителната агенция за икономически анализи и прогнози към министъра на финансите.

(2) При разработване на обемите, цените и методиките по ал. 1 Изпълнителната агенция за икономически анализи и прогнози взема становището на националните консултанти по чл. 6а от Закона за здравето и на други водещи специалисти по отделните медицински специалности.

Чл. 55б. (1) Към министъра на финансите се създава Консултативен съвет, който разглежда и дава становища относно обемите, цените и методиките, разработени по реда на чл.55а;

(2) Консултативният съвет по ал. 1 включва заместник - министър на здравеопазването, заместник - министър на труда и социалната политика и по един представител на НЗОК, на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз. Поименният състав на съвета се определя със заповед на министъра на финансите по предложение на съответните ведомства и организации.

(3) Министърът на финансите е председател на съвета по ал. 2 по право.

(4) Организацията и редът за работа на Консултативния съвет се определят в правилник, приет от министъра на финансите.

Чл. 55в. (1) Обемите, цените и методиките за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 се приемат ежегодно с постановление на Министерския съвет, по предложение на министъра на финансите.

(2) Предложението на министъра на финансите по ал. 1 се изготвя в съответствие със становището на Консултативния съвет по чл. 55б.
§ 40. Член 56 се изменя така:

„Чл. 56. (1) Изпълнителите на медицинска помощ могат да изписват на задължително осигурените лица за напълно или частично заплащане от НЗОК лекарствени продукти по чл. 262, ал. 4, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

(2) Изпълнителите на медицинска помощ могат да изписват на задължително осигурените лица за напълно или частично заплащане от НЗОК медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели, определени от Надзорния съвет на НЗОК.

(3) Предписването и получаването на лекарства за напълно или частично заплащане от НЗОК извън тези по ал. 1 и 2 от изпълнител на медицинска помощ се извършва след писмена обосновка на необходимостта. Заплащането на тези лекарства става с разрешение на директора на съответната РЗОК.”

„Чл. 59. (1) Споразуменията по чл. 20, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРУ.

(2) Споразуменията по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРУ.

(3) Споразуменията по ал. 1 се сключват в писмена форма със срок на действие не по-малко от една година и не по-дълъг от срока на действие на НРУ.

(4) В споразуменията по ал. 1 се конкретизират изискванията и условията, посочени в чл. 55, ал. 2, т. 2 - 7 за прилагане на съответната територия. В споразуменията се определят взаимоотношенията между изпълнителите на медицинска помощ и между тях и други лица за изпълнение на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2.

(5) Националната здравноосигурителна каса и районните здравноосигурителни каси са длъжни да информират изпълнителите за всички промени, произтичащи от решения на ръководните им органи или от промени в НРУ, както и да дават необходимите указания за прилагането им. Условията, редът и сроковете за предоставяне на информация се уреждат в НРУ и в споразуменията с изпълнителите.”

„Чл. 59а. (1) В 30 дневен срок от влизане в сила на НРУ лечебните заведения подават заявления в РЗОК за сключване на споразумения.

(2) Документите, които се представят към заявлението за сключване на споразумение, се определят с НРУ.

(3) Националната здравноосигурителна каса, районните здравноосигурителни каси и служителите им не могат да изискват от изпълнителите представяне на документи, както и да поставят условия, които не се съдържат в НРУ.

Чл. 59б. След изтичане на срока по чл. 59а, ал. 1 могат да се подават заявления за сключване на споразумения от новосъздадени лечебни заведения или от лечебни заведения, които са започнали да осъществяват нови лечебни дейности.

Чл. 59в. (1) Директорът на РЗОК в срок от 30 дни от подаване на заявлението сключва споразумения с изпълнителите, които отговарят в най-голяма степен на условията по чл. 55, ал. 2, т. 1 и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59г.

(2) В срока по ал. 1 директорът на РЗОК издава заповед, с която прави мотивиран отказ за сключване на споразумение. Мотивиран отказ за сключване на споразумение се издава само ако РЗОК е сключила споразумения с достатъчен брой лечебни заведения, които отговарят на критериите по чл. 59г.

(3) Заповедта по ал. 2 подлежи на оспорване по съдебен ред пред съответния административен съд в 7 дневен срок от връчването й, като оспорването не спира изпълнението на заповедта.

(6) Съдът се произнася по жалбата в едномесечен срок от подаването й. Призоваването на страните се извършва най-късно три дни преди съдебното заседание. Призоваването може да бъде извършено от служител на съда по телефон, телекс, факс или с телеграма.

(7) Сроковете по ал. 4 се прилагат и при отлагане на делото.

(8) Производството пред административния съд приключва в срок до два месеца от подаването на жалбата. Съдът обявява решението в 14-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Решението на съда е окончателно.”

Чл. 59г. (1) Критерии за достъпност на медицинската помощ са:

1. конкретните потребности на населението от областта или съответното населено място от медицинска помощ, определени на база брой и възрастова структура на населението, детска смъртност, хоспитализирана заболеваемост, използваемост и др.);

2. инфраструктурни характеристики на съответното населено място и област.

(2) Критерии за качество на оказваната медицинска помощ са:

1. получената акредитационна оценка на лечебното заведение;

2. обезпеченост на лечебното заведение с медицински специалисти;

3. обезпеченост на лечебното заведение с медицинска апаратура;

4. наличие на сертификати за качество.

(3) Допълнителни критерии за достъпност и качество на медицинската помощ могат да се определят с националните рамкови условия.”

1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:

а) В т. 3 думата „договора, сключен” се заменя със „споразумението, сключено”.

б) В т. 4 думата „договори” се заменя със „споразумения”.

2. Създава се ал. 2:

„(2) Националната здравноосигурителна каса осигурява достъп на Министерството на здравеопазването до информационната система по ал. 1.

1. В ал. 2 думата „договори” се заменя със „споразумения”, а в т. 3 думите „индивидуалния договор” се заменя с „индивидуалното споразумение”.

2. В ал. 3 накрая се добавя „и РЗОК”.
§ 50. Създава се чл. 64а:

„Чл. 64а. (1) Лечебните заведения - изпълнители на медицинска помощ, са длъжни да обявят на общодостъпни места в сградата си информация относно:

1. здравните дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК;

2. стойността, която НЗОК заплаща за здравните дейности по ал. 1;

3. безплатно предоставяните медицински услуги по чл. 82 от Закона за здравето;

4. случаите, когато лицата имат право на целеви средства от републиканския бюджет, и начина на отпускането им;

5. случаите, когато лицата заплащат медицинска помощ;

6. цената на медицинските и други допълнителни услуги, които лечебното заведение предоставя, и начина на заплащането им;

7. информация за здравноосигурителните дружества, с които имат сключен договор;

8. списък на заболяванията, при които задължително здравноосигурените лица са освободени от заплащане на сумите по чл. 37, ал. 1”:

(2) Информацията по ал. 1 се обявява и на интернет-страницата на лечебните заведения или се оповестяват по друг обичаен начин.”.
§ 51. В чл. 67 се изменя така:

„Чл. 67. Данните за осигурените лица се съхраняват в НЗОК 5 години след приключване на здравното им осигуряване, а за изпълнителите – 5 години след прекратяване на последния им договор с НЗОК.”

1. В ал. 1, т. 3 думите „здравноосигурителна книжка” се заменят с „електронна здравноосигурителна карта”;

2. В ал. 2, т. 3 думата „договорите” се заменят със „споразуменията”.

§ 53. Чл. 69 се изменя така:

„Чл. 69 (1) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изготвя и представя в Министерството на здравеопазването и НЗОК ежемесечно доклад за осигурените лица, за размера на събраните за тях здравноосигурителни вноски и тенденцията за тяхната събираемост.

(2) В случай на неизпълнение на приходната част на бюджета на НЗОК директорът на НАП предлага на министъра на здравеопазването и министъра на финансите мерки за спазване на приходната част на Закона за бюджета на НЗОК за съответната година.”
§ 54. Наименованието на глава втора, раздел Х от се изменя така:„Контрол”.
§ 55. Член 71 се изменя така:

„Чл. 71. Контролът върху дейността на директора на НЗОК и директорите на РЗОК се осъществява от надзорния съвет съгласно разпоредбите на този закон и Правилника за устройството и дейността на НЗОК и РЗОК.”

„(2) Непосредственият контрол се осъществява от длъжностни лица на РЗОК –инспектори.”

„Чл. 73. (1) Инспекторите извършват проверки за установяване на съответствието между реално оказаната медицинска помощ по споразумението с НЗОК и отчетените суми.

(2) Инспекторите имат право да проверяват:

1.отчетните документи на изпълнителите на медицинска помощ и аптеките, регламентирани в НРУ;

2. вида и количеството на предписаните лекарствени продукти;

3. съответствието между оказаната медицинска помощ и заплатената за нея сума.

(3) Инспекторите нямат право да разпространяват данни, станали им известни при извършването на дейността по ал. 1, освен в случаите, предвидени в закон.

(4) Проверките се извършват преди, по време и до финализиране на съответното заплащане на отчетената дейност от изпълнители на медицинска помощ и аптеките спрямо заявената за заплащане дейност за съответния отчетен период.

„Чл. 74. (1) При установяване на несъответствие инспекторът съставя констативен протокол, в който описва установените факти. Протоколът се подписва от инспектора. Екземпляр от протокола се връчва на изпълнителя на медицинската помощ и аптеката.

(2) Изпълнителят на медицинската помощ и аптеката имат право да дадат писмено възражение пред директора на РЗОК по направените от инспектора констатации в 7 дневен срок от връчването на протокола по ал. 1.”
§ 59. Член 75 се изменя така:

„Чл. 75. (1) След изясняването на всички факти и обстоятелства по случая и като разгледа подаденото възражение по чл. 74, ал. 2 директорът на РЗОК издава мотивирана заповед, с която може да направи пълен или частичен отказ за заплащане на медицинската помощ за съответния период.

(2) Заповедта по ал. 1 подлежи на оспорване по съдебен ред пред съответния административен съд. Оспорването не спира изпълнението на заповедта.

(3) В случай, че заповедта по ал. 1 бъде отменена от съда, директорът на РЗОК е длъжен в три дневен срок да извърши плащането на медицинската помощ по ал. 1, като в тези случаи лихви не се дължат.”

„Чл. 76. (1) При получаване на копие от наказателно постановление чл. 105м директорът на РЗОК извършва проверка относно наличието на неоснователно платени суми на изпълнителя на медицинската помощ или аптеката за минал период от време.

(2) След изясняването на всички факти и обстоятелства по случая директорът на РЗОК издава мотивирана заповед за прихващане от предстоящите плащания на неоснователно платени суми до момента на изпълнителя на медицинската помощ или аптеката.

(3) Заповедта по ал. 2 подлежи на оспорване по съдебен ред пред съответния административен съд. Оспорването не спира изпълнението на заповедта.

(4) В случай, че заповедта по ал. 1 бъде отменена от съда, директорът на РЗОК е длъжен в три дневен срок да извърши плащането на медицинската помощ по ал. 2, като в тези случаи лихви не се дължат.”
§ 61. В чл. 77 думите „контролните органи на” се заличава, а след думата „НЗОК” се добавя „Изпълнителна агенция „Медицински одит”.
§ 62. В чл. 78, т. 2 се изменя така:

„2. скъпоструващи лекарствени продукти в случаите, предвидени в НРУ;”.

„(2) Чрез доброволното здравно осигуряване се обезпечава предоставянето на допълнителен пакет здравни услуги и стоки извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Чрез доброволното здравно осигуряване може да се обезпечават здравни услуги и стоки, които са в обхвата на задължителното здравно осигуряване.”

„Чл. 88а. (1) Здравноосигурителните дружества поддържат електронен регистър на осигурените лица, който се актуализира ежедневно.

(2) Здравноосигурителните дружества осигуряват на лечебните заведения пълен достъп до регистъра по ал. 1 на изпълнителите на медицинска помощ, с които са сключили договор.”
§ 67. Наименованието на глава четвърта се изменя така: „Медицински одит”
§ 68. В чл. 101 се правят изменения и допълнения:

1. В текста преди т. 1 думата „инспекторат” се заменя с „одит”;

2. Създава се нова т. 3:

„3. извършва проверки на дейността на лечебните заведения за установяване на административни нарушения в областта на здравното осигуряване;”

3. Досегашните т. 3-5 стават съответно т. 4-6.
§ 69. В чл. 102 се правят следните изменения и:

1. В ал. 1 думата „инспекторат" се заменя с „одит”;

2. В ал. 2 думата „инспекторат" се заменя с „одит”;

3. В ал. 3 думата „инспекторат" се заменя с „одит”, а думата „договори” се заменя със „споразумения и договори”;

4. В ал. 5 думата „инспекторат" се заменя с „одит”;

5. В ал. 6 думата „инспекторат" се заменя с „одит”;

6. В ал. 7 думата „инспекторат" се заменя с „одит”.
§ 70. Създава се чл. 102а:

„Чл. 102а. Когато установят условия на труд и други вредни фактори на околната среда, които заплашват здравето на осигурените, служителите на Изпълнителна агенция "Медицински одит" уведомяват незабавно работодателя, органите по безопасност на труда, държавния здравен контрол, държавния ветеринарно-санитарен контрол и органите по опазване на околната среда за вземане на необходимите мерки.”

1. В ал. 1 накрая се добавят думите „за физическите лица или имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 2000 до 4000 лв..”

2. В края на ал. 2 накрая се добавят думите „а имуществена санкция е 8000 лв.”

3. В ал. 3 числото „30” се заменя с „300”, числото „50” се заменя с „500” и числото „150” се заменя с „150”.

„Чл. 104. Длъжностно лице на работодател или работодател, който не заплаща вноските за осигуряване на лица, за които е длъжен да плати, се наказва с глоба в размер от 2 000 до 4 000 лв. за физическите лица или имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 4 000 да 8 000 лв..”

(2) За повторно нарушение глобата е от 4 000 до 8 000 лв., а имуществената санкция е от 10 000 до 15 000 лв.”.

(3) Самоосигуряващо се лице, което не плаща дължимите осигурителни вноски за срок, по-дълъг от три месеца, се наказва с глоба от 500 до 1 000 лв., а за повторно нарушение - с глоба от 1 000 до 3 000 лв.”

(4) Лице, което не изпълни задължението си за подаване на декларация по чл. 40, ал. 5, т. 2 се наказва с глоба от 500 до 1 000 лв., а за повторно нарушение - с глоба от 1 000 до 3 000 лв.”
§ 73. Създават се чл. 105а – 105р:

„Чл. 105а. (1) Изпълнител на медицинска помощ, който наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2, определени в НРУ, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв. за физическите лица или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 1 000 до 3 000 лв.

(2) За повторно нарушение глобата е от 500 до 3 000 лв., а имуществена санкция е от 2 000 до 5 000 лв.

Чл. 105б. (1) Изпълнител на медицинска помощ, който наруши изискванията за обем и качество на оказаната медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2, определени в НРУ, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв. за физическите лица, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 1 000 до 5 000 лв.

(2) За повторно нарушение глобата е от 500 до 1 000, а имуществената санкция е от 2 000 до 7 000 лв.

Чл. 105в. (1) Изпълнител на медицинска помощ, който окаже медицинска помощ, в нарушение на изискванията за налично и технически изправно медицинско оборудване и обзавеждане, се наказва с глоба в размер от 500 до 2 000 лв. за физическите лица, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 1 000 до 5 000 лв.

(2) За повторно нарушение глобата е от 2 000 до 5 000 лв., а имуществената санкция е от 2 000 до 7 000 лв.

Чл. 105г. (1) Изпълнител на медицинска помощ, който окаже медицинска помощ, в нарушение на изискванията за квалификация на персонала, се наказва с глоба в размер от 500 до 1 000 лв. за физическите лица, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 1 000 до 5 000 лв.

(2) За повторно нарушение глобата е от 1 000 до 3 000 лв., а имуществената санкция е от 5 000 до 10 000 лв.

Чл. 105д. (1) Изпълнител на медицинска помощ, който наруши работния график за обслужване на пациенти се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв. за физическите лица, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 1 000 лв.

(2) За повторно нарушение глобата е от 500 до 1 000 лв., а имуществената санкция е от 1 000 до 2 000 лв.

Чл. 105е. (1) Изпълнител на медицинска помощ, който нарушава установените изисквания за работа с медицинска и финансова документация, изключение на случаите на явна фактическа грешка, се наказва с глоба в размер от 300 до 500 лв. за физическите лица, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 1 000 лв.

(2) За повторно нарушение глобата е от 500 до 1 000 лв., а имуществената санкция е от 1 000 до 2 000 лв.

Чл. 105ж. (1) Изпълнител на медицинска помощ, който отчете медицинска помощ, която не е извършил, се наказва с глоба в размер от 1 500 до 3 000 лв. за физическите лица, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 5 000 до 10 000 лв.

(2) За повторно нарушение глобата е от 3 000 до 6 000 лв., а имуществената санкция е от 10 000 до 15 000 лв.

Чл. 105з. (1) Изпълнител на медицинска помощ, който е получил от задължително здравноосигурено лице заплащане или доплащане за дейности, отчетени по договора с РЗОК, се наказва с глоба в размер от 500 до 1 000 лв. за физическите лица, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 1 000 до 2 000 лв.

(2) За повторно нарушение глобата е от 1 000 до 2 000, а имуществената санкция е от 2 000 до 5 000 лв.

Чл. 105и. (1) Изпълнител на медицинска помощ, който е събрал потребителска такса от лице по чл. 37, ал. 3, се наказва с глоба в размер 100 до 200 лв. за физическите лица, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 300 до 600 лв.

(2) За повторно нарушение глобата е от 200 до 500 лв., а имуществената санкция е от 600 до 1 000 лв.

Чл. 105к. (1) Изпълнител на медицинска помощ, който наруши изискванията за предписване на лекарства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели по чл. 55, ал. 2, т. 2, определени в НРУ, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв. за физическите лица, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 1 000 лв.

(2) За повторно нарушение глобата е от 500 до 1 000 лв., а имуществената санкция е от 1 000 до 2 000 лв.

Чл. 105л. (1) Изпълнител на медицинска помощ, който наруши изискванията за предоставяне на информация по чл. 64а, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв. за физическите лица, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 1 000 лв.

(2) За повторно нарушение глобата е от 500 до 1 000 лв., а имуществената санкция е от 1 000 до 2 000 лв.

Чл. 105м. Изпълнител на медицинска помощ, който възпрепятства длъжностните лица на НЗОК, РЗОК и Изпълнителна агенция „Медицински одит” да упражнят правата си и да изпълнят задълженията си по този закон, се наказва с наказва с глоба в размер 200 до 1 000 лв. за физическите лица, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 1 000 лв.

(2) За повторно нарушение глобата е от 1 000 до 1 500 лв., а имуществената санкция е от 1 500 до 2 000 лв.

Чл. 105н. Изпълнител на медицинска помощ, който не изпълни задълженията си за уведомяване на РЗОК за настъпили промени в обстоятелства, свързани със сключването на индивидуалното споразумение, се наказва с глоба в размер 100 до 200 лв. за физическите лица, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 200 до 500 лв.

(2) За повторно нарушение глобата е от 200 до 500 лв., а имуществената санкция е от 500 до 1 000 лв.

Чл. 105о. Изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ, който наруши установените изисквания за осигуряване на постоянен денонощен достъп до консултация по телефон, в амбулаторията или в дома на пациента, се наказва с глоба в размер от 50 до 300 лв. за физическите лица, съответно с имуществена санкция за едноличните търговци в размер от 1 000 до 10 000 лв.

(2) За повторно нарушение глобата, съответно имуществената санкция е от 300 до 1 000 лв.

Чл. 105п. (1) Актовете за установяване на административните нарушения по чл. 105а – 105о се съставят от длъжностни лица – инспектори от Изпълнителната агенция „Медицински одит” и/или от длъжностни лица от Регионалните центрове по здравеопазване, определени от директора на съответния център.

(2) Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция „Медицински одит” или от оправомощени от него длъжностни лица.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(4) По искане на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция „Медицински одит” директорите на Регионалните центрове по здравеопазване определят длъжностни лица от Регионалните центрове по здравеопазване, които участват в проверките на изпълнителите на медицинска помощ, извършвани от Изпълнителната агенция „Медицински одит”, и които имат право да съставят актове за установяване на административните нарушения по чл. 105а – 105н и чл. 106.

Чл. 105р. Изпълнителната агенция „Медицински одит” връчва препис от наказателното постановление, издадено по чл. 105а – 105о на нарушителя и на директора на съответната РЗОК в срок 7 дни от издаването му.”