Република българия четиридесето народно събрание комисия по бюджет и финанси



страница3/11
Дата08.05.2018
Размер1.86 Mb.
#68151
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК


Работната група подкрепя наименованието на част втора.
Глава пета

общи положения

Работната група подкрепя наименованието на глава пета.
Данъчен финансов резултат

Чл. 18. (1) Данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на тази част.

(2) Положителният данъчен финансов резултат е данъчна печалба.

(3) Отрицателният данъчен финансов резултат е данъчна загуба.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 18.
Данъчна основа

Чл. 19. Данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 19.
Данъчна ставка

Чл. 20. Данъчната ставка на корпоративния данък е 15 на сто.
Предложение на н.п. Евгений Жеков и гр.н.пр.:

Думите „15 на сто” се заменят с „10 на сто”.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.
Предложение от н.п. Ясен Попвасилев и Мартин Димитров:

Думите „15 на сто” се заменят с „10 на сто”.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.
Предложение от н.п. Борислав Великов:

Думите „15 на сто” се заменят с „10 на сто”.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.
Предложение от н.п. Йордан Цонев:

Числото „15” да се замени с „10”.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.
Предложение от н.п. Мария Капон:

Числото „15” да се замени с „10”.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 20.
Данъчен период

Чл. 21. (1) Данъчният период за определяне на корпоративния данък е календарната година, освен когато е предвидено друго в този закон.

(2) За новоучредените данъчно задължени лица данъчният период обхваща периода от датата на учредяването им до края на годината, освен когато е предвидено друго в този закон.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 21.
Глава шеста

общи положения ЗА определяне на Данъчния финансов резултат

Работната група подкрепя наименованието на глава шеста.
Определяне на данъчния финансов резултат

Чл. 22. Данъчният финансов резултат се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин, определен в тази част, със:

1. данъчните постоянни разлики;

2. данъчните временни разлики;

3. сумите, предвидени в тази част.



Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 22.
Данъчни постоянни разлики и преобразуване на счетоводния финансов резултат с тях

Чл. 23. (1) Данъчни постоянни разлики са счетоводни приходи или разходи, които не са признати за данъчни цели.

(2) За целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че:

1. разход (загуба) не е признат за данъчни цели, с този разход (загуба) се увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години;

2. приход (печалба) не е признат за данъчни цели, с този приход (печалба) се намалява счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на прихода (печалбата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 23.
Данъчни временни разлики и преобразуване на счетоводния финансов резултат с тях

Чл. 24. (1) Данъчни временни разлики възникват, когато приходи или разходи са признати за данъчни цели в година, различна от годината на счетоводното им отчитане.

(2) Данъчна временна разлика е:

1. разход, непризнат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, който ще бъде признат през следващи години, когато настъпят условията за признаване съгласно тази част;

2. приход, непризнат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, който ще бъде признат през следващи години, когато настъпят условията за признаване съгласно тази част.

(3) Данъчни временни разлики възникват и в други случаи, когато е посочено в тази част.

(4) За целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че:

1. разход (загуба), който не е признат за данъчни цели в годината на счетоводното отчитане и ще бъде признат през следващи години при настъпване на условието за признаване съгласно тази част, с разхода (загубата) се:

а) увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата) - възникване на данъчна временна разлика;

б) намалява счетоводният финансов резултат в годината на настъпване на условието за признаване съгласно тази част - обратно проявление на данъчна временна разлика;

2. приход (печалба), който не е признат за данъчни цели в годината на счетоводното отчитане и ще бъде признат през следващи години при настъпване на условието за признаване съгласно тази част, с прихода (печалбата) се:

а) намалява счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на прихода (печалбата) - възникване на данъчна временна разлика;

б) увеличава счетоводният финансов резултат в годината на настъпване на условието за признаване съгласно тази част - обратно проявление на данъчна временна разлика.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 24.
Данъчно признати приходи и разходи

Чл. 25. За целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че приход (разход) или печалба (загуба) е признат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, с него не се преобразува счетоводният финансов резултат за текущата или следващи години.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 25.
Глава седма

Данъчни постоянни разлики

Работната група подкрепя наименованието на глава седма.
Непризнати разходи за данъчни цели

Чл. 26. Не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи:

1. разходи, несвързани с дейността;

2. разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон;

3. разход за начислен данък или ползван данъчен кредит по реда на Закона за данъка върху добавената стойност, когато разходът от стопанската операция, с която е свързан данъкът върху добавената стойност, не е признат за данъчни цели;

4. разход за начислен данък върху добавената стойност, включително от органа по приходите, във връзка с извършена доставка, с изключение на начислен данък по повод дерегистрация по Закона за данъка върху добавената стойност; изречение първо се прилага и в случаите на злоупотреби;

5. разходи, отчетени по повод на вземане, възникнало в резултат на начислен данък или ползван данъчен кредит по т. 3 и 4;

6. разходи за начислени глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения;

7. разходи за дарения извън посочените в чл. 31;

8. разходи за данък, който подлежи на удържане при източника и е за сметка на платеца на дохода;

9. разходи за работна заплата в търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие, превишаващи определените с нормативни актове средства.


Предложение от н.п. Ясен Попвасилев и Мартин Димитров:

Точки 4,5 и 6 се заличават.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.
Предложение от н.п. Мария Капон:

Чл. 26 се правят следните изменения:

1. В т. 2 да се даде определение за документално обосновани разходи;

2. В т. 4 думата „злоупотреби” се заменя с „ престъпление”;

3. Точка 5 отпада;

4. Останалите точки се преномерират.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 26.
Непризнати приходи за данъчни цели

Чл. 27. (1) Не се признават за данъчни цели следните счетоводни приходи:

1. приходи в резултат на разпределение на дивиденти от местни юридически лица;

2. приходи, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26, до размера на непризнатите разходи;

3. приходи от лихви върху надвнесени публични задължения, изплатени от държавните или общинските органи.



(2) Алинея 1, т. 1 не се прилага за начислени приходи в резултат на разпределение на дивиденти от лицензирани дружества със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, както и при скрито разпределение на печалба.
Предложение от н.п. Ясен Попвасилев и Мартин Димитров:

В ал. 1, т. 3 думите „надвнесени публични задължения” се заменят с „недължимо внесени или събрани публични задължения, както и върху невъзстановен в срок данък върху добавената стойност”.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.
Предложение от н.п. Мария Капон:

1. В ал. 1 т. 2 отпада;

2. В ал. 2 отпадат думите „както и при скрито разпределение на печалбата”.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 27.
Непризнати разходи от липси и брак

Чл. 28. (1) Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси на дълготрайни и краткотрайни активи с изключение на произтичащите от непреодолима сила.

(2) Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси.

(3) Алинея 2 не се прилага, когато разходите се дължат на:

1. непреодолима сила;

2. технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или с фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт и в обичайните за съответната дейност размери;

3. изтичане срока на годност съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт и в обичайните за съответната дейност размери;

4. липси на стоки до 0,25 на сто от размера на нетните приходи от продажби, произтичащи от търговска дейност в обекти с над 100 кв. м нетна търговска площ, и когато клиентите имат пряк физически достъп до предлаганите стоки.

(4) Не се признава за данъчни цели разходът за данък върху добавената стойност при липси и брак на активи, непризнати по реда на ал. 1 - 3.

(5) Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, отчетени по повод на вземане, възникнало в резултат на липси и брак на активи, непризнати по реда на ал. 1 - 4.
Предложение от н.п. Ясен Попвасилев и Мартин Димитров:

В ал. 3 да се създаде т. 5:

5. аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина.”



Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.
Предложение от н.п. Мария Капон:

1. В точка 2 на ал. 3 да отпадат думите „с над 100 кв.м. нетна търговска площ и”;

2. Ал. 4 и 5 отпадат.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 28.
Непризнати приходи, възникнали по повод на липси и брак

Чл. 29. Не се признават за данъчни цели счетоводните приходи, възникнали по повод на липси и брак на активи или вземане, свързано с тях, до размера на непризнатите разходи по чл. 28.
Предложение от н.п. Мария Капон:

Чл. 29 отпада.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 29.
Разпределение на неразпределяемите разходи на юридически лица с нестопанска цел

Чл. 30. (1) Счетоводно отчетените неразпределяеми разходи, съответстващи на дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, на юридически лица с нестопанска цел, не се признават за данъчни цели.

(2) За данъчни цели се признава частта от неразпределяемите разходи, определена, като общият размер на неразпределяемите разходи се умножи по съотношението между приходите от дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, и всички приходи на юридическото лице с нестопанска цел.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 30.
Разходи за дарения

Чл. 31. (1) За данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения в общ размер до 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат (счетоводната печалба), когато разходите за дарение са направени в полза на:

1. здравни и лечебни заведения в Република България;

2. Агенцията за социално подпомагане и фонд “Социално подпомагане” към министъра на труда и социалната политика, както и на специализирани институции за предоставяне на социални услуги съгласно Закона за социално подпомагане;

3. специализирани институции за деца съгласно Закона за закрила на детето;

4. детски ясли, детски градини, училища, висши училища или академии, включително за учредяване и предоставяне на стипендии за обучение на ученици и студенти;

5. бюджетни предприятия по смисъла на Закона за счетоводството;

6. регистрирани в страната вероизповедания;

7. специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания, както и Агенцията за хората с увреждания и национално представителните организации на и за хората с увреждания;

8. културни институти или за целите на културния, образователния или научния обмен по спогодбите, по които Република България е страна;

9. организации със социална, научноизследователска, природозащитна, здравна, образователна, спортна или благотворителна дейност, създадени със закон, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, с изключение на организации, подпомагащи културата по смисъла на Закона за меценатството;

10. фонд "Енергийна ефективност".

(2) За данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения в размер до 50 на сто от счетоводната печалба, когато разходите за дарения са направени в полза на център ”Фонд за лечение на деца”.

(3) За данъчни цели се признава безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството в размер до 15 на сто от счетоводната печалба.

(4) За данъчни цели се признават разходите за дарения на компютри и периферни устройства за тях, които са произведени до две години преди датата на дарението, направени в полза на български училища, включително висши училища.

(5) Общият размер на разходите за дарения, признати за данъчни цели по ал. 1 - 4, не може да превишава 65 на сто от счетоводната печалба.

(6) Не се признава за данъчни цели целият разход за дарение, когато с дарението се облагодетелстват пряко или косвено ръководителите, които го отпускат, или тези, които се разпореждат с него, или са налице доказателства, че предметът на дарението не е получен.
Предложение от н.п. Ясен Попвасилев и Мартин Димитров:

В ал. 1 се създават нови точки 11-16:

11. фондове за подпомагане на хора с увреждания;



12. подпомагане на лица с увреждания, както и за технически помощни средства за тях;

13. пострадали от природни бедствия, аварии или катастрофи или на семействата им;

14. подпомагане на социално слаби;

15. подпомагане на деца с увредено здраве или без родители;

16. учредени и предоставени стипендии за обучение на ученици и студенти в български училища.”

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.
Предложение от н.п. Петър Кънев:

В ал. 1 да се създаде нова т. 11 със следното съдържание:

11. лица с увреждания, както и за технически помощни средства за тях.”



Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.
Предложение от н.п. Мария Капон:

1. В ал. 1 числото „10” се заменя с числото „12”и се създават нови точки 11-16:

11. фондове за подпомагане на хора с увреждания;



12. подпомагане на лица с увреждания, както и за технически средства за тях;

13. пострадали от природни бедствия, аварии или катастрофи или на семействата;

14. Българския Червен Кръст;

15. подпомагане на деца с увредено здрави или без родители;

16. подпомагане за лечение на наркозависими или на комуни.”

2. В ал. 4 думите „две години” се заменят с „една година”.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 31.
Разходи за учредяване на данъчно задължено лице

Чл. 32. (1) Счетоводните разходи за учредяване на юридическо лице не се признават за данъчни цели при данъчно задължените лица - учредители. Непризнатите разходи се признават за данъчни цели при определяне на данъчния финансов резултат на новоучреденото юридическо лице в годината на възникването му.

(2) Разходите по ал. 1 се признават за данъчни цели при учредителите, когато настъпят обстоятелства, определящи, че ново юридическо лице няма да възникне. Разходите се признават в годината на настъпване на обстоятелствата, ако са спазени изискванията на този закон.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 32.
Разходи за пътуване и престой на физически лица

Чл. 33. Счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, се признават за данъчни цели, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 33.
Глава осма

Данъчни временни разлики

Работната група подкрепя наименованието на глава осма.
Непризнаване на приходи и разходи от последващи оценки (преоценки и обезценки)

Чл. 34. (1) Приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.

(2) Алинея 1 не се прилага по отношение на счетоводни приходи и разходи от последващи оценки на парични позиции в чуждестранна валута по централния курс на Българската народна банка.

(3) Алинея 1 не се прилага по отношение на счетоводни приходи и разходи от последващи оценки на биологични активи и селскостопанска (земеделска) продукция.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 34.
Признаване на приходи и разходи от последващи оценки (преоценки и обезценки)

Чл. 35. (1) Непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината на отписване на съответния актив или пасив.

(2) Когато стойността на отписаните през текущата година материални запаси от конкретен вид превишава стойността на материалните запаси от този вид към 31 декември на предходната година, непризнатите приходи и разходи по чл. 34 за този вид материални запаси през предходни години се признават за данъчни цели през текущата година.

(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат в случаите на липси и брак на активи, които не са признати за данъчни цели по реда на чл. 28.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 35.
Признаване на приходи и разходи от последващи оценки на вземания

Чл. 36. Непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:

1. изтичане на давностния срок за вземането, но не повече от 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо;

2. възмездно прехвърляне на вземането;

3. производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице. Непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането;

4. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането;

5. преди изтичане на давностния срок са погасени по силата на закон.



Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 36.
Разходи, свързани с управление на инвестиции

Чл. 37. (1) Не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им счетоводните разходи, възникнали по повод управление на инвестиция, която данъчно задълженото лице притежава през период по-дълъг от 2 години и в резултат на която се разпределят приходи от дивиденти, които не са признати за данъчни цели и/или печалбите от разпореждане с инвестицията се отразяват в намаление на счетоводния финансов резултат.

(2) Непризнатите разходи за управление по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината на разпореждане с инвестицията. За данъчни цели се признава частта от непризнатите разходи по ал. 1, определена като общият размер на непризнатите разходи по ал. 1 се умножи по съотношението между сумите, които са възникнали в резултат на притежаването на инвестицията и не са довели до увеличение на данъчния финансов резултат, и сбора от тези суми и общата сума, възникнала в резултат на притежаването на инвестицията, в резултат на която като цяло е увеличен данъчният финансов резултат на данъчно задълженото лице за целия период на притежаване на инвестицията.
Предложение от н.п. Ясен Попвасилев и Мартин Димитров:

Чл. 37 се отменя.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 37.
Провизии за задължения

Чл. 38. (1) Разходите за провизии за задължения не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.

(2) Непризнатите разходи за провизии по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината на изплащане на задължението, за което е призната провизията, до размера на изплатеното задължение.

(3) Счетоводните приходи, отчетени по повод призната провизия, не се признават за данъчни цели.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 38.
Провизии, които не са включени в данъчната амортизируема стойност на данъчен амортизируем актив

Чл. 39. (1) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява с изплатените задължения, свързани с провизии, които не са включени в данъчната амортизируема стойност на данъчен амортизируем актив съгласно чл. 53, ал. 1.

(2) Счетоводните приходи, отчетени по повод призната провизия, не се признават за данъчни цели.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 39.
Специфичен ред за признаване на разходи за провизии за задължения при преустановена дейност

Чл. 40. (1) Данъчно задължено лице, което е приложило чл. 38, ал. 1 или чл. 53, ал. 1, и в годината на изплащането на задълженията, за които е начислена непризната за данъчни цели провизия, е преустановило изцяло основната си дейност, не прилага разпоредбите на чл. 38, ал. 2 или чл. 39, ал. 1 и има право на прихващане или възстановяване на надвнесния корпоративен данък, определен по реда на ал. 2

(2) Надвнесеният корпоративен данък се определя като произведение между изплатената част от задълженията, за които е начислена непризнатата за данъчни цели провизия, и данъчната ставка на корпоративния данък за годината на изплащане на задълженията. Изплатената част на задълженията за целите на изречение първо не може да превишава сбора от данъчните финансови резултати за последните 10 години преди годината на преустановяване на дейността.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 40.
Неизползвани отпуски

Чл. 41. (1) Разходите по натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски към 31 декември на текущата година, както и разходите, свързани с тях за задължително обществено и здравно осигуряване, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.

(2) Непризнатите разходи по натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината, през която отпуските реално са изплатени на персонала, до размера на изплатените отпуски.

(3) Непризнатите разходи за задължително обществено и здравно осигуряване по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината, през която съответните осигурителни вноски са изплатени, до размера на изплатените осигурителни вноски.

(4) Счетоводните приходи, отчетени по повод задължения по ал. 1, не се признават за данъчни цели.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 41.
Разходи, представляващи доходи на местни физически лица

Чл. 42. (1) Разходите на данъчно задължени лица, представляващи доходи на местни физически лица по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.

(2) Алинея 1 не се прилага за разходите, представляващи:

1. основно или допълнително трудово възнаграждение, определено с нормативен акт;

2. доходи на еднолични търговци.

(3) Непризнатите разходи по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината, през която доходът е изплатен, до размера на изплатения доход.

(4) Счетоводните приходи, отчетени по повод неизплатени доходи по ал. 1, не се признават за данъчни цели.
Предложение от н.п. Ясен Попвасилев и Мартин Димитров:

Чл. 42 се отменя.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 42.
Регулиране на слабата капитализация

Чл. 43. (1) Не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им разходите за лихви в размер, определен за текущата година по следната формула:
, където:

НРЛ са непризнатите разходи за лихви;

РЛ са разходите за лихви, определени по реда на ал. 3;

ПЛ е общият размер на приходите от лихви;

ФРПЛ е счетоводният финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви.
(2) Непризнатите по ал. 1 разходи за лихви се признават за данъчни цели през следващите 5 години до изчерпването им в размер, определен за текущата година по следната формула:
, където:

ПРЛ са признатите разходи за лихви;

ФРПЛ е счетоводният финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви;

ПЛ е общият размер на приходите от лихви;

РЛ са разходите за лихви, определени по реда на ал. 3 за текущата година.
(3) Разходите за лихви включват всички финансови (лихвени) разходи, отчетени по финансиране с привлечен капитал. В разходите за лихви не се включват:

1. разходите за лихви по финансов лизинг и банков кредит, освен когато страните по сделката са свързани лица или лизингът, съответно кредитът, е гарантиран или обезпечен от или е отпуснат по нареждане на свързано лице;

2. разходите за наказателни лихви за закъснели плащания и неустойки;

3. разходите за лихви, непризнати за данъчни цели на друго основание в закона.



(4) Когато счетоводният финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви е отрицателна величина, той не участва при определяне на размера на непризнатите и признатите разходи за лихви по ал. 1 и 2.

(5) По отношение на нововъзникнали непризнати разходи за лихви се прилагат разпоредбите на този член, като се спазва поредността на възникването им.

(6) Алинея 1 не се прилага, когато:
, където

е привлеченият капитал към 1 януари на текущата година;

е привлеченият капитал към 31 декември на текущата година;

е собственият капитал към 1 януари на текущата година;

е собственият капитал към 31 декември на текущата година.
(7) Разходите за лихви на банките не се регулират по реда на ал. 1 - 6.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 43.
Глава девета

суми, участващи при определяне на данъчния финансов резултат

Работната група подкрепя наименованието на глава девета.
Ценни книжа, търгувани на регулирани пазари

Чл. 44. Когато разпореждането с акции и търгуеми права на акции на публични дружества, акции и дялове на колективни инвестиционни схеми се извършва на регулиран български пазар на ценни книжа, при определяне на данъчния финансов резултат:

1. счетоводният финансов резултат се намалява с печалбата, определена като положителна разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на тези ценни книжа, и

2. счетоводният финансов резултат се увеличава със загубата, определена като отрицателна разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на тези ценни книжа.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 44.
Резерв от последващи оценки на активи, които не са данъчни амортизируеми активи

Чл. 45. При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със стойността на отписания резерв от последваща оценка (преоценъчен резерв) на активи, които не са данъчни амортизируеми активи, когато при отписването на резерва не е отчетен счетоводен приход. Увеличението се извършва в годината на отписване на резерва от последваща оценка (преоценъчния резерв).
Предложение от н.п. Петър Кънев:

В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения:

1. В заглавието на чл. 45 израза „ които не са данъчни амортизируеми активи” да отпадне;

2. Досегашния текст на чл. 45 да стане ал.1;

3. Съдава се нова ал. 2 със следното съдържание:

(2) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със стойността на отписания резерв от последваща оценка (преоценъчен резерв) на данъчни амортизируеми активи, в следните случаи:



а) когато данъчната балансова стойност на амортизируемите активи стане нулева величина - целият преоценъчен резерв (резерв от последващи оценки), който е следвало да бъде включен в данъчния амортизационен план;

б) при липса по чл. 28 или отписване на амортизируем актив за сметка на собствения капитал - частта от преоценъчния резерв (резерв от последващи оценки), който е следвало да бъде включен в данъчния амортизационен план, съответстваща на увеличението в данъчно признатия размер на разходите за амортизации до момента на установяване на липсата или отписването на актива, с изключение на случаите, когато е приложена буква "а";

в) при преобразуване по Търговския закон, в резултат на което е осъществена бизнескомбинация, определена като придобиване съгласно приложимите счетоводни стандарти - частта от преоценъчния резерв (резерв от последващи оценки), която е следвало да бъде включена в данъчния амортизационен план, съответстваща на увеличението в данъчно признатия размер на разходите за амортизации към датата на прекратяването, с изключение на случаите, когато е приложена буква "а";

г) при прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 от Търговския закон - целият преоценъчен резерв (резерв от последващи оценки), който е следвало да бъде включен в данъчния амортизационен план, към датата на вписване на прехвърлянето, с изключение на случаите, когато е приложена буква "а";

д) в случаите по чл. 59 - частта от преоценъчния резерв (резерв от последващи оценки), която е следвало да бъде включена в данъчния амортизационен план, съответстваща на увеличението в данъчно признатия размер на разходите за амортизации към датата, на която е преустановено начисляването на амортизации, с изключение на случаите, когато е приложена буква "а";

е) при всички останали случаи, с изключение на случаите на преобразуване по Търговския закон, вследствие на което не е осъществена бизнескомбинация, определена като придобиване съгласно приложимите счетоводни стандарти, когато амортизируемите активи се отписват от данъчния амортизационен план - целият преоценъчен резерв (резерв от последващи оценки), който е следвало да бъде включен в данъчния амортизационен план.”

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 45.
Данъчно третиране на задължения

Чл. 46. (1) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, произтичащи от суми, които водят до намаляване на данъчния финансов резултат, като увеличението се извършва в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:

1. задълженията са погасени по давност, но не повече от 5 години от момента, в който задължението е станало изискуемо;

2. производството по несъстоятелност на данъчно задълженото лице е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на кредиторите; увеличението се извършва с размера на намалението на задължението;

3. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че задължението или част от него е недължимо;

4. кредиторът се е отказал от вземането си по съдебен ред или го е опростил; увеличението се извършва с размера на опростената сума;

5. преди изтичане на давностния срок са погасени по силата на закон;

6. данъчно задълженото лице е подало молба за заличаване.

(2) Не се признават за данъчни цели счетоводните приходи, възникнали по повод отписване на задълженията по ал. 1.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 46.
Данъчно третиране на приспаднат данъчен кредит за налични активи при регистрация или повторна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност

Чл. 47. (1) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на приспаднатия от данъчно задълженото лице данъчен кредит за наличните активи към датата на регистрацията или повторната регистрация по Закона за данък върху добавената стойност.

(2) Не се признават за данъчни цели счетоводните приходи, възникнали по повод приспаднатия данъчен кредит по ал. 1.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 47.
Глава десета

Данъчни амортизируеми аКТИВИ

Работната група подкрепя наименованието на глава десета.
Данъчни амортизируеми активи

Чл. 48. Данъчни амортизируеми активи са:

1. данъчните дълготрайни материални активи;

2. данъчните дълготрайни нематериални активи;

3. инвестиционните имоти с изключение на земята;

4. последващите разходи по чл. 64.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 48.
Репутация

Чл. 49. (1) Репутацията, възникнала в резултат на бизнес комбинация, не е данъчен амортизируем актив.

(2) Загубите от обезценка и при отписване на репутация не се признават за данъчни цели.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 49.
Данъчни дълготрайни материални активи

Чл. 50. Данъчни дълготрайни материални активи са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, чиято стойност е равна или превишава по-ниската стойност от:

1. стойностния праг на същественост за дълготрайния материален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице;

2. петстотин лева.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 50.
Данъчни дълготрайни нематериални активи

Чл. 51. (1) Данъчни дълготрайни нематериални активи са:

1. придобити нефинансови ресурси, които:

а) нямат физическа субстанция;

б) се ползват през период по-дълъг от 12 месеца;

в) имат ограничен полезен живот;

г) са със стойност равна или превишаваща по-ниската стойност от:

аа) стойностния праг на същественост за дълготрайния нематериален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице;

бб) петстотин лева;

2. начислените суми за маркетингови или аналогични на тях проучвания, бизнес планове и фирмени стратегии;

3. начислените суми в резултат на стопански операции, водещи до увеличаване на икономическата изгода от наети или предоставени за ползване дълготрайни активи; тези суми не формират данъчен дълготраен материален актив.



(2) Счетоводните разходи, отчетени във връзка с придобиването на данъчен дълготраен нематериален актив преди възникването му, не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им и участват при определянето на данъчната амортизируема стойност на актива. Когато в следваща година настъпят обстоятелства, определящи, че данъчно задълженото лице няма да придобие данъчния дълготраен нематериален актив, непризнатите разходи по изречение първо се признават за данъчни цели в годината на настъпване на обстоятелствата, ако са спазени изискванията на този закон.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 51.
Данъчен амортизационен план

Чл. 52. (1) Данъчно задължените лица, които формират данъчен финансов резултат, изготвят и водят данъчен амортизационен план, в който отразяват всички данъчни амортизируеми активи.

(2) Данъчният амортизационен план е данъчен регистър, в който се отразява информацията, определена съгласно изискванията на тази глава, за процеса на придобиване, последващо водене, амортизиране и отписване на данъчните амортизируеми активи.

(3) Данъчният амортизационен план съдържа най-малко следната информация за всеки данъчен амортизируем актив:

1. наименование;

2. месец на въвеждане в експлоатация;

3. данъчната амортизируема стойност;

4. начислена данъчна амортизация;

5. данъчна стойност;

6. годишна данъчна амортизационна норма;

7. годишна данъчна амортизация;

8. месец на извършване на промени в стойностите на актива и обстоятелствата, налагащи промените;

9. месец на преустановяване и възобновяване на начисляването на данъчни амортизации и обстоятелствата, които го налагат;

10. месец на отписване на актива по чл. 60, ал. 3 за счетоводни цели и обстоятелствата, които го налагат;

11. месец на отписване на актива от данъчния амортизационен план.


Предложение от н.п. Петър Кънев:

В ал. 3 да се създаде нова т.12 със следното съдържание:

12. преоценъчен резерв”.



Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 52.
Стойности на данъчните амортизируеми активи

Чл. 53. (1) Данъчната амортизируема стойност е историческата цена на актива, намалена с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива. В случаите по чл. 64, ал. 1 и чл. 67 данъчната амортизируема стойност е:

1. сумата на последващите разходи – в случаите по чл. 64, ал. 1;

2. сумата на непризнатите за данъчни цели разходи – в случаите по чл. 67.

(2) Годишната данъчна амортизация е начислената в данъчния амортизационен план амортизация за съответната година съгласно изискванията на тази глава.

(3) Начислената данъчна амортизация е сумата от годишните данъчни амортизации за съответния актив. Начислената данъчна амортизация не може да превишава данъчната амортизируема стойност на актива.

(4) Данъчната стойност е данъчната амортизируема стойност на актива, намалена с начислената данъчна амортизация за него.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 53.
Данъчни и счетоводни амортизации

Чл. 54. (1) При определяне на данъчния финансов резултат се признават годишните данъчни амортизации, определени по реда на тази глава.

(2) Счетоводните разходи за амортизации не се признават за данъчни цели.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 54.
Категории данъчни амортизируеми активи

Чл. 55. (1) При определяне на годишните данъчни амортизации данъчните амортизируеми активи се разпределят в следните категории:

1. категория I - масивни сгради, включително инвестиционни имоти, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия, съобщителни линии;

2. категория II - машини, производствено оборудване, апаратура;

3. категория III - транспортни средства, без автомобили; покритие на пътища и на самолетни писти;

4. категория IV - компютри, периферни устройства за тях, софтуер и право на ползване на софтуер;

5. категория V - автомобили;

6. категория VI – данъчни дълготрайни материални и нематериални активи, за които има ограничен срок на ползване съгласно договорни отношения или законово задължение;

7. категория VII - всички останали амортизируеми активи.



(2) Годишните данъчни амортизационни норми се определят еднократно за годината и не могат да превишават следните размери:


Категория активи

Годишна данъчна амортизационна норма (%)

Категория I

4

Категория II

30

Категория III

10

Категория IV

50

Категория V

25

Категория VI

100 (години на правното ограничение)

Годишната норма не може да превишава 33 1/3



Категория VII

15


(3) За активите от категория II годишната данъчна амортизационна норма не може да превишава 50 на сто, когато едновременно са изпълнени следните условия:

1. активите са част от първоначална инвестиция;

2. активите са фабрично нови и не са били експлоатирани преди придобиването им.
Предложение от н.п. Мария Капон:

1. В ал. 1, т. 1 да отпаднат думите „съоръжения, предавателни устройства”.

2. В ал.1, т. 3 да се добавят думите „съоръжения, предавателни устройства”.

3. За категория ІІІ в т. 3 да се даде определение на транспортни средства - линии транспортни ли се има предвид?

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 55.
Общ ред за завеждане на активи в данъчен амортизационен план

Чл. 56. Данъчните амортизируеми активи се завеждат в данъчния амортизационен план по данъчната им амортизируема стойност.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 56.
Специфичен ред за завеждане на активи в данъчен амортизационен план

Чл. 57. (1) Лице, за което се промени режимът на данъчно облагане, в резултат на което за него възникне задължение да формира данъчен финансов резултат, изготвя данъчен амортизационен план, в който наличните към този момент данъчни амортизируеми активи се завеждат с данъчна амортизируема стойност и начислена данъчна амортизация, определени по реда на ал. 2 и 3.

(2) Данъчната амортизируема стойност на актив по ал. 1 се определя, като историческата му цена:

1. се увеличава с извършените до този момент последващи разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди, свързани с актива, и

2. се намалява с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива.

(3) Начислената данъчна амортизация на актив по ал. 1 е счетоводната амортизация, която би била начислена до този момент върху историческата цена на актива, коригирана по реда на ал. 2.

(4) При изготвяне на данъчния амортизационен план не се завеждат активи, за които начислената данъчна амортизация е равна или превишава данъчната им амортизируема стойност.

(5) Алинеи 1 – 4 се прилагат и в случаите на повторно завеждане на актив в данъчния амортизационен план.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 57.
Начисляване на данъчни амортизации

Чл. 58. (1) Начисляването на данъчна амортизация започва от началото на месеца, в който данъчният амортизируем актив е въведен в експлоатация. Датата на въвеждане в експлоатация следва да е документално обоснована.

(2) Когато в нормативен акт е предвиден ред за въвеждане в експлоатация, въвеждането в експлоатация на актива за данъчни цели не може да бъде по-рано от установеното в нормативния акт.

(3) Годишната данъчна амортизация се определя по следната формула:

, където:

ГДА е годишната данъчна амортизация;

ДАС е данъчната амортизируема стойност;

ГДАН е годишната данъчна амортизационна норма, определена от данъчно задълженото лице съгласно чл. 55, ал. 2 и 3;

М е броят на месеците от годината, през които се начислява данъчна амортизация.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 58.
Преустановяване начисляването на данъчни амортизации

Чл. 59. (1) Начисляването на данъчни амортизации се преустановява, когато съответният актив временно не се използва (не носи икономическа изгода) през период по-дълъг от 3 месеца. Начисляването се преустановява от месеца, следващ месеца на преустановяване на ползването на актива, и се възобновява от началото на месеца на връщането му в експлоатация. Данъчният амортизируем актив не се отписва от данъчния амортизационен план.

(2) Начисляването на данъчни амортизации се преустановява, когато съответният актив е изведен от употреба и няма да носи бъдещи икономически изгоди от използване в дейността. Данъчният амортизируем актив не се отписва от данъчния амортизационен план към този момент.

(3) Не се преустановява начисляването на данъчни амортизации за активите по чл. 60, ал. 3.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 59.
Отписване на активи от данъчния амортизационен план

Чл. 60. (1) Активът се отписва от данъчния амортизационен план, когато е напълно амортизиран за данъчни цели.

(2) Когато активът се отпише за счетоводни цели, преди да е напълно амортизиран за данъчни цели, той се отписва от данъчния амортизационен план в началото на месеца, през който се отписва за счетоводни цели.

(3) Алинея 2 не се прилага при:

1. отписване на активи, от които не се очаква икономическа изгода, включително в случаите на брак;

2. отписване на активи в резултат на увеличение в стойностния праг на същественост.

(4) Активите по ал. 3 се отписват от данъчния амортизационен план по реда на ал. 1.

(5) Когато амортизируем актив съгласно Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия се трансформира в неамортизируем, с изключение на трансформиране в инвестиционен имот, същият се отписва от данъчния амортизационен план от началото на текущия месец.

(6) Когато данъчният амортизируем актив престане да се ползва за дейност, за която се формира данъчен финансов резултат, същият се отписва от данъчния амортизационен план от началото на текущия месец.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 60.
Запазване стойностите на данъчния амортизируем актив

Чл. 61. Стойностите на данъчния амортизируем актив не се променят при:

1. последваща счетоводна оценка (преоценка и обезценка);

2. промяна в счетоводната политика, включително промяна в приложимите счетоводни стандарти;

3. допуснати счетоводни грешки от минали периоди с изключение на технически грешки;



4. регистрация или повторна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 61.
Промяна в стойностите на данъчния амортизируем актив

Чл. 62. (1) Промяна в стойностите на данъчния амортизируем актив се извършва при настъпване на обстоятелства, налагащи промяна съгласно счетоводното законодателство с изключение на случаите по чл. 61.

(2) Промяната в стойностите на актива се отразява в данъчния амортизационен план към 1 януари на годината, в която са установени обстоятелствата, налагащи промяната. Не се извършва промяна в данъчния амортизационен план и не се коригира начислената данъчна амортизация за предходните години.

(3) Стойностите на данъчния амортизируем актив след промяната следва да са равни на стойностите, които биха били определени, ако обстоятелствата, налагащи промяната, са били известни през предходните години.

(4) При определяне на данъчния финансов резултат годишната данъчна амортизация на актива за текущата година се коригира с разликата между начислената данъчна амортизация за актива през предходните години и тази, която би била начислена за тези години, ако обстоятелствата, налагащи промяната, са били известни през предходните години.

(5) Когато установените обстоятелства не налагат промяна в стойностите на актива за предходни години, промяната в стойностите се отразява в данъчния амортизационен план към момента на установяване на обстоятелството през текущата година.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 62.
Последващи разходи, свързани с актив, наличен в данъчния амортизационен план

Чл. 63. Данъчната амортизируема стойност на актив, наличен в данъчния амортизационен план, се увеличава с последващите разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди, свързани с данъчния амортизируем актив. Данъчната амортизируема стойност се увеличава от началото на месеца, през който са завършени последващите разходи.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 63.
Последващи разходи, свързани с актив, който е отписан от данъчния амортизационен план

Чл. 64. (1) Когато активът е отписан от данъчния амортизационен план, но не е отписан за счетоводни цели, с последващите разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди, свързани с актива, се завежда самостоятелен данъчен амортизируем актив.

(2) Данъчният амортизируем актив по ал. 1 се завежда в данъчния амортизационен план от началото на месеца, през който са завършени последващите разходи.

(3) За целите на чл. 55 данъчният амортизируем актив се разпределя в категорията, в която е бил разпределен активът, във връзка с който са извършени последващите разходи.

(4) Когато активът, във връзка с който са извършени последващите разходи, се отпише от счетоводния амортизационен план преди данъчният амортизируем актив по ал. 1 да е напълно амортизиран, последният се отписва от данъчния амортизационен план при условията и по реда на чл. 60.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 64.
Приходи и разходи от последващи оценки на данъчни амортизируеми активи

Чл. 65. Счетоводните приходи и разходи от последващи оценки на данъчните амортизируеми активи не се признават за данъчни цели.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 65.
Преобразуване на счетоводния финансов резултат при отписване на данъчен амортизируем актив

Чл. 66. (1) Когато активът се отписва от счетоводния амортизационен план, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със счетоводната балансова стойност на актива.

(2) Когато активът се отписва от данъчния амортизационен план, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява с данъчната стойност на актива.

(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат:

1. в случаите на непризнати разходи от липси на активи и свързани с тях вземания, когато данъчната стойност превишава счетоводната балансова стойност на актива;

2. при отписване на актив за сметка на собствения капитал, когато данъчната стойност превишава счетоводната балансова стойност на актива;

3. при отписване на актив по реда на чл. 60, ал. 5, когато данъчната стойност превишава счетоводната балансова стойност на актива;

4. при преобразуване на дружества и при преустройство на кооперации по глава деветнадесета, раздели II и III.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 66.
Счетоводни разходи, формиращи данъчния амортизируем актив

Чл. 67. Счетоводните разходи, формиращи данъчния амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 67.
Приходи и разходи, отчетени по повод на дарение, свързано с данъчния амортизируем актив

Чл. 68. Счетоводните приходи и разходи, отчетени по повод на дарение, с което е намалена историческата цена при определяне на данъчната амортизируема стойност на актива, не се признават за данъчни цели.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 68.
Специфично данъчно третиране на актив, формиран в резултат на развойна дейност

Чл. 69. (1) При определяне на данъчния финансов резултат данъчно задълженото лице има право да намали счетоводния си финансов резултат с историческата цена на дълготраен нематериален актив еднократно в годината на формирането му, когато:

1. активът е формиран в резултат на развойна дейност;

2. развойната дейност е извършена във връзка с дейността по занятие на данъчно задълженото лице;

3. развойната дейност е възложена с поръчка при пазарни условия на научноизследователски институт или висше училище.



(2) Когато данъчно задължено лице е упражнило правото си по този член, счетоводно отчетеният дълготраен нематериален актив по ал. 1 не е данъчен амортизируем актив.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 69.
Глава единадесета

Пренасяне на данъчна загуба

Работната група подкрепя наименованието на глава единадесета.
Общи положения

Чл. 70. (1) Данъчно задължените лица имат право да пренасят данъчната загуба, формирана по реда на тази част. Когато данъчно задължено лице е избрало да пренася данъчната загуба, последната задължително се пренася последователно до изчерпването й през следващите 5 години.

(2) Данъчно задълженото лице упражнява правото си на избор чрез приспадане на данъчната загуба през първата година след реализирането на данъчната загуба, през която лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Когато до датата на данъчния контрол данъчно задълженото лице не е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, счита се, че лицето е упражнило правото си на избор за пренасяне на данъчна загуба.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 70.
Ред за приспадане

Чл. 71. (1) Данъчната загуба се приспада при определяне на данъчния финансов резултат до размера на положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба.

(2) Данъчната загуба се приспада и при определяне на тримесечните авансови вноски за корпоративния данък.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 71.

Нововъзникнали данъчни загуби


Чл. 72. За нововъзникнали данъчни загуби се прилагат разпоредбите на тази глава, като се спазва поредността на възникването им. За всяка от нововъзникналите данъчни загуби 5-годишният срок започва да тече от годината, следваща годината на възникването им.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 72.
Загуба от източник в чужбина при прилагане на метода „Освобождаване с прогресия”

Чл. 73. (1) Данъчната загуба, формирана през текущата година в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и методът за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на печалбите е „Освобождаване с прогресия”, не се приспада от данъчните печалби от източник в страната или други държави през текущата или следващи години.

(2) Данъчната загуба по ал. 1 се приспада при спазване изискванията на тази глава последователно само от данъчните печалби от източника в чужбина, от който е възникнала, през следващите 5 години.

(3) При прекратяване дейността на място на стопанска дейност в държава - членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство, непренесените и невъзстановени данъчни загуби от мястото на стопанска дейност се пренасят по общия ред на закона до изтичане на 5-годишния срок от възникването им.
Предложение от н.п. Петър Кънев:

Алинея 2 да отпадне.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 73.
Загуба от източник в чужбина при прилагане на метода на данъчен кредит

Чл. 74. (1) Когато данъчно задължено лице е формирало данъчна загуба и тази загуба или част от нея е от източник в чужбина, за който се прилага методът на данъчен кредит за избягване на двойното данъчно облагане, неприспаднатата загуба през текущата година се приспада при спазване изискванията на тази глава последователно само от данъчните печалби от източника в чужбина, от който е възникнала, през следващите 5 години.

(2) Когато загубата е от източник в няколко държави, тя се разпределя за целите на ал. 1 между държавите, от които е възникнала, пропорционално на загубата от всяка държава към сумата на загубите от съответните държави.

(3) Алинея 1 не се прилага за загуби от източник в държава - членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 74.
Глава дванадесета

Счетоводни грешки

Работната група подкрепя наименованието на глава дванадесета.
Коригиране на счетоводни грешки

Чл. 75. (1) При откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с минала година, данъчният финансов резултат за съответната минала година се коригира съгласно изискванията на действащия през съответната минала година закон така, че все едно грешката е била допусната.

(2) При определяне на данъчното задължение върху коригирания по ал. 1 данъчен финансов резултат за минала година се прилага данъчната ставка за съответната минала година.

(3) С разликата между данъчното задължение преди и след корекцията в резултат на грешката се коригира годишният корпоративен данък за текущата година.

(4) Когато в резултат на открита грешка се установи, че за съответната минала година данъчно задълженото лице е следвало да формира данъчен амортизируем актив, при определяне на данъчните финансови резултати за предходните години се признава годишна данъчна амортизация, равна на счетоводната амортизация, която би била начислена за този актив за съответните години, но не повече от годишната данъчна амортизация, която би била начислена, ако бяха използвани максимално допустимите по чл. 55 годишни данъчни амортизационни норми. Данъчният амортизируем актив се завежда в данъчния амортизационен план към 1 януари на годината на откриване на грешката с данъчната си амортизируема стойност и начислената данъчна амортизация по изречение първо.

(5) Данъчната временна разлика, която би възникнала през минала година, ако грешката не беше допусната, се счита за възникнала през съответната минала година и се признава за данъчни цели по общия ред на закона.

(6) Алинеи 1-3 не се прилагат за грешки, допуснати преди повече от 5 години преди текущата, които, ако не бяха допуснати, биха довели до намаляване на данъчния финансов резултат за съответната минала година.

(7) Всички счетоводни приходи и разходи, отчетени през текущата година във връзка с открита счетоводна грешка, не се признават за данъчни цели.
Предложение от н.п. Ясен Попвасилев и Мартин Димитров:

В чл. 75, ал. 1 думите „е била допусната” се заменят с „не е била допусната”.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 75.
Специфични случаи на коригиране на счетоводни грешки

Чл. 76. Когато след коригирането на данъчния финансов резултат по чл. 75, ал. 1 възникне или се промени данъчната загуба за съответния минал период, прилагат се разпоредбите на глава единадесета. Данъчните финансови резултати за годините от допускане на грешката до нейното откриване се коригират по реда на чл. 75 така, че все едно грешката не е била допусната. За година на възникване на данъчната загуба се счита годината, през която е допусната грешката.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 76.
Разходи, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство

Чл. 77. (1) Разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.

(2) Непризнатите за данъчни цели разходи по ал. 1 се признават за данъчни цели, когато това е допустимо по този закон и при спазване изискванията на тази глава.
Предложение от н.п. Ясен Попвасилев и Мартин Димитров:

Чл. 77 се отменя.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 77.
Приходи и разходи, неотчетени по реда, определен в нормативен акт

Чл. 78. При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признат за данъчни цели.
Предложение от н.п. Ясен Попвасилев и Мартин Димитров:

Чл. 78 се отменя.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 78.
Счетоводни грешки, свързани с данъчни амортизируеми активи

Чл. 79. Този раздел с изключение на чл. 75, ал. 4 и 7 не се прилага по отношение на счетоводни грешки, свързани с данъчни амортизируеми активи.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 79.
Лихва за просрочие

Чл. 80. Лихва за просрочие по общия ред се дължи и при прилагането на чл. 75. Лихвата се дължи от датата, на която е следвало да бъде внесен корпоративният данък за съответната минала година.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 80.
Корекции на грешки, установени при данъчен контрол

Чл. 81. Разпоредбите на тази глава с изключение на чл. 75, ал. 3 се прилагат и в случаите на грешки, установени при данъчен контрол.
Предложение от н.п. Ясен Попвасилев и Мартин Димитров:

Чл. 81 се отменя.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 81.
Глава тринадесета



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница