Република българия четиридесето народно събрание комисия по бюджет и финанси

Глава първа

1. печалбата на местните юридически лица;

2. печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество;

3. печалбата на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност в Република България;

4. доходите, посочени в този закон, на местни и чуждестранни юридически лица от източник в Република България;

5. разходите, посочени в този закон;

6. дейността на организаторите на хазартни игри;

7. приходите от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество на бюджетните предприятия;

8. дейността от опериране на кораби на лицата, осъществяващи морско търговско корабоплаване.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
Данъчно задължени лица

Чл. 2. (1) Данъчно задължени лица са:

1. местните юридически лица;

2. чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност или получават доходи от източник в Република България;

3. едноличните търговци - за данъците, удържани при източника, и работодателите и възложителите по договори за управление и контрол - за данъка върху социалните разходи, предвидени в този закон;

4. физическите лица – търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци – за случаите, определени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(2) За целите на този закон неперсонифицираните дружества и осигурителните каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване, се приравняват на юридическите лица.

(3) За целите на облагане на доходите с източник в Република България данъчно задължено лице е и всяко чуждестранно организационно и стопански обособено образувание (тръст, фонд и други подобни), което самостоятелно извършва стопанска дейност или извършва и управлява инвестиции, когато не може да се установи притежателят на дохода.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
Местни юридически лица

Чл. 3. (1) Местни юридически лица са:

1. юридическите лица, учредени съгласно българското законодателство;

2. дружествата, учредени съгласно Регламент на Съвета № 2157/2001, и кооперациите, учредени съгласно Регламент  на Съвета № 1435/2003, когато седалището им е в страната и са вписани в български регистър.

(2) Местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
Чуждестранни юридически лица

Чл. 4. (1) Чуждестранни юридически лица са тези, които не са местни.

(2) Чуждестранните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите, реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България, и доходите, посочени в този закон, с източник в Република България.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
Видове данъци

Чл. 5. (1) Печалбите се облагат с корпоративен данък.

(2) Доходите на местни и чуждестранни юридически лица, посочени в този закон, се облагат с данък, удържан при източника.

(3) Разходите, посочени в този закон, се облагат с данък върху разходите.

(4) С алтернативен на корпоративния данък се облагат:

1. дейността от организиране на хазартни игри;

2. приходите от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество на бюджетните предприятия;

3. дейността от опериране на кораби.

„(5) Вместо с корпоративен данък, местните юридически лица се облагат с окончателен годишен данък (патентен), когато осъществяват дейностите, посочени в Закона за облагане на доходите на физическите лица и при условията на същия закон. За останалите дейности тези лица се облагат по реда на този закон.”

„(2) В случай, че по ал. 1 просрочието е по вина на обслужващата банка, дължащата се лихва се начислява на нея от Националната агенция за приходите.”

1. стопанската операция е отразена вярно и точно, и

2. липсващата информация е обоснована със съответни документи, когато е необходимо.

(3) Данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път. Липсата на касова бележка от фискално устройство, когато е налице задължение за издаването й, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели.

(4) За международния въздушен транспорт счетоводен разход е документално обоснован, когато е документиран чрез първичен счетоводен документ и бордната карта от прелетения самолетен билет. Когато първичният счетоводен документ (протокол) се издава от лицето, което извършва продажбата от името и за сметка на превозвача, то се приема за издател на документа.
Предложение от н.п. Ясен Попвасилев и Мартин Димитров:

Ал. 2 се заличава.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 10.
Разходи, определени като задължителни с нормативен акт

Чл. 11. Разходите, определени като задължителни с нормативен акт, са признати за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато е предвидено друго в този закон.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за чл. 11.