Една от целите на Рамковата директива на ЕС по водите е

Съществуващите двустранни договорености в областта на управлението на водите със съседните страни трябва да се преразгледат с цел:

1. 
   осигуряване на механизмите за управлението на водите на басейнов принцип, предвидени в Рамковата директива по водите;
   
2. 
   изпълнение на ангажиментите по многостранни международни договорености, като Конвенцията за опазване и използване на трансграничните водни течения и международни езера;
   
3. 
   съобразяване на споразуменията и договореностите със стратегическата цел в областта на управление на водите, дефинирана в настоящата стратегия, отчитаща дългосрочните национални обществени интереси.
   

Предлага се график за предприемане на стъпки, подписване на споразумения за сътрудничество и създаване на смесени органи за управление на водите в трансграничните водни басейни, съгласно изискванията за гарантиране на двустранното и многостранно сътрудничество в тази област на РДВ (чл. 3, т.3 и Анекс І, т.6 на РДВ) и други международни договорености (чл.9 на Конвенцията за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера), както следва:

Необходимо е и по–нататъшно институционално укрепване на администрацията и изграждане на капацитет за работа с национални органи за управление на водите на съседни държави в рамките на международните речни басейни, част от които е и България, в това число чрез създаване на смесени двустранни комисии за управление на водите и други подходящи механизми.

Демократичните общества са приели и прилагат като основен принцип на управление на околната среда, в т.ч. на управление на водите, информираността на обществото и привличане на населението и всички заинтересовани страни в процеса на вземане на решения по въпросите на околната среда.

Със Закона за опазване на околната среда този принцип е въведен чрез регламентиране на детайлни процедури, които са хоризонтално приложими за всички сфери на околната среда. Законът за водите въвежда специфични регламенти по отношение на общественото участие при вземане на решения във водния сектор. На основание на Закона за водите са конструирани Висшият консултативен съвет по водите и Басейновите съвети като държавно-обществени консултативни органи/комисии за подпомагане на дейността по управлението на водите на национално, съответно на басейново равнище. Въведени са процедури за отчитане на общественото мнение при разработване на плановете за управление на речните басейни, както и достъп на обществеността и заинтересованите лица до проектите на разрешителни за водоползване и ползване на водни обекти.

С новия Закон за водите ще се хармонизират напълно процедурите от Рамковата директива по водите. Законът ще регламентира участието на широката общественост, включително водоползвателите, в разработването и осъвременяването на плановете за управление на речните басейни, както и подходяща информация за планираните мерки и за напредъка, постигнат при тяхното прилагане, с оглед широката общественост да се включи преди да бъде прието окончателното решение за необходимите мерки.

Ускорено трябва да приключи разработването на публичните регистри по Закона за водите както на национално, така и на басейново ниво, като се създаде процедура за тяхната непрекъсната актуализация. Трябва да се осигури достъп на обществеността до публичните регистри чрез интернет-страниците на МОСВ, Басейновите дирекции.

На обществото трябва да се осигури разбираема и непрекъсната информация за качеството на питейните води и минералните води чрез интернет-страницата на Министерство на здравеопазването и неговите регионални органи - ХЕИ. От 2005 г. трябва да започне публикуването на годишни доклади за състоянието на питейните води в страната, които да са достъпни и чрез интернет страницата на Министерство на здравеопазването.

Трябва да се създаде система за публичен достъп и до информацията по Закона за регулиране на водните услуги.

Една от съществените промени, свързани с реализацията на Националната стратегия за управление и раз­ви­ти­е на водния сектор, е промяната в собствеността на водностопанските съоръжения и системи.

Поради публичните интереси, които обслужва тази инфра­струк­ту­ра, и изключително важното й значение за живота и здравето на на­се­ле­ни­е­то и за различните отрасли на икономиката се предвижда тя да бъде публична собственост, като се извади от капитала на търговските дружества..

Останалите части на системата, включително водопроводната и ка­нализационната мрежа в населените места, се предвижда да бъдат публична об­щинска собственост.

Пречиствателните станции за отпадъчни во­ди, които обслужват територията на населени места от две общини, е целесъобразно да бъдат пуб­лична общинска собственост на общината, в която са разположени.

Язовирите с комплексно предназначение регулиращи значителна част от оттока на реките в България се предлага да бъдат публична държавна собственост

• 
  съоръженията за добив на минерални води изключителна държавна собственост;
  
• 
  пунктовете и станциите от националните мрежи за мониторинг на водите;
  
• 
  хидромелиоративните съоръжения – магистрални и транспортни канали, които няма да бъдат предоставяни на сдружения за напояване
  
• 
  съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите и прилежащите им територии;
  
• 
  земите от пояс I на санитарно-охранителните зони на язовирите предназначени за питейно водоснабдяване и на водовземните съоръжения за минерални води, изключителна държавна собственост
  

• 
  изградените сондажи и други водовземни съоръжения от юридически и физически лица за ползване на вода от собствени водоизточници само за техни нужди, без да предоставят водна услуга на други лица – които имат законни разрешителни за изграждането на съоръженията и за ползването на водата и осигуряват технически и финансово експлоатацията и поддръжката им⁴;
  

• 
  водопроводите и канализацията, контролно-измервателните устройства за измерване на количествата ползвана вода и количествата изпускани отпадъчни води на стопански обекти и частни лица само за техни нужди на територията на съответното предприятие или частен имот, освен в случаите, когато на територията на стопанския обект или частно лице са разположени съоръжения, чиято собственост е или следва да се трансформира в публична държавна или публична общинска собственост⁵.
  
• 
  Хидромелиоративните съоръжения предоставени на сдруженията за напояване
  

Законът на собствеността и управлението на водностопанските системи и съоръжения ще уреди:

• 
  собствеността на водностопанските системи и съоръжения, в т.ч. и на водоснабдителните и канализационни системи на населените местаправата и задълженията на собствениците на водностопанските системи и съоръжения
  
• 
  правата и задълженията на операторите или ползвателите
  
• 
  взаимоотношенията между различни оператори и ползватели в случаите на комплексно използване на повърхностните води
  
• 
  специфичните начини за предоставяне на ползването на водностопанските системи и съоръжения от собствениците им на операторите или ползвателите им
  
• 
  правилата и изискванията за поддържане и експлоатация на системите и съоръженията от операторите или ползвателите
  
• 
  и др.
  

Прехвърлянето на активите ще се предшества от детайлно проучване на състоянието на водностопанските системи и съоръжения, които са или ще станат публична общинска или публична държавна собственост, както и от изготвяне на оценка за нуждите от инвестиции в тях. През този период общините или държавата, във връзка със специфични нужди, може да изискват от търговските дружества, в чиито активи са включени водностопански съоръжения и системи, да ги прехвърлят като публична общинска или държавна собственост по общия ред, което обаче не отменя задължението и за тях да бъде изготвена оценка за състоянието и нуждата от инвестиции.

Практически проучванията и оценката ще се извършат от търговските дружества, в чиито активи са включени съоръжения, които ще станат публична общинска или публична държавна собственост и/или които в момента експлоатират съоръжения, които в момента са публична собственост. Проучванията и оценката трябва да стартират възможно най-скоро след приемането на Стратегията. Механизмът, чрез който да се задължат държавните търговски дружества или с държавно участие, е чрез техните принципали – министрите на регионалното развитие и благоустройството, на енергетиката и енергийните ресурси, на земеделието и горите. Общинските ВиК търговски дружества могат да започват проучванията на доброволен принцип, и да бъдат задължени за осъществяване на тази дейност чрез преходните и заключителните разпоредби на Закона за водния регулатор.

След приключване на проучванията за състоянието на водностопанските системи и съоръжения и изготвянето на оценката за нуждите от инвестиции, назначените областни комисии следва да направят предложение за разпределяне на водностопанските съоръжения и системи като публична държавна собственост и публична общинска собственост.

Политиката, която ще бъде осъществявана по отношение статута на търговските дружества, от чиито активи ще бъдат прехвърлени водностопанските съоръжения и системи като публична държавна и публична общинска собственост, се стреми да създаде условия, при които:

• 
  максимално се ограничава възможността за раздробяване на съществуващите търговски дружества, предоставящи услуги във водния сектор, без да се отнема правото на общините да реализират техни политики относно предоставяне на услугите за водоснабдяване и канализация на избрани до момента от тях търговски дружества.
  
• 
  установява се правен механизъм за продължаване функционирането на ВиК дружествата без допълнително натоварване на цената на услугите, произтичащо от искания на собствениците на водностопанските съоръжения и
  
• 
  системи за заплащане на възнаграждения за ползването на тяхната публична собственост;
  
• 
  запазват се търговските дружества и в максимална степен се гарантира запазването на всички материалните активи на дружествата (без водностопанските системи и съоръжения) и възможността да предоставят съответните услуги, които са осъществявали до момента в областта на водоснабдяването и канализацията, напояването, поддържането на водохранилищата и др.
  
• 
  предлага се възможност общински търговски дружества ВиК да прекратят своето съществуване, като се присъединят към по-големи ВиК дружества в интерес на населението на съответната община.
  

Поради тази причина е целесъобразно статутът на собствеността на търговските дружества към момента – държавни, смесени държавно-общински и общински, да се запази непроменен в периода на прехвърляне на част от активите им - водностопански системи и съоръжения в разпореждане на общините и държавата като публична собственост.

След приключване на процеса на прехвърляне на собствеността на водностопанските съоръжения и системи като публична държавна и публична общинска собственост статутът на съществуващите търговски дружества може да бъде променян при следните параметри:
ВиК дружества

ВиК дружествата каквито са към момента на приемане на Стратегията запазват всичките си материални активи, с които осъществяват дейността, включително сгради, материали, механизация и др. В случаите, когато отделни общини заявят желание да създадат собствено ВиК дружество и да напуснат ВиК дружеството, което ги е обслужвало, те имат право да получат своя дял от основния капитал на дружеството в пари в случай, че останалите собственици желаят да закупят техния дял. Напускащите общини нямат право да получат материални активи собственост на ВиК дружеството, което желаят да напуснат, освен в случаите, когато 100 % от собствениците дадат своето съгласие за предоставяне на исканите материални активи. За създаването на ново самостоятелно дружество ВиК от община или група общини се процедира по реда на Закона за регулиране на водните услуги.

ВиК дружествата могат да променят структурата на собствеността си и в случаите, когато общински ВиК дружества желаят да се присъединят към ВиК дружества с държавно участие, в случаите когато собствениците на минимум 51 % от дяловете на дружеството с държавно участие дадат съгласие за тази промяна.
Предприятие “Язовири и каскади”

Дружеството запазва всичките си материални активи, с които осъществяват дейността, включително сгради, материали, механизация и др. След прехвърляне на водностопанските съоръжения и системи като публична собственост, които сега са в активите на “Язовири и каскади”, дружеството продължава по право да осъществява дейности по стопанисването и поддръжката на същите.

Дружеството запазва всичките си материални активи, с които осъществява дейността, включително сгради, материали, механизация и др. След прехвърляне на водностопанските съоръжения и системи като публична държавна собственост и предоставяне на хидромелиоративинте съоръжения на сдруженията за напояване , които сега са в активите на “Напоителни системи”, дружеството продължава по право да осъществява дейности по стопанисването и поддръжка на съоръженията публична държавна собственост..

Нормативното регламентиране на предлаганите по-горе промени в преструктурирането на собствеността на водностопанските системи и съоръжения ще се осъществи чрез разработване на Закон за собствеността и управлението на водностопанските съоръжения и системи.

2. 
   Политика за управление и стопанисване на публичната инфраструктура в областта на водите.
   

• 
  осигуряване на равен достъп до подаваната вода при спазване на параметрите на издадените разрешителни;
  
• 
  гарантиране на надеждност, сигурност и безопасност на съоръженията и системите;
  
• 
  защита на интересите на обществото;
  
• 
  справедливо заплащане на услугата по доставяне на вода на водопотребителите;
  
• 
  насърчаване на ефективното използване на количествата подавана вода
  
• 
  пълна възвращаемост на разходите за водни услуги, включително разходите за ресурса и околната среда чрез цената на водната услуга. Политиката по определяне на цените на водните услуги се предлага от отрасловите ведомства и общинските съвети и се регулира съгласно Закона за регулиране на водните услуги.
  

Целесъобразно е Законът за концесиите и Законът за общинската собственост да бъдат допълнени и със специфичните правила за привличане на инвеститори, в частност в областта на водностопанските системи и съоръжения чрез схемата “построй-оперирай-предай” (ВОТ).

Законът за собствеността и управлението на водностопанските системи и съоръжения следва да регламентира специфични форми за предаване на публичната собственост за стопанисване и управление от търговските дружества, както и правилата и изискванията за управление на тази собственост

4. Политика по финансиране

Набирането и изразходването на средствата от различните източници на финансиране, както и тяхното място във финансовите потоци, следва да е координирано. За целта следва да се изготви национална, областни и общински инвестиционни стратегии за инвестиции в отраслите във водния сектор, както и бизнес планове за развитието на “Язовири и каскади”, “Напоителни системи” и ВиК дружествата и др., които да бъдат съгласувани и координирани от Комисията за регулиране на водните услуги.

Основните източници на финансиране на дейностите на годишна база по предоставянето на услуги, свързани с отраслите във водния сектор, и осигуряването на достатъчно количество и качество на водата като ресурс са:
а. индивидуални средства, заплащани от потребителите на вода – фирми и граждани.

б. средства от републиканския бюджет за осигуряване на националното съфинансиране

в. средства от общинските бюджети

г. средства от Предприятието за управление на дейностите по околна среда (ПУДОС)

д. средства, предоставени от предприсъединителните фондове на ЕС, както и от кохезиония и структурните фондове на ЕС след присъединяването на страната

е. грантови средства по различни донорски програми извън ЕС

ж. банкови кредити

з.привлечени средства за инвестиции във водностопански системи и съоръжения с публичен характер от частни инвеститори

Средствата от посочените по-горе източници ще покриват текущите и инвестиционните разходи, като има точно регламентиране на мястото на финансовите източници в общия процес на финансиране. Критериите за това разпределение са:

Текущите разходи, свързани с предоставянето на водни услуги на потребители, ще се покриват изцяло от индивидуалните средства, заплащани от потребителите на тези услуги - населението и фирмите.

От индивидуалните средства на тези потребители ще се покриват и част от инвестиционните разходи на ВиК и други оператори, които са предвидени в техните инвестиционни бизнес планове и са включени в одобрените от Комисията за регулиране на водните услуги. Новопостроените обекти ще се актуват по реда на съществуващите като публична държавна или публична общинска собственост съобразно статута на собствеността, към която новите обекти принадлежат в съответствие с предложените в Стратегията политики по собствеността.

1. 
   Средства от републиканския бюджет ще се изразходват само за покриване на националната част от съфинансирането на обекти по различни програми на ЕС, в т.ч. чрез привлечени кредити от международни европейски финансови институции съобразно политиката на Министерство на финансите за осигуряване на национално съфинансиране. Построените обекти ще се актуват като публична държавна или публична общинска собственост
   

Със средства от общинските бюджети ще се финансират по-малки обекти от значение за една община, които след завършването им ще се актуват като публична общинска собственост.

Средствата от ПУДОС ще са насочени основно към осигуряване на дейността на Националната система за мониторинг на водите и стопанисването на минералните води, както и към проекти, които целят осигуряването на добро качество на водни ресурси и ефективно използване на водните ресурси, в т.ч: неголеми проекти за канализации и пречиствателни станции за отпадъчни води съгласно приетата от МС програма за приоритетно изграждане на ГПСОВ; малки водоснабдителни обекти за населени места, в които няма изградена водоснабдителна мрежа, изграждането на резервни водоизточници от подземни води, разкриващи по-дълбоките и чисти подземни води и др.

Проектите по ИСПА следва да са насочени основно към изпълнение на поетите ангажименти, свързани с прилагането на изискванията на директивата за отпадъчните води от населените места.

Проектите по програма САПАРД (публичните мерки за общинска инфраструктура) в частта за водна инфраструктура да се фокусират към изграждане на водопроводна и канализационна мрежи на общините при строго спазване на принципа за ефективност на направените инвестиции.

Проектите по програма ФАР да се насочат основно към повишаване на капацитета на отделните институции за управление изградените обекти със средства на предприсъединителните фондове.

Проектите, финансирани от структурни фондове и кохезионен фонд, ще бъдат приоритетно насочени към пълен воден цикъл на по-големите населени места;

Проектите в областта на околната среда, финансирани от регионален фонд, ще са фокусирани към междуобщински и междурегионални съоръжения на водната инфраструктура. Детайлното определяне на приоритетите за финансиране на проекти, свързани с водния сектор от фондове на ЕС след присъединяването, ще се извърши при изготвянето на оперативните програми към Националния план за развитие – оперативна програма околна среда; аграрна оперативна програма и др.

Проектите свързани с публични инвестиции в малките населени места ще се финансират и по програмата за развитие на селските райони

Средствата по предоставени грантове и банковите кредити не могат да бъдат дефинирани и следва да се изразходват според възможностите.

Привлечени средства от частни инвеститори чрез прилагане на схемата “построй-ползвай-предай” ще бъдат насочвани основно за изграждане на нови големи водохранилища, както и в случаите, когато е проявен и реализиран интерес към концесионирането на големи водоснабдителни и канализационни системи на населените места.

Инвестициите предвидени в регионалните оперативни програми и програмите за развитие на селските райони следва да бъдат съгласувани с оперативната програма по околна среда и Националния план за развитие.

Конкретните разчети за финансовото осигуряване на стратегията ще бъдат извършени в процеса на разработване на Националния план за развитие и оперативните програми към него.