Цел №3: Развитие на водностопанските отрасли при ефективно и интегрирано управление на ползваните от тях води

1. 
   Подобряване капацитета и финансовите показатели на дружествата управляващи и стопанисващи водностопански системи и съоръжения публична държавна и публична общинска собственост.
   
2. 
   Осигуряване на нарастващи възможности за развитие на поливно земеделие в страната.
   
3. 
   Развитие на балнеолечението и профилактиката, използващи ресурсите от минерални води в страната.
   
4. 
   Развитие на туризма, отдиха и спорта свързани с естествените и изкуствени водни обекти
   
5. 
   Нарастващо използване в енергийната система на водите, акумулирани в язовирите.
   
6. 
   Развитие на рибарството и отглеждането на аквакултури като част от комплексното ползване на водите.
   
7. 
   Нарастване дела на оборотното водоснабдяване в промишлеността.
   

1. 
   Гарантиране ползването на вода от социално слабите слоеве от населението, чрез система от социално подпомагане.
   
2. 
   Нарастващ дял на водностопански системи и съоръжения в публичната общинска и публичната държавна собственост в страната
   
3. 
   Подобряване усвояването на средства от фондовете на ЕС за инвестиции във водния сектор.
   
4. 
   Интегрирано управление на водите със съседни страни на трансграничните водни течения и басейни
   
5. 
   Развитие на публично частните партньорства при изграждане и експлоатация на водната инфраструктура.
   
6. 
   Опазване на подземните водни ресурси като стратегически резерв за питейно-битови нужди.
   
7. 
   Повишаване осигуреността от прясна вода във водохранилища на страната.
   
8. 
   Подобряване информираността и участието при вземане на решения на заинтересованите страни и обществеността свързани с развитието и управлението на водния сектор.
   
9. 
   Предотвратяване на кризи и инциденти от вредното въздействие на водите.
   
10. 
    Нарастване на площите на влажните зони на територията на страната.
    

1. 
   развитие и прилагане на национална политика за управление на водите като единен и неделим национален ресурс на основата на естествени речни басейни, т.н. басейнов принцип на управление;
   

2. 
   единна национална политика за управление и развитие на съвкупността от водностопанските системи и съоръжения;
   

3. 
   ясно регламентиране и прилагане на единна национална политика по отношение публично-правния режим за ползване на водите и водната среда и публично-правния характер на собствеността на водностопанските системи и съоръжения;
   

4. 
   единна национална политика по отношение на икономическото регулиране на водния сектор и финансирането на развитието му.
   

5. 
   информиране на обществеността за изпълнението на целите съобразно дефинираните индикатори за прогрес, за постигнатия напредък и ползите за обществото
   

Предложените по-долу политики за постигане на целите на Стратегията се основават на разбирането, че водните ресурси са от обществен интерес с общонационална дългосрочна стратегическа значимост за страната. В табличен формат са предложени най-важните предстоящи нормативни и административно–организационни действия за реализиране на политиките с отговорни институции и конкретна времева рамка.

Басейновият принцип на управление на водите е модерният и ефективен подход за управление на водите както в национален, така и в трансграничен териториален обхват. Неговото практическо прилагане е възможно при наличието и развитието на няколко основни предпоставки:

• 
  наличие на адекватна административна инфраструктура (административни органи и структури, система за мониторинг на водите и управленски инструментариум)
  

• 
  взаимообвързано законодателство
  

• 
  управление на трансграничните водни течения и басейни със съседни държави
  

• 
  участие на обществеността в процеса на вземане на решения
  

През 2002 г. бяха учредени четирите басейнови дирекции за районите за басейново управление на водите. Практически обаче басейновите дирекции започнаха да функционират през 2003 г., когато бяха осигурени средства от държавния бюджет за назначаване на персонал на тези дирекции. С тяхното учредяване, щатно окомплектоване и структуриране беше преодоляна една съществена институционална пречка за въвеждане на интегрираното управление на водите на басейнов принцип. Създаването на тези административни структури позволи практически да се пристъпи към изпълнение на основните функции, съгласно действащото законодателство.

В институционален аспект е важно ускорено да продължи и приключи процесът на преразпределение на функциите, архивите и материалната част между Басейновите дирекции, Регионалните инспекции по околна среда и води и Изпълнителната агенция по околна среда и води към МОСВ.

В резултат на осъществяване на този процес ще се осигури реална възможност за пълно прилагане на принципите на европейското законодателство в страната и ефективно управление на водите като единен и неделим природен ресурс на басейново и национално ниво, като:

• 
  Министерството на околната среда и водите има функции по законотворчество, разработване на национални политики, управленски инструментариум, междуправителствени спогодби и водене на международни преговори в областта на водите, по управлението на водите на национално ниво, в т.ч. издаването на разрешителни за водоползване и ползване на водите от комплексните и значими язовири, издаване на разрешителни за хидрогеоложки проучвания и изграждане на водовземни съоръжения за подземни води, за прехвърляне на води между речни басейни чрез изградени деривации и за водоползване на минерални води, както и за подготовката на документацията за предоставяне на концесии за минерални води, провеждане на процедурите за избор на концесионер и контрол на концесионните договори.
  
• 
  Басейновите дирекции осъществяват управлението на водите на басейново ниво, като издават всички разрешителни за водоползване и ползване на водната среда, освен издаваните от министъра на околната среда и водите, осъществяват дейността на националната система за мониторинг на водите на басейново ниво, включително и мониторинга на количеството на водите. разработват плановете за управление на съответния басейн, поддържат и водят на басейново ниво специализираните водностопански карти, регистрите на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения, както и регистрите на издадените разрешителни, подготвят документацията за принудително събиране на таксите за водоползване и замърсяване, контролират спазването на условията и изискванията на издадените разрешителни, извършват надзор над контролно-измервателните устройства на хидротехническите съоръжения, стопанисват водите - изключителна държавна собственост, които не са предоставени на концесия; учредяват санитарно-охранителни зони и др.
  
• 
  Регионалните инспекции по околна среда и води осъществяват контрол по изпълнение на условията на издадените от басейновите дирекции разрешителни за заустване на отпадъчни води.
  
• 
  Изпълнителната агенция по околна среда ръководи лабораториите на Министерството на околната среда и водите, в частност лабораторната дейност, свързана с водите.
  

През последните години значителен напредък има и по отношение на ясно разграничение на отговорностите между институциите. В междуинституционален аспект обаче интегрираното управление на водите изисква да се подобри координираността на политиките и действията между институциите както на национално, така и на басейново ниво:

• 
  между МОСВ и МЕЕР във връзка най-вече с политиките за възобновяемите източници на енергия и по-конкретно производство на електроенергия от ВЕЦ. От една страна, производството на електроенергията от ВЕЦ е по-екологичен метод в сравнение с конвенционалните източници на енергия. От друга страна обаче, строителството на редица ВЕЦ в дадено поречие може да нанесе сериозни вреди на водните течения, ако това се извършва изолирано и разпокъсано случай по случай. С оглед ефективно постигане на количествените цели, свързани с европейската директива за увеличаване на дела на електроенергията от ВЕИ, е необходимо разработването на детайлна програма за ВЕЦ, които е възможно да бъдат построени с конкретно местонахождение по поречия и тази програма да бъде подложена на екологична оценка по процедурата за стратегическа оценка на планове и програми съгласно Закона за опазване на околната среда. По този начин хидроенергийния потенциал на дадено поречие може да бъде използван максимално ефективно, без да причинява вреди на водните обекти. Този подход ще бъде и в интерес на потенциалните инвеститори, за които ще има яснота за конкретните възможности в рамките на страната.
  

• 
  Между МЗГ и МОСВ основно във връзка с политиките по напояване, опазване на водите от замърсяване с нитрати от селското стопанство и по рибарство и аквакултури. Необходимо е ускорено определяне на уязвимите от замърсяване с нитрати зони, издаване на правилата за добра земеделска практика и обучение на експертите от двете администрации в тази област. Необходимо е и подобряване и ускоряване на процеса на прилагане на агроекологичните схеми за селскостопанско производство. Следва да се подобри набирането на информация, която да обслужва управленските процеси в тази сфера.
  

• 
  Между МРРБ, МЗГ и ДА ”Гражданска защита”, както и с Постоянната комисия за защита на населението при бедствия и аварии към МС във връзка със съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите. В координация между трите ведомства трябва да се направи пълна инвентаризация на състоянието на тези съоръжения и системи и се разработи национална програма за възстановяване, поддръжка и развитие на тези системи, които са от особено значение за живота и здравето на населението, състоянието и сигурността на инфраструктурата и на земеделските територии.
  

• 
  Между МОСВ и МЗ, респективно между техните регионални органи, по отношение на качеството на водите за питейни цели, водите предназначени за къпане и повърхностните води предназначени за питейно-битово водоснабдяване, както и на минералните води . Необходимо е подобряване и канализиране на непрекъснатия оперативен обмен на информация относно източниците на замърсяване на водите, състоянието на водите, предназначени за питейно-битови цели и качеството на питейните води и качеството на минералните води.
  

• 
  Между МОСВ и МРРБ по отношение подготовката на Р.България за координирано и ефективно ползване на средствата от ЕС по Кохезионния и Регионалния фонд след присъединяването на РБългария към общността в частта за изграждане на водностопанска инфраструктура. За целта трябва да се разработи Оперативна програма “Околна среда” към Националния план за развитие.
  
• 
  Между областните управители и кметовете на общини по отношение определяне на приоритетите на регионално и общинско ниво за инвестиции в отраслите във водния сектор по отношение генерирането на съответната публична собственост.
  

Изпълняваният към момента мониторинг не е в пълно съответствие с рамковата директива по водите на ЕС. Това е обяснимо, тъй като Директивата е приета наскоро и все още страните членки не са привели своите системи към изискванията й. Необходими са промени по отношение на видовете мониторингови програми, на изискваните за наблюдение съответни елементи за качество, както и институционални промени необходими за поемането на мониторинга на количеството на водите от органите управляващи този ресурс.

В биомониторинговата програма трябва да се включат всички задължителни биологични елементи за качество, (фитопланктон, висшата и друга водна растителност, риби), и съответните им подходящи метрики.

Програмата за биомониторинг освен речните пунктове, трябва да включи в обхвата за наблюдение и другите водни тела (езера, преходни и крайбрежни морски води, изкуствени и силно видоизменени водни тела).

През 2006 г. трябва да бъдат създадени програми за контролен мониторинг на повърхностните води и програми за оперативен мониторинг, както и специфични програми за мониторинг на водните обекти, които ще се използват за питейни нужди, и на защитените зони, свързани с опазването на водите. Ускорено трябва да се организират и програми за контролен и оперативен мониторинг за подземните води.

Мрежата и програмите за повърхностните води и тези за подземните води ще бъдат обединени в единна система за мониторинг на водите и ще приключи интеркалибрацията на мониторинговата система.

В същото време ще бъдат установени стандартите за качество на приоритетните опасни и вредни вещества и контрол за съдържанието им в заустваните отпадъчни води.

Необходимо мониторинга на речния отток, в т.ч. и твърдия отток, нивата на подземните води, количествата на валежите, да се изпълнява от басейновите дирекции за управление на водите, изпълняващи и мониторинга за състоянието на водите и да се интегрира към Националната система за мониторинг на водите.

Основният инструмент за осъществяване на стратегическата цел в управлението и развитието на водния сектор и политиките в областта на комплексното и рационално използване на водите, опазване и възстановяване на качеството на водните ресурси и справедливото им разпределение за населението и икономиката на страната са плановете за управление на речните басейни.

Съгласно изискванията на Рамковата директива за водите първите планове за управление на речните басейни трябва да бъдат разработени и приети през 2009 г.

Във връзка с предстоящото ни присъединяване към Европейския съюз, при преговорите по глава “Околна среда” българското правителство пое ангажимента осъществяването на тази задача да бъде изпълнено при спазване на регламентираните стъпки в директивата.

В тази връзка през 2003 г. бяха изготвени и приети от басейновите съвети заданията за разработване на плановете. Освен речните басейни и районите за басейново управление на водите, както и компетентните администрации за реализиране на това управление, са определени и крайбрежните води, подземните води и международните речни басейни.

До началото на 2005 г. трябва да бъдат определени силно модифицираните водни обекти, да бъде изготвен анализ на характеристиките на районите за басейново управление, преглед на въздействието от антропогенна дейност върху състоянието на повърхностните и подземните води. Трябва да бъдат определени водните обекти, предназначени за питейно водоснабдяване, подземните водни обекти, за които ще се определят по-малко строги цели, мрежа за интеркалибрация за всеки екорегион, референтните условия за повърхностните води и максималният екологичен потенциал за силно модифицираните или изкуствени водни обекти.

Трябва да се направи икономически анализ на водоползването за всеки от районите за басейново управление. Икономическият анализ ще съдържа достатъчно информация в детайли с цел извършване на съответните изчисления, необходими за съобразяване с принципа на възстановяване на разходите за водните услуги, съобразяване с прогнозите за предлагане и потребление на вода в района с басейново управление и където е необходимо и възможно приблизителни изчисления на обемите, цените и разходите, свързани с водните услуги и приблизителни изчисления за необходимите инвестиции, включително прогнози за такива инвестиции, както и извършване на преценки за най-ефективната спрямо разходите комплекс от мероприятия във връзка с водоползването и достигането на добро количествено и екологично състояние на всички води в страната.

През 2005 г. трябва да се приемат критерии за оценка на доброто химично състояние на подземните води, както и критерии за идентификация на тенденциите за подобряване или промените за оценяване на качественото състояние на подземните води.

В края на 2006 г. ще се публикуват графикът и работната програма за изработване на плановете за управление на речните басейни.

Плановете за управление на речни басейни задължително ще включват следните елементи: общо описание на характеристиките на района с басейново управление с картиране на местонахождението и границите на водните обекти, екорегионите и видовете повърхностни водни обекти в рамките на речния басейн, идентифициране на базовите условия за видовете повърхностни водни обекти; резюме на значимите видове натиск и въздействие от човешка дейност върху състоянието на повърхностни води и подземни води, включително приблизителна оценка на замърсяването от точкови източници, приблизителна оценка на замърсяването от разсредоточени източници, включително резюме на земеползването; приблизителна оценка на видовете натиск върху количествения статус на водите, включително черпенето на води за задоволяване на потребностите на отраслите от водния сектор, анализ на други въздействия от човешки дейности върху състоянието на водите, идентифициране и картиране на защитените зони, карта на определените мрежи за мониторинг и представяне в карта на резултатите от програмите за мониторинг, изпълняван съгласно тези разпоредби, за екологично и химическо състояние на повърхностните води и химическо и количествено състояние на подземните води, мониторинг на защитените зони, в т.ч. ограниченията върху правото на собственост в границите на санитарно-охранителните зони на водоизточниците за питейно водоснабдяване на населението; списък на екологичните задачи за повърхностни води, подземни води и защитени зони, и резюме на икономическия анализ на водоползването; резюме на програмата или програмите за мерки, включително как чрез тях ще бъде постигнато изпълнението на поставените екологични цели; резюме на мерките, изисквани за изпълнение на законодателството за опазване на водите; доклад за практическите стъпки и мерки, предприети за прилагане на принципа на възстановяване на разходите за водоползване; резюме на средствата за контрол на водочерпенето на води за нуждите на водния сектор и отвеждането на отпадъчните води; резюме на средствата за контрол, възприети за заустванията от точкови източници и други дейности от отраслите на водния сектор, въздействащи върху състоянието на водите; описание на случаите на пряко заустване в подземните води и мерките, предприети за намаляване и предотвратяване на риска за замърсяването им с вредни и опасни вещества; резюме на мерките, предприети за предотвратяване или намаляване на въздействието на аварийни замърсявания.

Плановете ще съдържат и подробности за допълнителните мерки, идентифицирани като необходими за изпълнението на поставените екологични цели; подробности за мерките, предприети за избягване увеличение на замърсяването на морските води; регистър на всяка по-подробна програма и план за управление за района с басейново управление, занимаващи се с конкретни подбасейни, отрасли, проблеми, заедно с резюме за съдържанието им; резюме на мерките за информиране и консултации с обществеността, резултатите от тях и промените на плана, извършени в резултат на тези мерки.

През 2007 г. трябва да се публикува прегледът на проблемите по управление на водите и водния сектор в Република България към този момент.

През 2008 г. ще се публикувана чернова на плановете за управление на речните басейни, за да бъдат обсъдени с широката общественост.

През 2009 г. ще бъдат създадени програмите от мерки за окончателното разрешаване на проблемите във водния сектор по басейни и ще бъдат публикувани обсъдените и съгласувани с обществеността планове за управление на речните басейни.
В периода до публикуване на първите планове за управление на речните басейни ще бъдат изпълнявани както приетите национални програми и секторни политики в областта на водните ресурси, така и предвидените в настоящата стратегия дейности за изпълнение на посочените политики.

През 2010 г. трябва да започне следващият етап на планиране (актуализиране на плановете). Първата актуализация на плана за управление на речния басейн и всички следващи актуализации задължително ще включват и резюме на всички изменения или актуализации от времето на публикуване на предишната версия на плана за управление на речния басейн, оценка на степента на изпълнение на екологичните задачи, включително представянето на резултатите от мониторинга за времето на действие на предишния план на карта, и обяснение за всички неизпълнени екологични задачи; обяснение за всички мерки, предвидени в по-ранна версия на плана за управление на речния басейн, които не са били предприети; всички допълнителни междинни мерки, предприети в процеса на изпълнение на плана за управление на речния басейн.

През 2012 г. и 2013 г. трябва да бъдат оценени постигнатите резултати от прилагането на комбинирания подход при разрешаване на заустване на отпадъчни води и изпълнението на планираните мерки в плановете за управление на речните басейни, както и преглед и актуализиране на анализа на характеристиките на речните басейни и на икономическия анализ и антропогенната дейност.

През 2015 г. ще бъдат преразгледани и актуализирани определените изкуствени и силно модифицирани повърхностни водни обекти, програмите от мерки, издадените разрешителни, програмите за мониторинг и плановете за управление на речните басейни.

Предизвикателство за България е транспонирането и прилагането на Рамковата директива 2000/60/ЕЕС, установяваща рамката на политиката на ЕС в областта на водите. Значителна част от нейните разпоредби са транспонирани в сега действащия Закон за водите и наредбите към него. Пълно хармонизиране ще се постигне чрез разработването на нов Закон за водите.

• 
  интегрираното управлението на количеството и защитата от вредното въздействие на всички води като общонационален и неделим природен ресурс;
  
• 
  въвеждане на принципа, че водата не е търговски продукт като всеки друг, а по-скоро наследство, което трябва да бъде опазвано, защищавано и третирано като такова
  
• 
  въвеждането на принципите “замърсителят плаща” и “водата плаща водата”
  
• 
  определяне на специфичните условия за опазване на водите за питейно водоснабдяване на населението и основните обществени отношения свързани с предоставяните услуги за това;
  
• 
  изискванията относно екологичния потенциал на водните тела (естествени, модифицирани, силно модифицирани или изкуствени)
  
• 
  ясно дефиниране на водоползванията и ползванията, за които се изисква издаване на разрешителни, детайлизирани критерии за издаване или отказ;
  
• 
  забраните на дейности, които могат да се отразят неблагоприятно върху състоянието на водите и водните екосистеми;
  

• 
  процедурите за издаване на разрешителни за използване на водите, включително и тяхното облекчаване в интерес на гражданите
  
• 
  условията за характеризиране и последваща актуална оценка на състоянието на водите (мониторинг);
  
• 
  съдържанието, реда за разработването, приемането и актуализирането на плановете за управление на речните басейни и участието на обществеността при вземането на решения свързани с управлението на водите;
  
• 
  програмите от мерки за достигане на добро състояние на водите
  
• 
  оценката на водните ресурси и техния баланс
  
• 
  опазването на водните ресурси, в съответствие с вида на водното тяло и параметрите които следва да бъдат достигнати (т.е. неговия потенциал);
  
• 
  защитените територии, свързани с водните ресурси;
  
• 
  защитата от замърсяване на водите с опасни и вредни вещества, включително действия в случай на авария
  
• 
  компетентните органи за управление на водите и техните правомощия
  
• 
  задълженията на лицата, на които е разрешено използване на водите и водната среда;
  
• 
  размера, реда и начина за заплащането на таксите за водоползване и ползване на води, извършване на контрола за платените такси и принудителното им събиране;
  
• 
  размера и вида на санкциите за нарушаване на Закона;
  
• 
  контрола за изпълнение изискванията на закона;
  
• 
  определяне на минералните води, като изключителна държавна собственост и спецификата при предоставянето им за ползване чрез концесия;
  
• 
  и други