Решение 239 /18. 12. 2009 г. Изменена с Решение 253/28. 12. 2010 г

Изменена с Решение 253/28.12.2010 г.

Изменена с Решение 435/19.12.2012 г.

Изменена с Решение 414/19.12.2013г.

Сандански 2008г.

1. данък върху недвижимите имоти;

2. данък върху наследствата;

3. данък върху даренията;

4. данък при възмездно придобиване на имущество;

5. данък върху превозните средства;

6. патентен данък;

7. ( нова с Решение № 253 /28.12.2010) туристически данък;

8. други местни данъци, определени със закон.
Чл.3. (1) Размерите на местните данъци по чл.2 се определят с тази наредба при условията, по реда и в границите, определени в Закона за местните данъци и такси.

(2) Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размера на местните данъци за текущата година, местните данъци се събират на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година.

(3) Не се допускат изменения в приетите от общинския съвет размер и начин на определяне на местните данъци в течение на годината.
Чл.4. Местните данъци се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка.

Чл.5. Данъчните декларации по Закона за местните данъци и такси се подават от данъчно задължените лица или от техните законни представители по образец, одобрен от министъра на финансите, който се обнародва в "Държавен вестник".

(2) (изм. с Решение № 253 /28.12.2010) Невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс

(3) (Изм. с Решение 239/18 декември 2009 г.) (изм. с Решение № 253 /28.12.2010 г. ) В производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители. Когато в нормативен акт е предвидено изискване за представяне на удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс, за задължения за данъци и такси по този закон се представя удостоверение само за задълженията за данъци и такси към общината по постоянен адрес, съответно седалище, на задълженото лице

(4) Служителите по ал. 3 се определят със заповед на Кмета на общината.

(5) Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.

(6) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите издава методически указания по прилагането на този закон.

(7) (изм. с Решение № 253 /28.12.2010 г. ) Компетентен орган за отсрочване и разсрочване на местни данъци в размер до 100 000 лв. и при условие, че отсрочването или разсрочването се иска до една година от датата на издаване на разрешението, е кметът на общината, а в останалите случаи е общинският съвет
Чл.7. Общинския съвет определя условията и реда за информиране и обсъждане с гражданите и бизнеса на предложения за определяне размерите на местните данъци.


ГЛАВА ВТОРА
МЕСТНИ ДАНЪЦИ
РАЗДЕЛ І

Данък върху недвижимите имоти
Чл.8. (1) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на общината сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти, извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8,т.1 от Закона за устройство на територията.

(2) Не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост.

(3) Не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен.

(4) (Изм. с Решение 2/15.01.2009 г.) (Изм. с Решение 239/18 декември 2009 г.) (отм. с Решение № 253 /28.12.2010) .

(2) (изм. с Решение № 253 /28.12.2010) Собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него .

(3) При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.

(4) При концесия данъчно задължен е концесионерът.

(5)( нова с Решение № 253 /28.12.2010) За имот - държавна или общинска собственост , данъчно задължено е лицето , на което имотът е предоставен за управление
Чл.10. (1) Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.

(2) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.

(2) ( нова с Решение № 253 /28.12.2010) Когато собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, е предприятие, в декларацията по ал. 1 се посочва и отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка”.

(4) При придобиване на имот по наследство декларацията по ал. 1 се подава в срока по чл.32 от Закона за местните данъци и такси.

(5) Подадената декларация от един съсобственик, съответно ползвател, ползва останалите съсобственици или ползватели.

Чл.13. (1) За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им.

Чл.14. (1) При частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми и обратно данъчно задължените лица уведомяват за това общината по местонахождението на имота по реда и в срока по чл. 14, ал.1 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.15. (отм. с Решение № 253 /28.12.2010)

(2) При поискване от служителите на общинската администрация на данни и доказателствен материал за имотно състояние (копия от карти и планове, компютърни модели, регистри и други) съответните служби на бюджетна издръжка са длъжни да ги предоставят безвъзмездно в 7-дневен срок.

(3) Данни по ал. 2 от кадастъра се предоставят при условията и по реда, предвидени в Закона за кадастъра и имотния регистър.

 (4) ( нова с Решение № 253 /28.12.2010 )

Националната агенция за приходите по електронен път предоставя на общинската администрация в 14-дневен срок от получаването на искане информация относно обектите с регистрирани фискални устройства.
Чл.17. (1) Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 8, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи.

(2) При промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. В случаите на промяна от общинските съвети на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони или на населените места данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 1 януари на следващата година.

  (3) ( нова Решение 239 /18 декември 2009 г. ) / Алинея 2, изречение първо не се прилага за нежилищните имоти, които са собственост на предприятията или върху които им е учредено ограничено вещно право на ползване.
Чл.18. Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 от Закона за местни данъци и такси, в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.

Чл.19. (1) (Изм. с Решение 239/18 декември 2009 г.) Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местни данъци и такси.

(3) Данъчната оценка на имотите по чл.9, ал. 2, върху които са построени сгради на предприятия, се определя съгласно нормите по приложение № 2 от Закона за местни данъци и такси.

(4) При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. В тези случаи служителят на общинската администрация може да ползва и вещи лица.

Чл.20. (Изм. с Решение 2/15.01.2009 г.) (Изм. с Решение 239/18 декември 2009 г.) Данъкът върху недвижимите имоти е в размер на 1,2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

(2) За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление.

  Чл.23. Лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл. 12, ал. 1.

Чл.24. (1) (Изм. с Решение 2/15.01.2009 г.) (Изм. с Решение 239/18 декември 2009 г.)( изм . с Решение № 253 /28.12.2010)

Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим.

(2) ( изм . с Решение № 253 /28.12.2010/) На предплатилите от 1 март до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.”

(4) Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът. Данъкът, дължим от концесионера за имот, разположен на територията на повече от една община, постъпва в приход на общината, на чиято територия е по-голямата част от имота.

(5) Данъкът върху недвижимите имоти се заплаща:

1. в брой на касите на общината, находящи се на бул.Свобода №14;

2. по банков път – по банковата сметка на общината;

3. с пощенски запис.

(6) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.

РАЗДЕЛ ІІ

Данък върху наследствата
Чл. 25. (1) С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани.

(2) Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната.

Чл.26. (1) Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго.

(3) Алинея 2 не се прилага, ако договорът е сключен в изпълнение на задължение по закон.

Чл.27. (1) Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците.

Чл.28. Наследственото имущество, с изключение на освободеното от данък, се оценява съгласно чл.33 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.29. (1) Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството.

(2) Наследствените дялове се увеличават, съответно намаляват, със стойността на заветите, оценени по реда на чл. 33 и чл.34 от Закона за местните данъци и такси.
Чл.30. (Изм. с Решение 2/15.01.2009 г.) Размерът на дължимият данък върху наследствата поотделно за всеки наследник или заветник е както следва:

1. 
   за братя и сестри и техните деца – по 0,67 на сто за наследствен дял над 250 000лв.
   
2. 
   за лица извън посочените в т.1 – 4,67 на сто за наследствен дял над 250 000лв.
   

Чл.33. Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението.

(2) Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.

(3) (нова с Решение 239 /18 декември 2009 г. ) Данък при безвъзмездно придобиване на имущества се дължи и при придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях по давност”.
(4) Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства, внесени в страната като нови.

(5) Алинея 2 не се прилага, ако прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон или въз основа на акт на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на имущества на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти.

(6) Не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи.

Чл.35. Данъкът се заплаща от лицата по чл.45 от Закона за местните данъци и такси.

.
Чл.37. (1) (Изм. с Решение 2/15.01.2009 г.) При дарение на имущество, както и в случаите по чл. 44, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер на:

1. 
   между братя и сестри и техните деца –0,67 на на сто;
   
2. 
   дарение между лица извън посочените – 4,67 на сто;
   

(3) При делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението.

Чл.39. (1) Данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи - по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес.

 

РАЗДЕЛ ІV

1. превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България;

2. корабите, вписани в регистрите на българските пристанища;

3. въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства.

Чл.41. Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.

Чл.42. Собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им по реда на чл.54 от Закона за местните данъци и такси.

1. до 37 kW включително - 0,37 лв. за 1 kW;

2. над 37 kW до 55 kW включително - 0,45 лв. за 1 kW;

3. над 55 kW до 74 kW включително - 0,60 лв. за 1 kW;

4. над 74 kW до 110 kW включително - 1,21 лв. за 1 kW;

5. над 110 kW - 1,41 лв. за 1 kW.

1. товарно ремарке - 6 лв.;

2. къмпинг ремарке – 11 лв.
(3) За мотопеди се заплаща данък в размер на 11 лв, а за мотоциклети, в размер както следва:

1. до 125 куб. см включително – 13,20 лв.;

2. над 125 до 250 куб. см включително – 27,50 лв.;

3. над 250 до 350 куб. см включително – 38,50 лв.;

4. над 350 до 490 куб. см включително – 55,00 лв.;

5. над 490 до 750 куб. см включително – 82,50 лв.;

6. над 750 куб. см – 110,00 лв.
(4) За триколка на базата на общото тегло, данъкът е в размер както следва:

1. до 400 кг включително – 4,40 лв.;

2. над 400 кг – 6,60 лв.
(5) За автобуси в зависимост от броя на местата за сядане данъкът е в размер както следва:

1. до 22 места, включително мястото на водача - 55 лв.;

(8) Данъка за специализирани строителни машини (бетоновози, бетон-помпи и други), автокранове, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили, без тролейбусите, се определя в размер на 60 лв.

(9) Данъка за автокранове с товароподемност над 40 тона, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона се определя в размер на 120 лв.

(10) Данъка за трактори се определя в размер, както следва:

1. от 11 kW до 18 kW включително - 6 лв.;

2. над 18 kW до 37 kW включително – 8,40 лв.;

3. над 37 kW – 12 лв.

(11) Данъка за други самоходни машини се определя в размер на 30 лв.

(12) .)( изм . с Решение № 253 /28.12.2010) Данъка за моторни шейни и превозни средства от категория L7 по Закона за движението на пътищата се определя в размер на 60 лв.

(13) Данъка за товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 тона в зависимост от допустимата максимална маса, от броя на осите и вида на окачването, се определя както следва:

1. корабите, вписани в регистрите на малките кораби в българските пристанища и в регистрите на общините за корабите, плаващи по вътрешните води без контакт с Черно море и с река Дунав, без яхтите и скутерите - в размер на 1,10 лв. за всеки започнат бруто тон;

2. корабите, без яхтите, скутерите, влекачите и тласкачите, вписани в регистъра на големите кораби в българските пристанища - в размер на 1,10 лв. за всеки започнат бруто тон до 40 бруто тона, включително и в размер на 0,11 лв. за всеки започнат бруто тон над 40 бруто тона;

3. джетовете - в размер на 110 за брой;

4. ветроходните и моторните яхти - в размер на 22 лв. за всеки започнат бруто тон;

5. скутерите - в размер на 2,97 за киловат;

6. влекачите и тласкачите - в размер на 0,15 лв. за киловат;

7. речните несамоходни плавателни съдове - в размер на 0,55 лв. за тон максимална товароподемност.

Чл.45. Данъка за гражданските въздухоплавателни средства се определя в размер, както следва:

2. за параплан - на 13,20 лв.;

3. за делтаплан – на 13,20 лв.;

4. за мотоделтаплан – на 22 лв.;

5. за свободен балон – на 33 лв.;

6. за планер - на 33 лв.

Чл.46. Освобождават се от данък превозните средства по чл.58 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.47. ( Отм. с Решение № 414 от 19.12.2013г.)

(2) ”За превозните средства с мощност на двигателя до 74 кW включително и съответстващи на екологичните категории “Евро 3” и „Евро 4” данъкът се заплаща с 50 на сто намаление, а за съответстващите на „Евро 5” и “Евро 6” с 60 на сто намаление , от определения по чл.43, ал. 1 и ал. 3 данък.“

(3) ”За автобусите, товарните автомобили, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологичните категории “Евро 3” и „Евро 4”, данъкът се заплаща с 40 на сто намаление, а за съответстващите на „Евро 5” , “Евро 6” и „ЕЕV” - с 50 на сто намаление от определения по чл. 43,ал. 5, ал. 6, ал. 7 и ал.13 данък.“

(4) “За автобуси, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии в градовете и в слабо населените планински и гранични райони, които се субсидират от общините, данъкът се заплаща в размер на 10 на сто от размера на данъка определен по чл. 43, ал. 5, при условие, че не се използват за други цели.“

(5) “Eкологичните категории “Евро 3”, „Евро 4”, „Евро 5”, “Евро 6” и „ЕЕV” се удостоверяват чрез предоставяне на документ, от който е видно съответствието на превозното средство с определената от производителя екологична категория.“
Чл.48. (1) ( изм . с Решение № 253 /28.12.2010) Данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите от 1 март до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.

(2) За превозните средства, придобити или регистрирани за движение през текущата година, данъкът се плаща в двумесечен срок от датата на придобиването им, съответно на регистрацията им за движение, в размер 1/12 част от годишния данък за всеки месец до края на годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията им за движение.

  (3) ( изм . с Решение № 253 /28.12.2010) Заплащането на данъка е условие за редовност при годишния технически преглед на превозното средство. Заплащането на данъка се удостоверява с представяне на издаден или заверен от общината документ.
Чл.49. Данъкът се внася в приход на бюджета на общината, по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, подал декларацията, а когато не е подадена такава и в случаите по чл. 54, ал. 2 от Закона за местни данъци и такси - в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство.