Решение №57-но-ио-а1/2007г на мосв за календарната 2009г. „Аурубис българия ад м март 2010г. Увод


За периода не са установени несъответствия



страница3/6
Дата14.01.2017
Размер1.19 Mb.
#12560
ТипРешение
1   2   3   4   5   6

За периода не са установени несъответствия.

Условие 8.3.4.11. Киселината и основата, необходими за работата на ХВО и ПСОВ се съхраняват единствено в надземни стоманени резервоари, поместени в стоманобетонови вани с киселиноустойчива изолация. Течностите от обваловката се отвеждат чрез площадковата канализация за кисели отпадъчни води единствено в събирателните съдове на ПСОВ.

За състоянието на цистерните се извършва визуален ежедневен оглед от дежурния оператор.

Дежурният апаратчик контролира нивата на резервоара, дозатора и проверява за евентуални течове на всички свързани с тях тръбопроводи и арматури. Апаратчикът отразява чрез запис в оперативния дневник евентуалните течове и предприетите в тази връзка действия.

За периода не са установени несъответствия.

Условие 8.3.4.11.1. Ферихлорид и водороден прекис за работа на ПСОВ се съхраняват единствено в резервоарите, посочени в Таблица 3.4.3 и устойчиви на действието на веществата, съхранявани в тях.
Таблица 3.4.3

на резервоара

Материал, от който е изработен, вид

Обем, m 3

Обем на обваловката, m 3

Съхранявано вещество

1.

Надземни стъклопластови - 2 бр.

2 бр. х 58 t

50 t

FeCl3


2.

Надземни пластмасови - 9 бр.

9 бр. х 1,2 t

Събирателна шахта за повторно използване

H2O2

Течностите от обваловката се отвеждат чрез площадковата канализация за кисели води единствено в събирателните съдове на ПСОВ.



Проверки на съоръженията и тръбопроводите се извършват ежедневно от дежурния оператор, като резултатите от тях се записват в дневник.

За периода не са установени несъответствия.

Условие 8.3.4.12. На площадката, масла се съхраняват единствено в 18 надземни стоманени резервоари с обем х 8 m3 всеки, 7 х 2 m3 и 5 х 1 m3 резистентни на действието на маслото, съхранявано в тях на покрита бетонирана площадка и в оригиналните си опаковки в складове в Мазутно стопанство и Транспортен цех.

През разглеждания период Дружеството е оператор единствено на резероварите в Мазутно стопанство (18 х 8 m3). Оператори на останалите резервоари, съответно на Транспортен цех и ж.п. склад са „М-Транс” АД (резервоари 7 х 2 m3) и „Логистик център-Румъния” АД (резервоари 5 х 1 m3).

Течностите от площадката се отвеждат в площадковата канализация единствено чрез преминаване през локално пречиствателно съоръжение –маслоуловителна инсталация.

Проверки на съоръженията и тръбопроводите се извършват ежедневно от дежурния оператор, като резултатите от тях се записват в дневник.

За периода не са установени несъответствия.

Условие 8.3.4.13. Анодна мед се съхранява единствено на открита бетонирана площадка.

Условие 8.3.4.14. Катодна мед се съхранява единствено на закрита бетонирана площадка.

Условие 8.3.4.15. Съхранението на спомагателни материали, горива и продукти се осъществява единствено в резервоарите, посочени в Условия 8.3.4.7., 8.3.4.9., 8.3.4.10., 8.3.4.11 и 8.3.4.12.

За периода не са установени несъответствия.
4. ЕМИСИИ НА ВРЕДНИ И ОПАСНИ ВЕЩЕСТВА В ОКОЛНАТА СРЕДА

4.1. Доклад по Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители (ЕРИПЗ)

4.1.1. Емисии в атмосферния въздух

При преработката на медните концентрати в ПМП се образуват технологични газове, богати на серен диоксид. Газовете се охлаждат, пречистват от прах в електрофилтри, и постъпват в съоръжение за ПСК за утилизация. Пречистените газове се емитират през комин 120 m. През същия източник се емитират и незначителни количества серен триоксид, неабсорбиран от монохидратните абсорбери на двете системи на ПСК. Степента на конверсия на серния диоксид в серен триоксид е 99.8 %, а на абсорбция на серния триоксид в техническа сярна киселина - 99.98 %. Тези показатели отговарят на изискванията на НДНТ за този тип производство. Емисиите от източника са в нормите по КР. От комин 120 m не се емитират други вредни вещества.

Малка част от газовете в конверторен участък не попадат в първичните напилници (на работещите конвертори), и оттам в ПСК, а през вторичните напилници (както и през третичните напилници/щори от м.декември 2009г.) като вентилационни газове се транспортират до комин 325 m на ПМП. През комина след необходимото очистване се емитират още вентилационните газове от района на анодни пещи, и вентилационните газове от шпуровете в топилен участък. Всички тези газове се пречистват в системата за газоочистка, състояща се от мокър скрубер, сух скрубер и ръкавен филтър. Съоръженията отговарят на изискванията за НДНT. Разреждането във вентилационните трактове се осигурява от димососи след газоочистката. Емисиите са в нормите по КР.

Други два източника на организирани емисии са комини 50 m след парни сушилни пещи за концентрат. През тях се емитира единствено прах, неуловена от ръкавните филтри след дълбокото сушене на медната шихта. Емисиите от източника са в нормите по КР. Оборудването и технологиите отговарят на изискванията за НДНТ и за процеса на сушене, и за пречистването на газовете.

На кота 43 m в халето на ПМП, в най-високата част на конструкцията, се намира основата на комин 10 m след пневмотранспорт ниско налягане. През него се емитира въздуха, който служи за пневмотранспорт на шихтата за захранване на флаш-пещта. Въздухът се пречиства през два идентични интензивни ръкавни филтри. Технологията и очистното съоръжение отговарят на изискванията за НДНT. Емисиите са в нормите по КР.

Непостоянни източници на емисии са авариен комин 50 m след котел-утилизатор в топилен участък, и подвижен комин след флаш-пещ. По инструкция те функционират само при спряно натоварване на пещта, когато съществува невъзможност газовете да бъдат евакуирани към ПСК или комин 325 m. Количествата емитирани емисиии са несъществени спрямо основните източници, и не могат да доведат до замърсяване на околната среда. Съоръженията се използват изключително по време на ремонти – температурите в основните агрегати трябва да се поддържат над определен минимум, което изисква подгряване с мазут.



Източници на организирани емисии

Комин 325 m (изпускащо устройство №2) съгласно Условие 9.6. на КР подлежи на непрекъснат мониторинг за серен диоксид, азотни оксиди и обща прах, както и на периодичен мониторинг за Hg, Cu, Pb, As, Se, Ni, Cd, ТНС (общи въглеводороди) и диоксини.

Собственият непрекъснат мониторинг на емисиите на серен диоксид, азотни оксиди, обща прах и дебит се осъществява чрез автоматизирано непрекъснато измерване. Апаратурата се състои от газоанализатор на шведската фирма OPSIS, прахомер DURAG и ултразвуков дебитомер, също производство на DURAG. Резултатите от измерванията се нормализират съобразно промяната на температурата, налягането и влагата в газохода. Данните от мониторинга се архивират и визуализират в заводската компютърна мрежа. За периода, приборите имат издадени сертификати за калибриране от акредитирана (за целта) лаборатория от 26.06.2009г.



Дебит – за периода, средният (обемен) дебит е 431 411 nm3/h. Съответствие: дебитът е в съответствие с изискванията на Условие 9.2.2. на КР.

Серен диоксид – непрекъснат мониторинг - за годината са регистрирани 59 плаващи 48 h стойности над 880 mg/nm3 (110% от нормата за емисии 800 mg/m3 по Наредба №1 от 27.06.2005г.). Съгл. чл.74, ал.2 от същата наредба допустимия брой превишения е 525 (97% от всички измерени стойности). Изпълнени са и изискванията на останалите алинеи на посочения чл.74. Съответствие: емисиите са в съответствие с изискванията на Наредба №1. Средногодишна концентрация на замърсителя: 292 mg/nm3. Съответствие: концентрацията е в съответствие с изискванията на Условие 9.2.2. на КР. Периодично измерване от оторизирана лаборатория – проведено е два пъти за 2009 г. – лабораторно измерване съгл. Условие 9.6. на КР. Съответствие: и при двете измервания концентрациите са в съответствие с изискванията на условие 9.2.2. на КР. Кконтролно измерване от ИАОС на МОСВ – проведено е веднъж за 2009г. Съответствие: измерените стойности са в съответствие с изискванията на Условие 9.2.2. на КР.

Азотни оксиди – непрекъснат мониторинг - за годината не са са регистрирани плаващи 48 h стойности над 550 mg/m3 (110% от нормата за емисии 500 mg/m3 по Наредба №1). Съответствие: емисиите са в съответствие с изискванията на Наредба №1. Средногодишна концентрация на замърсителя: 10.24 mg/m3. Съответствие: концентрацията е в съответствие с изискванията на Условие 9.2.2. на КР.

Обща прах – за периода са емитирани 23.77 t. Количеството е в съответствие с изискванията на Условие 9.2.2.4 на КР. Непрекъснат мониторинг - за годината са регистрирани 228 плаващи 48 h стойности над 22 mg/m3 (110% от нормата за емисии 20 mg/m3 по Наредба №1). Съгл. чл.74, ал.2 от същата наредба допустимия брой превишения е 525 (97% от всички измерени стойности). Изпълнени са и изискванията на останалите алинеи на посочения чл.74. Съответствие: емисиите са в съответствие с изискванията на Наредба №1. Средногодишна концентрация на замърсителя: 6.39 mg/m3. Съответствие: концентрацията е в съответствие с изискванията на Условие 9.2.2. на КР. Периодично измерване от оторизирана лаборатория – проведено е два пъти за периода – лабораторно измерване съгл. Условие 9.6. на КР. Съответствие: и при двете измервания концентрациите са в съответствие с изискванията на условие 9.2.2. на КР. Контролно измерване от ИАОС – проведено е веднъж за периода. Съответствие: измерените стойности са в съответствие с изискванията на Условие 9.2.2. на КР.

Тежки метали – концентрациите са изчислени на база измервания на заводската лаборатория и измервания на оторизирана лаборатория. Cu – 0.088 mg/m3, Pb – 0.105 mg/m3, As – 0.047 mg/m3, Cd – 0.02 mg/m3, Se – 0.028 mg/m3, Ni – 0.037 mg/m3 Hg – 0 mg/m3. Съответствие: За периода, Дружеството е в съответствие с нормите за концентрации на тежки метали, определени в Условие 9.2.2. на КР.

ТНС (общи въглеводороди) измерването е периодично с преносим газоанализатор за измерване на органични вещества, два пъти в годината, от оторизирана лаборатория. Средна концентрация: 16.33 mg/m3. Съответствие: и при двете измервания концентрациите са в рамките на нормата от 50 mg/m3, определена в Условие 9.2.2. на КР.

Диоксини – съгласно Условие 9.6.1.6. Дружеството е задължено да извършва собствени периодични измервания с честота на измерване веднъж на шест месеца при условие, че в резултат на измерване на ИАОС се установят концентрации на замърсителя над долния праг на чувствителност съгласно БДС EN 1948. Такова условие не е настъпило, за разглеждания период.

Емисии от парогенератори (ПКМ 12) измерването е периодично с преносим газоанализатор два пъти в годината от оторизирана (независима акредитирана) лаборатория. Съответствие: концентрациите на азотни оксиди, серен диоксид и прах са в съответствие с изискванията на Условие 9.2.2. от КР.

Комин 120 m (изпускащо устройство №1) за емитиране на остатъчни газове от ПСК. Съгл. Условие 9.6. на КР подлежи на непрекъснат мониторинг за SO2 и на периодичен мониторинг за SO3 и аерозоли на сярна киселина. От комин 120 m не се емитират други замърсяващи вещества.

Дебит за периода, средният (обемен) дебит е 256 527 nm3/h. Съответствие: дебитът е в съответствие с изискванията на Условие 9.2.2.3 на КР.

Серен диоксид непрекъснат мониторинг. Нормата се определя като количество серен диоксид в kg, емитирано при производството на 1 t абсолютна (100%) сярна киселина. За годината не са регистрирани плаващи половинчасови стойности, по-високи от 2.86 kg/t (110% от нормата от 2.6 kg/t съгласно Наредба №1). Съгл. чл.74, ал.2 от същата наредба допустимия брой превишения е 525 (97% от всички измерени стойности). Изпълнени са и изискванията на останалите алинеи на посочения чл.74. Съответствие: емисиите са в съответствие с изискванията на Наредба 1 и Условие 9.2.2.3 на КР. Контролно измерване от ИАОС – проведено е веднъж за периода. Съответствие: измерените стойности са в съответствие с изискванията на Условие 9.2.2.3 на КР.

Серен триоксид измерването е периодично по лабораторен способ. Средна концентрация: 32 mg/m3. Съответствие: и при двете измервания концентрациите са в рамките на нормата от 120 mg/m3, определена в Условие 9.2.2. на КР.

Аерозолна сярна киселина измерването е периодично по лабораторен способ. Средна концентрация: 2.7 mg/m3. Съответствие: и при двете измервания концентрациите са в рамките на нормата от 6 mg/m3, определена в Условие 9.2.2. на КР.

Комини 50 м - 2 бр. (изпускащи устройства №3 и №4) след ръкавни филтри на парни сушилки за концентрат. Съгласно Условие 9.6. на КР два пъти годишно съоръженията подлежат на периодичен мониторинг за прах.

Дебит – за периода средният дебит след северна сушилка е 20 923 nm3/h, а след южна 17 386 nm3/h, Съответствие: и за двата източника дебитът е в съответствие с изискванията на Условие 9.2.2.1 на КР.

Обща прах – периодично измерване от оторизирана лаборатория. Проведено е два пъти за периода. Измерени средни концентрации: 16 mg/m3 за северна сушилка и 17.5 mg/m3 за южна сушилка Съответствие: и при двете измервания концентрациите са в съответствие с изискванията на условие 9.2.2.1. на КР. Контролно измерване от ИАОС – проведено е веднъж за периода и за двете сушилки. Съответствие: измерените стойности са в съответствие с изискванията на Условие 9.2.2.1. на КР.

От комини 50 m не се емитират други замърсяващи вещества.



Комин 10 m след ръкавни филтри на пневмотранспорт ниско налягане (изпускащо устройство №5). Съгласно Условие 9.6. на КР два пъти годишно съоръжението подлежи на периодичен мониторинг за прах.

Дебит – за периода средният дебит е 16 620 nm3/h. Съответствие: налице е несъществено отклонение от Условие 9.2.2.2 на КР, което изисква максимален дебит от 15 000 nm3/h.

Обща прах – периодично измерване от оторизирана лаборатория. Проведено е два пъти за периода. Измерена средна концентрация: 13,2 mg/m3. Съответствие: концентрацията е в съответствие с изискванията на условие 9.2.2.2. на КР. Контролно измерване от ИАОС – проведено е веднъж за периода. Съответствие: измерената стойност е в съответствие с изискванията на Условие 9.2.2.2. на КР.

Доколкото, концентрацията на прах е значително под нормата от 20 mg/m3 реалните емисии са значително по-ниски от установените с КР граници (15 000 nm3/h х 20 mg/m3).



Комин 22 m след мокър скрубер към първа циркулация на цех за електролизно производство на катодна мед (изпускащо устройство №6). Съгл. Условие 9.6. от КР съоръжението подлежи на мониторинг за SO2 веднъж годишно.

Дебит – за периода, измереният дебит е 3 780 Nm3/h. Съответствие: дебитът е в съответствие с изискванията на Условие 9.2.3. на КР.

Серен диоксид измерването е периодично с газоанализатор МРУ93 CD. Средна концентрация: 0 mg/m3. Съответствие: концентрацията е в рамките на нормата от 400 mg/m3, определена в Условие 9.2.3. на КР.

Комин 22 m след демистер на машина за измиване на аноден скрап на цех за електролизно производство на катодна мед (изпускащо устройство №7). Съгл. Условие 9.6. от КР съоръжението подлежи на мониторинг за серен диоксид веднъж годишно.

Дебит – за периода, измереният дебит е 7 325 Nm3/h. Съответствие: дебитът е в съответствие с изискванията на Условие 9.2.3. на КР.

Серен диоксид измерването е периодично с газоанализатор МРУ93 CD. Средна концентрация: 0 mg/m3. Съответствие: концентрацията е в рамките на нормата от 400 mg/m3, определена в Условие 9.2.3. на КР.

Комин 22 m след мокър скрубер втора циркулация на цех за електролизно производство на катодна мед (изпускащо устройство №8). Съгл. Условие 9.6. от КР съоръжението подлежи на мониторинг за серен диоксид веднъж годишно.

Дебит – за периода, измереният дебит е 3 198 Nm3/h. Съответствие: дебитът е в съответствие с изискванията на Условие 9.2.3. на КР.

Серен диоксид измерването е периодично с газоанализатор МРУ93 CD. Средна концентрация: 0 mg/m3. Съответствие: концентрацията е в рамките на нормата от 400 mg/m3, определена в Условие 9.2.3. на КР.

Комин 22 m след демистер на машина за измиване и отделяне на катоди на цех за електролизно производство на катодна мед (изпускащо устройство №9). Съгл. Условие 9.6. от КР съоръжението подлежи на монитиринг за серен диоксид веднъж годишно.

Дебит – за периода, измереният дебит е 3 032 Nm3/h. Съответствие: дебитът е в съответствие с изискванията на Условие 9.2.3. на КР.

Серен диоксид измерването е периодично с газоанализатор МРУ93 CD. Средна концентрация: 0 mg/m3. Съответствие: концентрацията е в рамките на нормата от 400 mg/m3, определена в Условие 9.2.3. на КР.

Комин 22 m след мокър скрубер на електроекстракционни вани за дълбоко обезмедяване на електролитни разтвори. (изпускащо устройство №10). Съгл. Условие 9.6. от КР съоръжението подлежи на мониторинг за арсен и съединенията му, определени като арсен, веднъж годишно.

Дебит – за периода, измереният дебит е 29 329 Nm3/h. Съответствие: дебитът не е в съответствие с изискванията на Условие 9.2.3. на КР, което изисква максимален дебит от 15 000 Nm3/h.

Арсен и съединенията му, определени като арсен - измерването е периодично по лабораторен способ. Средна концентрация: 0,004 mg/Nm3. Съответствие: концентрацията е в рамките на нормата от 0,05 mg/m3, определена в Условие 9.2.3. на КР.

Доколкото, концентрацията на As е значително под нормата от 0,05 mg/m3 реалните емисии са значително (или повече от 5 пъти) по-ниски от установените с КР граници (15 000 nm3/h х 0,05 mg/m3).



Комин 50 m (авариен комин след котел-утилизатор) и подвижен комин на топилна пещ в Металургично производство. Количествата вредни вещества, съдържащи се в емитираните през тези източници газове, са несъществени по обем спрямо количествата от двата постоянни основни източника - комини 325 m и 120 m. Комините се използват за емитиране на димни газове от мазутните горелки на топилна пещ при невъзможност същите да бъдат емитирани през комин 325 m. Съгл. вътрешна Инструкция WI-ENVD-001-B за газов и манометричен режим емисиите през тези източници са разрешени само при спряно натоварване на Топилна пещ. Не подлежат на задължителен мониторинг.

Изпочници на неорганизирани емисии

  • Металургично производство - газове от района на топилна пещ и конвертори, газове от изгаряне на мазут при процесите на окисление и рафинация на метала в анодни пещи, неуловени от вентилационната система за организирани газове. Като неорганизирани газове се емитират и тези, образувани от нарушения в манометричния режим на посочените съоръжения. Мониторингът е визуален, по прибори за концентрация на серен диоксид в работната среда (3 броя на кота 4.50), и газоанализатор АBB за серен диоксид, измерващ в 3 точки последователно в подпокривното пространство на МП (над съответните конвертори).

  • Емисии от димососи и газодувки в Металургично производство и ПСК. Мониторингът е визуален, и по прибори за разреждане в димососите. Два пъти месечно се извършва проверка за газоплътност.


4.1.2. Емисии във водите
Канализационната мрежа на предприятието се зауства в река Пирдопска, Санър дере и Кисело дере, съответно притоци на реките Златишка и Пирдопска, които се вливат в река Тополница.


  • Дъждовните води - Западен клон се заустват в Санър дере, приток на река Златишка, приток на р.Тополница, поречие Марица. Точката на заустване се намира на 350 m западно от комин 120 m. Дъждовната канализация е изградена при разширението на завода през 1987г. Дебитът на заустваната вода е 100 l/s. Преди заустване в Санър дере, дъждовните води преминават през каломаслоуловител за пречистване.

  • Дъждовните води - Източен клон (от района на стари мощности с площ 50 ha) се заустват в Кисело дере, приток на р.Пирдопска, приток на р.Тополница, поречие Марица посредством открит канал. Точката на заустване се намира на 350 m западно от ж.п. гара Пирдоп. Дебитът на заустваната вода е 6 l/s.

  • Дъждовните води от района на Обогатителната фабрика се заустват в Кисело дере, приток на р. Пирдопска, приток на р. Тополница, поречие Марица посредством открит канал. Точката на заустване се намира на 350 m западно от ж.п. гара Пирдоп. Дебитът на заустваната вода е 10 l/s.

Разстоянието между двата колектора заустващи се в Кисело дере е 35 m.

  • Пречистените води след ПСОВ се заустват в река Пирдопска, приток на р. Тополница, поречие Марица посредством открит канал. Водите се заустват в река Пирдопска със среден дебит 27,5 l/s.

  • Пречистените битово-фекални води след ПСБФВ се смесват с пречистените производствени отпадъчни води и по същия открит канал се заустват в река Пирдопска с дебит 7,9 l/s.




Географски координати

Точка на заустване

420 41' 01.9" с.ш./240 09' 18.3" и.д.

река Пирдопска-изход ПСОПВ и изход ПСОБФВ

420 42' 40.9" с.ш./240 09' 55.6" и.д.

Кисело дере-изход дъждовна и дренажна канализация (Източен клон)

420 42' 40.9" с.ш./240 09' 55.6" и.д.

Кисело дере-изход дъждовна и дренажна канализация от ОФ

420 41' 00.5" с.ш./240 09' 55.6" и.д.

река Пирдопска-вливане на Кисело дере

420 43' 07" с.ш./240 09' 00" и.д.

Санър дере-изход дъждовна и дренажна канализация (Западен клон)

Географските координати са измерени с помощта на GPS (с.ш. - северна ширина; и.д. - източна дължина).



За периода, във водите на фирмата са изпуснати следните замърсители:

  • As и съединенията му (като As)

  • Cd и съединения (като Cd)

  • Cu и съединенията му (като Cu)

  • Pb и съединенията му (като Pb)

  • Zn и съединенията му (като Zn)

  • Fe и съединенията му (като Fe)

  • Hg и съединенията му (като Hg)

Съгласно Условие 10.5.8. от КР преките годишни емисии на замърсителите изразени като kg/y, за периода, по Условие 10.1.4.4. са както следва:



Отпадъчни води

Емитирани замърсители - kg/y

Арсен и съедине

нията му

(като As)

Кадмий и съедине

нията му (като Cd)

Мед и съединенията му

(като Cu)

Олово и съединенията му

(като Pb)

Цинк и съединенията му (като Zn)

Желязо и съедине

нията му (като Fe)

Производствени води

9.0

2.8

22.5

19.3

295.4

246.2

Дъждовни води от стари мощности (Източен клон)

1.9

1.4

31.3

3.1

70.6

35.2

Дъждовни води от Обогатителна Фабрика

10.0

1.7

37.4

5.1

42.0

137.2

Дъждовни води (Западен клон)

101.7

12.3

330.2

46.0

430.9

315.2

Общо за годината

122.6

18.2

421.4

73.5

838.9

733.8

Преките годишни емисии на замърсителите, за периода, изразени като kg/y са изчислени по следната формула:


A = Q * K * T * 24 * 3600

1000 * 1000

където:

A - годишни емисии (kg/y)



Q - дебитът на отпадъчните води (l/s);

K – средно-годишната концентрация на замърсяващо вещество в отпадъчните води (mg/dm3);

Т – времето, през което са изпускани отпадъчни води (дните в годината)
Анализирането на пробите се извършва от независима акредитирана лаборатория, съгласно сключен договор с фирма “Пехливанов Инженеринг” ООД.

Химичните анализи на взетите порби се извършва в независимата акредитирана Централна Научно-изследователска лаборатория “Геохимия” към Минно-Геоложкия Университет “Св. Иван Рилски“.

Анализите на нефтопродукти се извършват от независимата акредитирана лаборатория „Евротест-Контрол” АД.

Живак и съединенията му (като Hg), на практика, не се съдържат в отпадъчните води на Дружеството, т.к. всички измерени стойности са под долния праг на чувствителност на използвания метод за измерване.




4.2 Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух
Работа на пречиствателното оборудване

Филтрите в Металургично производство (МП), мокрите електрофилтри, контактните апарати и монохидратните абсорбери в ПСК са включени последователно по пътя на технологичните флаш-пещни и коневерторни газове, и служат за утилизацията им до техническа сярна киселина. Ръкавните филтри на Сушилни пещи служат за улавяне на увлечените с потока към двата комина (50 m) прахови частици.



СЕФ Лурги след Флаш-пещ. Параметрите на филтъра се контролитрат от DCS (автоматизирана система за контрол на процесите в Металургично производство). Пряко отговорен за поддържането на параметрите е оператор флаш-пещ. Данните от приборите в реално време са достъпни чрез Plant Information System до широк кръг потребители извън Металургично п-во. Основни параметри – 230 ЕТ 101, 102,103,104 – напрежение в полета 1,2,3 и 4, и 230 IT101,102,103,104 – сила на тока в полета 1,2,3 и 4. За периода на експлоатация на филтъра не са отбелязани отклонения от нормалния режим на работа. Съоръжението е функционирало при спазване изискванията на Условие 9.1.3.1.

СЕФ ВНА след Флаш-пещ. Параметрите на филтъра се контролитрат от DCS (автоматизирана система за контрол на процесите в МП). Пряко отговорен за поддържането на параметрите е оператор флаш-пещ. Данните от приборите в реално време са достъпни чрез Plant Information System до широк кръг потребители извън Металургично п-во. Основни параметри – 230 ЕТ 201, 202,203,204 – напрежение в полета 1,2,3 и 4, и 230 IT101,202,203,204 – сила на тока в полета 1,2,3 и 4. За периода на експлоатация на филтъра не са отбелязани отклонения от нормалния режим на работа. Съоръжението е функционирало при спазване изискванията на Условие 9.1.3.1.

СЕФ Лурги след конвертори (2 бр.). Параметрите на филтрите се контролитрат от DCS (автоматизирана система за контрол на процесите в МП). Пряко отговорен за поддържането на параметрите е оператор флаш-пещ. Данните от приборите в реално време са достъпни чрез Plant Information System до широк кръг потребители извън Металургично п-во. Основни параметри – 320 ЕТ 101, 102,103,104 за западен филтър, съответно 320 ЕТ 201, 202,203,204 за източен филтър напрежение в полета 1,2,3 и 4, и 320 IT101,102,103,104, съответно 320 IТ 201, 202,203,204 – сила на тока в полета 1,2,3 и 4 за двата филтъра

За периода на експлоатация на филтрите не са отбелязани отклонения от нормалния режим на работа. Съоръженията са функционирали при спазване изискванията на Условие 9.1.3.1.



Мокри електрофилтри (МЕФ) след Промивно отделение в ПСК (16 броя) Параметрите на филтрите се контролитрат от автоматизирана система за контрол на параметри в ПСК. Пряко отговорен за поддържането на параметрите е оператор контактни апарати. Данните от приборите в реално време са достъпни чрез Plant Information System до широк кръг потребители извън ПСК. Основни параметри – 527 ЕТ 1 до 16 за напрежение, и 527 IТ за сила на тока.

За периода на експлоатация на филтрите не са отбелязани отклонения от нормалния режим на работа. Съоръженията са функционирали при спазване изискванията на Условие 9.1.3.1.



Контактни апарати – 2 бр. Параметрите на контактните апарати се контролитрат от автоматизирана система за контрол на параметри в ПСК. Пряко отговорен за поддържането на параметрите е оператор контактни апарати. Данните от приборите в реално време са достъпни чрез Plant Information System до широк кръг потребители извън ПСК. Основни параметри – 500 TIC 12 –температура на газа на вход първи слой, и 500 TIC 015 –температура на газа на вход последен слой за контактен апарат на Първа система, и съответно 553 TIC12 –температура на газа на вход първи слой, и 553 TIC 01 –температура на газа на вход последен слой за контактен апарат на Втора система.

За периода на експлоатация на контактните апарати не са отбелязани отклонения от нормалния режим на работа. Съоръженията са функционирали при спазване изискванията на Условие 9.1.3.1.



Монохидратни абсорбери – 4 бр. Параметрите на абсорберите се контролитрат от автоматизирана система за контрол на параметри в ПСК. Пряко отговорен за поддържането на параметрите е оператор контактни апарати. Данните от приборите в реално време са достъпни чрез Plant Information System до широк кръг потребители извън ПСК. За основните параметри – ампераж на помпите, температури на оросяващата киселина, и пад на налягането през демистрите, не са отбелязани отклонения от нормалния режим на работа за периода на експлоатация. Съоръженията са функционирали при спазване изискванията на Условие 9.1.3.1.

Ръкавен филтър след северна сушилна пещ. Параметрите на филтъра се контролитрат от DCS (автоматизирана система за контрол на процесите в Металургично производство). Пряко отговорен за поддържането на параметрите е оператор флаш-пещ. Данните от приборите в реално време са достъпни чрез Plant Information System до широк кръг потребители извън Металургично п-во. Основни параметри – 190 РТ 001 – диференциално налягане. За периода на експлоатация на филтъра не са отбелязани отклонения от нормалния режим на работа. Съоръжението е функционирало при спазване изискванията на Условие 9.1.3.1.

Ръкавен филтър след южна сушилна пещ. Параметрите на филтъра се контролитрат от DCS (автоматизирана система за контрол на процесите в Металургично производство). Пряко отговорен за поддържането на параметрите е оператор флаш-пещ. Данните от приборите в реално време са достъпни чрез Plant Information System до широк кръг потребители извън Металургично п-во. Основни параметри – 190 РТ 002 – диференциално налягане.

За периода на експлоатация на филтъра не са отбелязани отклонения от нормалния режим на работа през 2009г. Съоръжението е функционирало при спазване изискванията на Условие 9.1.3.1.



Интензивен филтър след пневмотранспорт ниско налягане (2 бр.). Параметрите на филтрите се контролитрат от DCS (автоматизирана система за контрол на процесите в Металургично производство). Пряко отговорен за поддържането на параметрите е оператор флаш-пещ. Данните от приборите в реално време са достъпни чрез Plant Information System до широк кръг потребители извън Металургично п-во. Основни параметри – 180 РТ 012 – диференциално налягане.

За периода на експлоатация на филтрите не са отбелязани отклонения от нормалния режим на работа. Съоръженията са функционирали при спазване изискванията на Условие 9.1.3.1.



Мокър варов скрубер - газоочистка. Параметрите на скрубера се контролитрат от DCS (автоматизирана система за контрол на процесите в Металургично производство). Пряко отговорен за поддържането на параметрите е оператор флаш-пещ. Данните от приборите в реално време са достъпни чрез Plant Information System до широк кръг потребители извън Металургично п-во. Основни параметри – 230FI814 – дебит на газа. 230AT700 – концентрация на серен диоксид на изход от мокър скрубер – газоочистка. За периода на експлоатация на скрубера не са отбелязани отклонения от нормалния режим на работа. Съоръжението е функционирало при спазване изискванията на Условие 9.1.3.1.

Варов скрубер след анодно отделение. Параметрите на скрубера се контролитрат от DCS (автоматизирана система за контрол на процесите в Металургично производство). Пряко отговорен за поддържането на параметрите е оператор флаш-пещ. Данните от приборите в реално време са достъпни чрез Plant Information System до широк кръг потребители извън Металургично п-во. Основни параметри – 230TI725 –температура на газа на изход от скрубера. 230FT791 –количество на разходваната вар. За периода на експлоатация на скрубера не са отбелязани отклонения от нормалния режим на работа. Съоръжението е функционирало при спазване изискванията на Условие 9.1.3.1.

Ръкавен филтър – шестмодулен. Параметрите на филтъра се контролитрат от DCS (автоматизирана система за контрол на процесите в Металургично производство). Пряко отговорен за поддържането на параметрите е оператор флаш-пещ. Данните от приборите в реално време са достъпни чрез Plant Information System до широк кръг потребители извън Металургично п-во. Основни параметри – 230PDI758 –работно налягане. 230АT703 –запрашеност на изход от филтъра, 230FI701 дебит на газа. За периода на експлоатация на филтъра не са отбелязани отклонения от нормалния режим на работа. Съоръжението е функционирало при спазване изискванията на Условие 9.1.3.1.

Интензивно миришещи вещества

При експлоатация на инсталациите в обхвата на КР не се отделят емисии на интензивно миришещи вещества. За периода не са регистрирани оплаквания от граждани и/или служители на Дружеството.



Въздействие на емисиите на вредни вещества върху качеството на атмосферния въздух

Нива на ФПЧ10, SO2, тежки метали и ПАВ в пункт за мониторинг (ПМ) ОДЗ-Златица
Мониторингът на ФПЧ10 в гр. Златица е непрекъснат и се извършва посредством автоматично пробовземачно устройство Environnement РМ 162 М. Приборът се калибрира на всеки 6 месеца. Събраните проби, освен за ФПЧ10, се изследват и за тежки метали съгл. Условие 9.5.2 на КР. Вземането на проби и измерването се осъществяват от направление Аналитични лаборатории към Дружеството, което е специално акредитирано за тези целта.

Резултати от измерванията. От 258 средноденонощни проби за ФПЧ10 превишения има за 190 денонощия. Средногодишната концентрация на замърсителя в пункта е 75 μg/m3 при норма 50 μg/m3.

Съответствие: нормите за тежки метали са спазени. Средноденонощната и годишната норми за съдържание на ФПЧ10 в атмосферния въздух са превишени. Както и през предходните години, превишенията не са причинени от производствената дейност на Дружеството, т.к. са с ясно изразен сезонен характер. Съответно, основен принос за тях имат емисиите от употребата на твърди горива в бита и администрацията през отоплителния сезон. Последното се потвърждава от факта, че докато праховите емисии от площадката на Дружеството само за последните 3 календарни години са намалели с повече от 10 пъти, нивата на ФПЧ10 в ПМ ОДЗ-Златица слабо се увеличават.

За периода, не са възникнали обстоятелства за прилагането на мерки по Условие 9.5.1.1. от КР.

Мониторингът на серен диоксид е непрекъснат и се осъществява от газоанализатор Environnement AF 21. Приборът се калибрира от доставчика всеки месец. За периода, има и сертификат за калибриране от оторизирана (независима) акредитирана за целта лаборатория.

Резултати от измерването. За периода праговата стойност (ПС) за средноденонщната норма е била превишена 6 пъти (изцяло през отоплителния сезон), а тази за средночасовата норма – 32 пъти. При това, извън отоплителния сезон са регистрирани единствено 5 незначителни превишения на ПС за средночасовата норма. Респективно, всички 6 превишения на ПС за изцяло през отоплителния сезон. Допустимите превишения са съответно 3 и 25, в рамките на една календарна година.

Съответствие: средночасовата и средоденонощната норми за съдържание на SO2 в атмосферния въздух са превишени.

От горепосоченото се вижда, че освен емисиите от дейността на Дружеството, за превишаването на нормите принос имат и емисиите от употребата на твърди горива в бита и администрацията през отоплителния сезон.

За предотвратяване възможността за по-нататъшно превишаване на нормите за SO2 в атмосферния въздух е пранирана съответна промяна в дейността на Дружеството (виж т.2.10 по-горе).

Мониторингът на полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ) се извършва от независима акредитирана лаборатория, като веднъж седмично се набира 24 h проба, която впоследствие се изследва в лабораторията на ИАОС. Понастоящем съгл. Условие 9.5.2. от КР се измерват 14 поливалентни въглеводороди. Норма за имисии съществува само за един от тях – бензо (а) пирен. От направените на този замърсител 48 (средноденощни) измервания за периода, само 8 показват концентрации над прага на чувствителност на използвания метод за измерване. При това, всички тези 8 измервания отново са съсредоточени изцяло ппрез зимните месеци (ноември, декември и февруари), т.е. изцяло през отоплителния сезон.

Както и през предходните години, резултатите за периода, потвърждават извода, че нивата на ПАВ са изцяло резулта от изгарянето на твърди горива (дърва и отпадъчна биомаса) през отоплителния сезон. Последното още веднъж доказва наличието на значителен принос от страна на емисиите от битовото и др. отопление към превишенията на нормите за ФПЧ10 и SO2 в атмосферния въздух (ПМ ОДЗ-Златица).

Забележка: Всички под-условия на Условие №9 от КР, които не са споменати отделно в настоящия доклад следва да се считат за изпълнени/спазени.
4.3 Емисии на вредни и опасни вещества в отпадъчните води

Канализацията на площадката е проeктирана като разделна и включва:

- Канализация за отпадъчни производствени води (т.нар. Кисела канализация), през която отпадъчните кисели, химически замърсени, потоци постъпват за пречистване в ПСОВ;

- Канализация за отпадъчни битово-фекални води, през която последните постъпват за пречистване в ПСБФВ;

- Канализация за отпадъчни дъждовни и дренажни води, която първоначално се зауства в Санър дере и Кисело дере, съответно притоци на реките Златишка и Пирдопска, които в крайна сметка се вливат в река Тополница.

Географските координати на точките на заустване са дадени в Таблица 4.3 по-долу.



Географски координати

Точка на заустване

420 41' 01.9" с.ш./240 09' 18.3" и.д.

река Пирдопска-изход ПСОПВ и изход ПСОБФВ

420 42' 40.9" с.ш./240 09' 55.6" и.д.

Кисело дере-изход дъждовна и дренажна канализация (Източен клон)

420 42' 40.9" с.ш./240 09' 55.6" и.д.

Кисело дере-изход дъждовна и дренажна канализация от ОФ

420 41' 00.5" с.ш./240 09' 55.6" и.д.

река Пирдопска-вливане на Кисело дере

420 43' 07" с.ш./240 09' 00" и.д.

Санър дере-изход дъждовна и дренажна канализация (Западен клон)

Географските координати са измерени с помощта на GPS (с.ш. - северна ширина; и.д. - източна дължина).

Технологията на ПСОВ е описана кратко в т.1.10 на стр.3 по-горе, като пречистените производствени отпадъчни води (след ПСОВ) се заустват в р. Пирдопска посредством открит канал.

Битово-фекалните отпадъчни води на фирмата преминават през пречиствателна станция, където се третират по биологичен двустъпален процес, като след пречистването им те се смесват с пречистените производствени води и се заустват в река Пирдопска по горепосочения канал.



4.3.1 Емисии в производствените отпадъчни води

Емисиите на производствените отпадъчни води се изпускат организирано и посредством открит канал се заустват в река Пирдопска.



    • As и съединенията му (като As) – 9.0 kg/y;

    • Cd и съединения (като Cd) – 2.8 kg/y;

    • Cu и съединенията му (като Cu) - 22.5 kg/y;

    • Pb и съединенията му (като Pb) – 19.3 kg/y;

    • Zn и съединенията му (като Zn) – 295.4 kg/y;

    • Fe и съединенията му (като Fe) – 246.2 kg/y.

Съгласно Условие 10.1.4.4. преките годишни емисии на замърсителите, за периода, са изчислявани използвайки следната формула:


A = Q * K * T * 24 * 3600

1000 * 1000



където:

A - годишни емисии (kg/y)

Q - дебитът на отпадъчните води (l/s);

K – средно-годишната концентрация на замърсяващо вещество в отпадъчните води (mg/dm3);

Т – времето, през което са изпускани отпадъчни води (дните в годината)

Съгласно Условие 10.1.1.1 се извършва текущ мониторинг на оптималните стойности на контролираните показатели за работата на ПСОВ, като вземането на проби и анализите им се извършват от съответните специализирани направления към Дружеството.

За периода, в тази връзка, са извършени 1 417 броя измервания.

Съгласно Условие 10.1.4.1 се извършва ежемесечен мониторинг на пречистените производствени отпадъчни води след ПСОВ.

През 2009г., в тази връзка, са извършени 12 броя измервания.

Вземането на проби и анализирането им се извършват от независими акредитирани лаборатории. Протоколите с резултатите от изпитванията се предоставят ежемесечно в РИОСВ.

На практика, Hg и/или съединенията му (определени като Hg) не се съдържат в пречистените производствени води. Всички измерени стойности са под долния праг на чувствителността на метода.

4.3.2 Емисии в охлаждащите отпадъчни води

През 2009г. не е извършвана подмяна на охладителни цикли и няма заустване на отпадъчни охлаждащи води.



4.3.3 Емисии в битово-фекалните отпадъчни води

Емисиите на битово-фекалните отпадъчни води се изпускат организирано чрез отделна канализация.

Съгласно Условие 10.3.4.1 се извършва ежемесечен мониторинг на пречистените отпадъчни води след ПСБФВ.

През 2009г., в тази връзка, са извършени 12 броя измервания.

Вземането на проби и анализирането им се извършват от независими акредитирани лаборатории. Протоколите с резултатите от изпитванията се предоставят ежемесечно в РИОСВ.

4.3.4 Емисии в дъждовните отпадъчни води

Емисиите на дъждовните отпадъчни води се изпускат организирано чрез отделна канализация.

Съгласно Условие 10.4.4.1 два пъти месечно се извършва мониторинг на дъждовните отпадъчни води.

През 2009г., в тази връзка, са извършени следния брой измервания:



  • изход дъждовни води от стари мощности (Централен клон) - 24 броя;

  • изход дъждовни води от Обогатителна Фабрика (Източен клон) - 24 броя;

  • изход дъждовни води (Западен клон) - 24 броя.

Вземането на проби и анализирането им се извършват от независими акредитирани лаборатории. Протоколите с резултатите от изпитванията се предоставят ежемесечно в РИОСВ.

На практика, Hg и/или съединенията му (определени като Hg) не се съдържат в пречистените производствени води. Всички измерени стойности са под долния праг на чувствителността на метода.


Съгласно Условия – 10.1.4.3; 10.3.4.3 и 10.4.4.3 от КР при направена оценка на резултатите от собствения мониторинг за 2009г. за съответствие с индивидуалните емисионни ограничения по Условия - 10.1.2.1; 10.3.2.1 и 10.4.2.1 са установени следните несъответствия:


Показател/норма

Производст-

вени води

Битово-фекални води

Дъждовни води от стари мощности (Източен клон)

Дъждовни води от Обогатителна Фабрика

Дъждовни води (Западен клон)

pH <6

-




-

-

-

pH >9

-




-

-

-

As - 0.1 mg/dm3

-




-

1

1

Fe - 3.5 mg/dm3

-




-

-

-

Cu - 0.5 mg/dm3

-




2

-

1

Zn -1.0 mg/dm3

-




2

-

-

Cd - 0.1 mg/dm3

-




-

-

-

Pb - 0.3 mg/dm3

-




-

-

-

Hg - 0.01mg/dm3

-




-

-

-

Нефтопродукти-

0.3 mg/dm3









7

4

8

Неразтворени

в-ва-


50 mg/dm3;

35 mg/dm3





-


-

3


3


1


БПК5 -25 mg/dm3




-










ХПК -125 mg/dm3




-










Общо за 2009г.

-

-

14

8

11

В съответствие с условията на КР, за периода, са извършени следния брой емисионни измервания:



  • Изход ПСОВ – 12 броя;

  • Изход ПСБФВ – 12 броя;

  • Изход дъждовни води от стари мощности (Източен клон) - 24 броя;

  • Изход дъждовни води от Обогатителна Фабрика - 24 броя;

  • Изход дъждовни води (Западен клон) - 24 броя.

Вземането на проби и анализирането им се извършват от независими акредитирани лаборатории. Протоколите с резултатите от изпитванията се предоставят ежемесечно в РИОСВ.

Съгласно Условие 10.1.1.3. на КР, за периода са направени следния брой проверки на състоянието на канализационната система:



    • Кисела канализация - 4 проверки;

    • Битово-фекалната канализация - 4 проверки;

- Дъждовна канализация - 4 проверки.

За периода са предприети следните коригиращи действия:



  • Ремонтиране на 3 бр. шахти на питеен водопровод (иззиждане, подмазване и нови капаци) и подмяна на 180 m водопровод с полиетиленов;

  • Ремонтиране на 6 бр. шахти от производствен водопровод (иззиждане, подмазване и нови капаци) и подмяна на 22.5 m водопровод с полиетиленов;

  • Ремонтиране на 2 бр. капаци на шахти на кисела канализация и подмяна на 14.4 m канализация с полиетиленова;

  • Ремонтиране на 45 бр. шахти на битово-фекалната канализация (иззиждане, подмазване и нови капаци);

  • Ремонтиране на 58 бр. шахти на дъждовна канализация (иззиждане, подмазване и нови капаци);

  • Почистване на дъждовната канализация – 2 088.5 m;

  • Почистване на битово-фекалната канализация – 1 240.5m;

  • Почистване на кисела канализация – 785 m;

  • Премахване на задвижка на тръбопровод;

  • Подмяна на съществуващи разпределителни кранове с тръби от Нова рафинерия към Шламово отделение;

  • Обезопасяване на шахти на дъждовната канализация с цел предотвратяване попадане на замърсени води от площадки.

Съгласно Инвестиционната Програма за привеждане в съответствие с условията на КР, за периода, в рамките на проект №IU 149 „Модернизация на заводски канализации” са направени:

  • предпроектно проучване на състоянието на дъждовната канализация от фирма „Ес джи проект” ЕООД;

  • предпроектно проучване на състоянието на битово-фекалната канализация от фирма „Геототал” ООД;

  • възложено е изготвянето на работен проект за реконструкция и модернизация на системата за отвеждане на дъждовните и дренажни води от територията на фирмата;

  • работен проект за ликвидиране замърсяването на дъждовната канализация с мазут и други нефтопродукти- Металургичен участък (Анодно и Топилно отделение) от фирма „Студио за инвестиционно проектиране”.

Причини за несъответствията и замърсяването на дъждовната канализация са:

    • запушванията на отделни клонове на дъждовна канализация от предишни периоди, вкл. със съдържание на отпадъчни нефтопродукти;

    • при лоши метеорологични условия дъждовните води при пряк контакт (в границите на комбината) със земната повърхност (пътища, складови стопанства) разтварят намиращите се в прахообразно състояние вредни компоненти.

Съгласно Условия 10.1.3.1; 10.3.3.1 и 10.4.3.1 за принос към концентрациите на вредни и опасни вещества във водоприемниците при заустване на отпадъчните води от Аурубис Българияфирмата има сключен договор с фирма “Пехливанов Инженеринг“ООД – гр.София.

Химичния анализ на взетите водни порби се извършва в акредитираната Централна Научноизследователска лаборатория “Геохимия” към Минно-Геоложки Университет “Св. Иван Рилски“.

Анализа на нефтопродукти се извършва от акредитираната лаборатория „Евротест-Контрол” АД – гр. София.

За периода фирма “Пехливанов Инженеринг“ООД извърши хидроложко обследване на повърхностните и отпадъчни води от Кумерио Мед, с цел замерване на водните количества, определяне на имисионното състояние на водоприемниците Кисело; Санър дере; р. Пирдопска и р. Златишка, притоци на р. Тополница преди и след местата на съществуващите зауствания на отпадъчните води.

Съгласно Условия 10.1.2.1; 10.3.2.1 и 10.4.2.1. категорията на точките на заустване се класифицират както следва:


  • Санър дере – II категория повърхностни води;

  • Кисело дере - II категория повърхностни води;

  • Река Пирдопска- III категория повърхностни води.

Заключението от направената оценка е че при заустване на:

- пречистените производствени отпадъчни води, не се нарушава категорията на водоприемника - р. Пирдопска;

- пречистените битово-фекални отпадъчни води, не се нарушава категорията на водоприемника - р. Пирдопска;

- дъждовните и дренажни отпадъчни води не се нарушава категорията на водоприемниците - Кисело дере и Санър дере, притоци на р. Пирдопска и р. Златишка.

Концентрацията на замърсители във водите на р.Тополница след вливането в нея на реките Пирдопска и Златишка е в нормите за водоприемник III категория.

Заустваните отпадъчни води от Дружеството не оказват въздействие върху качеството на съответните водни обекти.


Условие 10.5.3

В Дружеството се провежда мониторинг на функциониране на всички пречиствателни съоръжения по пътя на отпадъчните води към точките на заустване в съответствие с изискванията по Условия 10.1.1.1.; 10.3.1.1.; 10.4.1.1. , за поддържане на оптимален работен режим.



  • Условие 10.1.1.1. - Взетите водни проби от пречиствателните съоръжения в ПСОВ, се анализират в Екологичната лаборатория към Аналитични лаборатории на Дружеството.

Съгласно Условие – 10.1.1.2.2. от КР при направена оценка на съответствието на стойностите на контролираните параметри с определените в Условие 10.1.1.1. за 2009г. са установени следните несъответствия:


ПСОВ

Контролиран параметър – Оптимална стойност

pH <6

pH >9

As- 0.1 mg/dm3

Fe- 3.5 mg/dm3

Cu- 0.5 mg/dm3

Zn-1.0 mg/dm3

Cd- 0.1 mg/dm3

Pb- 0.3 mg/dm3

Неразтворени

в-ва-

50 mg/dm3

изход

-

-

4

-

-

1

-

-

1

Каталог: eea -> main-site
main-site -> Доклад за изпълнение на дейностите, за които е предоставено комплексно разрешително
main-site -> Решение №400-Н0-И0-А0-тг1/28. 05. 2011 г., актуализирано с Решение №400-Н0-И0-А1-тг-1/15. 12. 2011 г. Отчетен период
main-site -> Доклад за изпълнение на дейностите, за които е предоставено комплексно разрешително
main-site -> Доклад по околна среда (гдос) за изпълнението на дейностите за 2009 г., за които е предоставено Комплексно разрешително №355-но/2008 г
main-site -> Решение №116-Н0-И0-А1/2008 г на Министъра на околната среда и водите Отчетен период : Стара Загора, март 2011 г
main-site -> Приложения към техническите спецификации приложение 1 Видове, обект на Обособена позиция 1
main-site -> Приложения към техническите спецификации приложение 1 Видове, обект на Обособена позиция 1
main-site -> Технически изисквания


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница