4.4.2 Образуване на отпадъци
Образуваните количества отпадъци от дейността на Дружеството през периода са 580 916,31 t, от които:
-
Опасни отпадъци (ОО) – 576 137,11 t;
-
Производствени отпадъци (ПО) – 2 663,78 t;
-
Строителни отпадъци (СО) – 1 870,32 t;
-
Битови отпадъци (БО) – 245,10 t.
Структурата на отпадъците показва преобладаващо количество на ОО (временно класифицирани като такива), които не представляват опасност за околната среда поради тяхното събиране и съхраняване на специално изградени за целта депа, площадки и складове.
Образуваните отпадъци на площадката на Дружеството са дадени по видове съгласно Наредба №3/2004г. за класификация на отпадъците.
За всички опасни отпадъци теглото се измерва в авто кантар преди временното им съхранение и/или транспортиране до други преработващи предприятия. Отпадъци подлежащи на рециклиране се измерват преди тяхната експедиция. За отпадъци с голямо-габаритни размери теглата се отчитат и по съществуваща документация и чертежи.
Контролирането на постъпващите и излизащите от площадките, депата и складовете отпадъци се извършва от специално назначено лице и се водят в Отчетни книги съгласно Наредба №9/2004г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичния регистър на издадените разрешения, регистрационните документи и на закритите обекти и дейности.
Една част от отпадъците на територията на Дружеството се произвеждат ежедневно и се образуват предимно на територията на производствените цехове и частично в тяхните административни офиси и тези на непроизводствените отдели. Друга част се произвеждат периодично от текущи ремонти и/или планови такива.
Обработката на отпадъците се осъществява с цел намаляване на техния обем, вредното въздействие върху околната среда, тяхното разделно събиране, безопастно транспортиране и съхранение. Опасните отпадъци се събират в добре затварящи се стационарни или превозими съдове, изготвени от материали, които не могат да взаимодействат с отпадъците.
Част от произвежданите отпадъците се използват в производствените мощности на Дружеството, за рециклиране, като гориво, рекултивация на депа и др. съгласно Условие 11.5. от КР.
4.4.3 Оценки на съответствие
Извършените оценки на съответствие, за периода, показват следните резултати:
1) по Условие 11.1.3. няма регистрирани несъответствия на количествата образувани при производството на единица продукт отпадъци;
2) по Условие 11.2.7. не са регистрирани несъответствия на приемането на отпадъци. За периода в Дружеството са приети 25 719 t меден скрап при разрешени 50 000 t/y.
3) по Условие 11.2.8. са извършени дванадесет броя проверки, при което не са регистрирани несъответствия на събирането на отпадъците с условията в разрешителното;
4) по Условие 11.3.7. са извършени дванадесет броя проверки, при което не са регистрирани несъответствия на временното съхранение на отпадъците с условията на разрешителното;
Поради отсъствието на фирми с разрешение и възможности за оползотворяване или депониране на отпадъци като Изолационни материали, съдържащи азбест (17 06 01*), натрупаните количествата се съхраняват временно за срок по-дълъг от три години при последващо предаване за оползотворяване Условие 11.3.1.
През периода бяха запитани 20 оператори на регионални депа за отпадъци от цялата страна, на които е разрешено да се депонират азбестосъдържащи отпадъци. Резултатът беше отрицателен, като само една малка част от тях не отговориха, а останалите отказаха приемането на този отпадък.
5) по Условие 11.4.5. са извършени дванадесет броя проверки, при което не са регистрирани несъответствия на дейностите по третиране и транспортиране на отпадъците с условията на разрешителното;
6) по Условие 11.7.5. не са регистрирани несъответствия на наблюдаваните годишни количества генерирани отпадъци с определените такива в условията на разрешителното.
При окончателното извеждане от експлоатация на 23.02.2009г. на Старата рафинерия, работеща на принципа на медна катодна основа и изпълнението на разрушителни дейности за нейното привеждане в покрит склад за съхранение на катодна мед, посочените по-долу отпадъци са образувани в количества, които превишават незначително, определените прагови стойности в условията на КР:
-
пластмаса (PVC-подложки от вани и кантове от титанови матрици) (17 02 03);
-
пластмаса и каучук (гумено-транспортни ленти, каучукови отпадъци, репанол) (19 12 04);
-
пластмаси (20 01 39);
-
други отпадъци, съдържащи опасни вещества (амортизирани стоманобетонни електролитни вани) (11 02 07*);
-
абсорбенти, филтърни материали (включително маслени филтри, неупоменати другаде), кърпи за изтриване и предпазни облекла, замърсени с опасни вещества (филтърни платна) (15 02 02*);
-
керемиди, плочки, фаянсови и керамични изделия (керамични изолатори) (17 01 03),
При това, общото образувано количество от горепосочените отпадъци, за последните три календарни години, е значително по-малко от общото разрешено количество за същия период.
Увеличеното количество (13 522 t сухо тегло) образувани утайки/филтърен кек (10 06 07*) от пречистване на газове (от скрубер след филтърпреса) е поради по-доброто улавяне на неорганизираните емисии от конверторите и флаш-пещта, през втората половина на разглеждания период (виж т.5.8 по-долу).
При това, цялото количество от посочените утайки е оползотворено обратно в МП като източник на Ca (заедно със шихтата), т.е. несъответствието следва да се счита за несъществено.
4.5 Шум
Съгл. т.12.2.1. от КР измерване на общата звукова мощност и ниво на шум в мястото на въздействие се извършва веднъж на две години. Такова измерване на територията на Кумерио Мед и прилежащите населени места бе извършено през декември 2008г. от ХЕСПА ООД гр. Пазарджик, акредитирана съгласно БДС EN ISO/IEC 17020:2005. Измерени са шест контура на площадката, и три точки в населените места – две в гр. Златица, и едно в гр. Пирдоп. Издаден е Сертификат за контрол №734/12.12.2008г., според който нивото на шум, излъчен в околната среда съответства на изискванията на Наредба №6/2006г.
4.6 Опазване на почвата и подземните води от замърсяване
Всички отпадъчни води от дейността на Дружеството заустват посредством канализационна система в р.Пирдопска, Санър дере и Кисело дере, притоци на реките Златишка и Пирдопска, които се вливат във водоприемник река Тополница.
От площадката на предприятието няма пряко отвеждане на вредни и опасни вещества в почвите и подземните води.
Осъществяваните от Дружеството дейности по предотвратяване и контрол на замърсяването на почвите и подземните води са съгласно КР.
Извършва се периодична проверка за наличие на течове от тръбопроводи и оборудване, разположени на открито, установяване на причините и отстраняване на течовете.
На определени за целта места се съхраняват подходящи сорбиращи материали, за почистване в случай на разливи.
Разливите се почистват/преустановяват до 12h след откриването им, като не се допуска наличие на течности в резервоари, варели, тръбопроводи и др., при които са установени течове, до момента на отстраняването им.
За 2009г. не са установени несъответствия.
4.6.1 Собствен мониторинг на подземни води
Показател
|
Честота
|
Метод за анализ
|
Водно ниво
|
Веднъж на три месеца
|
-
|
Температура
|
Веднъж на три месеца
|
-
|
Водороден показател
|
Веднъж на три месеца
|
ISO 10523:1994 / БДС 17.1.4.27-80
|
Сулфати
|
Веднъж на три месеца
|
БДС 17.1.4.03-77
|
Мед
|
Веднъж на три месеца
|
ISO 8288
|
Арсен
|
Веднъж на три месеца
|
БДС EN ISO 11969/02
|
Желязо
|
Веднъж на три месеца
|
ISO 8288
|
Олово
|
Веднъж на три месеца
|
ISO 8288
|
Селен
|
Веднъж на три месеца
|
БДС ISO 9965/02
|
Кадмий
|
Веднъж на три месеца
|
ISO 8288
|
Цинк
|
Веднъж на три месеца
|
ISO 8288
|
Хром
|
Веднъж на три месеца
|
ISO 9174
|
Живак
|
Веднъж на три месеца
|
ISO 11969
|
Никел
|
Веднъж на три месеца
|
ISO 8288
|
Манган
|
Веднъж на три месеца
|
ISO 8288
|
Нефтопродукти
|
Веднъж на три месеца
|
БДС 16714-98 / EN 1484 (1997)
| Извършва се в пиезометрите (съгласно условие 13.7.1.2 от КР) по показателите, посочени в следващата таблица:
Анализите се извършват от акредитирани лаборатории.
За периода, по искане на Басейнова дирекция са въведе нови идентификационни номера на пиезометрите, предмет на обследване.
Oбследвани са пиезометри по програмите за собствен мониторинг и отстраняване на минали екологични щети.
Списък на пиезометрите с новите и стари означения е показан следващите:
Табл. 1
№ по ред
|
Пиезометър
|
ново име
|
старо име
|
1
|
PE1
|
DS111
|
2
|
PE2
|
DS71
|
3
|
PE3
|
DS61
|
4
|
PE4
|
PEA15
|
5
|
PE5
|
PZ1
|
6
|
PE6
|
PZ2
|
7
|
PE7
|
PEC31
|
8
|
PE8
|
PEC32
|
9
|
PE9
|
PEB17
|
10
|
PE10
|
PE40
|
11
|
PE11
|
PEC42'
|
12
|
PE12
|
PEC42
|
13
|
PE13
|
PEC41
|
14
|
PE14
|
PEC40
|
15
|
PE15
|
PEC38
|
16
|
PE16
|
PED47
|
17
|
PE17
|
PED48
|
18
|
PE18
|
PED50
|
19
|
PE19
|
PEC44
|
20
|
PE20
|
PEB24
|
21
|
PE21
|
PED53
|
22
|
PE22
|
PED56
|
23
|
PE23
|
PED55A
|
24
|
PE24
|
PED58
|
25
|
PE25
|
PED60
|
26
|
PE26
|
PL7A
|
27
|
PE27
|
PED57
|
28
|
PE28
|
PED66
|
29
|
PE29
|
PED63
|
30
|
PE30
|
PED64
|
31
|
PE31
|
PEE68
|
32
|
PE32
|
PEE72
|
33
|
PE33
|
PEE74
|
34
|
PE34
|
PEB28
|
35
|
PE35
|
PEB27
|
36
|
PE36
|
PEG109
|
37
|
PE37
|
PEE101
|
38
|
PE38
|
PEE100
|
39
|
PE39
|
PEG107
|
40
|
PE40
|
PEG105
|
41
|
PE41
|
PEG103
|
42
|
PE42
|
PEE67
|
Табл. 2
№ по ред
|
Пиезометър
|
ново име
|
старо име
|
1
|
PE43
|
PEE81
|
2
|
PE45
|
PEE99
|
3
|
PE46
|
PEE94
|
4
|
PE48
|
PEE96
|
5
|
PE49
|
PEE93
|
6
|
PE51
|
PEG106
|
7
|
PE53
|
PEE88
|
8
|
PE54
|
PEE87
|
9
|
PE55
|
PEE86
|
10
|
PE56
|
PEE83
|
11
|
PE58
|
PEE79
|
12
|
PE59
|
PEE77
|
13
|
PE60
|
PEG104
|
14
|
PE61
|
PEE69
|
15
|
PE62
|
PEE102
|
16
|
PE63
|
PEA1
|
17
|
PE64
|
PEB20
|
18
|
PE65
|
PEB25
|
19
|
PE66
|
PEB26
|
20
|
PE67
|
PEB29
|
За периода (40 сесия) обследваните пиезометри на Синята лагуна са 11 броя.
Последното е съгласно с препоръката на Montgomery Watson, съгласно направения от тях Одитен доклад за 2008г. и наблюдаваната устойчивост във времето. На 13.02.2009г. докладът е изпратен на РИОСВ и Басейнова дирекция с писмо Изх.№882 от същата дата.
На базата на получените лабораторни данни за химичния състав на подземните води в обхвата на пиезометричната мрежата по програмата за собствен мониторинг се установи, че във всички пиезометри са регистрирани различни химични елементи с концентрации, превишаващи стойностите на „праг на замърсяване” на подземните води на един или повече елементи през една или повече от сесиите за периода.
Най-често се установяват следните елементи: SO4, Mn, Se, Cu, Cd, Ni, Fe, Zn.
От изготвените за 40, 41, 42 и 43 сесии карти с контури на концентрации на химични елементи, чиито стойности превишават праговете на замърсяване (съгласно Наредба №1/2000г.) и стандартите за качество (съгласно Наредба №1/2007г.) е видно, че разпространението на отделните замърсителите в рамките на мониторинговата мрежа на площадката на Дружеството в площно и времево отношение е неравномерно.
Елементите, чиито концентрации превишават прага на замърсяване (в съответните степени), в отделните сесии, са представени в следващите таблици.
Табл. 3
Пиезометър
|
Превишение концентрацията на Cd в пъти над ПЗ
|
40 сесия
|
41 сесия
|
42 сесия
|
43 сесия
|
Местоположение
|
PE12
|
278.4
|
214.6
|
|
122.8
|
металургично производство
|
PE15
|
207.6
|
|
148.4
|
112.9
|
производство сярна киселина
|
PE16
|
|
|
109.6
|
210.6
|
рекултивирано депо за калциево-арсенатни кекове
|
PE17
|
1480.6
|
1208
|
1187.8
|
699
|
стара рафинерия
|
PE21
|
|
|
107.4
|
|
стара рафинерия
|
PE23
|
|
|
108.6
|
|
рекултивирано депо за калциево-арсенатни кекове
|
PE24
|
263
|
406.8
|
615.8
|
|
малка рекултивирана лагуна
|
PE28
|
|
|
|
131.7
|
стара рафинерия
|
PE29
|
102.4
|
|
127.6
|
|
нова рафинерия
|
PE30
|
131.8
|
106.6
|
158.6
|
|
малка рекултивирана лагуна
|
PE42
|
|
|
101.8
|
|
рекултивирано депо за калциево-арсенатни кекове
|
Табл. 4
Пиезометър
|
Превишение концентрацията на Cu в пъти над ПЗ
|
40 сесия
|
41 сесия
|
42 сесия
|
43 сесия
|
Местоположение
|
PE12
|
4698.4
|
2708.3
|
15104.2
|
1401.3
|
металургично производство
|
PE15
|
|
|
127.88
|
|
производство сярна киселина
|
PE17
|
188.3
|
254.7
|
478.43
|
166.1
|
стара рафинерия
|
PE18
|
145.8
|
147
|
416.88
|
120.6
|
нова рафинерия
|
PE21
|
280.7
|
271.2
|
746.39
|
204.3
|
стара рафинерия
|
PE22
|
346
|
|
111.95
|
|
стара рафинерия
|
PE23
|
|
|
268.42
|
|
рекултивирано депо за калциево-арсенатни кекове
|
PE24
|
561.1
|
556.6
|
1987.47
|
|
малка рекултивирана лагуна
|
PE25
|
2652.3
|
1686.8
|
15159.7
|
1856.7
|
стара рафинерия
|
PE26
|
164.6
|
110.8
|
|
|
стара рафинерия
|
PE27
|
1931.5
|
1702
|
12897.8
|
1084.3
|
стара рафинерия
|
PE28
|
|
|
228.57
|
|
стара рафинерия
|
PE29
|
1265.2
|
1296.5
|
5685.24
|
1084.2
|
нова рафинерия
|
PE30
|
100.6
|
156.1
|
313.95
|
180.9
|
малка рекултивирана лагуна
|
PE31
|
260.2
|
134
|
773.93
|
220.7
|
пиезометри извън оградата (южно)
|
PE42
|
124.2
|
160.5
|
429.93
|
155.2
|
рекултивирано депо за калциево-арсенатни кекове
|
Табл. 5
Пиезометър
|
Превишение концентрацията на Fe в пъти над ПЗ
|
40 сесия
|
41 сесия
|
42 сесия
|
43 сесия
|
Местоположение
|
PE16
|
|
|
|
1115.8
|
рекултивирано депо за калциево-арсенатни кекове
|
PE17
|
1017.5
|
1842.5
|
565.24
|
|
стара рафинерия
|
PE27
|
|
|
|
125.6
|
стара рафинерия
|
Табл. 6
Пиезометър
|
Превишение концентрацията на Mn в пъти над ПЗ
|
40 сесия
|
41 сесия
|
42 сесия
|
43 сесия
|
Местоположение
|
PE12
|
|
261.8
|
210.38
|
163.2
|
металургично производство
|
PE15
|
182.3
|
152.2
|
124.02
|
126.6
|
производство сярна киселина
|
PE16
|
729.6
|
413.2
|
717.56
|
765.2
|
рекултивирано депо за калциево-арсенатни кекове
|
PE17
|
1548.5
|
1900.5
|
1086.54
|
1819.1
|
стара рафинерия
|
PE18
|
154.7
|
154.6
|
135.62
|
125.8
|
нова рафинерия
|
PE21
|
445.4
|
411.9
|
378.36
|
327.3
|
стара рафинерия
|
PE22
|
439.8
|
437.6
|
500.64
|
461.6
|
стара рафинерия
|
PE23
|
202.2
|
468.4
|
617.88
|
467.5
|
рекултивирано депо за калциево-арсенатни кекове
|
PE24
|
1452.2
|
1461.9
|
1520.86
|
|
малка рекултивирана лагуна
|
PE25
|
228.4
|
163.8
|
253.3
|
229.3
|
стара рафинерия
|
PE27
|
163.3
|
164.7
|
233.66
|
130.3
|
стара рафинерия
|
PE28
|
|
|
|
309
|
стара рафинерия
|
PE29
|
210.3
|
193.8
|
180.62
|
179
|
нова рафинерия
|
PE30
|
532.4
|
498
|
484.5
|
458.5
|
малка рекултивирана лагуна
|
PE31
|
328.8
|
151.9
|
241.02
|
239.3
|
пиезометри извън оградата (южно)
|
PE36
|
|
|
133.24
|
104.4
|
наблюдателни пиезометри (извън територията)
|
PE42
|
2437.7
|
2195.5
|
2188.86
|
2322.2
|
рекултивирано депо за калциево-арсенатни кекове
|
Табл. 7
Пиезометър
|
Превишение концентрацията на Ni в пъти над ПЗ
|
40 сесия
|
41 сесия
|
42 сесия
|
43 сесия
|
Местоположение
|
PE22
|
237.7
|
|
|
|
стара рафинерия
|
PE24
|
|
|
139.65
|
|
малка рекултивирана лагуна
|
PE25
|
138.6
|
105.4
|
332.63
|
121.8
|
стара рафинерия
|
PE27
|
108.7
|
105.5
|
302.31
|
|
стара рафинерия
|
PE31
|
140.1
|
|
195.69
|
|
пиезометри извън оградата (южно)
|
Табл. 8
Пиезометър
|
Превишение концентрацията на Se в пъти над ПЗ
|
40 сесия
|
41 сесия
|
42 сесия
|
43 сесия
|
Местоположение
|
PE17
|
133.4
|
|
|
|
стара рафинерия
|
PE24
|
236
|
141.4
|
159
|
|
малка рекултивирана лагуна
|
PE30
|
233.4
|
|
|
|
малка рекултивирана лагуна
|
PE31
|
135.4
|
|
|
|
пиезометри извън оградата (южно)
|
PE42
|
107.8
|
|
|
|
рекултивирано депо за калциево-арсенатни кекове
|
Данните от наблюденията от 4-те сесии, получените стойности за коефициента на вариация и „тренд” анализа, показват незакономерна динамика в концентрациите както по отношение на време, така и в площното разпространение на отделните химични елементи-замърсители.
Извършена е необходимата оценка на риска от замърсяване на подземните води с вредни и опасни вещества, съгласно “Методика за количествена оценка на риска от замърсяване на подземните води”.
Сподели с приятели: |