Решение №57-но-ио-а1/2007г на мосв за календарната 2009г. „Аурубис българия ад м март 2010г. Увод

Дружеството извършва собствен мониторинг на състоянието на почвите на територията на площадката в постоянни мониторингови пунктове.

През 2006г. е извършена оценка на базовото състояние по показателите, посочени в следващата таблица:

Показател	Честота	Метод за анализ
pН	Веднъж годишно	ISO 10390
Арсен	Веднъж годишно	БДС EN ISO 11969/02
Кадмий	Веднъж годишно	ISO 11047
Мед	Веднъж годишно	ISO 11466 / ISO 11047
Желязо	Веднъж годишно	ISO 11466 / ISO 11047
Олово	Веднъж годишно	ISO 11466 / ISO 11047
Цинк	Веднъж годишно	ISO 11047
Селен	Веднъж годишно	БДС ISO 9965/02
Нефтопродукти	Веднъж годишно	ISO 11046:1994 / ISO 16703:2001

Извършва се периодична оценка на съответствието на концентрациите на вредни вещества в почвите с измерените/ установените такива (базово състояние), установяване на причините за несъответствие и предприемане на коригиращи действия.

Резултатите от собствения мониторинг на подземните води и почвите, както и от проверките, вкл. информацията за причините и извършените ремонтни работи, се документират и съхраняват.

В Дневник се регистрират данни за датата на установяване на разлива, причини за разлива, неговата площ, състав и количество на замърсителите, предприетите мерки за отстраняване на разлива и последствията от него, както и наименование/номер на приемащия обем, където е събрана остатъчната течност.

При аварийни случаи, които могат да предизвикат замърсяване на подземните води, се предприемат необходимите мерки за: ограждане на мястото на аварията и осигуряване на неговата охрана; подходяща обработка на разлетите и/или разсипаните вещества със сорбционни материали; събиране, неутрализиране или унищожаване на разлетите и/или разсипаните вещества; ликвидиране на последиците от аварията.

При аварийни случаи, се уведомяват незабавно РИОСВ, Басейнова дирекция, органите на Гражданска защита и постоянните общински комисии за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи.

За периода няма разливи/случаи на изливане на вредни и опасни вещества върху производствената площадка (вкл. и в обвалованите зони).

Въз основа на проекта за определяне на базовото състояние на почвите на производствената площадка на Дружеството са определени пунктовете за постоянен мониторинг и параметрите, които подлежат на анализ.

Точките за мониторинг на почвите са избрани в близост до характерните производства и с оглед на възможното разпространение на замърсяване чрез въздуха и/или водни разливи.

Съгласно Условие 13.7.2.1. през 2007г. с РИОСВ и 2008г. с ИАОС са съгласувани методологията за оценка на базовото състояние и местоположението на пунктовете за мониторинг на почвите.

От предложените на РИОСВ и ИАОС 10 точки за съгласуване, са определени 4 броя мониторингови пунктове.

През м.месец август 2009 год. са взети 12 почвени проби (от всеки пункт по 3), както следва:

• 
  Средна проба
  
• 
  Проба от слой 0-20 cm(повърхността)
  
• 
  Проба от слой 40-50 cm в дълбочина
  

Пробите от слой 0-20 cm и от слой 40-50 cm са използвани за установяване на миграцията на тежките метали и нефтопродуктите и установяване на източника на замърсяване, ако има такова.

Проби са взети и анализирани от независими акредитирани институти и лаборатории (по показатели рН, тежки метали, нефтопродукти и съдържание на сяра).

Изготвен е доклад, като данните от изследвания на почвите са представени таблично.

Получените данни се оценяват спрямо съизмеримостта им с максималнодопустимите и интервенционни концентрации за промишлени терени, съгласно Наредба 3 за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите от м.август 2008г.

Данните показват, че почвите от мониторинговите точки са замърсени главно с Cu и As.

Средните проби, взети от повърхностните 10 cm на Р₄, Р₈ и Р₉, както и пластовете до 25 cm от направените разрези на мониторинговите площи в повечето случаи са над максимално допустимите концентрации на Cu и As, което ще рече, че почвите са замърсени (намират се в сектор В – зоната на допустим риск). Пробите обаче на Р₄ – в брезовия масив до стария комин и Р₈ – източно от щабелния шихтарник, са замърсени над допустимия риск (Сектор С – зона на недопустим риск). Независимо от това, че почвите са от промишлен обект, следвайки критериите на нормативните документи, можем да определим почвите при брезовия масив като слабо до средно замърсени, а тези при щабелния шихтарник – като силно замърсени.

Данните от изследванията на почвите за периода 2006-2009г. не показват никакви тенденции, а само променливи нива на концентрациите на Cu и As в почвите на обекта през отделните години.

Все пак нивото на замърсяване на почвите през 2009г. е намаляло, освен при пункт Р₈.

Тъй като основното производство на завода е Cu, то Cu и съпътстващият елемент – As, са основните замърсители на почвите.

Независимо, че естествените почви в района на завода са естествено обогатени с тежки метали, главно Cu, Pb, Zn и As, все пак се забелязва, освен че са с кисела реакция, са и с много повече метали от естествените. В някои профили се забелязва даже, че в дълбочина те са с по-високи съдържания на метали от повърхностните хоризонти. Това може да се дължи и на инфилтрирането им в дълбочина, поради киселата реакция, и на размесването на почвата при насипването й по време на ремедиационните мероприятия, проведени през 2004-2005г.

От сравнението на данните за замърсяването на средните проби и на тези от профилите в дълбочина става ясно, че замърсяването е аерозолно и на една и съща площ могат да се открият участъци с различно ниво на съдържание на тежки метали и As или на замърсяване.

Няма замърсяване с нефтопродукти, въпреки че за периода в някои почвени проби са открити нищожно малки количества.

Данните, представящи количествата на нефтопродуктите в почвите, показват ниски съдържания на тези вещества от въздуха или водите, концентрирани в почвите. Тези данни потвърждават и предишните ни изводи, че производствата на Дружеството не изхвърлят нефтопродукти в такива количества, които могат да представляват замърсители на почвите, а от тях – и на подземните води.

Данните от изследванията на морфологията на почвите показват, че те са сухи до влажни, главно безструктурни глинесто-песъкливи до песъкливо – глинести с много чакъл и камъни, без изразени почвени хоризонти, слабо до силно уплътнени.

Цветът на почвените проби доказва, че те са насипани от събран грусиран скален и почвен материал от близкия район. Върху почвите на някои затревени места има следи от чужди химични материали, счупени стъкла и др. отпадъци, които оказват влияние върху физичните и химичните свойства и киселинността на почвите.

Мониторингът на основните замърсяващи тежки метали в почвите на терена на промишления обект се провежда ежегодно, т.к. те са подложени на непрекъснато аерозолно въздействие. Освен това са бедни на органично вещество и са в категория, която ги определя като неустойчиви към химичното замърсяване.
5. ИНВЕСТИЦИОННА ПРОГРАМА (за привеждане в съответствие с условията на КР)

Условие 3.4.

От общо 14 инвестиционни мерки единствено 1 (по т.11) се отнася за бъдещ период. От останалите 13 мерки, които са предмет на настоящия доклад, 12 са изпълнени, а изпълнението на тази по т.13 отпада, т.к. е намерено по-добро решение (от гледна точка на опазването на околната среда от замърсяване).

1. 
   Реконструкция на киселиноустойчива изолация на кота „0” на Електролизно производство – срок 31/10/2007;
   

2. 
   Инсталиране на пусков подгревател за вторични газове на втора инсталация за производство на сярна киселина – 31/12/2005;
   

3. 
   Въвеждане в експлоатация на нов междинен и краен абсорбер на втора система за производство на сярна киселина – 31/12/2007;
   

4. 
   Изграждане на нов комин или реконструкция на стария за отпадъчни газове на Производство Сярна киселина – 30/12/2010;
   

5. 
   Изграждане на система за подаване на азот в пневмо-транспорта след парови сушилки за концентрат – 31/12/2005;
   

6. 
   Изграждане на система за извеждането на белите прахове от сухите електрофилтри на конверторите – 31/12/2007;
   

7. 
   Изграждане на два скрубера и ръкавен филтър към 325-метров комин – 31/10/2007;
   

8. 
   Инсталиране на система за улавяне на неорганизирани газови емисии от конверторите – 31/12/2008;
   

9. 
   Инсталиране на отделен изпарителен хладилник след конвертор No 2 – 31/12/2005;
   

10. 
    Изграждане на оросителна система в аварийна площадката за временно съхранение на фаялит в района на флотационна фабрика за намаляване на разпрашаването;
    

11. 
    Покриване с трошенокаменна настилка на земите, потенциале източник на прахови емисии – 31/12/2012;
    

12. 
    Увеличаване на капацитета на Депо за фаялитов отпадък до 8 105 600 t фаялит и привеждане в съответствие – 31/12/2008;
    

13. 
    Изграждане на площадка за временно съхранение на чист гипс от пречиствателна станция за промишлени води – 31/12/2007;
    

14. 
    Изграждане и пускане в експлоатация на „рафинерия, работеща с постоянен катод” и извеждане от експлоатация на „рафинерия, работеща на принципа на медна катодна основа”.
    

За периода са изведени окончателно от експлоатация следните инсталации:

• 
  Старата рафинерия, работеща на принципа на медна катодна основа – към 23.02.2009г. Преди това, към 31.01.2009г. са прехвърлени и обработени всички технологични разтвори. Съгласно извършеното обследване на строителната конструкция на цеха от 09.01.2010г. сградата се използва като покрит склад за съхранение на катодна мед;
  
• 
  На 14.11.2008г. поради изчерпване на капацитета приключва експлоатацията на (старото) депо за калциево-арсенитни кекове (Малка лагуна ІІ). Строителните работи на последващия проект по неговото затваряне и рекултивация са завършени към 30.06.2009г. На 08.09.2009г. обектът е приет с Акт 16 на ДПК.
  

За периода в предприятието не са настъпвали аварии, които да се отразят на производствения процес и да предизвикат увреждане на околната среда.

Във връзка с акредитацията по ISO 14001 е разработена процедура WI-ENVD-003-B Получаване и реагиране на оплаквания от заинтересовани страни, свързани с качеството на околната среда. За периода са регистрирани 2 сигнала, които са отразени в Таблица 10 от Приложение №1 към настоящия доклад.