Съобщение относно бъдещето на фонд „Солидарност“ на ЕС

На 6 октомври 2011 г. Комисията представи съобщение, озаглавено „Бъдещето на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз“⁵, което има за цел да се подобри готовността на фонда за реагиране в случаите на бедствия, подобаващо да се изтъкне неговият принос и да станат по-ясни критериите, на които се основа неговата дейност.

През 2005 г. Комисията вече представи законодателно предложение за изменение на регламента относно фонд „Солидарност“, което се оказа неприемливо за повечето държави членки. Поради това Комисията оттегли това предложение.

Комисията продължава да бъде на мнение, че е възможно да се постигнат съществени подобрения във функционирането на фонд „Солидарност“ на ЕС само с минимални корекции в действащия регламент, като по този начин ще се запазят неговият дух и характер, без при това да се променят финансовите аспекти, нито размерът на разрешените разходи. Предложеното адаптиране на регламента не се очакваше да доведе до каквато и да било промяна в критериите за допустимост на операциите, финансирани от фонда, като например незабавното възстановяване на жизненоважни инфраструктури и разходите за разгръщане на средствата за намеса. В съобщението не са включени определени аспекти на предложението от 2005 г., сред които: разширяването на полето за намеса, промяната на праговете или премахването на категорията на т.нар. регионални бедствия.

Предложенията за адаптиране, съдържащи се в горепосоченото съобщение, включват:

• 
  Ясно определяне на обхвата на фонд „Солидарност“, като същият бъде ограничен до природните бедствия и последиците от тях. „Каскадните ефекти“, като например технологични бедствия с произход от природни бедствия, ще останат допустими.
  
• 
  Ясно ново определение за регионални бедствия въз основа на един единствен обективен (основан на БВП ) критерий. Това ще сложи край на липсата на яснота, която в момента съществува при действащите разпоредби относно условията за извънредно мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС.
  
• 
  Въвеждането на авансови плащания (при поискване) и ускоряването на плащанията, за да се подобри ефективността на фонда и да стане по видима оказваната от него подкрепа.
  
• 
  По-ясен отговор на бедствия, които се разгръщат бавно, каквото е сушата.
  
• 
  Административно опростяване и пестене на време чрез сливане на решенията за отпускане на безвъзмездни средства и споразуменията за усвояване на тези средства.
  
• 
  Комисията би желала също така да проучи заедно с държавите членки въпроса доколко фонд „Солидарност“ би могъл да допринесе за по ефикасно противодействие на бедствията и изменението на климата посредством въвеждането на мерки за стимулиране умножаването на усилията за тяхното предотвратяване.
  
• 
  Комисията също така има готовност да обсъди всякакви други аспекти, които държавите членки биха желали да намерят място в предложението за адаптиране, с оглед превръщането на фонда в по-ефикасен инструмент.
  

Макар през 2011 г. Комисията да получи далеч по-малко на брой нови заявления по фонд „Солидарност“, обработката на рекордния брой заявления, подадени през 2010 г., продължи и през 2011 г. Тези заявления потвърдиха много от трудностите и тенденциите, очертани и описани през предходните години.

Големите бедствия, които са в центъра на дейността по фонд „Солидарност“, са сравнително лесни за оценка поради необходимостта от прилагане на един единствен и обективен критерий (а именно, общият размер на преките щети да бъде над определен праг), за да може да бъде одобрена помощта. Те съставляват обаче едва около една трета от получените заявления.

Подчертано преобладаващата част от заявленията се отнася до бедствия от по малък мащаб, оценявани главно въз основа на критериите за т.нар. изключителни регионални бедствия, които по замисъла на законодателя трябва да бъдат редки изключения и за които са заделени едва 7,5 % от бюджетните средства, с които фондът разполага на годишна основа. Залегналите в регламента условия за одобрение на такива заявления са сложни и твърде трудни за удовлетворяване. Като следствие от това, повечето заявления за регионални бедствия са отхвърлени от Комисията. Ето защо би било от полза прилагането на по-ясни и по-прости критерии, въз основа на които да могат да бъдат отпускани помощите за регионални бедствия.

За пореден път стана ясно, че заявленията, свързани с промишлени аварии и други — неспадащи към природните — бедствия в общия случай не отговарят на установените с регламента критерии за допустимост поради принципа „замърсителят плаща“ и изключването на непокрити от застраховки вреди от помощ по фонд „Солидарност“. Както вече беше изтъкнато в съобщението от м. октомври, един по ясно определен обхват, ограничаващ помощта от фонда до природните бедствия и последиците от тях, би премахнал съществуващата в момента правна несигурност.

Обработката на заявленията, получени по-късно през дадена година, обикновено не може да приключи в рамките на същата година. Поради тази причина разпоредбата на регламента, според която 25 % от сумата от 1 млрд. EUR, ежегодно отпускана на фонда, трябва да остане в наличност към 1 октомври, за да не се стигне до преждевременно изчерпване на заделените финансови ресурси, фактически не дава очаквания резултат. Допълнително е нужно да се помисли и по въпроса как по-бързо биха могли да бъдат изплащани безвъзмездните средства.

*Закръглени стойности.