Изложение на мотивите Контекст на предложението Основания и цели на предложението



страница1/6
Дата11.04.2018
Размер1.17 Mb.
  1   2   3   4   5   6


BG



КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

Брюксел, 23.1.2008

COM(2008) 19 окончателен

2008/0016 (COD)

Предложение за



ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници

(представена от Комисията)

{COM(2008) 30 окончателен}
{SEC(2008) 57}
{SEC(2008) 85}

Изложение на мотивите

1. Контекст на предложението


  • Основания и цели на предложението

Общността отдавна е установила необходимостта от по-нататъшно насърчаване на възобновяемата енергия, като се има предвид, че нейното използване допринася за ограничаване на изменението на климата чрез намаляване на емисиите на парникови газове, за устойчиво развитие, за сигурност на енергийните доставки и за напредъка на една основаваща се на знания промишленост, която способства за създаване на работни места, икономически растеж, конкурентноспособност и развитие на областно равнище, както и на селскостопанските райони.

Настоящото предложение за директива е насочено към установяването на обща обвързваща цел за 20 % дял на възобновяемите енергийни източници в енергопотреблението и обвързваща минимална цел за 10 % дял на биогоривата в транспорта, като втората цел следва да бъде постигната от всяка държава-членка, а също така и за приемане до 2020 г. на обвързващи национални цели, с оглед на двадесетпроцентна цел за ЕС.

В отговор на призива на Европейския съвет от март 2006 г. (Документ на Съвета 7775/1/06 REV10), Комисията представи на 10 януари 2007 г. своя Европейски стратегически енергиен преглед (Strategic European Energy Review). Като част от този Преглед, Пътната карта за възобновяема енергия (Renewable Energy Road Map) (COM(2006) 848) съдържа дългосрочно виждане за възобновяемите енергийни източници в ЕС. В Пътната карта бе предложено ЕС да установи обвързваща цел за достигане до 2020 г. на 20 % дял на възобновяемата енергия в енергийното потребление на ЕС, както и на обвързваща цел за 10 % дял на възобновяемата енергия в потреблението на бензин и дизелово гориво за транспортни цели.

Европейският парламент отбеляза в своята Резолюция относно изменението на климата (от 14 февруари 2007 г.), че енергийната политика е ключов елемент в глобалната стратегия на ЕС по отношение на изменението на климата, като важна роля в тази политика имат възобновяемите енергийни източници и енергийно ефективните технологии. Парламентът подкрепи предложената обвързваща цел за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в енергийния баланс на ЕС до 20 % в 2020 г. като добра изходна точка и изрази мнение, че тази цел следва да бъде увеличена до 25 % от енергийния баланс на ЕС. Също така, Европейският парламент, в своята Резолюция относно Пътната карта за възобновяема енергия в Европа (от 25 септември 2007 г.), призова Комисията да представи до края на 2007 г. предложение за законодателна рамка за възобновяемата енергия, като се позова на важното значение на задаването на цели за дела на възобновяемите енергийни източници на равнище както на ЕС, така и на държавите-членки.

На срещата на Европейския съвет в Брюксел през март 2007 г. (Документ на Съвета 7224/07) отново бе потвърден дългосрочният ангажимент на Общността за развитие на технологиите за възобновяема енергия в целия ЕС след 2010 г. и бе приканена Комисията да направи предложение за нова цялостна директива за използването на възобновяеми ресурси. Тя следва да включва правно обвързващи цели за общ дял на възобновяемите енергийни източници, както и за дял на биогоривата в транспорта във всяка държава-членка.


ЕС и светът се намират на кръстопът по отношение на бъдещето на енергетиката. Предизвикателствата на изменението на климата, дължащо се на причинени от човека емисии на парникови газове, главно заради използването на енергия, получена от изкопаеми горива, следва да бъдат посрещнати с ефективни и спешни мерки. Неотдавнашни проучвания допринесоха за нарастващо осъзнаване и осведоменост по този проблем и неговите дългосрочни последици и подчертаха необходимостта от решителни и незабавни действия. Необходим е цялостен подход по отношение на климата и енергийната политика, като се има предвид, че производството и потреблението на енергия представляват първостепенен източник на емисии на парникови газове. Нарастващата зависимост на Европейския съюз от енергийния внос застрашава сигурността на доставките и е свързана с повишаване на цените. От друга страна, нарастващото инвестиране в енергийна ефективност, възобновяема енергия и нови технологии е свързано със значителни ползи и допринася за стратегията на ЕС за увеличаване на работните места.

Последиците от изменението на климата, растящата зависимост от изкопаеми горива, както и увеличаващите се енергийни цени, правят дори още по-неотложна за ЕС необходимостта да прилага цялостна и амбициозна политика в областта на енергетиката, като съчетава дейности на европейско равнище и на равнище на държавите-членки. В рамките на тази енергийна политика, секторът на възобновяемите енергийни източници се откроява със своите възможности да намали емисиите на парникови газове и замърсяването, да експлоатира местни и децентрализирани енергийни източници и да стимулира развитието на високотехнологични промишлени отрасли на световно равнище.

Възобновяемите енергийни източници са до голяма степен местни ресурси, те не зависят от бъдещата разполагаемост на конвенционалните енергийни източници и техният предимно децентрализиран характер намалява уязвимостта на икономиките ни от несигурните енергийни доставки. Следователно, те представляват ключов елемент за изграждането на едно устойчиво енергийно бъдеще.

За да могат възобновяемите енергийни източници да се превърнат в „мост” към постигане на двояката цел за повишена безопасност на доставките и намалени емисии на парникови газове, необходимо е да се промени начинът, по който ЕС насърчава тези източници. Необходимо е укрепване и разширяване на настоящата регулаторна рамка на ЕС за възобновяемите енергийни източници. Важно е да се гарантира, че всички държави-членки ще вземат необходимите мерки, за да увеличат дела на възобновяемите енергийни източници в своя енергиен баланс.

Една нова законодателна рамка за насърчаването и използването на възобновяема енергия в Европейския съюз ще осигури на бизнес общността дългосрочната стабилност, необходима за вземането на рационални инвестиционни решения в сектора на възобновяемата енергия, за да може Европейският съюз да поеме пътя към едно по-чисто, по-безопасно и по-конкурентноспособно енергийно бъдеще.


  • Съществуващи разпоредби в областта на предложението

Директива 2001/77/ЕО (ОВ L 283 от 27.10.2001) на Европейския парламент и Съвета относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми източници на вътрешния електроенергиен пазар: в тази директива е поставена индикативна цел да бъде постигнат до 2010 г. дял от 21 % на електроенергията, произвеждана въз основа на възобновяеми източници, в общото електропотребление на Общността. В нея са определени национални индикативни цели за всяка държава-членка, препоръчва се използването на национални насърчителни схеми, отстраняване на административните препятствия и включване към електроенергийните мрежи, както и се формулира задължението да се издават на производителите на възобновяема енергия гаранции за произход (guarantees of origin), ако те желаят това. При текущите политики и усилия, очакванията са, че до 2010 година ще се постигне дял от 19 %, вместо желаните 21 %.

Директива 2003/30/EО (ОВ L123 от 17.05.2003 г.) на Европейския парламент и Съвета относно насърчаването на използването на биогорива или други възобновяеми горива за транспорт: в директивата е зададена цел за достигане, до 31 декември 2010 г., на 5,75 % дял на биогоривата спрямо всички пазарно използвани бензинови и дизелови горива за транспортни цени. Към държавите-членки бе поставено изискване да заложат индикативни цели за 2005 г., като вземат предвид ориентировъчна стойност от 2 %. Тази междинна индикативна цел не бе постигната. През 2005 г., делът на биогоривата бе 1 % от транспортните горива. Заключението на Комисията, направено въз основа на оценката на напредъка е, че целта за 2010 г. вероятно също няма да бъде постигната – очакванията са за дял на биогоривата от около 4,2 %.

Разпоредбите на предходните директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, които се припокриват с разпоредбите на новата директива, ще бъдат отменени в момента на транспониране; тези разпоредби, които се отнасят до цели и докладване за 2010 г., ще останат в сила до 31 декември 2011 г.


  • Съвместимост с другите политики и цели на Съюза

Предложението е в съответствие с политиките на ЕС за противодействие на изменението на климата, намаляване на емисиите на парникови газове, постигане на устойчиво развитие, осигуряване на енергийна сигурност и прилагане на Лисабонската стратегия.

Предложението, по-специално, ще представлява част от законодателен пакет, с който ще бъдат установени ангажименти на всички държави-членки по отношение на парниковите газове и на възобновяемата енергия. В допълнение към настоящата директива, установяваща цели за 2020 г. по отношение на възобновяемата енергия, предложеният от Комисията пакет включва регламент, който актуализира националните цели по отношение на емисиите на парникови газове и директива за подобряване и разширяване на обхвата на Европейската схема за търговия с емисии (EU ETS). Взаимните зависимости между задаването на цели за намаляване на парниковите газове, схемата за търговия с емисии и целите за възобновяема енергия, са ясни. Комисията вижда тези различни елементи като взаимно допълващи се: Европейската схема за търговия с емисии (EU ETS) ще улесни растежа на сектора за възобновяемата енергия; от своя страна, Директивата за възобновяемата енергия ще създаде условия, даващи възможност на този сектор да играе ключова роля за достигане на целите за намаление на емисиите на парникови газове.

Външната политика на Общността следва да осигури единен глас на ЕС в подкрепа на интензифициране на взаимоотношенията с неговите енергийни партньори, с оглед на по-нататъшно разнообразяване на енергийните източници и пътищата на доставка, засилване на партньорството и съсредоточаване на усилията за намаляване на емисиите на парникови газове, използване на възобновяеми източници и подобряване на енергийната ефективност. Трети страни също следва да могат да се възползват от насърчаването на възобновяемата енергия в ЕС, посредством доставки на биогорива с транспортно приложение (biofuels) и на други течни горива от биомаса с нетранспортно приложение (other bioliquids), отговарящи на изискванията за устойчиво развитие, или чрез доставки на възобновяема електроенергия от съседни страни. При все, че по принцип не би трябвало да се прилагат търговски ограничения на вноса и износа на възобновяема енергия, Общността следва да осигури равностойни условия на всички производители на възобновяема енергия, независимо дали те се намират вътре или вън от Общността. Тъй като с настоящото предложение се поставят амбициозни цели за постигане от държавите-членки и от техните промишлени отрасли, следва да бъде разгледан и въпросът за правна рамка по отношение на трети страни.

Развитието на пазара на възобновяеми енергийни източници и технологии има, също така, ясно положително въздействие върху сигурността на енергийните доставки, възможностите за развитие на местно и областно равнище, развитието на селскостопански райони, перспективите за износ, възможностите за социално сближаване и създаване на работни места, особено що се отнася до малките и средни предприятия и независимите производители на електроенергия.

Предложението е в съответствие също и с Европейския стратегически план за енергийните технологии (COM(2007) 723), в който е подчертана необходимостта да бъде доведено следващото поколение на технологии за възобновяема енергия до състояние на пазарна конкурентноспособност. Също така, информационните и комуникационни технологии допълнително ще улеснят интегрирането на възобновяемите енергийни производства в европейската електроснабдителна и електроразпределителна система.

2. Допитване до заинтересовани страни и оценка на въздействието


  • Допитване до заинтересовани страни

Методи на допитване, основни целеви сектори и общ профил на отговорилите

Основните въпроси, разгледани в пътната карта за възобновяема енергия, бяха обсъдени в публичното обсъждане на Зелената книга за енергетиката и на Европейския стратегически енергиен преглед в периода от март до септември 2006 г. Също така, бяха проведени консултации през 2007 г., включително с държави-членки, граждани, групи от заинтересовани лица, организации от гражданското общество, неправителствени организации и организации на потребителите.

Законодателното предложение се основава на изчерпателна процедура на оценка на въздействието, включваща широкообхватна консултация със заинтересовани лица: многобройни срещи със заинтересовани лица за обсъждане на ключови въпроси от предложението, включително на препятствията за развитие на приложенията на възобновяема енергия, степента на устойчиво развитие на биогоривата и мерките за гъвкавост при постигане на националните цели за възобновяема енергия. В допълнение към консултацията за Зелената книга за енергетиката (организирана през периода март – септември 2006 г.), бяха проведени четири обществени допитвания (по Интернет) относно преразглеждане на политиката за биогоривата, за отоплението и охлаждането на база възобновяема енергия, за административните препятствия и за степента на устойчиво развитие на биогоривата, както следва:

1. Обществено допитване относно преразглеждане на директивата за биогоривата (април-юли 2006 г.);

2. Обществено допитване относно насърчаване на отоплението и охлаждането на база възобновяема енергия (август-октомври 2006 г.);

3. Обществено допитване относно административните препятствия за развитието на възобновяемите източници в електроенергийния отрасъл (март-април 2007 г.);

4. Обществено допитване относно въпроси, свързани с биогоривата, в новото законодателство за насърчаване на възобновяемата енергия (април-юни 2007 г.).

Обобщение на отговорите и как те бяха взети под внимание

Проявена бе широка подкрепа за засилване на политиката за възобновяемите енергийни източници и, по-специално, за формулиране на по-дългосрочна цел за възобновяемата енергия, като предложенията варираха от 20 % дял през 2020 г., до дял от 50 % и по-висок за 2040/2050 г. Масово бе подкрепено въвеждането на задължителни цели, както и вътрешното отчитане на външните (странични) разходи.

Основните положителни ефекти от инициативата на ЕС за увеличаване на отоплението и охлаждането на база възобновяеми енергийни източници, както това бе отбелязано от голям брой отговорили на допитванията, са свързани с насърчаването на местната работна заетост и с възможностите за малки и средни предприятия, за развитие на областно равнище и на селскостопански райони, за стимулиране на икономическия растеж и за увеличаване на световната водеща роля на европейската промишленост. Също като положителни ефекти бяха възприети противодействието на изменението на климата и подобряването на сигурността на енергийните доставки в ЕС. Отрицателните ефекти, формулирани от отговорилите в допитванията, са свързани главно с ползването на ресурси на биомаса, които имат също и неенергийно приложение в промишлеността и чието по-интензивно ползване би могло да доведе до недостиг или до нежелани екологични въздействия.

Въпросите за биогоривата в директивата бяха предмет на последното проведено обществено допитване. Подложеното на обсъждане предложение включваше три критерия за устойчиво развитие: а) да не се преустройват за отглеждане на суровини за биогорива райони с високи запаси на въглерод; б) да не се преустройват за отглеждане на суровини за биогорива райони с висока степен на биологично разнообразие; в) биогоривата следва да постигат едно минимално допустимо ниво на намаление на парниковите газове (без в изчислението да се отчита намаляването на въглеродните запаси в резултат на използването на терените). В дадените отговори, повечето от участниците в допитването са подкрепили тези критерии, като много от тях са предложили още по-голямо засилване на изискванията.



  • Събиране и използване на експертни становища

Засегнати научни/експертни области

За да бъде даден отговор въпроса дали ЕС трябва да възприеме количествени цели за дела на възобновяема енергия през 2020 г., и ако да, за какви количества и под каква форма, бяха проведени редица анализи и проучвания, включително с участието на външни експерти.



Използвана методика

За целите на моделирането бяха разработени различни сценарии, използващи моделите „PRIMES“ и „Green-X“ за ЕС-27.



Основни консултирани организации/експерти

За определяне на разните елементи на предложението бяха проведени и използвани редица проучвания. Сред тях са докладът по проекта FORRES 2020: „Анализ на развитието на възобновяемите енергийни източници в ЕС до 2020 г.“, април 2005 г.; Докладът по проекта OPTRES: „Анализ на препятствията за развитие на електропроизводството на база възобновяеми енергийни източници в ЕС-25“, май 2006 г.; проектът RE-GO „Гаранции за произход на възобновяема енергия: приложение, взаимодействие и използване“, по Договор на Европейската комисия № 4.1030/C/02-025/2002; проектът E-TRACK „Европейски стандарт за проследяването на електроенергия“, по Договор на Европейската Комисия № EIE/04/141/S07.38594; Проектът PROGRESS относно „Насърчаване и растеж на възобновяемите енергийни източници и системи“, по Договор на Европейската комисия № TREN/D1/42-2005/S07.56988; и докладът на MVV Consulting от юни 2007 г.: „Отопление и охлаждане на база възобновяеми източници: разходи за националните политики и административни препятствия“. По отношение на въздействието на целта за биогоривата върху цените на хранителните продукти, проучването, изпълнено от Zentrum für Europaïsche Wirtschaftsforschung (ZEW), 2007 г.: „Ефекти по отношение на конкурентноспособността на търговията с емисии и насърчаването на технологии за изпълнение на целите на ЕС по Протокола от Киото“, 2007 г.



Използвани методи за запознаване на обществеността с експертните мнения

Повечето от използваните проучвания са публикувани или могат да се вземат от интернет страницата Europa, включително докладите по проекта OPTRES с Договор № EIE/04/073/S07.38567 (www.optres.fhg.de), Доклад за напредъка на работите, от 2007 г., „Идентифициране на административните и електропреносните препятствия за насърчаване на електроенергията, произведена от възобновяеми източници“, който е публикуван на:



http://ec.europa.eu/energy/res/consultation/admin_barriers_en.htm.

Докладът на MVV Consulting „Отопление и охлаждане на база възобновяеми източници: разходи за националните политики и административни препятствия“ може да бъде намерен на следния адрес:



http://ec.europa.eu/energy/res/sectors/heat_from_res_en.htm.

  • Оценка на въздействието

В оценката на въздействието са изследвани следните описани по-долу и отнасящи се до темата варианти:

  • С какви мерни единици да бъдат изразени целите за възобновяемата енергия? В оценката на въздействието са сравнени вариантите за изразяване на целите чрез първичното или чрез крайното енергийно потребление и заключението е в полза на второто, тъй като при него не се поставят в различно положение различните видове възобновяема енергия, а също отчитането чрез първичната енергия дава по-голяма тежест на топлинната и ядрената енергия и по този начин увеличението при тези енергийни източници би направило по-трудно достигането на всеки възможен дял на възобновяемата енергия.

  • Как да се разпредели ангажиментът за 20 % възобновяема енергия между държавите-членки? Оценени са различни методи, включително моделирането на ресурсния потенциал на всяка държава-членка, както и прилагането на еднаква степен на увеличение за всички държави-членки и модулиране на резултатите в зависимост от БВП, за да се осигури справедливост и съгласуваност. Заключението е, че най-подходящ е подходът за еднаква степен на увеличение, модулирана в зависимост от БВП, тъй като този подход осигурява простота и справедливост при разпределението на увеличението между държавите-членки. При съотнасянето спрямо БВП, полученият резултат отразява богатството на различните държави-членки, а при модулирането, отчитащо предходния напредък в разработване на възобновяемите източници, резултатът отчита ролята, която „ранните дейци" са имали като водещи сили на развитието на възобновяемата енергия в Европа и, също така, отразява общата най-висока точка на целевия дял на възобновяемата енергия през 2020 г. за всяка отделна държава-членка.

  • Как може да бъде подобрен трансграничният пренос на възобновяема енергия (чрез използване на гаранции за произход), така че да е в помощ на държавите-членки за изпълнението на техните ангажименти — включително възможност възобновяема енергия, потребявана в една държава-членка, да се отчита като изпълнение на целите на друга държава-членка? Вариантите за стандартизиране на вече прилаганите в електроенергийния сектор гаранции за произход бяха проучени заедно с възможността за разширение на техния обхват и извън електроенергийния сектор, както и различни степени за възможност за прехвърляне на гаранции за произход. Предлага се становището, че режимът на гаранции за произход може да бъде значително подобрен и стандартизиран и че обхватът му може да бъде разширен и в областта на големите топлофикационни и мрежови охладителни системи.

  • Какви административни и пазарни препятствия за развитието на възобновяемата енергия могат да бъдат отстранени? Проучени са редица несполуки по отношение на проектантски правилници, административни процедури и случаи на недостиг на пазарна информация и са предложени или препоръки за тяхното отстраняване (например въвеждане на „обслужване на едно гише“, осигуряване на пропорционалност на таксите, взаимно признаване на сертифицирането, въвеждане на срокове за съгласуването на проекти, по-добро информиране на обществеността и професионалистите, както и установяване на минимално допустими нива за потребление на възобновяема енергия в нови сгради).

  • Какви критерии и методи за наблюдение могат да се използват при формулирането на режим на устойчиво развитие във връзка с биогоривата? Проучени бяха широк кръг от възможности и предложението е, че тази система би трябвало да включва минимално допустими стойности на намалението на емисии на парникови газове, критерии за биоразнообразие и стимули за използване на суровини, разнообразяващи видовете суровинни ресурси, като например лигноцелулозни материали за производство на биогорива от второ поколение. Уместно е контролната дейност да бъде предоставена на държавите-членки (но в същото време следва да се насърчават многонационалните системи за сертифициране); режимът на санкциите за неизпълнение на критериите следва да бъде последователен в рамките на целия единен пазар и да съдържа изключване от данъчни отстъпки и неотчитане на такива биогорива във връзка със задълженията за биогоривата и националните цели. И накрая, за реалното „проследяване“ на биогоривата ще е необходимо физическо проследяване, така че тези горива, които удовлетворяват изискванията за устойчиво развитие, да могат да бъдат идентифицирани и стимулирани с премия на пазара.

3. Правни елементи на предложението
  1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница