Решение на Подкомитета по акредитация

През 1993 г. Общото събрание на ООН приема с резолюция Принципи за статута на националните институции (Парижки принципи), които се отнасят до стандарта на работа на организациите за защита на правата на човека.

Във връзка с постигането на тези стандарти институцията на омбудсмана е била оценена от Подкомитета по акредитация към ООН, като в Доклада му от 25-28 октомври 2011 г. са отправени конкретни препоръки, изпълнението на които ще осигури на институцията пълно съответствие с Парижките принципи и ще й даде право да кандидатства за най-високия статут за правозащитна организация – статут „А”. По-ниският възможен статут е Статут “Б”, а най-ниският - Статут “С”.

Институцията на Омбудсмана в България е акредитирана със статут “Б”, който е валиден и понастоящем. Това означава, че законодателството все още не отразява всички най-високи стандарти, на които трябва да отговаря статутът и правомощията на национален орган за защита на правата на човека, и не предоставя пълна закрила на правата на българските граждани.

Реакредитацията за придобиване на по-висок статут протича в рамките на специална процедура, която включва подаване на молба за реакредитация, изпращане на документи, оценка на институцията и решение на Подкомитета по акредитация.

Във връзка с реакредитацията е необходимо институцията на омбудсмана да се съобрази с отправените през 2011 г. конкретни препоръки, част от които включват и необходимостта за изменения и допълнения в Закона за омбудсмана и в Правилника за организацията и дейността на омбудсмана.

Предложените изменения и допълнения на Закона и Правилника са в съответствие с получени коментари по конкретните текстове от Подкомитета по акредитацията към ООН и са одобрени от него. Допълнително измененията са съгласувани с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Бюрото за демократични институции и права на човека във Варшава.

Предложенията за промени в Закона за омбудсмана и Правилника за организацията и дейността на омбудсмана бяха обсъдени и одобрени по време на заседанието на Националния координационен механизъм по правата на човека на 31 октомври 2016 г. с участието на Министерството на правосъдието и Министерството на външните работи, експерти и неправителствени организации.

Конкретните препоръки и съответстващите им предложения за изменение и допълнение се отнасят до следните въпроси:

1. 
   Включване на изрична разпоредба, според която омбудсманът защитава и насърчава правата на човека и основните свободи;
   

В изпълнение на тази препоръка в Годишния доклад на омбудсмана за 2016 г. за първи път е включена нова глава, посветена на наблюдение на ефективното прилагане на конвенциите за защита правата на човека, по които Република България е страна в съответствие с изискванията на Парижките принципи на ООН. Във връзка с това, от 2016 г. омбудсманът следи за изпълнението на осъдителните решения на Съда в Страсбург от страна на България и публикува информация за напредъка в тази област.

Обект на особено внимание са групата решения по дела, които поставят най-сериозни проблеми пред България и се разглеждат от Комитета на министрите в „Процедура на засилено наблюдение“. Тези решения са обект на засилен и интензивен контрол и периодично се включват в дневния ред на събранията на Комитета на министрите и обсъжданията им за комуникиране на предприетите и изпълнени мерки и евентуални сваляне на наблюдението.

Институцията на омбудсмана подготвя доклади и за изпълнението на задълженията на Република България пред договорните органи на ООН, както и в рамките на Универсалния периодичен преглед. Придобиването на статут „А” ще позволи на институцията на Омбудсмана да има право на глас в рамките на Международния координационен комитет на националните институции по правата на човека, което ще обогати капацитета на институцията и ще даде възможност за разширяване на възможностите за защита на правата на българските граждани.

2. 
   Привеждане на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Закона за омбудсмана в съответствие с разпоредбата на чл. 91а, ал. 1 от Конституцията на Република България за защита на правата и свободите на гражданите.
   

Правомощието на омбудсмана да разглежда жалби на гражданите срещу действия и бездействия от страна на частния сектор е важна част от неговия мандат. В съответствие с чл. 91а, ал. 1 „Народното събрание избира омбудсман, който се застъпва за правата и свободите на гражданите“². Съгласно тази разпоредба, омбудсманът има правомощие да защитава всички права и свободи на гражданите. В Закона за омбудсмана конституционната разпоредба е развита само частично в текста на чл. 2, според който „Омбудсманът се застъпва с предвидените в този закон средства, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги.“ Формално, макар да не са изключени от Конституцията, извън разпоредбата на закона остават действията и бездействията на субектите от частния сектор, които също нарушават правата и свободите на гражданите.

Въпреки липсата на правомощия в настоящата нормативна уредба, жалбите срещу представители на частния сектор съставляват значителен дял от оплакванията на гражданите пред омбудсмана, което сочи, че гражданите имат нужда от защита срещу неправомерните действия на представители на този сектор.

3. 
   Процес на подбор и назначаване
   

Макар понастоящем Законът да не предвижда изрично подобни правила за подбор и назначение, институцията следва в практиката си тези правила. Така например, преди представянето в Народното събрание на кандидатурата на заместник-омбудсмана през 2016 г., номинациите на потенциални кандидати бяха излъчени от неправителствени организации и публично изслушани и оценени от авторитетно жури. Така в резултат на прозрачна и открита процедура, омбудсманът предложи на Народното събрание кандидатът за заместник-омбудсман, който е получил най-високата оценка в класирането.

Процедурата за публичност и прозрачност при избора следва да бъде предвидена и за избора на омбудсмана, като тайното гласуване бъде заменено явно и в допълнение - към изискванията за заемане на длъжността да бъде добавено изискване за предишен опит в областта на правата на човека.

С оглед привеждане на Закона за омбудсмана в съответствие с най-добрите международни стандарти е необходимо в Закона и в Правилника за организацията и дейността да бъдат предвидени изрично правила за прозрачни назначения, включително чрез огласяване на свободните места; максимален брой потенциални кандидати от широк спектър групи в обществото; насърчаване на широки консултации и/или участие в процеса на кандидатстване, проучване на кандидатите и подбор; гарантиране на плурализъм в състава на институцията.

По отношение на назначенията на служителите в институцията също следва да бъдат предвидени изрични правила за публичност и прозрачност. Институцията е наложила практиката на прозрачни назначения и подбор и по отношение на служителите си. Пример е изборът на експерт за изнесената приемна в гр. Монтана.

Предлага се и изменение на Закона за омбудсмана, предвиждащо задължително уведомяване на омбудсмана при изготвяне на проекти на нормативни актове, които засягат правомощията му като Национален превантивен механизъм. Целта е предварително запознаване на омбудсмана с проектите, за да може при необходимост да представя становище и да изразява гледната си точка относно нормативното засягане на правомощията му като Национален превантивен механизъм.