Решение по дело c 5/11 Titus Alexander Jochen Donner

Служба „Преса и информация“	Съд на Европейския съюз ПРЕССЪОБЩЕНИЕ № 84/12 Люксембург, 21 юни 2012 г.
	Решение по дело C 5/11 Titus Alexander Jochen Donner

Германският гражданин г-н Donner е осъден от Landgericht München II (районен съд на Мюнхен II, Германия) за помагачество при неразрешено използване с търговска цел на произведения, защитени от авторското право. Според констатациите на районния съд между 2005 и 2008 г. г-н Donner е съдействал за разпространяването в Германия на имитации на мебели в стил „Bauhaus“¹, защитавани от авторското право в Германия.

Тези копия на произведения са били с произход от Италия, където не са били защитени от авторското право между 2002 и 2007 г., или не са били изцяло защитени към момента на настъпване на фактите, тъй като според италианската съдебна практика тази защита не е можело ефективно да се противопостави на производителите, които са възпроизвеждали и/или търгували с тези произведения от известно време. Имитациите са били предлагани за закупуване на пребиваващи в Германия клиенти от италианското предприятие Dimensione Direct Sales чрез реклами в списания и притурки към списания, чрез директни рекламни брошури и немски уебсайт.

Във връзка с превоза на имитациите към Германия Dimensione е препоръчвало италианското спедиционно предприятие In.Sp.Em., чийто управител е бил г-н Donner. Шофьорите на In.Sp.Em. са вземали в Италия поръчаната от германските клиенти стока срещу заплащането ѝ на Dimensione. При доставката на стоката на клиентите в Германия шофьорите на In.Sp.Em. са изисквали от тях заплащането на цената на доставената стока и разходите за превоза ѝ. От юридическа гледна точка собствеността върху продадените от Dimensione предмети е била прехвърляна на германските клиенти в Италия. Прехвърлянето на фактическата разпоредителна власт върху тези предмети обаче е ставало с помощта на г н Donner едва чрез предаването им в Германия. При това положение според районния съд разпространяването по смисъла на авторското право е ставало не в Италия, а в Германия, където това разпространяване е било забранено поради липсата на разрешение от носителите на авторското право.

Г-н Donner подава ревизионна жалба срещу решението на районния съд пред Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия). Тази национална юрисдикция желае да узнае дали в конкретния случай прилагането на германското наказателно право представлява необосновано ограничение на свободното движение на стоките, гарантирано от правото на Съюза.

В своето днешно решение Съдът отбелязва, на първо място, че прилагането на наказателното право в конкретния случай предполага на националната територия да е имало „публично разпространяване“ по смисъла на правото на Съюза². В това отношение Съдът констатира, че търговец, който насочва рекламата си към неограничен кръг субекти, пребиваващи в определена държава членка, и създава или предоставя на тяхно разположение специална система за доставка и начин на разплащане, или позволява на трето лице да го прави, като по този начин осигурява възможност на посочените субекти да се доставят копия на произведения, защитени в същата държава членка от авторското право, извършва в държавата членка, където става доставката, такова разпространяване. В конкретния случай Съдът възлага на националния съд грижата да прецени дали са налице фактори, които сочат, че споменатият търговец извършва такова публично разпространяване.

На второ място, Съдът констатира, че наказателно санкционираната забрана на разпространяването в Германия представлява пречка пред свободното движение на стоки. Подобно ограничение обаче може да бъде обосновано със съображения за закрила на индустриалната и търговската собственост.

Всъщност въпросното ограничение се основава на разнородните практически условия на защита³ на съответните авторски права в различните държави членки. Тази разнородност е неразривно свързана със самото съществуване на изключителните права. В конкретния случай защитата на правото на разпространяване не може да се счита за водеща до непропорционално или изкуствено разделяне на пазарите. Всъщност прилагането на наказателното право може да се приеме за необходимо за защита на специфичния предмет на авторското право, което по-специално предоставя изключителното право на използване. При това положение въпросното ограничение изглежда обосновано и пропорционално на преследваната цел.