ГПК по право и за възстановяване висящността на делбения процес е неплащането в законовия срок на определеното с това решение парично задължение за уравнение надял, заедно с лихвите. Срокът за изпълнение и плащането на сумите, имат характеристиката на отлагателно условие за проявление
конститутивното действие (вещно-правния ефектна влязлото в сила решение по възлагане. Приемане на извинителни причини по чл. 81, ал. 1 ЗЗД за неспазване изискванията на закона, е недопустимо. Възражението за изпълнение на паричното задължение за уравнение надяли лихви чрез уредените в ЗЗД общи способи е средство за защита на получилия възлагане съделител-длъжник срещу искането за прогласяване на обезсилване по право на възлагателно решение по чл. 288, ал. 2 или ал. 3 ГПК и подлежи на напряко и пълно доказване от него.
11. Съдът постановява изричен диспозитив поискането на съделителя-кредитор за прогласяване на настъпилото по право обезсилване на възлагателно решение на основание чл. 288, ал. 7 ГПК. Решението за прогласяване на настъпилото на основание чл. 288, ал. 7 ГПК обезсилване по право се постановява със самостоятелен диспозитив, ако делбата се извършва чрез ново възлагане при условията на чл. 288, ал. 7 ГПК. Ако имотът се
изнасяна публична продан, то съдът следва да постанови едно общо решение за прогласяване обезсилването по право и извършване на делбата по чл. 288, ал. 7 ГПК.
12. Възлагателната претенция по чл. 288, ал. 7 ГПК следва да е направена в срока по чл.
288, ал. 5 ГПК до приключване на първото поделото заседание след влизане в сила на решението по чл. 282, ал. 1 ГПК. Действителната пазарна оценка на делбения имот се определя към момента на постановяване решението по извършване на делбата.
13. Ако към момента на постановяване решението по чл. 231 ГПК няма плащане на паричното задължение за уравнение надяли няма решение по извършване на делбата на основание чл. 288, ал. 7, изр. то ГПК, то отмяната на възлагателното решение не засяга неговия вещноправнен ефект. Отменителното решение по чл. 231 ГПК възстановява процесуалните правоотношения във втората фазана делбата по извършването й. Ако трети лица са придобили чрез разпоредителна сделка имота от съделителя, получил възлагане по чл. 288, ал. 2 или 3 ГПК, но неплатил сумите за уравнението тези лица са приобретатели на имот от несобственик и не са придобили права, който са противопоставими на сънаследниците. Ако разпоредителната сделка е извършена след като е налице точно плащане и преди постановяване на отменителното решение по чл. 231 ГПК, то недвижимият имот- предметна делбата е валидно отчуждени не може да бъде върнат в делбената маса. Отчужденият имот не може да бъде предметна ново извършване на делбата. Правото на съделителя да получи при делбата дял в натура е преобразувано в
правото да получи обезщетение, съответстващо надела му, определено поправилата на неоснователното обогатяване. Правата на третите лица,
при тази хипотеза, могат да отпаднат, само ако са оспорени с иск за разкриване на симулация чл. 26, ал. 2 ЗЗД или са отменени в отделен исков процес по чл. 135 ЗЗД.