Решение за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка за
Изтегляне 1.04 Mb.
|
Съгласно становище на БД „Западнобеломорски район”-Благоевград № ВК-01-52/05.03.2013 г, освен изискванията, които са заложени в мерките от решението по ОВОС № 1-1/2008 г. и регламентирани в чл. 143 и разпоредбите на чл. 46 и чл. 58 от Закона за водите, е установено, че: „.....трасето и сервитута на АМ „Струма" Лот 2, не попадат в определени или в процедура санитарно-охранителни зони около водоизточници за питейно-битово водоснабдяване, съгласно Наредба №3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителни зони около водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (обн. ДВ. бр.88от27.10.2000г.) с изключение на тръбен кладенец с помпена станция при км 336+460 попадащ в пояс II на санитарно-охранителната зона. При извършване на дейности в СОЗ е необходимо да бъдат спазвани забраните и ограниченията, визирани в Приложание № 2 към Чл. 10 от Наредба № 3 /16.10.2000г.”Изменението на ПУП-ПП не предвижда усвояване на нови площи в обхвата на цитираната СОЗ, нито засяга нови такива.Оценка на риска от замърсяване на повърхностните води Допълнителните площи, извън рамките на одобрения ПУП-ПП, в т.ч. необходимите реконструкции на други ведомства, не променят ситуацията от одобрения ПУП-ПП, където трасето се отдалечава от леглото на р. Джерман, с което се постига превенция на рисковете по отношение замърсяването на повърхностните водни тела. Промените не могат да доведат до риск от замърсяване на водите на р. Джерман, респективно на р. Струма, като приемник. Б. Очаквано въздействие При строителство Строителството на Лот 2 на АМ “Струма” в обхвата на предложените промени няма да окаже значително въздействие върху повърхностни водни тела, тъй като новите територии не са в близост до водни обекти, с изключение на малка площ в землището на с. Зелени дол. Няма вероятност да има въздействие и върху подземни водни тела. При експлоатация Въздействието е аналогично на очакваното въздействие за основния ПУП-ПП, приет от МРР през 2013 г., за който с решение ЕО-7/2013 г. на министъра на околната среда и водите е преценено да не се извършва ЕО" 4.3. Геоложка основа А. Характеристика Основни геоложки формации Скалните разновидности, които доминират принадлежат на кватернера и в по-малка степен на неогена (Джерманска и Бараковска свита), за подложка на които служат допалеозойските метаморфити от Огражденската надгрупа, вендските интрузивни скали на Струмската диоритова формация (при Дупница и Бобошево) и палеогенските седименти от пъстрата подвъглищна и въгленосната задруги на Бобовдолския грабен между Дупница и Бобошево. Стратиграфски взаимоотношения на формациите Огражденска надгрупа. Включва полиметаморфни скали с докамбрийска възраст. Тросковската група е представена от Четирската свита. Четирска свита - ортоамфиболити. Присъстват и метадиабази и туфи. Дебелина на свитата до 500 m. Формацията се разкрива в западния борд на Благоевградския грабен (на S от Благоевград). Горната й граница е тектонски усложнен литоложки преход. Арденската група представлява гнайсово-мигматитов комплекс, включващ мигматити и небулити, богати на пегматитови, аплитови и кварцови жили. Струмска диоритова формация (СДФ). Струмската диоритова формация включва магмени скали (габро, габродиорити, диорити и плагиогранити) с амфиболови пегматитови жили. Продукт е на океанска островнодъгова обстановка. Основните й разкрития в трасето са на север от Дупница. Палеоген. Палеогенът е представен от три задруги: Пъстра подвъглищна задруга с моласов състав - полимиктови конгломерати и пясъчници, с прослойки от алевролити и аргилити. Дебелината на задругата е около 200 m. Въгленосната задруга следва нагоре с преход. Представена е от пясъчници, песъчливи глини и дребнокъсови конгломерати с въглищни аргилити и въглища. С изчезването на въглищните пластове се преминава в следващата аргилитова задруга Дебелината на задругата е до 100 m. Задругата на тънкослойните аргилити е изградена от слабо битуминозни “хартиени” шисти с тънки прослойки пясъчници. Дебелина на задругата около 300 m. Неоген. Неогенът е представен от седименти с понтийска възраст, които се разкриват в левия борд почти по цялото трасе в сектора. Разполагат се трансгресивно върху пъстра подложка от по-стари скали, но най-често са ограничени от разломи. Поделени са на две свити - Джерманска и Бараковска. Джерманската свита е изградена от светли алевролити с неясна слоистост, с неиздържани прослойки от пясъчници, конгломерати и глини. Дебелина 500 m. Бараковската свита следва с преход. Той се бележи от появата на олистостромни образувания (гнайсов блокаж) и латерално зацепване на алевролитите със средно-грубозърнести пясъчници, които са една от основните литоложки разновидности на свитата наред с дребнокъсовите до гравийни конгломерати и брекчоконгломерати. Произходът на седиментите е алувиално-пролувиален. Дебелината на свитата е около 100-200 m. Кватернер. Кватернерните седименти заемат по-голямата част от трасето на сектор ЛОТ 2 по цялата му дължина. Отложенията са с различна възраст и генезис. Алувиални еоплейстоценски чакъли от много добре заоблени полимиктови късове с тухленочервен песъчливо-глинест пълнеж се разкриват на N от Благоевград до NW от Кочериново. В основата им залягат груби несортирани добре заоблени чакъли с песъчлив или песъчливо-глинест пълнеж. Нагоре в разреза късовете издребняват, като постепенно се налага песъчливо-глинестата маса. На места имат характерен тухленочервен цвят. Долната им граница е размивна. Дебелината им е до 50 m и се разполагат на височина 60-130 m над речното ниво. Плейстоценски чакъли и валуни от надзаливните тераси на р.Рилска и р.Струма се наблюдават при Кочериново и на N от Мурсалево. Дебелината на плиоценските чакъли и валуни достига 12 m. Холоценът е представен от генетично разнообразни отложения: пясъци и чакъли с коса слоистост от заливните тераси на р.Джерман, Струма, Рилска и техните притоци. Често образуват наносни конуси от чакъли с пясъчно-глинеста запълваща маса по цялото протежение на трасето. Големината на късовете в подножието на долинните склонове достига 0.5 m. Делувиални образувания от ръбести чакъли със землеста спойка се наблюдават в подножието на склоновете и между конусите. Имат характера на брекчи до брекчоконгломерати с песъчливо-глинест, неравномерно разпределен пълнител. Дебелината на делувиалните образувания варира в широки граници и зависи от интензивността на ерозията и денудацията. Тектонски строеж Основна структура е Благоевградският грабен. Образуването му се контролира от разседи и отсед-разседи с посока N-NW (Струмски разлом), меридионални (Благоевградски разлом, Западнорилска разломна зона) и посока NE (разломи по р.Джерман, Клисурски разлом в северозападния склон на Рила). Благоевградският грабен е наложен напречно на по-старите, ранно- и късноалпийски, разломно ограничени структури с направление NW-SE (Влахинския, Западнорилския и Верилския блок и Бобовдолския грабен). Разломи със същото NW направление усложняват оградните разломи на Благоевградския грабен с разсед-отседни движения.
Промените не засягат територии за добив на полезни изкопаеми. Б. Очаквано въздействие При строителство Нарушения на геоложката среда се очакват главно на етапа на строителството. Засяга се геоложката основа, т.к. този вид строителство е свързано с изкопи и насипи, за изграждане на пътното тяло. Разглежданите промени се налагат в голямата си част, точно за да се намали височината и ъгъла на откоса и гарантиране на стабилността на съоръжението. Негативните въздействия при реализиране на промените са необратими, но незначителни (геоложката основа се засяга повърхностно) и ограничени (в обхвата на трасето) Въздействието е аналогично на очакваното въздействие за основния ПУП-ПП, приет от МРР през 2013 г., за който с решение ЕО-7/2013 г. на министъра на околната среда и водите е преценено да не се извършва ЕО" При експлоатация По време на експлоатацията не се очаква въздействие върху земните недра и геоложката основа. 4.4. Почви и земеползване А. Характеристика Съгласно почвено-географското райониране на България ПУП-ПП попада в Балканско-Средиземноморската почвена подобласт , средно Струмско-Осоговската провинция, която се простира от Дупница до Кресна и обхваща изцяло трасето на Лот 2. По протежение на трасето на Лот 2 на АМ „Струма”, респ. територията на ПУП-ПП канелените горски почви са представени главно от вида излужени. Излужените канелени горски почви имат добре оформен профил, състоящ се от два ясно обособени хоризонта: хумусно-акумулативен (А), с мощност 30-40/50 cm и метаморфен–B(t), с мощност 50-70 cm. Хумусно-акумулативният хоризонт се характеризира с тъмно червеникаво-кафяв цвят, сбит строеж и дребнобуцеста структура. При нормална мощност на профила тези почви попадат във втора/трета бонитетна категория (при неполивни условия), а при условия на напояване те се категоризират като първокласни земи. Разновидностите с по-плитък профил и ерозираните такива принадлежат към 4-5/6 бонитетна категория (Карта на бонитетните категории). Като интразонални почви между канелените горски почви са разположени и различни представители на примитивните и наносните почви: литосоли, регосоли, ранкери, делувиални почви. Значително представени в разглежданата територия са още и наносните почви (Fluvisols): делувиални, алувиални, техните ливадни разновидности, както и наносни почви от смесен тип. Въпреки че отложените наноси са много разнообразни във вертикално и хоризонтално направление, общо взето те са леки по механичен състав, скелетни в определени участъци, със значително присъствие на чакъл. Характеризират се с рохкаво сложение на профила, нестабилна структура и с висока степен на дренираност. В по-ниската част на терена и непосредствено до река Струма се простира ивицата на алувиалните почви, характеризиращи се с голямо разнообразие на механичния си състав: песъчливи, каменисти, глинесто-песъчливи, както и средно песъчливо-глинести. Върху първата незаливна тераса и други сравнително близки до реката незаливаеми площи се наблюдават съчетания от различни почвени образувания, които в зависимост от произхода и характера на наносните материали, близостта до страничните склонове, както и в зависимост от дълбочината на подпочвените води, могат да бъдат диференцирани съответно като алувиално-ливадни, алувиално-делувиални, делувиално-алувиални и алувиално-делувиално-ливадни почви. Алувиално-ливадните почви, заблатени се отличават с високото ниво на подпочвените води, в зоната на активния коренообитаем слой. Имат тежко песъчливо-глинест механичен състав. Върху тях се развива единствено блатна растителност. Не е възможно тези почви да се ползват без изграждане на дренажна система. Засолени почви: Срещат се в съчетание с алувиално-ливадните почви. Тъй като алувиалните наноси са твърде разнообразни по дълбочина и капилярната подемност в отделни участъци не е гарантирана по цялата мощност, засоляването най-често се проявява на петна, с различна площ сред алувиално-ливадните почви. Рендзини (Leptosols): Образувани са върху твърди или напукани карбонатни скали (варовити). Разположени са на наклонени релефни форми, в подножието на варовиковите възвишения, между делувиалните шлейфове. Профилът им е плитък, от типа А/С, характеризиращ се с малка мощност (20-30cm). Хумусно-акумулативният им хоризонт e богат на карбонати (40-50%). Високото карбонатно съдържание забавя разлагането на органичното вещество, минерализирането протича бавно, като се натрупват по-големи количества устойчив хумус (2,5-3,0%). Рендзините са скелетни почви, съдържат варовити скални късове по целия профил и имат рохкаво сложение. Силно дренирани са. Проблем при тяхното използване е ниската им водозадържаща способност, което налага необходимостта от напояване. Застрашени са от развитие на водна ерозия. Ако не са ерозирани, са подходящи за отглеждане на лозя за производство на десертно грозде, при условие че се използват хлорозоустойчиви подложки. Ако са силно ерозирани, се използват за залесяване. Кафяви горски почви, светли, вторично затревени (Cambisols – по класификацията на ФАО): Кафявите горски почви, светли, са разпространени в средния планински пояс – над 600-700 m н.в., върху по-силно наклонени и стръмни, припечни склонове (главно с южно и югозападно изложение), с преобладаване на влажни букови и иглолистни гори. Кафявите горски почви имат слаба устойчивост на химическо замърсяване, породи киселата си реакция и лекия механичен състав. Антропогенни почви (Anthrosols): Почвите в близост до населените места са подложени на значително антропогенно въздействие, поради което в състава и строежа на профила им са настъпили съществени изменения, нарушаващи полифункционалността им. От регламентираните деградационни процеси (според класификацията на увредените земи) актуални за почвите от територията по протежение на вариантите за трасета на магистралата са: ерозия, засоляване и алкализиране, преовлажняване-заблатяване, дехумификация. От регламентираните деградационни процеси (според класификацията на увредените земи) актуални за почвите от територията по протежение на вариантите за трасета на магистралата са: ерозия, засоляване и алкализиране, преовлажняване-заблатяване, дехумификация.
Водната ерозия е процес, засягащ целостта на почвения профил и с нейното развитие се влошават естествените фактори на почвеното плодородие. Ерозионните процеси водят до влошаване на условията за развитие на растителността и постепенното ограничаване на видовото разнообразие. Излужените канелени горски почви са ерозирани върху значителна част от площта им. Големи количества усвоими от растенията химични елементи се изнасят от почвата и заедно с почвените частици попадат в течението на река Струма.
Замърсяване с тежки метали – олово от автомобилните аерозоли, кадмий и цинк от праха от изтриването на автомобилните гуми, отлагани в крайпътните ивици. Оловният прах се адсорбира от хумуса и глинестите минерали в почвата, но поради факта, че вече се ползва безоловен бензин, количествата са пренебрежимо малки и не се коментират. Най-много кадмий се акумулира в почви с неутрална и алкална реакция, както и в почви, съдържащи много хумус и с голям сорбционен капацитет. В почви с лек механичен състав и ниско съдържание на хумус кадмият по-лесно мигрира в дълбочина. Ширината на засегнатата от замърсяването ивица от двете страни на съществуващия път зависи от метеорологичните условия и от интензивността на автомобилния трафик. По-високи концентрации на замърсителите и по-голяма ширина на ивицата се установяват в подветрената страна на пътя (по посока на преобладаващите ветрове). Според проведени изследвания на крайпътни замърсявания на почвите в страната, най-високите концентрации на тежките метали се откриват в 5-метровите ивици от двете страни на пътя, след което концентрациите рязко спадат. Замърсяването в подветрената страна на пътя е с по-високи концентрации и се изчерпва на разстояние 100 m, а от другата страна – на разстояние 20 m. Към момента се установяват концентрации на олово в почвите - около и малко над пределно допустимите (ПДК), върху банкета на отделни участъци от съществуващия път Е-79. На 50 m встрани от пътя концентрациите спадат до фоновите (ФК). Нарушени земи установява се наличие на нарушени земи в урбанизираните територии и около всички строителни обекти, попадащи в обхвата на трасетата. Б. Очаквано въздействие При строителство Изграждането на пътното платно засяга почвата в обхвата на трасето. След приключване на монтажа изкопите се запълват и уплътняват, а отгоре се рекултивират и се връща отнетия хумусен пласт. Въздействието е слабо, ограничнено, краткотрайно (за срока на строителство) и необратимо. Може да се определи като незначително. Въздействието е аналогично на очакваното въздействие за основния ПУП-ПП, приет от МРР през 2013 г., за който с решение ЕО-7/2013 г. на министъра на околната среда и водите е преценено да не се извършва ЕО" При експлоатация По време на експлоатацията на обекта не се очаква значително въздействие върху почвите, освен в случай на аварийно замърсяване. 4.5. Биологично разнообразие А.1. Растителност Лот 2 на АМ „Струма” попада в южноевропейския тип растителност, със средиземноморски степни и средноевропейски елементи. Под въздействието на човешката дейност естествените растителни формации са почти изчезнали. Трасето преминава основно през селскостопански площи: обработваема земя, ливади, овощни градини и лозя и горски култури (Денев и кол. 2007) предимно от хибридни тополи, акация и, на ограничени места, иглолистни. Част от обработваемите площи (ниви, лозя и овощни градини) са изоставени. От тревните формации преобладават тези на белизмата (Dichanthium ischaemum), по-рядко са на черната садина (Chrysopogon gryllus) и гребнестия пирей (Agropyrum cristatum). На повечето места тези формации са заменени с обработваема земя, естествени или изкуствени ливади, овощни градини, лозя. При по-влажните и заблатени места (покрай реките Джерман и Струма) ливадната власатка (Festuca pratensis), тръстиката (Phragmites australis) и папурите (Typha sp.) формират малки по площ съобщества (Денев и кол. 2007). Горската растителност е слабо застъпена в района на трасето, предимно в участъка от с. Блатино до гр. Дупница, където заема главно микропониженията на релефа. От дървесните видове се срещат благун (Quercus frainetto), круша (Pyrus pyraster), бадемоволистна круша (Pyrus amygdaliformis) в по-южните части и др. От храстовите видове - смрадликата (Cotinus coggygria), драката (Paliurus spina-christi), храстовидната зайчина (Coronilla emerus) и др. (Денев и кол. 2007). По поречията на реките се наблюдават остатъци от крайречни галерийни гори, редуцирани до еденични върби (Salix sp.), тополи (Populus sp.) и др. Значителни площи по цялото трасе са заети от рудерална растителност, свързана със съществуващата пътна мрежа, изоставени индустриални постройки и съоръжения, нерегламентирани сметища и др. Предложените изменения на ПУП-ПП засягат общо 51.077 дка, които се разпределят в 9 хабитатни категории (Табл. 4.5-1, Фиг. 4.5-1). Таблица 4.5-1: Категории хабитати, засягани от предложените изменения на ПУП-ПП в отделните отсечки
Фигура 4.5-1: Процентно съотношение на засегнатите хабитатни категории Предложените изменения на ПУП-ПП засягат предимно селскостопански площи - обработваеми земи - ниви и градини, лозя, както и изоставени в последните години такива. Заедно с полските пътища тези хабитати съставляват 80% от необходимите допълнителни площи. Растителността в тези хабитати е предимно от антропогенен произход, а в изоставените обработваеми земи и лозя преобладават рудерални и/или плевелни видове, в зависимост от периода, за който не са обработвани. Естествената и полуестествена растителност представлява 17% от необходимите допълнителни площи. Тук влизат пасища (0.402 дка при отсечката от км 323+900 до км 323+963), храсти (4.081 дка при отсечките от км 323+000 до км 323+100 и от км 323+157 до км 323+280) и широколистни гори (4.256 дка при отсечката от км 323+780 до км 323+900). От км 341+060 до км 341+200 в допълнително засегнатите площи попадат два полигона от съществуваща баластриера. А.2. Животински свят По-конкретни сведения за животинския свят в района на Лот 2 на АМ „Струма” има в Оценката за съвместимостта на магистралата със Защитените зони (Бешков и кол. 2007). Освен защитените зони, в този доклад са разгледани и всички по-чувствителни и важни от гледна точка на биоразнообразието места. Река Джерман и Струма като биокоридор за птиците Долината на река Струма е известна като основен миграционен биокоридор на птиците Via Aristotelis преминаващ през България. Някои от ключовите видове водолюбиви птици включени в приложение І на Директива 79/409/ЕИО са: къдроглав пеликан /Pelecanus crispus/, лопатарка /Platelea leucorodia/, черен щъркел /Ciconia nigra/, малка бяла чапла /Egretta garzetta/, голяма бяла чапла /Casmerodius albus/, бял щъркел /Ciconia ciconia/ и голяма бекасина /Galinago media/. Други видове водолюбиви птици, обект на опазване, съгласно чл. 4.2 на Директивата за птиците, които мигрират по поречието на Струма са голямата пъструшка /Porzana porzana/ и големият зеленоног водобегач /Tringa ochropus/. Освен тези видове, според Zalles and Bildstein (2000), по долината на р. Струма мигрират и следните видове грабливи птици обект на опазване по чл. 41 или 4.2 на Директивата: черна каня /Milvus migrans/, орел рибар /Pandion haliaetus/, египетски лешояд /Neophron percnopterus/, сокол орко /Falco subbuteo/, малък креслив орел /Aquila pomarina/, скален орел /Aquila chrysaetos/, малък орел /Hieraaetus pennatus/, осояд /Pernis apivorus/, голям креслив орел /Aquila clanga/, средиземноморски сокол /Falco eleonorae/, вечерна ветрушка /Falco vespertinus/, късопръст ястреб /Accipiter brevipes/, малък ястреб /Accipiter nisus/, орел змияр /Circaetus gallicus/, тръстиков блатар /Circus aeruginosus/, ливаден блатар /Circus pygargus/, полски блатар /Circus cyaneus/, степен блатар /Circus macrourus/, белоопашат мишелов /Buteo rufinus/. По долината на река Струма мигрират и значително разнообразие от пойни видове птици в големи количества. В близост до двете реки попадат необходимите допълнителни площи при отсечките от км 341+060 до км 341+200 (No 10), от км 350+340 до км 350+700 (No 11), от км 351+000 до км 351+160 (No 12) и от км 355+700 до км 355+840 (No 17).
Мястото обхваща разливи на река Струма в участъка между село Мурсалево и гара Кочериново, заедно с изкуствено създадени кариерни езера и малки блата, обрасли с растителност (както се вижда от фигурата). Тук се концентрират водолюбиви птици по време на миграция и през зимата, основно чаплови и дъждосвирцови птици сред които малък воден бик /Ixobrichus minutus/, голяма бяла чапла /Casmerodius albus/, малка бяла чапла /Egretta garzetta/, червена чапла /Ardea purpurea/, бял щъркел /Ciconia ciconia/, пъструшки /Porzana spp./ и др. В този район не се предвиждат изменения на ПУП-ПП.
Между зоните, между град Дупница и село Мурсалево се оформят важни биокоридори за миграциите на шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) и шипобедрена костенрука (Testudo graeca). Това е територия с широк фронт на миграция между източните и западните брегове на река Джерман. Земеделските земи в долината на реката, ж-п линията и самата река до голяма степен имат бариерен ефект, но със сигурност разселващи се млади индивиди могат да прекосяват тази бариера и да достигат склоновете с благоприятни местообитания на отсрещният бряг. В този район единственото изменение на ПУП-ПП е в отсечката от км 341+060 до км 341+200 (No 10).
Биокоридор за миграцията на видрата (Lutra lutra) и за три вида риби: горчивка (Rhodeus sericeus amarus), маришка мряна (Barbus plebejus) и обикновен щипок (Cobitis taenia) по долината на река Рилска при град Кочериново и село Бараково и река Струма между село Мурсалево и Драгодан и Черниче на юг. Тези биокоридори не се засягат от измененията на ПУП-ПП.
Трасето на автомагистралата преминава през западната част на защитената зона в близост до съществуващия път София-Кулата (западна граница на зоната), като пресича обработваеми земи и река с крайречна растителност и околни малки по територия влажни ливади и пасища. Засегнатите земеделски земи са хранително местообитание за белия щъркел и се ползват като гнездово местообитание от ливадния дърдавец. Крайречната растителност е подходящо местообитание за сирийския пъстър кълвач /Dendrocopos syriacus/. Единствената промяна на ПУП-ПП в границата на зоната е допълнителната необходима площ за реконструкция на селскостопански път при км 352+120 (No 14). Необходимите допълнителни терени са два полигона с обща площ 1.991 дка, засягащи основно съществуващ полски път и малка ивица прилежаща синурна растителност.
Въздействието върху растителността в необходимите нови площи се изразява в унищожаването и в границите на строителството. Засягат се основно земеделски земи – ниви, градини, лозя и изоставени такива, и селскостопански пътища (40.631 дка или 80% от засегнатата площ). Много малка част от засегнатата растителност е естествена – гори с храсталачен хабитус от келяв габър, храсти и пасища, в участъка около с. Блатино (8.729 дка). Тъй като се засягат предимно широко разпространени типове растителност, и предвид липсата на въздействие върху консервационно значими растителни съобщества, смятаме, че въздействието от промяната на ПУП-ПП ще е незначително.
В близост до двете реки попадат необходимите допълнителни площи при отсечките от км 341+060 до км 341+200 (No 10), от км 350+340 до км 350+700 (No 11), от км 351+000 до км 351+160 (No 12) и от км 355+700 до км 355+840 (No 17). Характера на изменението, както и малките площи на допълнителните терени, не предполагат по-голямо въздействие върху мигриращите птици, отколкото при реализацията на самата магистрала. Необходимите нови площи не засягат ключови местообитания за птиците, използващи реките по време на миграция. Въздействие от промяната на ПУП-ПП няма да има.
В този район единственото изменение на ПУП-ПП е в отсечката от км 341+060 до км 341+200 (No 10). Засегнатата територия представлява баластриера, която не би могла да се използва от двата вида сухоземни костенурки. Въздействие върху тях в този участък няма да има. Б.3. Върху защитените територии и зони Кочериново BG0002099 Единствената промяна на ПУП-ПП в границата на зоната е допълнителната необходима площ за реконструкция на селскостопански път при км 352+120 (No 14). Необходимите допълнителни терени са два полигона с обща площ 1.991 дка, засягащи основно съществуващ полски път и малка ивица прилежаща синурна растителност. Предмет на опазване в зоната са 3 вида птици - ливадния дърдавец (Crex crex), белия щъркел (Ciconia ciconia) и червеногърбата сврачка (Lanius collurio). Предлаганите промени на ПУП-ПП засягат предимно съществуващи полски пътища, като в синурната растителност около тях е възможно да се наблюдават еденични храсти, подходящи за гнездене на червеногърбата сврачка. Според Плана за управление на зоната, в границите и влизат 1845.5 дка оптимални местообитания за вида, разпространени в източната и югоизточната част на зоната. При теренните изследвания тук са установени 95 екземпляра, или около 45 - 50 двойки (Василев и кол. 2013). Може да се заключи, че засягането на по-малко от 0.1% от субоптимални местообитанията на вида ще окаже незначително въздействие върху него.
Съгласно регионалното ландшафтно райониране на страната (проф.М.Георгиев, “Структура и динамика на ландшафтите в България,1977), територията на Лот 2 на АМ „Струма”, попада в обхвата на Южнобългарска планинско-котловинна област със следните подобласти и райони: Южнострумска подобласт с райони: Кочериново-Симитлийски, Огражденски, Беласишки, Струмешнишко-Струмски; Пътят започва в близост до гр. Дупница навлизайки в Средноджерманския район. В тази подобласт пътя преминава през следните класове ландшафт: Клас - Планински ландшафти Тип - ландшафти на умереновлажните планински гори Подтип - ландшафти на среднопланинските широколистни гори и вторични ливади Група - ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху безкарбонатни седиментни скали Южнострумска подобласт с райони: Кочериново-Симитлийски, Огражденски, Беласишки, Струмешнишко-Струмски; Клас - Планински ландшафти Тип - ландшафти на субсредиземноморските нископланински гори Подтип - ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори Група - ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху метаморфни скали със сравнително малка степен на земеделско усвояване Описаните накратко по-горе класове и групи ландшафти от своя страна се поделят най-общо в: 1. В зависимост от преобладаващото участие на природни или антропогенни компоненти, ландшафтите се разделят на: - природни ландшафти – те са формирани под влияние на природните фактори и не попадат под въздействие на човешката дейност. Устойчивостта на тяхната структура се определя от процесите на саморазвитие и саморегулиране. В повечето случай това са и ландшафтите попадащи под защитата на държавното природно законодателство. - антропогенни ландшафти – те са резултат от човешката дейност, която променя в различна степен някои от природните компоненти, формирайки техния специфичен характер и структура. Към антропогенните ландшафти се отнасят по-голяма част от съвременните ландшафти на земята. 2. В зависимост от степента на човешка намеса и настъпилите изменения в ландшафтите, могат да се срещнат – девствени (примитивни), слабо изменени и окултурени (културни). 3. В зависимост от преобладаващата функция на територията: - селищни (урбанизирани), селскостопански, промишлени, рекреационни, крайпътни и др. В обсега на трасето няма изцяло съхранени първични ландшафти, което се отнася включително и за защитената зона от екологичната мрежа „Натура 2000”. Широко разпространение имат агроландшафтите, които се характеризират с прекъснатост на биологичния кръговрат на веществата и задължително допълнително енергетично субсидиране (чрез торене, напояване, обработка на почвите и пр.). Селищните територии и съществуващите пътища са с най-висока степен на антропогенна трансформация. Те заедно с агробиоценозите обуславят различните степени на хеморобност на съответните участъци от локалните ландшафти. Около всяко селище като постоянен комплексен източник на замърсяване са формирани трайни зони с антропогенно и техногенно замърсена подземна вода, които са изтеглени по посока на нейното движение. Освен това всяко селище разположено по бреговете на преминаващите през локалните ландшафти реки представлява постоянно действащ източник на замърсяване с променлива интензивност. То влошава качествата на речната вода на по-малко или по-голямо разстояние по течението надолу в зависимост от самопречистващите възможности на реката.
Териториите, засегнати от строителството са в малка или по-голяма степен повлияни от антропогенна дейност. С изменението на плана се засягат основно земеделски земи, като усвояването на новите площи не се различава от въздействието, което се очаква върху андшафта от реализирането на цялостния обект. Допълнителните площи за усвояване са незначителни спрямо площите на основния обект, поради което не се очаква значителен отрицателен кумулативен ефект върху ландшафта. Осъществяването на предвидените мероприятия ще предизвика незначителна промяна в съществуващата пейзажност и визуалност. При строителните работи по изграждането на пътя ландшафтът ще бъде частично променен, но няма да се промени неговият тип (антропогенен). След приключване на строителните работи всички терени, използвани за работни площадки, е необходимо да се почистят и рекултивират. По време на експлоатацията: След приключване на строителните работи въздействието върху ландшафтните компоненти ще бъде визуално и незначително, идентично с оцененото за одобрения ПУП-ПП на Лот 2 на автомагистралата. 4.7. Въздействие върху културно-историческото наследство (културни ценности) А. Характеристика Трасето на Лот 2 на АМ „Струма” преминава през райони с множество обекти на културно-историческото наследство. В миналото през долината на р. Струма са минавали важни римски и късноантични пътища. Известните археологически паметници в района на Лот 2 на АМ „Струма” са представени основно от антични селища, трако-римски светилища, епиграфски паметници, монетни съкровища, праисторически селища, антични гробници, средновековни, антични и могилни некрополи, селища от къснобронзовата епоха, манастирски комплекс, оброчища, антично светилище, църква, терми, крепост и др.
По време на строително-монтажните работи по пътя, в т.ч. по усвояването на новите площи, предмет на изменението на ПУП-ПП, е възможно да се открият, респ. засегнат, археологически обекти. При констатиране на подобен случай следва да се преустанови строителството в съответния участък и да се уведомят незабавно съответните институции (НИНКН и регионалните музеи) и да се изчака провеждането на съответните спасителни, консервационни и пр. работи. По време на експлоатацията: Не се очаква. Експлоатацията на пътя не е свързана с въздействие върху обектите на КИН. 4.8. Въздействие върху материалните активи Въздействието върху материалните активи като цяло ще бъде положително и дълготрайно, предвид, че изгражданият обект е нов. 4.9. Въздействие на отпадъците Генерирането на отпадъци е основно през периода на строителство. Самата експлоатация не е свързана с образуване на отпадъци. При строителство По време на извършване на СМР по строежа на Лот 2 на АМ отпадъци ще се генерират еднократно, по време на самото строителство на трасето на ЛОТ 2 на АМ „Струма”. Очакваните отпадици при реализиране на промените в одобрения ПУП-ПП са аналогични с тези от извършването на основните строителни дейности по трасето. Видовете отпадъци и дейностите по управлението им са аналогични и са разгледани, оценени и приети с Решение ЕО-7/2013 г.
Отпадъци се генерират директно единствено в периода на СМР. Експлоатацията на пътя не е свързана с генериране на отпадъци, с изключение на периодите на извършване на ремонтни дейности. Тогава, в зависимост от характера на конкретната ремонтна дейност, е възможно генерирането на цитираните за етапа на строителство отпадъци – в незначителни количества. При спазване на специализираната нормативна уредба по управление на отпадъците – Закон за управление на отпадъците и подзаконови нормативни актове към него, не се очаква отрицателно въздействие на отпадъците върху околната среда.
Основен източник на шум за териториите около трасето на бъдещия път е транспортният автомобилен трафик по него. Очакваната шумова характеристика на транспортния поток (еквивалентно ниво шум, Leq, dBA) за прогнозна 2030 г. е определена въз основа на представени от възложителя данни за транспортното натоварване на Лот 2 на АМ „Струма”. Изчисленията, извършени в процедурата за преценяване на необходимостта от извършване на ЕО за ПУП-ПП на целия Лот 2 на АМ Струма, са направени по методика, регламентирана в Нредба № 6 за показателите за шум в околната среда (МЗ, МОСВ, 2006г.) и Методика за определяне на автотранспортния шум при проектиране на пътища (ГУП, 1995г.). Нивото на шум е определена на 25 m. от оста на близката лента на двжение при скорост 120 km/h за дневен и нощен период, надлъжен наклон на пътнто платно под 5% и настилка асфалтобетон. Населените места, разположени в близост до участъците, в които се налага допълнително отуждаване на площи съгласно изменението на ПУП-ПП, са разгледани по долу (за всяко от тях са посочени местоположение (километраж); минимално отстояние от пътното трасе; очаквано превишение на хигиенната норма за одобрения ПУП-ПП):
Анализът на получените резултати е показал, че в участъците от трасето, преминаващи в близост дос.Блатино, кв.”Левски” (“Изгрев”) на гр.Кочериново, с.Бяло поле е необходимо да се предвият шумозащитни съоръжения (екрани-стени). Такова условие е вписано в Решение № ЕО-7/2013 г. за ПУП-ПП на Лот 2 на АМ „Струма”. С настоящото изменение на ПУП-ПП не се променят изчислените стойности за очаквани превишения за хигиенната норма, като остава необходимостта от предвиждане на шумозащитни съоръжения. Трябва да се има предвид, че не се променя оста на трасето, а новоусвоените площи са свързани със сервитута, което е условие за пълната идентичност на шумовите показатели по отношение на приетия ПУП-ПП и разглежданите изменения. Геометричните размери (височина, дължина) и точното местоположение на шумозащитните екрани зависят от взаимното разположение на източника на шум и защитавания обект, необходимото намаляване на нивото на шума, релефа и други фактори, и е предмет на самостоятелно проектиране. 4.11. Население и човешко здраве А. Характеристика ПУП-ПП е в обхвата на имоти, които се намират основно в област Кюстендил и засяга в малка част земи на територията на област Благоевград. Засегнатите имоти са в обхвата на землищата на 7 населени места (подробно изброени в т. 2.5.3. на искането за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка). Разглежданите изменения се отнасят за сервитута на пътя и не променят оста на трасето и неговия габарит и натоварване. Няма промяна по отношение на физическите фактори разгледани и оценени в приетия ПУП-ПП за АМ „Струма” ЛОТ 2. Б. Очаквано въздействие При строителство Въздействие върху работещине на строителните площадки Главните рискови фактори за здравето на работниците, ангажирани с реализацията на обекта са общите и локални вибрации, прахът, токсичните вредности, шумът, неблагоприятният микроклимат, физическото натоварване.
При спазване на Плановете за здравословни и безопасни условия на работа, работни инструкции за безопасност, ползване на необходимите защитни облекла и предпазна екипировка, негативните въздействия могат да бъдат сведени до минимум. Въздействие върху най-близкото население Рискът за населението ще бъде различен по степен в зависимост от близостта на магистралата до жилищните сгради, но като цяло може да се оцени като изключително ограничен. Основните фактори, рискови за здравето на населението, живеещо в близост до трасето на автомагистралата, ще са шумовият и прахов фактори. В момента, с функционирането на първокласен път Е–79 тези фактори са налице и по настоящем населението е експонирано на шум и прах в не по-малка степен от тази, очаквана при реализирането на плана. По време на строителството на пътя и извършването на реконструкциите на пресичащите го съоръжения на други ведомства, параметрите на акустичната среда ще бъдат временно влошени през деня в най-близко разположените до трасето населени места. Този риск може да се минимизира чрез добра работна организация – строго определени маршрути на движение на пътно-строителната техника, лимитиране на работата на празен ход, работа само през деня и др. При експлоатация Въздействие по време на експлоатацията: Замърсяване на атмосферния въздух в населените места: Въздействието е аналогично на очакваното въздействие от реализацията на одобрения ПУП-ПП за Лот 2 на АМ „Струма”, за който е постановено Решение № ЕО-7/2013 г. на МОСВ, като предвидените с настоящото изменение на ПУП-ПП новите площи за усвояване не водят до допълнително отрицателно въздействие по отношение на въздуха. Приложими в случая са мерките и условията на Решение по ОВОС № 1-1/2008 г., касаещи опазване чистотата на въздуха и ограничаване на въздействието върху качеството на въздуха. Въздействието е аналогично в сравнение с оценяваното тогава трасе в доклада за ОВОС.
Съгласно БД „Западнобеломорски район”-Благоевград изх. № ВК-01-52/05.03.2013 г., получено в хода на съгласуване на проекта на ПУП-ПП за Лот 2 на АМ „Струма” със заинтересуваните ведомства, освен изискванията, които са заложени в мерките от решението по ОВОС № 1-1/2008 г. и регламентирани в чл. 143 и разпоредбите на чл. 46 и чл. 58 от Закона за водите е посочено, че: „.....трасето и сервитута на АМ „Струма" Лот 2, не попадат в определени или в процедура санитарно-охранителни зони около водоизточници за питейно-битово водоснабдяване, съгласно Наредба №3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителни зони около водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (обн. ДВ. бр.88от27.10.2000г.) с изключение на тръбен кладенец с помпена станция при км 336+460 попадащ в пояс II на санитарно-охранителната зона. При извършване на дейности в СОЗ е необходимо да бъдат спазвани забраните и ограниченията, визирани в Приложание № 2 към чл. 10 от Наредба № 3 /16.10.2000г.Допълнителни площи, предвидени с настоящото изменение на ПУП-ПП не засягат цитирания тръбен кладенец, тъй като в този километраж на Лот 2 не се предвиждат изменения.Шумово натоварване: Анализът на получените резултати е показал, че в участъците от трасето, преминаващи в близост до с.Блатино, кв.”Левски” (“Изгрев”) на гр.Кочериново, с.Бяло поле е необходимо да се предвият шумозащитни съоръжения (екрани-стени). Такова условие е вписано в Решение № ЕО-7/2013 г. за ПУП-ПП на Лот 2 на АМ „Струма”. С настоящото изменение на ПУП-ПП не се променят изчислените стойности за очаквани превишения за хигиенната норма, като остава необходимостта от предвиждане на шумозащитни съоръжения. Във връзка с извършените оценки и анализи, не се очаква риск за човешкото здраве от изменението на ПУП-ПП.
Наблюдението и контрол по време на прилагането на изменението на ПУП-ПП се извършват на два основни етапа – по време на проектирането и по време на строителството. Контролът по време на проектирането се извършва независимия надзор (надзорник се избира от Агенция „Пътна инфраструктура” чрез обществена поръчка по Закона за обществените поръчки), който извършва оценка на съответствието на проекта. По време на строителството също се осъществява независим надзор (избран по същия начин като надзорника за проектирането), като целта е да се проследи и контролира правилното изпълнение на строителството (засегнатите площи и земи да отговарят на одобреното изменение на ПУП-ПП). Няма нормативни изисквания за прилагането на мерки за наблюдение и контрол по отношение на околната среда и човешкото здраве при прилагането на изменението на ПУП-ПП.
Заданието за изработване на изменението на ПУП-ПП е приложено към настоящото искане за преценяване необходимостта от извършване на ЕО. ІІІ. Електронен носител – 1 бр. Искането за преценяване на необходимостта от извършване на ЕО за изменението на ПУП-ПП, заедно с всички приложения към него, предоставяме на 1 бр. CD. приложение № 2:
Дата: Възложител:……………………………………. /подпис/печат/ Кореспондира с колоната със същото наименование от Табл. 2.5.2-1. -- Изтегляне 1.04 Mb. Сподели с приятели:
|