Облачността пряко влияе върху поетата от земната повърхност слънчева радиация. Степента на покритост на небето с облаци се оценява по десетобална скала (бал 0 - чисто небе, бал 10 - покрито с облаци)

Облачността пряко влияе върху поетата от земната повърхност слънчева радиация. Степента на покритост на небето с облаци се оценява по десетобална скала (бал 0 - чисто небе, бал 10 - покрито с облаци).

Районът се характеризира с топла зима зима, като средномесечните температури за зимните месеци са под и около нулата от 0.5 до 3.0°С. Пролетта е настъпва рано, а лятото е горещо със средномесечна температура за най-топлите месеци юли - август около 22-23°С. Есента е по-топла от пролетта, като средните температури през октомври се задържат около 12°С.

Средномесечна температура на въздуха (Благоевград)

I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII	Год.
0.5	3.0	6.7	12.3	16.8	20.3	23.0	22.8	19.0	13.3	7.7	2.9	12.4

Влажност на въздуха, мъгла

Районът е с висока влажност на въздуха 62-80%, с максимум през зимните и месеци и с ниска честота по отношение на мъглите.

Средна месечна относителна влажност в проценти (Благоевград)

I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII	Год.
79	74	67	63	65	64	58	56	60	70	76	80	68

Районът се характеризира с ниска честота на мъгливото време около 11-12 дни годишно. Максимумът на мъглите е през зимата (около 12-13 дни от ноември до март), като през летните месеци пада до нулеви стойности.

Районът се характеризира с ниско годишно валежно количество от 560 мм/год. Годишния ход на валежите е с максимум на валежите през есента 148 мм и пролетта 144 мм, средни през лятото 140 мм, с минимум през зимата 128 мм.

Средна месечна сума на валежите в милиметри (Благоевград)

I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII	Год
42	37	36	50	58	67	42	31	35	50	63	49	560

Вятър

Данните за Розата на ветровете и съответните скорости по посока, набавени от хидрометеорологична станция Благоевград, са представени в Таблиците по долу. Средномесечната скорост на вятъра е ниска от 1.0 до 1.5 м/сек при годишна скорост от 1.0 м/сек.

Средномесечна честота и скорост на вятъра (Благоевград)

I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII	Год
1.1	1.4	1.5	1.5	1.3	1.3	1.3	1.1	1.1	1.0	1.0	0.9	1.0

Средногодишната честота на тихо време (безветрие и вятър до 1-2 м/сек) е 42.8% (зима 46.1%). Направлението на преобладаващите ветрове е север (североизток) - юг, като са представени основно северните (N 26.0%), както и североизточните (N 15.7%) ветрове, но процентът на южните (S 19.1%) ветрове е също висок (на които се дължи и средиземноморското влияние). Температурният и ветровият режим в района предпоставят преобладаващ клас на устойчивост “Е”.

Средна скорост на вятъра в м/сек по месеци и посока (Благоевград)

Графичен вид на розата на ветровете за Благоевград

Теренът попада в Югозападния район за управление и оценка качеството на атмосферния въздух с най-близки пунктове за мониторинг: - автоматична измервателна станция в гр. Благоевградq в двора на НИХМ - БАН (клон- Кюстендил). АИС „Благоевград” извършва мониторинг на следните контролирани замърсители: ФПЧ₁₀, (РАН), SO₂, NO₂/NO, C₆H₆ и O₃, СНМП. Публикуваните данни на ИАОС показват, че за района на Благоевград фините прахови частици (ФПЧ₁₀) са най–честите замърсители с наднормени стойности.

Емисии при строително-изкопните работи

При тези процеси ще се емитира прах с различен фракционен състав, поради използуването на земекопни машини, булдозери, челни товарачи и пр. Използуването на такива машини ще е свързано и с изхвърлянето на отработени газове, в чийто състав основните типове емитирани замърсители: азотни оксиди; летливи органични съединения; метан; въглероден оксид; въглероден окис; двуазотен оксид; серен диоксид; амоняк; кадмий; олово; полициклични ароматни въглеводороди; диоксини и фурани; както и частици (сажди) при изгаряне на дизелово гориво.

Праховите частици с размери над 10 (25) м в зависимост от метеорологичните условия ще се утаяват на около 20 – 50 м от трасето, а по малките ще се разсейват в околната среда и ще бъдат отмивани или утаявани след коагулация и уедряване на сравнително големи разстояния.

Въздействието е аналогично на очакваното въздействие от реализацията на одобрения ПУП-ПП за Лот 2 на АМ „Струма”, за който е постановено Решение № ЕО-7/2013 г. на МОСВ, като предвидените с настоящото изменение на ПУП-ПП измествания не водят до допълнително отрицателно въздействие по отношение на въздуха.

Емисии от асфалтиране на пътища

При полагане на асфалтовата смес върху пътното платно се отделят емисии на летливи органични съединения (ЛОС) и полициклични ароматни въглеводороди (PAH). В последните са включени: Benz(α)pyrene, Benzo(b)fluoranthene, Benzo(ghi)perylene, Benzo(k)fluoranthene, Fluoranthene, Indeno (1,2,3-c,d) perylene.

Предвижда се при изпълнението на покритието на пътен участък „АМ „Струма” Лот 2 „Дупница - Благоевград” от км 322+000 до км 359+483.52” се предвижда асфалтирането на около 37.55 км дължина с предвиден габарит (А 29), при което да се положат 950 000 м² асфалтова настилка или около 47 500 тона асфалт. Полагането на асфалтово покритие за отделните пътни съоръжения по трасето е сравнително по-малко и е може да бъде пренебрегнато. Емисионните фактори при полагане на асфалтова смес са: - за летливи органични съединения (ЛОС - първа група замърсители) са 0.018 кг/Мг; и - за полициклични ароматни въглеводороди (РАН - устойчиви органични замърсители) – 0.322 г/Мг. Емитираните по време на полагането на асфалтовото покритие са, както следва: около 855 кг ЛОС и около 15.3 кг полициклични ароматни въглеводороди.

Въздействието е аналогично на очакваното въздействие от реализацията на одобрения ПУП-ПП за Лот 2 на АМ „Струма”, за който е постановено Решение № ЕО-7/2013 г. на МОСВ, като предвидените с настоящото изменение на ПУП-ПП измествания не водят до допълнително отрицателно въздействие по отношение на въздуха.

Емисии в периода на експлоатация

По време на експлоатацията също ще се получи замърсяване на околната среда от трафика по пътя, което ще се изразява основно в отделяне на изгорели газове от двигателите на автомобилите, както и в шумово натоварване. Концентрациите на вредни вещества при ситуационните промени са аналогични и съизмерими с тези на съществуващия пътен участък Дупница и Благоевград от главен път I-1 София – Кулата, като при новото строителство на магистралата има вероятност те да намалеят, поради по-оптималните им пътни параметри (по-широко платно, по-малки радиуси и пр.), водещо до работа на двигателите на по-оптимални режими.

Съгласно одобрения ПУП-ПП трасето се движи в близост до населени места в следните участъци: Жилищна зона на гр. Дупница при км 329+500, с. Джерман при км 322+800, с. Усойка при км 336+000, с. Блажиево при км 336+500, с. Мурсалево при км 346+000, кв. „Левски” („Изгрев”) на гр. Кочериново при км 351+700, с. Бело поле при км 356+000 и с. Българчево при км 357+200 и хотелски комплекс между км 347+000 и км 347+500.

Изменението на ПУП-ПП е свързано с необходимост от усвояване на площи (показани на фигурите по-горе към т. 2.5.2 на искането за преценяване), от което се вижда, че допълнителните площи в повечето случаи са в посока към отдалечаване от населените места и съответно не са свързани с допълнително негативно влияние върху качеството на атмосферния въздух на населените места.

Въздействието е аналогично на очакваното въздействие от реализацията на одобрения ПУП-ПП за Лот 2 на АМ „Струма”, за който е постановено Решение № ЕО-7/2013 г. на МОСВ, като предвидените с настоящото изменение на ПУП-ПП измествания не водят до допълнително отрицателно въздействие по отношение на въздуха.
4.2. Води

А. Характеристика

Основната водна артерия в разглеждания регион, река Струма, която извира на 2180 m надморска височина на около 0,6 km южно от Черни връх. Тече на юг и напуска българската територия при с.Кулата на кота 62 m н.в. Дължината на реката от извора до границата е 290 km, има около 42 притока от І и ІІ порядък като по-големите са: Конска, Драговищица, Бистрица, Джерман, Рилска, Илиина, Благоевградска Бистрица и Санданска Бистрица.

Водосборът на р. Струма е 10797 km² и попада в Западния Беломорски регион.

Западнобеломорски район се намира изцяло в екорегион №7 – “Източни Балкани”

Средно годишният отток на р.Струма се изменя в границите от 2,117 m³/сek при Перник до 76,167 m³/сek при Марино поле. Вариациите на оттка са около 0,3. По дължина на реката минималните водни количества нарастват от 1 m³/сek при Перник до 33,49 m³/сek при Марино поле. Нарастването на максималния отток е много по-чувствително: от 3,5 m³/сek при Перник достига до 149 m³/сek при Марино поле.

Река Струма по цялото протежение на магистралния път попада в списъка на чувствителните зони в повърхностните водни обекти в Република България съгласно Заповед №РД-970/28.07.2003г.на МОСВ.

Лот 2 в по-голямата си дължина се изгражда успоредно на р. Джерман и пресича Рилска река. И двете реки са леви притоци на р. Струма.

Водата на р. Джерман е пресна (M<0.5 g/dm³), подчертано хидрокарбонатно-сулфатно-калциево-натриева като през хладните сезони се появява и Mg²⁺ в по-значителни количества.

Водата както на р. Струма, така и на р. Джерман е със слаба алкална реакция (рН от 7.4 до 7.8), което показва, че тя не е в състояние да пренася тежки метали в разтворено състояние.

В района на обекта р. Джерман и р. Струма са определени като чувствителни зони изискващи специален режим на управление с цел да се намали и/или предотврати постъпването на биогенни елементи във водните тела с последващо влошаване на екологичното състояние на повърхностните водни тела.

Строителството и експлоатацията на АМ „Струма” нямат отношение към биогенните елементи и не са фактор, застрашаващ водите в това отношение.