Единица за пространствен ъгъл – стерадиан

• Единица за дължина - метър
През 1120 г. кралят на Англия постановил, че стандартът за дължина в страната му ще бъде ярд (yard) и ще бъде точно равен на разстоянието от върха наноса му до края на протегнатата му ръка. По аналогичен начин, оригиналния стандарт за фут (приет от французите, е дължината на кралското стъпало накрал Луи XIV. Този стандарт преобладава дог, когато легален стандарт за дължина във Франция става метъра, определен като една десетомилионна част от разстоянието между Северния полюси Екватора, измерено по меридиана, минаващ през Париж.

През годините са били разработени много други системи за измерване на дължина, но предимствата на френската система са причината, тя да бъде приета почти във всички страни и научни среди. Дог. дължината на метъра се определяла като разстоянието между две прави линии върху точно определена пръчка от платина и иридий, съхранявана при контролирани условия във Франция. Този стандарт е изоставен поради няколко причини,
основната от които е, че точността, с която може да се определи разстоянието между линиите върху пръчката, не отговаряна съвременните изисквания на науката и технологиите. През те и те г. метърът се определя като дължина, равна на 1 650 763,73 дължини на вълната , определена във вакуум,
на излъчването при преход между нивата рина атома на криптон-86.
През октомври 1983 г. метърът (m) е предефиниран като разстоянието, изминато от светлината във вакуум за време 1/299 792 458 s. На практика това последно определение постановява, че скоростта на светлината във вакуум е точно 299 792 458 m/s.

• Маса
В системата SI единицата за маса, килограм (kg), се определя като масата на точно определен цилиндър от сплав на платина и иридий, съхраняван в Международното бюро за мерки и теглилки в Sèvres, Франция. Тази стандарт за маса е създаден през 1887 гине сее променил от това време,
тъй като сплавта платината/иридий е
изключително стабилна.
Дубликат на цилиндъра от Sèvres се съхранява в Националния институт по стандарти и технологии (NIST) в Gaithersburg, Мериленд.

• Време
Стандартът за време в система СИ е секунда (s). Старите дефиниции на секунда са базирани на видимата позиция на слънцето на небето при въртенето на земята. Тогава слънчевият ден се разделяна часа, всеки от които седели на 60 минути, а всяка минута — на 60 секунди, т.е.
секундата се явява една 86 на част от средния слънчев ден. Тази дефиниция се запазва до 1956 година.
Астрономически наблюдения през ти и ти век обаче откриват, че има забавяне в това средно време, поради което движението на слънцето и земята се оказва ненадежден метод за определяне навремето С развитието на микровълновата спектроскопия в края на 1940- те години става ясно, че разликата в енергиите между близко разположените атомни или молекулни нива на атомите може да се измери с извънредно голяма точност. Става очевидно, че като основана еталон за честота може да бъде избран подходящ атомен или молекулен преход. През 1967 г. XIII Генералната конференция по мерки и теглилки определя секундата на базата на лъчението на цезий - 133 като преход между две основни близки енергийни състояния. Грубо казано, в момента една секунда е равна на 9 192 631 770 такива промени. Съществуват и други еталони за честота, например водороден мазер, рубидиев часовник, кварцов часовник и други.

От около пет години насам съществува нова технология - оптичният атомен часовник, който според мнението на много учение на път да измести настоящите суперпрецизни уреди за измерване навремето и стане 100 пъти поточен от обикновените. При настоящите атомни часовници ядрата на цезия се бомбардират с микровълни, чиято честота е синхронизирана с тази на ядрата. Оптичните часовници ще се облъчват с лазерен лъч. При тези условия промените в състоянията на атомите ще се осъществяват 100 хиляди пъти по- бързо, което ще осигури много по-голяма прецизности точности най- вероятно ще наложи нова дефиниция за секундата.
След откритието на Айнщаин завръзка между времето и пространството, се оказа, че прецизно измерване навремето е възможно само ако знаем движението на часовника и неговото местоположение.

• Единица за големина на електричен ток – ампер
Ампер е големината на постоянен ток, който при протичане по два успоредни праволинейни, с безкрайна дължина и незначително кръгово напречно сечение проводника, поставни на разстояние м един от друг във вакуум, създава между тези два проводника взаимодействие със сила 2.10
-7
N на всеки метър от тяхната дължина Келвин (K) е единица за термодинамична температура равна на части от температурата на тройната точка на водата.

• Единица за интензитет на светлината е Кандела
Кандела е интензитетът на светлината вдадена посока на източник, излъчващ монохроматично лъчение с честота 540.10 12
херца и с интензитет в тази посока 1/683 вата на стерадиан. Тази единица е утвърдена през ги отменя определението, установено при въвеждането на СИ през г Мол (mol) е количество вещество на система, съдържаща толкова структурни елемента,
колкото атоми се съдържат в 0,012 kg въглерод -12. Структурни елементи могат да са атоми,
молекули, йони, електрони и др. Един мол е количеството вещество, което съдържа (числото на Авогадро) градивни частици (атоми, молекули, йони и др.).
Тъй като частиците на различните вещества се отличават по маса, тази мярка се оказва индивидуална за всяко вещество. Например един мол въглерод съдържа 0.012 кг въглерод;
един мол кислород – 0.32 кг кислород един мол вода – 0.018 кг вода и т.н.
Тези единици нямат практическо приложение в ежедневния животно пък в химията и някои раздели на физиката са незаменими. Прилага се кратна единица kmol = 10 3
mol.

Изтегляне 0.94 Mb.

Сподели с приятели: