Революция на любовта


ГЛАВА 5 - Любовта намира начин



страница6/16
Дата24.07.2016
Размер2.48 Mb.
#3129
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

ГЛАВА 5 - Любовта намира начин

Провалът никога няма да ме връхлети, ако моята решителност за успех е достатъчно силна."

Ог Мандино
Желанието е мощен мотиватор. В крайна сметка приех истината, че ако искрено желая да постигна нещо, със сигурност ще намеря начин. Хората често ме питат как успявам да направя всичко, което правя. Отговорът е много прост: „Искам да го направя". Осъзнавам, че Бог ми е дал благодат и е поставил желания в сърцето ми, но фактът, че искам да направя определени неща, ме мотивира наистина да ги направя. Аз искам да правя това, което Бог иска да правя; искам да помагам на хората; искам да осъществя съдбата си или както се изразява апостол Павел „искам да свърша моята надпревара".

Може би ще ме попитате: „Ами какво ще стане, ако нямам такова желание?". Уверена съм, че имате желание да изпълните Божията воля за живота си, иначе щяхте да оставите тази книга още след като сте прочели първата глава. Ако имате взаимоотношение с Бога чрез Исус Христос, тогава имате и желание да правите добро, защото Той ви е дал Своето сърце и Дух. Иезекиил 11:19 казва: „И ще им дам едно сърце (ново сърце) и ще вложа нов дух; и ще отнема от тях каменното сърце (закоравяло) и ще им дам меко (чувствително и откликващо на допира на Бога) сърце". Ние можем да станем мързеливи, пасивни или егоисти и понякога да ни се налага да се справяме с тези проблеми, но като вярващи не е възможно да имаме Божието сърце и да не искаме да Му се покоряваме и да помагаме на хората.

Явно въпросът е: До каква степен искаме да му се покоряваме? Неговата воля ли искаме да извършим или своята? Искаме ли това достатъчно силно, че да сме готови да пожертваме материалните си неща, за да го постигнем?

Наскоро един млад мъж ми разказа колко е нещастен. После ми обясни, че знае, че Бог го призовава да стигне до едно по-високо ниво, но сам не усеща, че е готов да направи необходимите жертви. Стана ми много мъчно за него, защото не исках той да пропусне радостта, до която води способността на саможертва. Моля се този мъж да промени мисленето си.

Ако наистина искаме да направим нещо, тогава намираме начин, по който да го направим. Ако не признаем това, ще прекараме живота си измамени и подведени от собствените си оправдания защо не можем да направим дадено нещо. Извиненията са опасно нещо и смятам, че са една от основните причини, поради които не постигаме прогреса, който желаем. Може би искате да спортувате, но се оправдавате защо не можете да го изпълните. Може би искате да прекарвате повече време със семейството си, но отново имате оправдание защо това не е възможно. Осъзнавате, че трябва да давате повече от себе си, за да помагате на другите, но винаги си намирате причина (оправдание) защо не можете да го направите. Сатана е този, който ни дава оправданията и докато не осъзнаем, че именно извиненията ни пречат и ни държат в заблуда и непокорство, ще продължим да водим безплоден и нерадостен живот.
Добър ближен

Исус казва: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа, с всичката си сила и с всичкия си ум и ближния си, както себе си" (Лука 10:27). Освен това казва на младия законник, с когото разговаря, че ако прави така, ще живее, което означава, че ще се радва на активен, благословен и вечен живот в Божието царство. За да се оневини от възможен укор, законникът пита: „А кой е моят ближен?" Той иска да знае кои точно са тези хора, на които трябва да показва любов, а Исус му отговаря чрез една история.

Мъж, който пътува сам по пътя, е нападнат от крадци, които вземат всичките му притежания, пребиват го и го изоставят полумъртъв да лежи в страни от пътя. Първо идва свещеник (религиозен човек), който вижда нуждаещия се, но го подминава от другата страна на пътя. Не знам дали е бил от другата страна или е пресякъл пътя, за да не бъде видян от наранения и да бъде помолен за помощ, но е ясно, че се е постарал да не доближава мъжа. После минава и друг религиозен човек (този път левит), който отново е от другата страна на пътя. Може би тези религиозни мъже са прекалено забързани да стигнат до църква и нямат време да направят това, което църквата би трябвало да ги е научила. Религиозните хора често откликват на нуждите с религиозни думи, но не и с практична помощ. Смятам, че това е един от най-големите проблеми, които имаме като християни днес. Гордеем се с нещата, които уж знаем, но в повечето случаи не правим кой знае колко с това, което знаем. Говорим много, но не винаги показваме на хората това, което би трябвало да виждат -- любовта ни в действие.

След като тези двама религиозни човека подминават нуждаещия се мъж, друг един мъж, самарянин, който не е непременно религиозен, минава по пътя. Когато вижда нуждаещия се, той е изпълнен с жал и състрадание и отива при него, за да почисти и превърже раните му. След това го качва на своя кон, отвежда го в местната гостилница и плаща за два дни на гостилничаря, докато се върне и разплати всички допълнителни разходи. След това Исус пита законникът кой от тези трима се е държал като ближен (вижте Лука 10:27-37).

Няколко неща от тази история привличат вниманието ми. На първо място, както вече споменах, религиозните мъже не правят нищо. Трябва да се откажем да бъдем бездейни и да не правим нищо! Дори това, което можем да направим, да изглежда малко в очите ни, трябва да намерим начин да го направим, когато става въпрос за снабдяването на нужди, които Бог ни показва в живота на другите. Признавам си, че има моменти, когато всичко, което можем да направим, е да се молим или да предложим насърчение с думи, но все пак трябва да потърсим възможност да помогнем по някакъв практичен начин. Най-малкото можем да мислим за ситуацията, а не само да смятаме, че не можем да направим нищо, или което е по-зле, да си намерим някакво оправдание и да бездействаме само защото не искаме да бъдем притеснявани.

Следващото нещо, което ме изумява в тази история, е че самарянинът преминава през доста големи трудности, за да помогне на този пострадал човек. Допускам, че това спиране го е забавило много. Очевидно той отива някъде, където има работа, защото след като остава с наранения достатъчно дълго, продължава към целта си и свършва работата си преди да се върне отново. Освен това той инвестира време и пари и е готов да изпита неудобство, за да се погрижи за някой друг, който е в нужда.

Виждам също, че една спешна нужда не разсейва и не отклонява самарянина от първоначалната му цел. Това е много важно, защото понякога хората са така силно водени от емоционалните си пориви и от своето състрадание, че не могат да останат фокусирани и да продължат към целите си, докато ги постигнат окончателно. Дъщеря ни Сандра много обича да помага на хората и това е нещо добро, но вчера например ми се обади и поиска да се моля за нея да бъде балансирана и да има яснота за това на кого да помага и до каква степен да го прави. Тя има две дъщери близначки, за които се грижи, поучава родителски клас в църквата си, има и други задължения, на които смята, че е нужно да остане вярна и посветена, но въпреки това щом чуе за нужда, винаги иска да помогне! Често започва да помага без дори да се замисли какво ще й струва и как би могла да го направи, без да пренебрегва приоритетите си. В резултат на доброто си желание да помага, понякога се оказва разочарована, неудовлетворена и объркана, което съвсем не е Божията воля.

Насърчих Сандра да направи това, което прави и самарянинът в тази история. Същото нещо бих насърчила и вас. Бъдете готови да промените плановете си и да изпитате неудобство, бъдете готови да заделите част от времето и парите си, ако се налага да снабдите конкретната нужда. Но не се опитвайте да правите всичко сами, защото има и други, които могат да помогнат. Самарянинът въвлича и гостилничаря да му помогне в снабдяването на нуждата, така че той да може да остане фокусиран върху нещото, което се е запътил да направи.

Дяволът не се интересува в коя канавка сме - на него му стига само да не сме по средата на пътя. С други думи, хората или не правят нищо, или се опитват да направят всичко сами, след което се обезсърчават и започват да смятат, че другите ги използват. Всеки аспект от живота ни трябва да бъде балансиран, дори помагането на другите. Научила съм се по трудния начин, че не мога да правя всичко и да направя всичко добре. Това се отнася за всеки един от нас. Но не мога да позволя на страха от прекаленото въвличане в дела да ме спре да върша добри дела.

Виждам още, че самарянинът не поставя ограничения на цената, която е готов да заплати за снабдяването на тази нужда. Той казва на гостилничаря, че ще му даде всичко, което ще му струва престоя и грижата за наранения мъж, когато се върне обратно. Много рядко намираме някой, който е готов да направи всичко необходимо за другия.

Както вече казах, понякога трябва да поставим граници, за да можем да запазим приоритетите си, но в този случай самарянинът явно има много пари, затова не му се налага да си поставя ограничения. Той прави необходимото поради своята щедрост, а не воден от страх. Бог може никога да не поиска от нас да направим абсолютно всичко за разрешаването на даден проблем или за снабдяването на дадена нужда, но със сигурност иска всеки един от нас да направи каквото може. А ако поиска да направим абсолютно всичко, то тогава сме длъжни да направим абсолютно всичко! Да дадем всичко е предизвикателно и буквално разпъва вярата ни до нови нива, но също така носи свободата да сме уверени, че нищо в този свят не ни владее.

Спомням си време, в което Бог поиска от мен да дам всичко, което бях спестила от моите лични пари, включително и бонусите от магазините, в които пазарувам, както и картите с депозирани пари за подарък за рожденните ми дни или други празници. Това ново ниво на жертва на всичко беше много тежко за мен, защото си спестявах тези пари от дълго време и възнамерявах на точното време да изляза и да пазарувам. Много странно, но ми беше най-трудно да дам картите. Повечето от тях бяха подарени за рождения ми ден и на мен ми беше много приятно да знам, че те са там на мое разположение, когато и да поискам да ги използвам. Бях свикнала и много обичах да давам, но да дам всичко беше съвсем ново нещо за мен. След известно време на спорове с Бога и изтъкване на всевъзможни оправдания, аз най-накрая се покорих. Болката от това, че се отказвам от притежанието си, беше моментна, но радостта от покорството и разбирането, че тези притежания не ме владеят, са вечни.

Това беше първият път, в който бях изпитана по този начин, но не остана последният. Бог избира времето, в което да ни изпитва и това е нещо добро за самите нас. То ни предпазва от прекалена привързаност към материалните неща. Бог иска да се наслаждаваме на това, което ни е дал, но също така иска да помним, че сме само настойници, а не собственици. Той е Господарят и нашата работа е да Му служим с радост от все сърце и с всичко, което притежаваме.


Кой е моят ближен?

На кого трябва да помагате и кой е вашият ближен? Всеки, който се изправи на пътя ви и е в нужда. Може би е някой, който се нуждае да го изслушате или който се нуждае от насърчение и похвала. Може да е някой, който се нуждае от малко от вашето време, или някой, на когото можете сами да помогнете (или чрез други) в снабдяването на неговата финансова нужда. Вероятно вашият ближен е някой, който е много самотен и се нуждае от вашето приятелство.

Дейв наскоро ми разказа, че Бог много го предизвиква да заделя време, за да бъде приятел на другите. Аз винаги съм смятала, че той е изключително дружелюбен, но според него Бог иска от него да положи още по-големи старания. Той разговаря с хората, пита ги какви ли не неща, за да покаже своята загриженост към тях. Много от тези, с които прекарва времето си, изобщо не ги познава и може би никога няма да срещне отново през живота си. Понякога това са възрастни или хора от други градове, които не говорят добре английски език и може би се чувстват не на мястото си. Наскоро ми каза за човек с големи недъзи, в когото се били вторачили хората в едно кафене. Дейв отделил време, за да поговори с този господин, макар че дори не се разбирало какво му казва човекът.

Често избягваме хората, които са различни от нас, защото те ни карат да се чувстваме некомфортно или неспособни. Може би трябва да се замислим повече за това как се чувстват те, а не кое е удобно и приятно за нас.

Списъкът от начини, по които да се показваме добри към ближните, е може би безкраен, но ако наистина искаме да помагаме на хората и да бъдем благословение за тях, ще намерим как да го правим. Запомнете, че безразличието се оправдава, а любовта намира начин.


Малки неща с голямо въздействие

Исус не си е губил времето, затова можем да бъдем сигурни, че всичко, което Той прави, е пълно със смисъл и съдържа важни уроци за нас. Да помислим например за времето, в което Той решава да измие нозете на учениците Си (вижте Йоан 13:1-17). За какво е всичко това? Исус има няколко урока, на които иска да ги научи, и единият от тях е за необходимостта да си служим един на друг. Исус е Божият Син. Всъщност Той е Бог, изявен във второто лице на Троицата. Това е достатъчно, за да ни увери, че е много важен и със сигурност не се нуждае да мие краката на когото и да било, особено на тези, които са Негови ученици. Въпреки това го прави, за да ги научи, че могат да бъдат на власт и с авторитет, само когато в същото време са готови да бъдат слуги. Много хора днес не възприемат този важен урок.

По времето в което Исус живее в плът на земята, краката на хората са били страшно мръсни. Те пътуват по прашни пътища, обувките им са само тънка подметка с няколко връзки отгоре. Обичай по онова време е да се измиват краката на гостите, когато влизат в нечий дом, но обикновено тази задача се изпълнявала от слугите, а не от господаря на дома. Това е още един жест, който има за цел да ни научи на важен урок. Исус показва, че наистина можем да забравим за „позициите", които имаме в живота, и да служим на другите без да се страхуваме, че ще ги изгубим.

Петър, най-гласно изразяващият своите чувства ученик, бурно се противопоставя на това Исус да измие нозете му, но Исус му казва, че ако не го направи, те двамата не могат да бъдат истински приятели. С други думи, трябва да правят нещо един за друг, за да може взаимоотношението им да бъде здраво и силно. Колко много семейства могат да спасят браковете си или поне да ги подобрят значително, ако започнат да прилагат този принцип?

Преди няколко години реших, че вече не желая да развивам едностранни взаимоотношения - такива, в които само аз да давам, а другият само да получава. Подобно взаимодействие не е истинско взаимоотношение и винаги води до огорчение. Не само че е редно да правим нещо един за друг, но ние всъщност се нуждаем да правим неща един за друг, защото това е част от поддържането на добри взаимоотношения.

Ние правим много за децата си, но те също правят неща за нас. Вероятно това, което те правят, може би ние с лекота бихме могли да сторим за себе си, но те се нуждаят не само да получават от нас, а и да ни дават, както и ние се нуждаем да видим такова отношение от тях.

Даването не винаги трябва да става в отговор на някаква отчаяна нужда. Бог може да ни води да направим нещо за някого, който може да не изглежда, че се нуждае от това, което ние ще му дадем. Ако не се нуждаят, защо да се занимаваме да им даваме? Защото даването винаги насърчава хората и ги кара да се чувстват обичани. Всички се нуждаем да знаем, че сме обичани, независимо колко „неща" притежаваме. Използвайте ресурсите, които имате, за да благославяте другите и няма да останете в лишение.

Миенето на краката е черна работа, запазена за слугите, но тя ни учи на един велик урок - смирявайте се и бъдете готови да вършите малки неща, които обаче могат да имат огромно въздействие.
Малките неща означават много

На едно от пътуванията си до Индия взехме с нас групата Дилириъс и там едно момиченце подари на Стю, барабаниста им по онова време, една кожена лентичка, която тя носеше като гривна. Този привидно незначителен жест на любов от страна на някой, който има толкова малко, промени живота на Стю. Той е заявявал пред много хора, че никога няма да забрави урока, на който го е научила тази случка. Ако някой, който има толкова малко, е готов да дава щедро, какво остава за него? Да, малките неща могат да окажат огромно въздействие.

Какво е малкото нещо, което вие можете да направите? Исус измива нозете на учениците и казва, че ще бъдем блажени и щастливи, ако следваме Неговия пример. По-долу съм посочила непълен списък на неща, които Библията казва, че можем и трябва да правим един за друг.



  • Грижете се един за друг

  • Молете се един за друг

  • Мислете как да бъдете благословение

  • Търсете начини да вършите благодеяния

  • Бъдете дружелюбни, а не враждебни

  • Бъдете търпеливи един към друг

  • Носете си слабостите и немощите

  • Оправдавайте се един друг

  • Прощавайте си един на друг

  • Утешавайте се един друг

  • Бъдете верни

  • Бъдете лоялни

  • Изграждайте се един друг - насърчавайте другите, напомняйте им за тяхната сила, когато се чувстват слаби

  • Радвайте се за хората, когато те са благословени

  • Отдавайте си почит един на друг (позволявайте на другите да минат преди вас и направете най-доброто за тях)

  • Съобразявайте се един с друг

  • Пазете тайните на хората и не говорете за техните слабости

  • Вярвайте най-доброто за другите.

Както споменах, това е непълен списък. Любовта има много лица или много начини, по които може да бъде забелязана. По-късно в книгата ще дискутираме някои от тях. Идеите, които съм изброила тук, са относително прости неща, които можем да правим, стига да поискаме. Не е необходимо да си правим специални планове за повечето от тях, но можем да ги правим постоянно през деня, когато се изправим пред такава възможност.
И тъй, при всяка възможност (всеки път, когато ни се отдаде възможност) нека правим (практично) добро на всички."

Галатяни 6:10


Любовта трябва да бъде изразена

Много често смятаме любовта за съществително, което изразява нашите чувства, но тя е също така и глагол, който изразява действие. Любовта трябва да направи нещо, за да остане любов. Част от естеството на любовта е в това, че изисква изразяване. Библията пита: ако видим нужда и затворим сърцата си, как тогава Божията любов може да живее и да остане в нас (вижте I Йоан 3:17). Любовта е все по-слаба и по-слаба, ако не може да бъде демонстрирана и дори може да стане напълно бездейна. Ако останем активни в правенето на благодеяния за другите, ще се предпазим от егоизъм, бездействие и безплодие. Най-възвишеният акт на любов е този, при който Исус даде живота Си заради нас. Така и ние трябва да дадем живота си един за друг. Звучи крайно, нали? За голяма наша радост, повечето от нас няма да бъдат призовани физически да дадат живота си заради някой друг. Но всеки ден имаме възможност да „се откажем" в полза на някой друг. Всеки път, когато предадете собствените си желания или нужди, за да извършите дело на любов заради някой друг, предавате живота си за момент, за час или за ден.

Ако сме изпълнени с любовта на Бога, а това е така, защото Святият Дух изпълва сърцата ни с любов при новораждането, тогава би трябвало да позволим на любовта да прелива чрез нас. Ако тя стане инертна и застояла поради бездействие, не ни е от полза. Бог толкова е възлюбил света, че е дал Своя единороден Син (вижте Йоан 3:16). Проумявате ли го? Божията любов Го е провокирала да даде! Безполезно е да казваме, че обичаме хората, ако не правим нищо за тях на дело и в действителност. Можете да си поставите голям надпис в у дома: „Какво съм направил, за да помогна на някого днес?". Това ще ви помогне да помните целта си в живота, докато развивате новите си навици и се превърнете в участник в Революцията на любовта.

Любовта се изразява само и единствено чрез дела. Тя не е теория, нито е красиви думи. Думите са важни и можем да ги употребяваме като метод за изразяване на любовта си към хората, но трябва да използваме всички възможни средства, за да продължаваме да показваме любов помежду си.

Какво можете да направите, за да покажете любов на някого днес? Отделете време да помислите за това и си направете план. Не прекарвайте нито ден, без да сте доставили повече радост на някого.





Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница