ГЛАВА 3 - Нищо добро не става случайно

ГЛАВА 3 - Нищо добро не става случайно

„Бдителен съм и съм активен, и внимавам в думите си, за да ги изпълня"

Иеремия 1:12
Нито една от революциите, които са променили света, не се е случила случайно. В някои ситуации са започвали само с няколко човека, които са дискутирали какви са необходимите промени. Независимо дали тези исторически събития са се родили от непредвидени вълнения или от добре планирани въстания, никога не са ставали просто така. Те са били умишлени, преднамерени, съзнателни, страстни и стратегически. Те са започвали, защото някой е отказал да стои със скръстени ръце и без да прави нищо; някой е отказал да остави нещата такива, каквито са; някой е отказал да бъде пасивен и бездействен, докато нечестието и несправедливостите яростно са избуявали. Революциите са избухвали, защото някой е решавал да действа.
Действай сега!

Библията е пълна с инструкции как да бъдем активни и да действаме. Указанието да бъдем активни вместо пасивни е толкова просто, но милиони хора напълно го пренебрегват. Може би си мислят, че нещата ще се оправят от само себе си. Няма да стане. Нищо добро не се случва случайно. Когато осъзнах това, животът ми се промени изцяло.

Да желаем нещо не води до очакваните резултати. Затова трябва настоятелно да правим това, което е необходимо, за да ги постигнем. Няма да намерите нито един човек, който само си е седял и понеже силно е желаел успех в живота, го е получил. Няма да намерите човек, който без да прави каквото и да било, е получил този успех. Същото се отнася до това да участваме в революцията на любовта. Ако искаме да обичаме хората, както Исус ни наставлява, ще трябва да си наложим да го правим съзнателно и целенасочено. Няма как това да стане случайно.

Библията казва да се стараем да бъдем благи и добри (вижте I Солунци 5:15). „Старая се" е много силна дума, която означава „да жадувам, да преследвам, да желая силно". Ако търсим възможности, със сигурност ще ги намерим, а това ще ни предпази от опасността да бъдем безучастни и неплодоносни. Трябва да се запитаме дали сме будни и активни или сме пасивни и бездейни? Бог е буден и активен! Радвам се, че това е така, иначе нещата в живота биха се разрушавали със стремглава скорост. Бог не само е създал света и всичко, което виждаме в него, за да му се наслаждаваме, но Той също така активно го поддържа, защото знае, че добрите неща не просто се случват, а се случват в резултат на правилните действия (вижте Евреи 1:3).

Боговдъхновените, балансирани действия ни предпазват от бездействие и безплодие и служат като защита в живота ни. Активността и вършенето на правилните неща ще ни предпазят от правенето на погрешното. Изглежда сякаш не се налага да се напъваме много, за да правим това, което е нередно. Нашето естество само ни влачи в тази посока, ако сами не изберем да правим това, което е правилно.

Например, не е необходимо да избираме вирусните заболявания. Нужно е само да сме в присъствието им и тогава лесно можем да ги хванем. Затова трябва да изберем здравето. За да бъда здрава, трябва постоянно да избирам да тренирам, да спя и да се храня правилно. Трябва също да избера да не се тревожа, да не се безпокоя, защото знам, че това ще ме измори и е възможно да доведе до други нежелателни физически симптоми. За да бъда здрава, трябва активно да инвестирам в своето здраве; факт е, че много лесно мога да се разболея, ако не правя абсолютно нищо, за да се погрижа за себе си.
Плътта е мързелива

Апостол Павел ясно учи, че плътта е мързелива, похотлива и желае много грешни неща (вижте Римляни 13:14). Слава Богу, че сме повече от плътта. Имаме дух и духовната част от християнина е мястото, където обитава естеството на Бога. Бог е добър и фактът, че той живее в нас, означава, че имаме доброта в нас. С духа си можем да дисциплинираме и да владеем над плътта, но това изисква усилия от наша страна. Трябва да се сработим със Святия Дух и да Му съдействаме, защото Той е този, който ни укрепява и ни прави способни да вършим добрини. Павел казва, че не трябва да угаждаме на плътта; аз вярвам, че един от начините, по които угаждаме на плътта, е като не правим нищо!

Бездействието е като наркотик. Човек лесно се пристрастява към него. Колкото повече нищо не правим, толкова повече искаме да продължаваме да не правим нищо. Сигурна съм, че на всички ви се е случвало да си лежите у дома и колкото повече лежите, толкова по-трудно ви е да станете. Когато се надигнете, всичко в тялото ви се струва сковано, обездвижено и изморено, но когато продължите да си налагате да се движите, енергичността се възвръща.

Тази сутрин и аз се събудих в унило настроение. Работих през целия уикенд по време на една конференция и все още съм малко уморена. На всичкото отгоре преживях лично разочарование за нещо, за което се надявах. Щеше ми се да си лежа на канапето и да се самосъжалявам през целия ден, но понеже имам дългогодишен опит в това и знам, че то изобщо не върши работа и е напълно безплодно, реших да взема друго решение. Реших да се надигна и да напиша тази глава за активността. Това беше моят начин на воюване срещу усещанията на плътта ми! Колкото повече пиша, толкова по-добре се чувствам.

В ситуации, в които плътта ни изкушава да бъдем мързеливи, можем да започнем да й надделяваме, като поискаме от Бога да ни помогне, а и като вземем твърдо решение да бъдем активни вместо безделни. Когато започнем да действаме въз основа на решенията си, ще открием, че и чувствата започват да се съобразяват с тях. Бог ми е дал дух на дисциплинираност и самоконтрол точно за такива дни като днешния, но от мен зависи дали ще използвам това, което ми е дал, или ще се оставя на поривите на плътта.

Павел говори също за „плътските християни", които са хора, приели Христос за свой Спасител, но никога не съдействат на Святия Дух, за да развият духовна зрялост. В I Коринтяни 3:1-3 апостолът казва на християните, че му се налага да им говори като на невярващи мъже, в които преобладава плътското естество. Той не може да ги поучава за сериозните неща, а се придържа към така нареченото от него „духовно мляко". Той им говори, че те са бездуховни, защото Позволяват на поривите им да ги контролират. Вие позволявате ли на поривите и импулсите да ви контролират? Днес бях силно изкушена да позволя на естествените импулси да ме контролират и, откровено казано, може би ще ми се наложи цял ден да им се противя, като остана активна и правя нещо, което смятам, че ще даде добър плод. Не мога да си позволя да се поддам на чувствата, защото нямам никакво време за губене.
Няма награди за пасивността

Никой от нас не може да си позволи да губи времето си, седейки в бездействие. Бог не възнаграждава пасивността. Пасивните хора не използват дадената им свобода, за да правят това, което е правилно. Вместо това чакат, за да се почувстват готови да правят нещо или да бъдат мотивирани от някаква мистериозна външна сила. Те силно желаят да се случи нещо добро, особено на самите тях, и са всеотдайни в бездействието си, докато чакат да видят дали ще стане нещо. Бог не одобрява подобно отношение и това дори е много опасно.

Решението да не правите нищо също е решение, но такова, което ни прави все по-слаби и по-слаби. То дава все по-голяма възможност на дявола да ни контролира. Празното пространство също е място и Словото поучава, че ако дяволът се върне и намери мястото празно, той бързо го заема (вижте Матей 12:43-44). Бездействието е показател, че сме съгласни и дори одобряваме това, което се случва около нас. В крайна сметка, ако не правим нищо, за да променим обстоятелствата около себе си, то това означава, че ги намираме за чудесни.

Спомням си за една жена, която реши, че трябва да помогне по някакъв начин. За известно време не можеше да реши какво точно да прави, защото нямаше допълнителни пари, които да даде, нито можеше да иде и да живее на мисионерското поле. Но докато продължавала да се моли за ситуацията, Бог я насърчил да прегледа нещата които има, а не да гледа на това, което няма. Тогава тя осъзнала, че е много добра в правенето на сладкиши и торти. Затова попитала пастира си дали може да пече сладки през уикенда, а след това да ги продава в неделя след църква, като всичко, което изкара, да отива за спонсориране на мисиите. По този начин тя и много други членове на църквата започнали да дават за мисии и така била активна в правенето на нещо, което да помогне на някой друг.

Познавам друга жена, която така отчаяно искаше да направи нещо, че накрая отряза красивата си коса и я продаде, за да помогне на сираците. Това може би ви звучи много радикално, но със сигурност мога да кажа, че е по-добро от бездействието. Седенето със скръстени ръце е опасно, защото то отваря врата за дявола да се активира в живота ни.

Друга една жена, с която разговарях, работи като масажистка и след като присъствала на една от нашите конференции, където говорих за нуждата да достигнем до другите, тя организирала специален спа ден, от който всичките приходи отивали за бедните. Тя събра хиляда долара за мисиите и свидетелства как това даване е променило не само нейния живот, но и живота на тези, които давали заедно с нея, за да помогнат на бедните и нуждаещите се.

Всички се нуждаем да бъдем обичани, но вярвам, че личната ни радост е силно зависима от това ние да обичаме другите. Нещо много красиво се случва в сърцата ни, когато даваме.
Бездействието кани врага

Лежането на дивана или отпускането в креслото и очакването Бог да се погрижи за всичко, което трябва да бъде свършено, е лесно, но ни оставя бездейни и безплодни, открити за атаките на злото. Ако умовете ни са изпразнени от добри мисли, дяволът много лесно може да ги изпълни с лоши. Ако сме мързеливи и бездейни, той може лесно да ни изкуши да вършим неправилни и дори погрешни неща. Библията много често говори да бъдем активни, защото това ще ни попречи да бъдем мързеливи и безплодни. Ако започнем сериозно да мислим какво бихме могли да сторим за другите, няма да остане място в ума ни за неправилни мисли.

Мързеливите и безделни хора лесно се обезсърчават, отчайват се и се самосъжаляват. Те могат да паднат във всякакви грехове. Апостол Павел дори казва, че ако една млада жена овдовее, тя трябва отново да се омъжи. Иначе може да се превърне^ безделна клюкарка и постоянно да се бърка в чуждите работи (вижте I Тимотей 5:11-15). Павел дори отива по-далече, като казва, че някои от младите вдовици чрез своето безделничене вече са се обърнали и са последвали Сатана. Колко важно е да бъдем активни! Вярвам, че думите на Павел потвърждават това.

Всъщност навсякъде в Писанията Бог ни насърчава да не ставаме безделни. В старозаветни времена, когато умирал човек, израиляните имали право да скърбят за него само тридесет дни (вижте Второзаконие 34:8). Първоначално това може да се стори на човек безчувствено, но Бог е направил закона, защото Той добре знае, че продължителното скърбене и бездействие могат да доведат до сериозни проблеми.

Трябва да бъдем активни, без да прекаляваме, защото можем да се изтощим, но да бъдем достатъчно въвлечени и да продължаваме да се движим в правилната посока. Не е възможно да прекараме всичкото си време в помощ на другите хора, но от друга страна, ако не помагаме изобщо, това създава големи проблеми. Ако можете да се сетите за някой ваш познат, който е бездеен, неактивен и дори пасивен, може би ще разпознаете също, че е и много нещастен, защото бездействието и липсата на радост вървят ръка за ръка.

Преди няколко години моята леля трябваше да се нанесе в дом за възрастни хора. През първите три, даже четири години тя не искаше да прави абсолютно нищо. Беше тъжна от факта, че трябваше да напусне дома си и нямаше никакво желание да участва в новия живот, който сега можеше да има. И макар че имаше много организирани дейности и добри възможности да помага на другите, леля ми постоянстваше в своето бездействие. Ден след ден стоеше в апартамента си обезсърчена. Започна да се чувства зле физически, а понякога ставаше дори невъзможно да се общува с нея. Накрая реши, че не може да продължава така без да прави нищо, записа се на библейски уроци и започна да посещава болничното крило на старческия дом. Играеше на различни игри, ходеше на партита, сприятели се с много хора. Не след дълго започна да ми разказва, че е по-щастлива от всякога в живота си, а освен това се чувстваше чудесно физически.

Състоянието на един бездействащ човек става от лошо по-лошо, докато бездействието започне да влияе на всяка сфера от живота му. С пасивността си той позволява да бъде подхвърлян напред-назад от обстоятелствата и условията си на живот. Оставя чувствата му да го водят и понеже никога няма усещането, че трябва да направи нещо, той просто гледа безучастно и се оплаква, докато животът му се разпада. Иска му се да направи много неща, но той е силно завладян и победен от чувствата си. Чувства се уморен, ленив и няма никакви творчески идеи. Понякога дори започва да си въобразява, че нещо не е наред с него физически и отдава на това липсата на сили и енергия. За него животът се е превърнал в поредица от непреодолими проблеми.

Много често се оставяме на течението и си позволяваме да бездействаме, когато сме преживели някакъв неуспех или серия от разочарования, или когато ни е повалила трагедия, за което ще говоря в края на тази глава. Когато се случат такива неща, може би наистина ни се иска да се откажем, но ако го направим, Сатана чака да нахлуе и да се възползва от ситуацията. Не бива по каквато и да било причина чрез пасивността си да позволяваме на врага да получи достъп до живота ни.
Активността ми помага да превъзмогна лошия ден

Докато аз имам своя си „тежък ден" днес, милиони хора по света биха го счели за празник в сравнение с това, с което се сблъскват те. За повече от две десетилетия бунтовническа армия в източна Африка поробва деца и ги прави насила войници, като ги въвлича във война, разпалена от партизанска милиция, която има наглостта да нарича себе си „Божия съпротивителна армия". Тези партизани тероризират северната част на Уганда, отвличат деца при навършването на седем години, за да ги превърнат във войници или роби за сексуално удоволствие, като ги насилват да правят и множество други унизителни неща. Според някои статистики между тридесет и четиридесет хиляди деца са похитени. Нещо, което е започнало като бунт против управляващото правителство, сега се е превърнало в клане на невинни хора, предвождано от един командир, който твърди, че възнамерява да създаде общество, което да живее според десетте Божии заповеди, макар сам той да нарушава всяка една от тях.

Този мъж на име Джоузеф Кони като момче е бил помощник в католическа църква. Днес той е смесил Стария Завет с Корана и с някои традиционни племенни ритуали, и е създал своя собствена доктрина. Тактиките му са брутални. Докато пиша това, е сключено временно премирие и много от тези деца са освободени, но в повечето случаи техните родители са били убити, така че те нямат домове, в които да се върнат. Повечето от децата са били принуждавани да употребяват наркотици и са пристрастени към тях. Задължавани са да вършат насилствени действия, които са непоносими за възрастни, камо ли за такива невръстни деца. Малки деца са били насилвани да застрелят целите си семейства. Какво да правят сега такива деца? Да се скитат по прашните пътища, изпълнени с гняв и в отчаяни опити да забравят какво са направили? Те ще се нуждаят от помощ и аз мога да се моля днес и да поискам от Бога да ме употреби. Мога да спра да мисля за себе си и да насоча вниманието си към хора като тези, за които току-що ви разказах - хора, на които проблемите са истински.

Спомням си празните погледи на хората, лишени от всякаква надежда, които видях, когато имах привилегията да пътувам до Уганда, и ще продължа да полагам максимални усилия, за да мога да им изпращам помощи. Мога да си спомня, как се опитвах да накарам малките им личица да се усмихнат, за да сменят за малко гневните си изражения. Мога да си представя какъв ще бъде животът им, когато им помогнем да си построят ново село, където да живеят и да бъдат приети от осиновители, които да им дават добра храна, любов и образование, както и истината за Исус Христос и Неговите планове за техния живот.
Детето войник
„Слава на Бога, няма да убиваме повече. Не и днес. Не мога да гледам това повече." Така звучи една молитва.
В далечината Алън може да чуе писъците, стрелбата и пронизващото свистене на куршуми. Обхваща го паника от целия този ужас. Той добре познава значението на тези звуци. Как би могъл да ги забрави? Това бяха същите звуци, които той бе чул точно преди войници да нахлуят в селото му и свирепо да отвлекат неговата майка и баща, преди да го пребият до смърт, за да сплашат и принудят останалите похитени.

В онзи ужасен ден бунтовниците оставят Алън. След като се крие в шубраците седмици наред заедно с още пет момчета, спят на земята без вода и храна, бунтовниците ги откриват. Алън е само на десет години.

От този момент той е похитен, пребиван по два-три пъти на ден и му се дава съвсем малко храна и вода. „Ставай, момче. Време е да видиш как умират твоите приятели!" - чувал сутрин крясъците на войник от бунтовниците. Алън е насилван да гледа безпомощно докато войниците пребиват приятелите му с пръчки в главите, докато останат неподвижни, лежащи в локви от собствената им кръв. Под заплаха от смърт, Алън е принуждаван да върши нечувани злини. Той може да усети как сърцето му се подхлъзва в мрака...

Тази вечер, когато го изпратят да събере дърва за огрев, Алън планира да избяга. И той ще бяга..., ще бяга с всички сили..., ще бяга, докато припадне. Мечтата му е да бъде свободен. И може би, ако успее да издържи да бяга достатъчно дълго, той ще успее да живее поне един ден без убийства и дори да започне да оздравява. Днес Алън живее в едно такова ново селище в Гулу, Уганда, построено с цел да помага именно на такива деца войници. Ние, от служението на Джойс Майер в партньорство със служение Уатото построихме това селце, за да бъде възстановен животът на такива пострадали деца.

Според статистиките:

• Божията съпротивителна армия (БСА) е похитила над тридесет хиляди деца, които да служат като войници или като сексуални роби в Уганда

• През 2007 година по света има приблизително 250000 деца войници.

Докато се чудя дали да нямам настроение през този ден, получих писмо от мои приятели, които служат на Бога повече от двадесет и пет години. В него ми пишат за състоянието на техния двадесет и две годишен син, който има сериозен, смъртоносен рак на щитовидната жлеза. Ако успея да погледна отвъд себе си и осъзная, че в света се случват толкова много неща, с толкова много хора, а не само с мен, постепенно ще започна да се чувствам все по-малко погълната от своите проблеми и все по-силно благодарна за благословенията.

Изумена съм колко много от проблемите ни са свързани с това, за което си мислим. Колкото повече мисля за нещата, които съм искала, но не съм получила, настроението ми пада, пада и пада. Но когато мисля за онова, което имам, и за трагедиите, пред които са изправени другите хора, осъзнавам, че всъщност нямам никакъв проблем. Вместо да бъда жалка, мога да бъда благодарна!

Безкрайно благодарна съм на Бога, че продължава да ми напомня да бъда активна и да правя добри неща, защото спомнете си, че трябва „да побеждаваме злото с добро" (вижте Римляни 12:21). Някой послужил ли е на вас? Защо да не се помолите за него? Ще се почувствате по-добре. Имали ли сте разочарование? Помолете Бог да ви покаже и други, които са по-разочаровани и от нас, а вие идете и ги насърчете. Това ще бъде полезно за тях, а вас ще направи по-удовлетворени.

Светът става все по-жесток и по-жесток. Докато продължавам да пиша, получих друго съобщение, че снощи в една църква е имало произволна стрелба. Двама души са мъртви и петима са ранени. Спомням си какво говори Библията в Матей, гл. 24, където се представят белезите на последното време. Там се казва, че пред лицето на цялата жестокост и огромни нужди любовта на мнозината ще охладнее. Точно срещу това трябва да се борим. Не можем да оставим любовта ни да изчезне, защото ако го направим, предаваме земята на действието на злото.

Когато научих за стрелбата в църквата, можех да си кажа: „Толкова е тъжно". Можех да се почувствам неловко за момент и след това да се върна към собствените си разочарования. Но аз отказах да постъпя така, защото не искам да живея с такова отношение. След като чух за кризата, реших да се обадя на сина си и да го накарам да се чуе с пастира, за да разбере дали можем да направим нещо. Може би семействата, които са изгубили свои близки, се нуждаят от нещо; а може би самият факт, че някой е загрижен, ще им послужи.

Удивена съм колко пъти преминаваме през трудности, а никой дори не се обажда. Вярвам, че хората го правят, защото си мислят, че всички останали се обаждат, а всъщност никой нищо не прави.
Чия работа е това?

Ще ви разкажа една история, която чух преди години. Историята е за четирима души на име Всеки, Някой, Никой и Другия. Трябвало да се свърши важна работа, която Всеки бил сигурен, че Някой ще свърши. Всеки можел да я изпълни, но Никой не я извършил. Някой се разсърдил, защото това била работа на Другия. Всеки смятал, че Другият може да я свърши, но Никой не разбрал, че Всеки няма да я свърши. Накрая Всеки обвинявал Някой, че Никой не свършил това, което Другият можел да свърши.

Веднъж четох за един шокиращ инцидент, който много добре илюстрира принципа на тази история, която за голямо съжаление се е случила в действителност. През 1964 година в продължение на тридесет и пет минути Катрин Дженовийз била пробождана с нож, което довело до смъртта й, докато тридесет и осем съседи наблюдавали. Реакцията им била описана като студена, безсърдечна, безразлична в резултат на градската апатия и отчуждаване. По-късно едно изследване, направено от Латейн и Дарли, разкрива, че никой не помогнал, защото хората се оглеждали. Всеки от тях гледал към другите за сигнал какво да направи. И понеже никой не направил нищо, те решили, че никой не трябва да прави каквото и да било.

Колкото повече са хората, които стават свидетели на проблема на даден човек, толкова по-малко помощ получава той. Един студент, който очевидно страдал от епилепсия, получавал помощ в 85% от случаите, когато имало само един случаен свидетел; но когато имало няколко човека, които да стоят до него и да го гледат, му помагали само в 30% от пристъпите.

Това проучване доказва, че колкото повече хора не правят нищо, толкова повече ще са тези, които не правят нищо, но ако има дори и много малка групичка от посветени хора, които са готови да започнат и да подават ръка, за да показват грижа и любов, да се усмихват и да оценяват, да уважават и насърчават, това движение може и ще се разрастне.

Изследванията доказват, че ние сме силно повлияни от нещата, които хората правят около нас. Поглеждаме един към друг за насока без изобщо да осъзнаваме, че го правим. Повечето хора се съобразяват с преобладаващото мнозинство дори да не са съвсем съгласни с тях. Правят го, за да останат част от групата.

Ако искаме да бъдем част от Революцията на любовта, като християни трябва да се превърнем в пример за другите ~ не можем да си позволим да се претопяваме в световната система. Ако някой е бил достатъчно смел или достатъчно любящ, за да помогне на Катрин Дженовийз, нейният живот е можел да бъде спасен.

Наскоро се молих Бог да помогне на моя приятелка, която преминава през много трудно време. Тя се нуждаеше от нещо и аз помолих Бог да го снабди. За моя голяма изненада Неговият отговор беше: „Престани да Ме молиш да снабдя нуждата; ще ти покажа ти какво можеш да направиш". Осъзнавам, че много често искам от Бога да прави неща за мен, когато Той иска аз сама да ги направя за себе си. Той не очаква от мен да се справя без Неговата помощ, но в същото време няма да свърши всичката работа вместо нас, докато си седим безделни и чакаме. Бог иска да сме готови да вземем участие. Желанието Му е да използваме своите ресурси, за да помогнем на хората. И ако това, което имаме не е достатъчно, за да снабдим техните нужди, тогава можем да насърчим и други да вземат участие, за да направим заедно това, което трябва да бъде направено.

Насърчавам ви да се молите с молитви, на които Бог може да отговори. Вие сте партньори с Него и Той иска да работи чрез вас. Поискайте да ви покаже какво можете да направите вие. Разчитайте на Него да ви даде не само изобретателност, но и средствата, с които да го направите.

Не се плашете, когато казвам да използвате своите средства. Аз не говоря само за пари. Нашите средства или ресурси са силата, времето ни, талантите, материалните притежания и разбира се, парите. Да помогнете на някого може да изисква пари, но в повечето случаи това, което в действителност отнема, е време. Понеже днес в нашето общество все не ни достига време, предпочитаме да напишем чек, вместо да заделим време и наистина да покажем грижа и любов към човека, който е в нужда. Вярвам, че това, което съм нарекла служение „да бъда на разположение" много често е нещото, от което хората се нуждаят най-много.

Моя приятелка живее в голям град, където бездомието е голям проблем. Една зимна вечер тя се прибирала у дома след работа и минала покрай мъж, който й поискал пари. Било тъмно и мрачно, и след дългия и изморителен ден тя искала само да се прибере у дома. И понеже не искала да си отваря портфейла в тази несигурна ситуация, тя пъхнала ръка в чантата си и започнала да рови и да търси дребни. Докато напразно тършувала из дъното на чантата си, мъжът започнал да й разказва как му откраднали палтото от приюта за бездомни, където бил настанен през нощта, и споделил още няколко проблеми, с които се сблъсквал там. Все още ровейки в чантата си за дребни монети, тя кимвала на подходящите места и от време на време казвала: „О, това е много неприятно". Когато най-накрая намерила някакви пари, тя ги пуснала в чашата, която държал в ръката си. Той се усмихнал и й казал: „Благодаря ви, че си поговорихте с мен". Моята приятелка ми разказа, че тази вечер тя осъзнала, че петдесетте цента, които дала, били оценени, но много повече означавало за човека това, че някой всъщност го изслушал.

Имаме екип от хора в служението ни, които се опитват да помагат на бездомници, които живеят по тунели, под мостове или в центъра на града. Всеки от тези бездомни хора има своята история и са имали друг живот преди да се окажат под мостовете. Обикновено нещо трагично е причината да останат без дом. Тези хора дълбоко оценяват сандвичите, които получават, както и превозът до църквата, където могат да се изкъпят и да получат чисти дрехи, но повече от всичко те ценят факта, че някой е достатъчно загрижен, за да задели време да си поговори с тях толкова, колкото е необходимо, докато разбере кои са те и какво всъщност им се е случило.

Позволете ми да ви насърча да започнете да правите всичко по силите си, за да помагате на другите. Ако те се нуждаят просто да бъдете там на тяхно разположение, то тогава заделете това време и го направете. Попитайте Бог какво иска да направите и Той ще отговори на вашата молитва, за да можете да я изпълните.
Практикувайте агресивна доброта

Вярвате ли, че светът е пълен с неправда? Мислите ли, че някой трябва да направи нещо за гладуващите деца? Не бива ли някой да помогне на 1,1 милион души, които нямат чиста питейна вода? Редно ли е хората да живеят под мостове и на улиците? Може ли едно семейство, което дълги години ходи на църква заедно с вас, когато се сблъска с трагедия, да няма кой дори да им се обади по телефона, за да разбере как са и защо не идват на църква през последните три месеца? Ако изгори сградата на църква от друга деноминация във вашия град, дали е достатъчно само да се молите, а да не направите нищо на практика, за да им помогнете? Вярвате ли, че някой трябва да направи нещо срещу неправдата? Убедена съм, че сте отговорили правилно на всеки един от тези въпроси, затова ще ви задам само един последен въпрос. Какво ще направите именно вие? Ще бъдете ли сред тези, които правят това, което трябва да се направи?

Когато ви питам какво мислите да направите, вероятно изпитвате страх, защото се чудите какво ще изисква от вас изпълнението на даденото нещо. Познавам това усещане. Ами ако наистина реша да забравя за себе си и започна агресивно да помагам, какво ще стане с мен в крайна сметка? Кой ще се погрижи за мен, ако аз не го направя сама? Бог е обещал Той да го направи, затова мисля, че ще откриете по този начин дали Той наистина мисли това, което казва. Защо не се пенсионирате от „грижата за себе си" и не опитате дали Бог може да се справи по-добре от вас. Ако се погрижим за Неговата работа да помагаме на наранените хора, вярвам, че Той ще се погрижи за нашата.

Нека отново кажа - твърдо вярвам, че се нуждаем от Революция на любовта. Всички сме опитали вече с егоизма и депресията, обезсър-чението и самосъжалението и сме вкусили плода им. Светът е пълен с такива последици. Нека се обединим и се съгласим да живеем живота си по Божия начин. Мислете как можете да бъдете благословение за другите (вижте Галатяни 6:10). Облечете се с любовта (вижте Колосяни 4:14). Това означава целенасочено да станем активни в достигането на другите. Наблюдавайте и се молете за възможности. Бъдете съгледвачи за Бога! Исус всеки ден е вършил благодеяния на земята (вижте Деяния 10:38). Звучи много просто и лесно. Чудя се как сме могли да пропуснем всичкото това време.