Резолюция относно синдиализирането приета на Втория световен Конгрес на мкп във Ванкувър, 21-25 юни 2010 г

1. 
   Конгресът потвърждава, че целта на синдикатите е да защитават и повишават интересите на работниците и че това не може да бъде реализирано без тяхното синдикализиране/организиране. Само чрез синдикализация работещите ще могат да променят света на труда, да създадат по-справедливо общество и да реализират в най-пълна степен идеята за достоен труд. Чрез синдикализирането си работещите получават възможността да бъдат защитени и представлявани, позициите им да бъдат изразявани в публичното пространство и при колективни преговори. Същевременно възможността на синдикатите да служат на тази цел зависи от силата им, способността им да мобилизират и легитимността им, която идва единствено и само от членската маса.
   

2. 
   Конгресът декларира, че не може да има заместител на истинските синдикати, формирани като свободно избрани сдружения на работещите. Те не могат да бъдат заместени от застъпнически групировки, от работодатели, трудови организации под протекцията на правителство или от корпоративни програми за социална отговорност управлявани от мениджмънта.
   

3. 
   Работещите, желаещи да се присъединят към синдикатите са изправени пред много трудности и предизвикателства. На синдикализирането се противопоставят уволненията, различните видове тормоз, заплахи, наблюдение, кампании насочени срещу синдикатите и дори физическо насилие. В много страни правителствата не успяват да защитят правата на работниците поради недостатъчна правна защита, незадоволително и забавено прилагане на законодателството, предубедени съдебни процеси и слаби и безсмислени законови мерки.
   

4. 
   Намаляващата синдикална плътност в много страни е директно свързана със структурните промени в глобалната икономика в последните години. Промяната в бизнес отношенията, технологиите и структурата на икономическата дейност, както и глобализацията продължават сериозно да въздействат върху възможността на работниците да се синдикализират, да провеждат колективни преговори, да защитават правата си и да се борят за интересите си. Допълнително предизвикателство пред синдикализацията е промяната на работната сила в световен мащаб – тя става все по-млада и с все по-голям брой работещи жени.
   

5. 
   Глобализацията и ориентацията на бизнеса към международно производство и собственост увеличават нуждата от международно сътрудничество между профсъюзите по линия на синдикализирането. Трансграничното синдикализиране и провеждането на международни кампании в тясно сътрудничество с Глобалните профсъюзи не е само израз на солидарност – то е вече условие за успех на синдикатите.
   

6. 
   Конгресът признава, че няма по-голяма пречка за устойчиви и силни профсъюзи от предизвикателствата стоящи пред синдикализирането и колективното договаряне. Затова е задължително всички работници, без оглед на месторабота и работен статут да бъдат защитени от правна и институционална рамка, която да гарантира правото им на свободен избор на представителство.
   

7. 
   Конгресът осъжда факта, че тези права са отказани на голям брой работници заради непълнота в закона или неговите приложения, които не винаги покриват напълно всички трудови правоотношения. Временните работници, работещите чрез агенции, посредници или други трудови брокери, домашните помощници, селскостопанските работници и трансграничните работници често не могат да осъществяват правата си на практика. Нарастването на несигурната работа спъва синдикализирането. Уязвимите работници често нямат желание да се присъединят към синдикат, дори когато имат право на това. Работещите в неформалната икономика, каквито са болшинството от работниците в много развиващи се страни, трудно осъществяват правото си на синдикализиране и колективно договаряне.
   

8. 
   В допълнение финансиализацията на съвременните корпорации, сложните снабдителни вериги и заплахата от релокация влияят негативно върху контекста и потенциала на колективното договаряне. В много случаи работещите вече нямат достъп до реалните лица вземащи управленски решения, което е необходимо условие за провеждане на действителни колективни преговори.
   

9. 
   Конгресът призовава своите членове да работят активно за промени в законодателната рамка за синдикално признаване и колективно договаряне, за да се даде възможност на повече работници да се влеят в редовете на синдикатите и да участват в истински колективни преговори. Конвенциите на МОТ номер 87 и 98 касаещи правото на организиране и колективно договаряне трябва ефективно да се прилагат за всички работещи в обществения и частен сектор.
   

10. 
    Конгресът призовава своите членове да повишат усилията си за набиране на повече членове. За тази цел те трябва да приемат широкообхватни мерки включващи ревизия на съществуващите приоритети и разпределение на ресурсите, повишаване на културата на синдикализиране, както и профсъюзно обучение, подобряване на сътрудничеството с други синдикални организации, обмен на опит и различни организационни подходи, информиране на обществеността за дейността на синдикатите, разработване на нови техники и методи за синдикализиране чрез по-добро планиране и по-успешни стратегии.
    

11. 
    Конгресът призовава своите членове да посрещнат предизвикателството и да синдикализират всички работещи без оглед на работния им статут и ниво на образование и умения. Това трябва да включва жени, младежи, имигранти и работещи при атипични или несигурни условия на труд, като например хора на временна или почасова работа, работещи в сивата икономика, нерегистрирани и непризнати. Синдикатите се нуждаят от всички работещи, а всички работещи се нуждаят от синдикатите.
    

12. 
    Конгресът подчертава, че политическата независимост на синдикалните организации е единствено възможна чрез финансовата подкрепа идваща от членската маса и набляга на необходимостта от укрепване на финансова подкрепа за международните профсъюзни организации, на първо място – МКП.
    

12. 
    Конгресът декларира, че синдикатите трябва да се променят, за да се адаптират към новите условия и че такава промяна е необходима и неизбежна. Синдикатите трябва да отразяват разнообразните и непрекъснато възникващи нужди и потребности на своите членове. Синдикатите трябва да анализират работните си методи и процедури и да решат дали да приспособят съществуващите структури, или да създадат нови такива, за да предоставят представителство на всички групи работници, включително и най-непривилегированите.
    

ПРОГРАМА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА МКП

б) Работят за пълното и повсеместно съблюдаване на правото на организиране / сдружаване и колективно договаряне за всички работници в съответствие с конвенции 87 и 98 на МОТ;

в) Опитват да разширят обхвата на националните правни и институционални мрежи, с които да се подсилват правата на работниците да се организират и синдикализират, за да могат колективно да се представляват пред работодателите;

г) Отделят специално внимание на организационни проблеми свързани с различните обстоятелства и взаимоотношения, по силата на които се извършва трудовата дейност, в сътрудничество със Съвета на Глобалните Профсъюзи и неговите групи с цел да се реализират разпоредбите на Препоръка 198 (2006) и заключенията от 2002 г. на МОТ касаещи работещите в сивата / неформална икономика;

д) Предприемат мерки за създаване на благоприятна среда за формиране на нови синдикални структури или за приобщаване на нови работници към вече съществуващи такива и за налагане на колективно трудово договаряне включително и посредством намесата на МКП на ниво международни институции като МОТ и СТО;

е) Работят активно, за предотвратяване на уволнения и съкращения и за връщане на работа на работници уволнени за синдикална дейност и организиране, като подсигурят въвеждането на сигурни механизми и мерки за превенция на подобни уволнения и съкращения в бъдеще;

ж) Работят за ратифицирането и прилагането на всички конвенции на МОТ и мерките насочени към преодоляване на пречките за организиране на работниците като Конвенция 135 на МОТ (Представителство на работещите в предприятията), Конвенция 151 (Трудови Отношения в Обществения Сектор) и Конвенция 154 (Колективно Трудово Договаряне);

з) Предоставят солидарност и подкрепа за профсъюзи борещи се срещу анти синдикални практики, като се разобличават и заклеймяват подобни практики;

и) Подпомагат развитието на политики и дейности за организиране на атипични, уязвими и работещи в сивия сектор работници включително регулярни и нерегулярни работници мигранти с помощта на обмен на информация и опит между профсъюзите в ад-хок мрежите на МКП, глобалните синдикални федерации и съюзи, както и с участието на други организации /НПО/, когато това е необходимо, като в последствие се препоръчва на секретариата на МКП да създаде неформална мрежа между афилирани организации и глобални съюзи с тази цел;

й) Увеличи общественото разбиране и нетърпимост към проблемите на неформалните работници, както и да разшири възможностите пред тези работници за организиране, синдикализиране, за да могат те да променят своят статус и работни условия и да си гарантират солидарността на работещите в същия сектор, независимо дали са в формалния или неформален сектор на икономиката;

к) Предприемат програми за изграждане на капацитет и други подобни, за да гарантират демократичното функциониране на профсъюзните структури и особено техния капацитет да организират и ефективно да представляват работещите с помощта на обмен на информация, материали и експертиза;

л) Организират кампании за разпространяване на информация, за да повишат обществената информираност за ролята на профсъюзите в обществото и да подобряват и популяризират техния имидж;

м) Продължат целенасочените кампании за приобщаване на повече жени, младежи и мигранти в синдикалните редици, както и да се подготвят кампании, насочени към нови целеви групи, особено високо квалифицираните и образовани работници;

н) Поддържат тесни връзки с организациите на безработните и пенсионерите като техните организации биват включвани в синдикатите, където това е целесъобразно;

о) Осигуряване в тясно сътрудничество с Глобалните профсъюзи на мерки за солидарност и съпричастност към работници опитващи се да се присъединят или да сформират профсъюзи или да сключат КТД като трансгранична солидарност и индустриални действия в случаите, когато това е наложително;

п) Участват в координирани международни кампании за организиране и набиране на нови членове в Зоните за обработка на продукти за износ или в други специфични сектори, браншове и вериги на производство и снабдяване;

р) Подпомагат Глобалните синдикални федерации при създаване на по-тесни връзки между синдикатите в мултинационалните компании в глобален мащаб;

с) Оползотворяват международното синдикално сътрудничество за борба с явления като дискриминация на членуващите в профсъюзи, анти-синдиклани мерки прилагани от работодателите и за организиране на синдикални структури в специфични компании.