Рийс Хауелс ходатай от Норман Гръб Първа част Предговор

Когато Божественият Собственик приема владението си, Той има двояка цел: интензивно развитие и изобилни плодове. Но ако земята е необработена, Той първо ще я обработи, декар по декар. Първият декар, който Той започва да обработва в Рийс Хауелс, е молитвеният живот. Рийс е свикнал да се моли с обикновени молитви, но ако някой би го попитал дали е сигурен, че ще получи отговор, едва ли би могъл да отговори. Сега Духът му казва: "Значението на молитвата е отговор; от всичко, което ти давам, гледай да не изгубиш нищо". Той също му казва, че резултатната молитва трябва да бъде направлявана, и че той няма вече да се моли за каквото смята за добре, по своя воля, а Святият Дух ще му даде за какво да се моли.

Освен това, Духът му дава и друг важен урок: повече да не иска Бог да отговаря на молитвата му чрез други хора, ако може да отговори чрез самия него. Това включва и парите му. Когато има нужда от пари, той трябва да остави неговите да бъдат употребени. Святият Дух му показва, че докато не е бил предал изцяло себе си на Бога, е прекарвал много време в молитва Бог да промисли за мисионерското дело и за други неща, но не е бил готов Бог да отговори на молитвата чрез самия него, и че много пъти "дотягаме на Господа с нашите думи".

Първото нещо, за което Святият Дух се моли чрез него, е един младеж на име Уил Батери. Той бил идвал преди няколко години в тази провинция за да живее с вуйчо си, след като бил преболедувал от менингит, който го оставя в много тежко състояние. В това положение той започнал да пие и отивал от зле към по-зле. От две години не е спал в легло, но прекарвал нощите си върху бойлерите на фабриката за тенекии. Мръсен и необръснат, той не носи чорапи и обувките му никога не са вързани. Съживлението се разпростира в цялата провинция и стотици хора са новородени, но никой не го потърсва. Рийс Хауелс с учудване разбира, че Святият Дух се измъчва за този човек. Той трябва да се моли за неговото изцеление и спасение и да го обича "не с думи, нито с език, но на дело и в действителност". "Никога не би ми дошло на ум да го обичам", казва Рийс Хауелс, "но когато Святият Дух идва, Той донася любовта на Спасителя. Струваше ми се, че бих могъл да дам живота си за този човек; такава любов преливаше в мен, за която аз нищо не знаех преди това - той беше последният човек, с когото бих прекарал свободното си време, а фабриката - последното място."

През свободните си часове Рийс Хауелс се сприятелява с Уил Батери и прекарва с него всичките си недели. Той казва, че е имал повече радост, когато се е трудел да го спечели, отколкото в общение с други вярващи в църквата. Рийс даже се разхожда с него из селото. Един или два пъти е смутен, когато хората се обръщат да ги гледат, но "Господ ме смъмри", казва той.

Около десет дена преди Рождество Святият Дух пита Рийс какъв подарък би искал. Рийс пожелава Бог да благослови Уил Батери. В същия ден Батери изчезва! "Търсих го цели десет дена", казва Рийс, "както майка търси детето си. Още не познавах водителството на Святия Дух и това, че Той иска да Му се доверяваме". Точно в деня преди Рождество Батери отива при Рийс. "И сега чувам стъпките му", казва Рийс. "О, какво чувство! Нямах ни най-малкото понятие за любовта, която Святият Дух има към една загубена душа, докато Той не обикна тази чрез мен. Каква приятна вечер и за двама ни! На другия ден имах радостта да прекарам първото си Рождество Христово във фабриката с този младеж - от десет часа сутринта до шест часа вечерта. Майка ми приготви обяд и за двама ни в една кошница; но аз бях прекалено радостен, за да ям. Батери яде! В 4 часа след обед той попита дали може да отиде с мен на събрание. Каква радост, че мога да отида с него там! Никога не го бях канил, за да не го поставя в неловко положение!"

Но делото Божие не се върши за няколко седмици или месеци. Нещата напредват малко по малко, докато Рийс успява да му намери квартира и го накарва да започне работа в мината. Разбира се, някои проблеми пак се явяват - например хазайката на Батери се обажда на Рийс, за да му каже, че той е легнал на чистото легло с работните дрехи и обувките си. Без да се колебае, Рийс й казва да прати чаршафите в пералнята за негова сметка. И така, идва момент, в който хората от църквата учудени виждат Батери облечен прилично. Но до крайната победа минават три години - докато най-после Рийс го убеждава да се върне при майка си, която е вярваща жена и се е молила за него дълги години. "По този начин", казва Рийс, "започнах от най-малкото - обичах само един човек; и ако обичате един, може да обичате много; и ако много, всички".

Втората забележителна молитва, която Святият Дух извършва чрез него, е за един човек на име Джим Стейкс. Святият Дух дава на Рийс първия урок по истинско даване. Както казва той по-късно: "Парите ми вече принадлежаха на новия Обитател, Който по естество е по-щедър от стария. Старият е живял толкова много време в Египет и в пустинята под закона, че е свикнал да дава само десятък; и когато новият Обитател иска да дава царски дарове, Той първо изпитва дали човек е наистина предаден на Него. Ако това се окаже вярно, човек наистина е готов да дава големи суми". Изпитът за Рийс е Джим Стейкс.

Този човек е толкова пропаднал, че хората казват за него: "Каквото Джим Стейкс не би направил, и дяволът не може да го направи!" Той е един от най-лошите пияници и през време на съживлението става голяма сензация, когато той започва се чувства изобличен за грях и търси спасение в едно молитвено събрание. Джим има многочислено семейство и поради пиянството си живее в голяма мизерия. Рийс Хауелс се е срещал с него само веднъж, но го познава по име. Една сутрин, докато Рийс се моли, този човек съвсем неочаквано "застава пред него". "Никога преди това не бях имал такава борба за една душа в небесни места", казва Рийс. "Един час издържах Святия Дух да се моли чрез мен. Видях как лукавият атакуваше този човек и ако можеше да го върне в лошия път, най-добре щеше да противодейства на делото на съживлението. Видях, че това е борба между Бога и лукавия за една душа, и казах на Господа, че съм готов да направя всичко, за да го спаси."

Същата вечер пристига човек, който иска да види Рийс. Никога не е имало по-голяма изненада от тази... Това е Джим Стейкс! Той е извървял две мили, за да дойде при него, защото, казва той, докато работел в мината сутринта, в 10 часа Рийс Хауелс "застанал пред него". Това е същият час сутринта, в който Джим Стейкс е "застанал пред" Рийс и е изпитал голяма мъка и подтик да се моли за него. "В затруднение ли си?", пита Рийс. Стейкс обяснява, че наистина е в затруднение. От две години не е плащал наема си и тази сутрин съдебните пристави са дошли да опишат покъщнината му и скоро да дойдат да я вземат. Наем за две години! Това са много пари. След малко колебание Рийс казва: "Ще ти дам за една година наема - а вярвам, че един мой приятел ще ти даде останалата половина". Той се качва в горната стая да вземе парите, но преди да стигне, Святият Дух му казва: "Не ми ли обеща тази сутрин, че ще дадеш всичко, каквото имаш, за да го спасиш? Защо му даваш само половината от парите? Не заплати ли Спасителят целия ти дълг, за да те избави?" Тогава Рийс тичешком се връща по стълбите и казва на човека: "Извинявай, казах, че ще ти дам парите само за една година наем. Но трябва да ти дам наема за две години и всичко друго, от което се нуждаеш. Трябва да те избавя по такъв начин, за да не се възползува лукавият от това положение и повече да не те напада". "В момента, когато казах това", заявява по-късно Рийс, "радост от небето дойде, и ми стана по-блажено да давам, отколкото да получавам". Сумата е 70 лири.

Същата вечер Рийс го завежда при свой приятел и се молят заедно. По пътя той го пита дали жена му е новородена. Не е ли видяла в него промяна и не е ли радостна? "Да", отговаря Джим, "но тя няма дрехи, с които да отиде на събранията". Рийс казва, че почувствал в Духа как сила отива в нея и е разбрал, че тя също ще стане нов човек. Следващата неделя той отива в дома им и открива, че тя се е почувствала изобличена за грях. "Царственият подарък" я е съкрушил, любовта я е победила и Святият Дух я е завел при кръста, където тя вижда, че още един, по-голям дълг, е платен за нея с по-голяма цена - скъпоценната кръв на Христа.

Рийс нарича благословението на тази двойка "начало на живот" в околията, защото в техния дом започват молитвени събрания, водени от Рийс приятелите му. На тези събрания идват много хора и немалко от тях дават сърцата си на Господа.

На половин миля от къщата на Джим Стейкс се намира едно село без един единствен християнин. По време на съживлението хората били започнали да се молят, но в скоро време отпаднали. След като Джим Стейкс и жена му са благословени, Господ казва на Рийс Хауелс: "Както изпита голяма радост да помогнеш на тези двама, не би ли искал да помогнеш на цялото село? Когато отидеш там, ще трябва да научиш и един друг урок - ти пръв да страдаш". Това означава, че той трябва да е като баща, който пръв страда в семейството си, или като добър пастир, който дава живота си за овцете.

Една неделна утрин Рийс Хауелс заедно с приятеля си Джони Луис, Елизабет Анна Джонс - по-късно госпожа Хауелс, и други млади християнски работници, посещават селото. Те никога преди това не са виждали такава гледка. Бурета с бира са поставени на открито, хората пият и играят на комар и други игри. Това място с право било наречено "пъкленият огън". Но Рийс казва: "имах само една мисъл, че Святият Дух отива там и Той има власт да изпъжда зли духове, да прощава грехове".

Това е доказано още в първата къща, която посещава. Домакинята не иска да каже, че пече хляб в неделя, и затова оставя хляба да изгори в пещта. Когато Рийс разбира за това, той се връща и казва на жената, че идва да плати щетата, която й е направил, и оставя на масата една златна лира.

Доброто дело има крила и много скоро селяните научават, че тази група млади хора, самите те работници в мина или магазин, идват с нещо повече от приказки. Жената отваря къщата си за събрания и заедно със съпруга си стават първите, които се покайват.

Святият Дух съвършено ясно обяснява на Рийс, че той трябва да покаже Библията с живота си. Тъй като техните дрехи са различни от неговите, той трябва да се облича по-просто, за да не привлича вниманието върху себе си. Рийс си е купил от Америка златен часовник, освен това е дал по един на братята и сестрите си, но не трябва повече да носи своя. "Ако пръв трябва да страдаш, не носи нещо, което тези хора не могат да имат", му казва Господ. Почти всички в селото са в нужда и Святият Дух му припомня проповедта на планината: "Дай на оногова, който иска от теб".

Най-голямата промяна настъпва когато Господ докосва главния алкохолик. Дълго време Рийс Хауелс се моли за него, да му се даде възможност да се срещне с него. Този човек вижда Божията любов, изявена към други, но сам той не я е изпитал. И ето че идва благоприятен момент. Някъде извън селото става нещастие, този човек е заплетен в него и случаят стига до съд. Господ казва на Рийс: "Сега е твоят случай. Предложи да му уредиш делото". Той отива у дома му и го пита: "Ще те улесни ли, ако делото се уреди без съд? Ако другите хора са готови да приемат компенсация, искаш ли да я платя за теб?" Той онемява. "Голи думи не го засягаха" - казва Рийс, "но когато видя Божията любов, беше дълбоко докоснат и не удържа повече. Той изповяда, че има голяма вина и започна да идва на събранията."

Не след дълго повече от дванадесет души се покайват и започват да провеждат редовни молитвени събрания, даже неделно училище. Толкова много хора напускат кръчмите и се обръщат към Господа, че групата благовестители чувстват нужда да посветят цялото си време за тях. През седмицата имат пет събрания, а през свободните вечери посещават семействата. Делото на Святия Дух бързо се разпростира извън селото и в цялата околност. Благовестието е съпроводено с такава сила, че когато Рийс посещава някой дом, хората казват: "Внимавайте, тук някой ще се покае!"

Рийс получава седмичната си заплата от каменовъглената мина. Той има и спестявания, но вижда, че ако продължи да живее така, парите му скоро ще се свършат. Тогава Святият Дух му показва една заповед, която същевременно е и обещание. На богатия младеж Спасителят заповядва: "Продай имота си и дай на сиромасите... и дойди та Ме следвай". А на тези, които така Го следват, обещава: "Няма никой, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или нивя заради Мене и заради благовестието, който да не получи стократно сега в настоящето време". Рийс разбира, че ако даде една лира, Спасителят казва, че ще получи 100 лири. Може ли това да е истина? Ако е така, той е готов да чака деня, когато ще бъде в крайна нужда.

Един ден той остава само с една лира. Тогава Святият Дух му казва: "Скъсай въжетата и се хвани за обещанията". Това е Божият апел да се хване за вярата. Но много по-лесно е да дадеш 100 лири от излишъка си, отколкото да се разделиш с последната лира и да нямаш повече спестени пари - за пръв път след 15 години. Рийс разказва: "Дяволът толкова ме съжаляваше, че ми поднесе много силни аргументи. Каза ми, че това е една стъпка в мрака и в случай на конференция или нещо подобно няма да имам възможност да отида, като нямам спестена една лира. Но Святият Дух ми показа, че ако Бог иска да отида някъде, Той със сигурност ще промисли за средствата. Опасността идваше от другаде - докато човек има пари, той не търси Божията воля, както Йона, който имаше пари за кораба да бяга от Бога! Всъщност, не можем да бъдем Божии слуги, докато Бог няма контрол над парите ни."

И така, Рийс прави решителна стъпка и научава благословената истина, че Бог действа тогава, когато ние не можем. Той разбира, че може да иска от Бога това, което сам не може да даде. Затова, щом Духът му казва, че хората в селото имат нужда от неговите пари, той може да разчита на Бога да посрещне неговите собствени нужди. Първата седмица той има нужда от две лири. "Аз поисках от Господа да направи само това, което сам бих направил, ако имах парите; и това е за Неговото дело. Парите дойдоха, и каква радост изпитах като разбрах, че е свършено с човешките ограничени средства и започват неограничените Божии източници! Божиите обещания бяха заменили парите в банката и ми станаха като текущи пари. Нямаше нужда да нося своето богатство с мен, където и да отида, защото знаех къде е небесното съкровище и как да стигна до него."

Най-голямото изпитание в селото идва когато стачката става неизбежна. Тя продължава осем месеца с големи изпитания за работниците и Рийс схваща, че и следващата може да продължи толкова време. Под товара на тази загриженост Господ му задава един въпрос. Би ли оставил Святият Дух да извърши чрез него за хората в селото това, което той би извършил за собственото си семейство? Словото обещава, че хлябът и водата са осигурени. Би ли дал той това обещание на селото, че ще им достави хляб, сирене, чай и захар? Той знае, че двамата продавачи му имат доверие повече, отколкото на другите хора в селото. Би ли дал 100 лири? Това е голямо изпитание. В неделя вечер, преди да започне стачката, той решава да говори. Рийс казва в събранието: "Тази стачка може да продължи девет месеца, но никой от вас няма да остане в нужда, защото Бог е обещал. Няма защо да се страхувате или безпокоите." Същата вечер на събранието има голямо благословение. "Струваше ни се, че песните отиват в небето и ангелите слизат да ни посрещнат".

На следващата сутрин Рийс среща един добре познат в селото атеист, който веднага започва да говори, че църквата е безполезна и ругае управата на мината, че е виновна за стачката. "Е добре, какво ще направите вие за страдащите хора?" - пита го Рийс, след което му казва, какво го е накарал Господ да обещае на хората предната вечер. Човекът не може да продума. Това е християнство, срещу което няма аргумент. Преди да се опомни, вестникарчето пристига с новината, че стачката е приключена.

Всяка вечер, три години по ред, Рийс отива до селото пеша две мили път до там и две обратно след работния ден. Времето никога не му пречи. Една вечер, когато се връща у дома мокър, след като е прекосил пустата местност в проливния дъжд, баща му казва: "И за 20 лири не бих минал от там тази вечер". "Нито пък аз за 20 лири!" - отговаря Рийс.

Всеки млад Божий служител трябва да се научи да поробва тялото си, и през ранните дни на своето обучение да мине през необходимата дисциплина. "Ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я..."

Бог започва да се справя с апетита на Рийс към храната. Това се случва по времето, когато той има големи проблеми заради една конференция, която се проваля поради нападките на неприятеля. Господ иска от него да прекара един ден в молитва и пост, което е нещо ново за него. Свикнал на уютен дом и четири солидни яденета на ден, той е изненадан, когато разбира, че трябва да се лиши от храна, и е неспокоен. Дали само един път ще му се случи това? Ами ако Бог го накара да се лишава всеки ден от храна?

Когато става време за обяд, той коленичи в спалнята си, но не успява да се помоли. "Не знаех, че съществува в мен такава похот", казва той по-късно. "Моето неспокойствие беше доказателство за властта, която храната имаше върху мен. Ако не е така, защо спорех?"

В един часа майка му го вика и той й казва, че няма да обядва. Но тя втори път го вика, както всяка майка би направила, и настоява: "Няма да ти отнеме време". Приятната миризма от стълбището е много силна и той слиза долу. Но след като се нахранва и се връща в стаята си, осъзнава, че не може да застане в Божието присъствие. Той вижда непослушанието си към Святия Дух. "Почувствах се като човека в Едемската градина", казва той. "Отидох в планината и вървях доста време, проклинайки "стария човек" в себе си. Имах чувството, че ако Бог иска да ми отнеме обяда до края на живота ми - Той щеше да има пълно право да го направи. За някои хора това може да изглежда нищо, но когато станеш Божий проводник, по никакъв начин не можеш да си непокорен или да вмъкваш собствените си разбирания. Много плаках - струваше ми се, че Бог никога вече няма да ми позволи да се върна в Неговото присъствие, докато Той каза: "Ще ти простя, но не без наказание. Ще издигаш ръцете си, като се молиш от 6 до 9 часа". (Изх. 17:11-12; 1 Тим. 2:8). Колкото човек е по-близо до Бога, толкова по-ужасен изглежда и най-малкият грях."

Много дни след това Рийс не вечеря, но прекарва времето с Бога. Както казва по-късно: "От момента, когато имах победата, не ми беше вече трудно да го правя; това е едно стъпало до следващото Божие възвание. Когато искаме нещо, умът ни е в него, но когато се издигнем над него, Той може да ни го даде обратно, но ние сме вече безразлични към това нещо".

Тези уроци го подготвят за следващото поръчение. Господ му възлага грижата за скитниците, които се намират в неговия район. Те се скитат без дом и без работа от едно място на друго. Рийс ще трябва да помага на всеки скитник, който идва в мисията. Божествената любов към незаслужаващия грешник трябва да се изяви на практика. Святият Дух им обяснява какво трябва да правят: да дадат на всеки човек нов комплект дрехи, да му намерят жилище и работа и да му плащат наема, докато получи първата си заплата.

"Бяхме повикани да изпълним Исая 58 глава на практика", казва Рийс. "Да разделяш хляба си с гладния, да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив; и когато видиш голия, да го обличаш. В първата си любов ние упреквахме всички, които не вярваха, че Библията е истинна, и Святият Дух сега ни заставяше да покажем на практика нашата вяра! Проповедта на планината постановяваше законите на небесното царство и ние трябваше да ги изпълняваме до край. "На тогова, който би поискал да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха... Дай на оногова, който проси от тебе... обичайте неприятелите си..."

Не след дълго разбрах, че целта на Святия Дух е да ме доведе на тази висота в живота да мога да обичам непривлекателните. Моето себично естество и естествена любов трябваше да се превърнат в Божествено естество и любов, преди да започна да обичам един скитник като собствен брат. Помагането на хората в селото е сравнително по-лесно, отколкото да помагаш на скитниците, защото те обикновено бяха хора, които не искат да си помагат, и често пъти не оценяваха помощта, която им се оказваше от другите. Но аз трябваше да се отнасям към всеки точно както бих се отнесъл, ако е мой собствен брат."

В деня на това поръчение те за пръв път виждат един скитник в събранието. Той се скита по пътищата с месеци без работа и без жилище и когато минава наблизо, чува, че вътре се пее. Той е изумен от приема, който му оказват. Един от вярващите му дава подслон и му намира работа. След два дена идва друг. "Известията на милост са като радиото", казва Рийс, "разпространяват се за кратко време. Дойдоха повече скитници, отколкото очаквахме. Не трябваше да им пречим; ако идваха от само себе си, не смеехме да ги връщаме. Не ги наричах скитници - предпочитах името, с което Спасителят ги наричаше, и ги наричах блудни синове. Разбрах от 1Йоан 4:20, че не можеш да обичаш Спасителя ни най-малко, ако не обичаш най-нищожния, за когото Той е умрял."

Във всичко това Святият Дух води Своя слуга все повече и повече в тайната на застъпничеството - отъждествяване на застъпника с онези, за които се моли. Той го е повикал да се сближи с Уил Батери и това докосва гордостта му. Задължава го да изплати задълженията на Джим Стейкс, което докосва парите му. Сега Той го вика да споделя физическите страдания на нуждаещите се, което засяга тялото му. Трябва да разбере как те се чувстват и да седи там, където те седят. Скитниците имат оскъдна храна и Бог го призовава да слезе на тяхното равнище. Държавата осигурява по две яденета на ден на скитници и Господ казва на Рийс да живее на същия принцип, по две яденета на ден с хляб, сирене и супа. Обедният пост е подготовка за това.

Разбира се, най-голямата трудност е в собствения му дом, където майка му ни най-малко не желае да го остави да живее така, докато работи тежка работа в мината. Обаче той настоява, като се основава на пасажа за четиримата младежи във Вавилон, които след дните на въздържание изглеждаха "по-красиви и по-пълни" от останалите. Майката е принудена да се примири, но с майчина изобретателност слага всичката хранителност, която може, във вечерната супа...

Сутрин той закусва в 6.30 часа, а другото ядене е в 5.30 часа вечерта, след дневната работа в мината преди да тръгне за селото. В началото борбата е и физическа и умствена - да ядеш на същата маса с другите и да имаш различна храна. "Голямо беше съмнението какъв ще бъде краят на това", казва той, "и каква е моята цел. Нито те, нито аз бяхме срещали човек да пости, и те мислеха, че "експериментът" скоро ще свърши. Но за по-малко от две седмици Господ така промени апетита ми, че аз предпочитах тези две яденета на ден, отколкото четирите, на които бях свикнал. Това силно желание за храна беше отнето от мен, и през цялото време здравето ми беше по-добро от на когото и да е. Нито веднъж не почувствах главоболие и тялото ми беше от здраво по-здраво". Той живее така цели две години и половина.

Задоволяването на нуждите на скитниците в скоро време глътва всичките доходи на малката група в мисията и те са принудени да живеят с още по-силна вяра. Притчата за приятеля през нощта е много реална през онези дни, с единствената разлика, че той отива само един път да безпокои приятеля си, а те са принудени да ходят всяка вечер! "Те доказваха", казва Рийс, "това, което Еван Хопкинс обясняваше за трите положения: да водиш борба, да сграбчиш и да почиваш. Примерът на Еван Хопкинс беше за корабокрушенците. Те се борят с вълните и се нуждаят от помощ. В положение на сграбчване, те се държат за кораба; те са спасени, но не могат да помогнат на никого, защото и двете им ръце са заети. В положение на почивка - те седят в кораба и двете им ръце са свободни, за да помагат на другите. Трябва да сме винаги в положение на почиваща вяра. След много трудни опитности ние намерихме почиващото място. Бяхме като сервитьори в ресторант. Не беше наша работа дали ще дойдат 15 или 20 души - знаехме, че Управителят няма да пропусне да ни снабди с това, което е нужно. Казахме на Господа да изпрати, колкото Той иска! Плащахме сметката на бакалина всеки две седмици, като се събирахме и изпразвахме джобовете си. Един път, когато знаехме, че сметката е голяма, наш болен брат, който не печелеше пари, каза: "Срам ме е, че имам само 4 и половина пенса. Да ги дам ли?" Отговорът беше: "Дай ги. Това ще бъде като лептата на вдовицата." Влязохме в магазина, дадоха ни сметката и видяхме, че 4 и половина пенса попълваха точната сума. Тази вечер ние се научихме да не презираме малките подаръци. Много пъти парите идваха до последната стотинка и това ни даваше повече радост, отколкото ако бяхме имали 10 лири в повече."

За три месеца групата помага на много от скитниците. Всеки получава по един нов комплект дрехи, намерена му е работа и е настанен в добро жилище. Една вечер 16-тина от тях присъстват на събранието, добре облечени и пеят: "Все добре е за мен".

Но само онези, които са вършили такава работа, могат да знаят колко струва това. Има случаи, когато същият бездомник се връща, след като му е даден нов костюм. Той го е продал и идва за друг! Една възрастна жена, много изпаднала поради пиянство, се разхожда из улиците. Намират й жилище, но когато се разболява от пневмония, нито сина й, нито дъщеря й искат да се грижат за нея. Рийс Хауелс остава при нея цяла нощ и като се връща у дома на другата сутрин, дори майка му го упреква, че е стоял цяла нощ да гледа "тази стара грешница".

При друг случай той намира къща за едно семейство скитници и работа на бащата. Когато друго семейство пристига за помощ, той моли първото да си поделят къщата с тях, тъй като е доста голяма. "Няма да приемем скитници в нашия дом!" - е отговорът, който той получава. Без да каже дума, той излиза и търси друго място за тях.

"След много месеци в това училище на вяра", казва Рийс Хауелс, "Святият Дух изпълни сърцата ни с такава любов към тези хора, че предпочитахме ние да сме лишени, а не те. Бяхме за тях като бащи. Преживяхме много разочарования, но им беше позволено да ни разочароват, защото това беше част от обучението ни. Някои не оценяваха добрината, но често огорчаваха Святия Дух и потъпкваха кръвта на Завета. Но имахме достатъчно доказателства, за да затворим устата на критиците, които бяха доста."