Престация, понятие, класификация
Облигационното отношение имало за предмет известно действие или бездействие на длъжника.Терминът престация в превод означава “поръчителствам” исе използва като определение за предмета на задължението. За да е действително едно задължение :
Престацията да бъде възможна
Престацията да бъде определена или определяема. – не може да се построи къще без да се укаже каква и къде
Престацията да е оценима в пари
Престацията да бъде позволена от правния ред
Промяна на страните на облигационното отношение
Облигац.отношение съществувало винаги м/у две страни – кредитор и длъжник. Чрез него се
обвързвала свободата на длъжника в определена насока. Длъжникът трябвало да извършва или не определено действие – напр.да заплати сума ,да предаде вещ и т.н.Кредиторът е тази страна на обл.от-е, която могла да иска изпълнение на задължението.
Възможно е и от двете страни да са едни или повече лица. Има и случаи ,когато договарящият
трябва да сключи договора не за себе си, а за трето лице,когато е овластен по закон или по договор за това.Напр.настойника сключва договор от името на малолетния, пълномощникът – за упълномощителя.Сключването на договора става по два начина:
1. Косвено представителство - настойникът сключва договора от свое име и след това прехвърля породените от договора права и задължения в/у малолетния
2. Пряко представителство- настойникът сключва направо договора на името на малолетния и правата се пораждат направо в имуществото на последния.
РП познава само косвеното представителство.
В древното РП не било възможно да се сменят страните по договора. Н о с течение на времето се появила тази необходимост. Затова се прилагат няколко способа, които променят страните, но водят до същия резултат:
Сподели с приятели: | 
