Ръководство №9 Приложение на елементите на географската информационна система на Рамковата директива по водите
Изтегляне 3.43 Mb.
|
|
13 Абстрактните класове са в курсив. Ръководство No.9 Приложение на Географските Информационни Системи (ГИС) към Рамковата Директива по Водите Топологични правила за ГИС-слоевете Речни басейни Не трябва да се застъпват Не трябва да имат празни пространства Не трябва да имат празни пространства Трябва да бъдат покрити от районите на речни басейни Не трябва да се застъпват с крайбрежните води Не трябва да се застъпват с границите на междинните води Трябва да бъдат покрити от речните подбасейни Трябва да покриват характеристиките на речните подбасейни Трябва да съдържат поне една река Трябва да допират бреговата линия Речни подбасейни Не трябва да се застъпват Не трябва да имат празни пространства Трябва да бъдат покрити от районите на речни басейни Не трябва да се застъпват с крайбрежните води Не трябва да се застъпват с границите на междинните води Трябва да съдържат поне една река Райони на речни басейни Не трябва да се застъпват Не трябва да имат празни пространства Трябва да покриват характеристиките на речните басейни, повърхностните водни маси, подпочвените води, станциите за мониторинг Райони на компетентните органи на властта Не трябва да се застъпват Не трябва да имат празни пространства Трябва да покриват характеристиките на районите на речни басейни (Основни) реки Не трябва да лакътушат (изключение правят изворите и устията) Не трябва да се застъпват Не трябва да ес пресичат Не трябва да опират във вътрешността Трябва да бъдат покрити от границите на устията на речните басейни Трябва да достигат до границите на речния басейн Не трябва да се застъпват с крайбрежните и междинните води Не трябва да се пресичат с устията в речните (под) басейни Трябва да достигат до бреговата линия Ръководство No.9 Приложение на Географските Информационни Системи (ГИС) към Рамковата Директива по Водите Езера Не трябва да се застъпват Не трябва да се застъпват с крайбрежните и междинните води Трябва да бъдат покрити от районите на компетентните органи на властта, районите на речни басейни Междинни води Не трябва да се застъпват Не трябва да се застъпват с крайбрежните води, реките, езерата, речните басейни
Крайбрежни води Не трябва да се застъпват Не трябва да се застъпват с крайбрежните и междинните води, реките, езерата Трябва да бъдат покрити от районите на компетентните органи на властта, районите на речни басейни Подпочвени води Трябва да бъдат покрити от районите на компетентните органи на властта, районите на речни басейни Станции за мониторинг Трябва да бъдат покрити от районите на компетентните органи на властта, районите на речни басейни Брегови и земни национални граници Трябва да покриват характериситиките на разпределението според националните гранцици на границите на речните басейни Трябва да съвпадат с разпределението според националните гранцици на границите на речните басейни Примерни доклади за качеството на данните според ISO 19115 Информация за количеството и качеството 
dqSope14 scpLvl 009 feature scpExt Info on geographical extent geoEle
exTypeCode 1 inclusion GeoDesc
code France or GeoDesc BoundPoly polygon x0,y0,x1,y1,…,xN-1,yN-1,x0,y0 or Geodesc GeoBndBox westBL -10 eastBL 7 southBL 38 northBL 55 scpLvlDesc featSet river confluences, mouths dqReport DQAbsExtPosAcc Positional accuracy, absolute external measName Positional Accuracy of nodes in river network measDesc Horizontal positional accuracy at 95% confidence level evalMethType 2 directExternal evalMethDesc Divide area into 4 segments. Draw a proportional sample of a total of 20 nodes. For each of the selected nodes, measure the error distance between absolute co-ordinate values of the node in the dataset and those in the IMAGE2000 dataset (universe of discourse). Compute the RMSE (Root Mean Square Error) and the horizontal positional accuracy from the RMSE. see: http://www.fgdc.gov/standards/status/sub1_3.html evalProc Federal Geographic Data Committee measDateTime 2002-06-07 measResult QuanResult quanvalType number quanValUnit metre quanVal 30 14 Абстрактните класове са представени в курсив. 128
Неколичествена информация за качеството на данните 
Purpose idPurp Usage specUsage Прозиход на данните Базата данни има общо географско предназначение за поддържане на различни ГИС-приложения на Европейската комисия. Употреба #1 Картографиране на статистиката на населението Една от важните причини за създаването на общата база данни ГИСКО е използването на тези данни в комбинация с данните SIRE в Географската информационна система. Сред типичните приложения е използването на статистиката на SIRE във всякакъв вид карти. Един нагледен пример е презентацията на статистиката на населението. Употреба #2 Структурни фондове Друго важно приложение на общата база данни ГИСКО е дефинирането, потвърждението, съхранението и мониторингът на районите, подходящи за изграждане на структурни фондове. В общия случай подходящи за тази цел са целите общини, но в някои случаи те са подходящи само частично. В Швеция например се прави разлика между “континенталната” част на общината и островнаат й част. Континенталните части и островите са подходящи за различни фондове. Тъй като в Швеция оригиналната база на административните граници не включваше изрично островите, не е възможно да се съхрани и представи годността за създаване на структурни фондове по подходящ начин на базата на административните граници. Употреба #3 Степен на урбанизация В рамките на Проучването на работната сила общините са класифицирани според тяхната “степен на урбанизация”. Дефинирани са три класа според “степента на урбанизация”: гъсто населени, рядко населени и средни. Източник: За основа на базата данни за общите граници на Европейския съюз от 1997 е използвана базата данни SABE от MEGRIN. Базата данни SABE е съставена от официални NGI източници. Първоначалните данни са от най-добро качество и по мащаб на приложение са близки до 1:50,000 за всяка страна. За мащаб 1:1,000,000 са използвани данните с резолюция 200 m от MEGRIN. Стъпка: Сдобиване с базите данни на SABE. Стъпка : Кодиране на CMFTTP Стъпка: Структуриране на обсега на данните според общите изисквания за дизайна на базите данни.
- Топологично качество. Пречупените полигони бяха отстранени ръчно. Повечето пречупени полигони се намираха в страните, в които бреговите ивици и езерата бяха интегрирани. Стъпка: Прилагане на всички пластове на страните към общия пласт. Стъпка: Преминаване към стандартна проекционна система GISCO: Проекция Ламбер - Азимут. Стъпка: Създаване на уникално кодиране - комбинация от код SHN с код на страната, SHN = 031003 и ICC = PT прави CMRGCD97 = PT031003. Стъпка: Кодовете NUTS 3 бяха снабдени с информация от пласта NUEC1MV7. Това стана чрез взимане на общите точки и налагането им с пласта NUTS. Всички точки, които не съвпадаха с пласта NUTS, бяха отстранени. След това точковият пласт беше съединен с полигоновия палст и полето NUTS в полигоновия пласт беше попълнено. Всички общности, които не разполагаха с код NUTS, бяха кодирани ръчно. Езерата бяха кодирани с 'LAK', например езерата в Италия се кодират с 'ITLAK' като код NUTS 3. CMRGCD можеше да бъде кодирано единствено с петстепенни NUTS кодове за страните, които са свързани с базата данни SIRE. Тези страни са: AT, BE,DE, DK, ES, FI, IE, IT, LU, PT, SE. За всички останали страни CMRGCD беше кодирано с най-ниския възможен NUTS код плюс число, което да запълни полето. Страните от източна Европа бяха кодирани с NURGCD ='EUCON' и CMRGCD = 'EU00000CON'. Езерата се кодират на същия принцип 'EULAK' и 'EU00000LAK'. В рамките на Италия има две общини, които са кодирани по специален начин - Ватикана (CMRGCD = VA00000CON) и Сан Марино (CMRGCD = SM00000CON). Стъпка: За страните, които имат връзка с базата данни SIRE полето с името (CMRGNM) може да бъде попълнено с имена от SIRE. За всички останали страни полето с името е попълнено с данни с границите на SABE. Тези имена са с малки букви и съдържат специални символи. Според конвенциите за имената на GISCO малките букви трябваше да бъдат превърнати в главни и всички специални символи трябваше да бъдат заменени. ПриложениеVI: Измервателна система ETRS89 Елипсовидна координатна статистическа система (ETRS89) Европейската земна статистическа система 1989 (ETRS89) представлява геодезическа основа за събирането, съхранението и анализа на пространствени данни на общоевропейско ниво. Тя се основава на елипсоида GRS80 и предтсвлява основата на координатна система с елипсовидни координати. Елипсовидната координатна статистическа система ЕTRS89 се препоръчва за изразяването и съхранението на позициите, доколкото това е възможно. Таблица 1 дава пълно описание на Елипсовидната координатна статистическа система (ETRS89) според ISO 19111. Връзка между елипсовидните и картезианските координати Координатните линии на елипсовидната координатна система са криволинейни линии по повърхността на елипсоида. Те се наричат паралели на константната ширина (ϕ) и меридиани на константната ширина (λ). Когато елипсоидът се отнася за формата на земята, елипсовидните координати се наричат геодезически координати. В някои случаи терминът географска координационна система означава всъщност геодезическа координационна система. Z
Фигура 1 — Картезиански координати и елипсовидни координати Ако началото на дясно разположената картезианска координатна система съвпадне с центъра на елипсоида, картезианската Z-ос съвпада с оста на въртене на елипсоида, а оста X минава през точка ϕ = 0, λ = 0.
Приложение VII: Подробни спецификации за метаданните 1. Основни инициативи за стандартизацията на метаданните Метаданните представляват информацията и документацията, които правят данните разбираеми и годни за обмен между потребителите във времето (ISO 11179, Анекс B). Съществуват различни типове метаданни с нарастваща степен на детайлност: Метаданни за вътрешна употреба в рамките на организацията, Метаданни за откриване (т.е. информация, необходима на външните потребители, за да са наясно кой с какви данни разполага, къде могат да ес намерят тези данни и какви са начините за достъп до тях), Метаданни за употреба (по-подробно описание на източниците на информация, което помага на потребителите да направят преценка относно релевантността и целесъобразността на ресурса, преди да пристъпят към използването му). Към момента на написването на този доклад няма налични стандарти за метаданните. Европейският комитет по стандартизация (CEN) Технически комитет 287 разработи предварителен стандарт за географските информационни метаданни през 1997, а Федералният комитет по географските данни (FGDC) на САЩ работи върху стандартите за метаданните на национално ниво. Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда EURukovodstva -> 1. обхват на насоките EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС) EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО) Изтегляне 3.43 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
