ГИС в РВД: Изработване на общо разбиране

Настоящият раздел представя общата база на детайлните спецификации, изложени в следващите глави на документа. Той отразява общото разбиране на експертите от работната група относно целите и структурата на елементите на ГИС, които трябва да бъдат разработени като основа на изискванията за докладване в рамките на Директивата.

2.1 Терминология

За да се избегне несигурността и неяснотата по отношение на термините, е важно да се има предвид, че настоящият документ борави със следната терминология:

Взаимовръзките между различните нива на информация са показани във фигура 2.1.1. :

Фигура 2.1.1: Отношение между карта, географски бази данни, таблици и данни

2.2 Изисквания за ГИС в рамките на РВД и компетенциите на работната група

РВД изисква от страните-членки да докладват голямо количество информация под формата на карти. Макар че единствено в Анекс I и Анекс II на Директивата се твърди изрично, че съответните карти следва да бъдат готови за въвеждане в ГИС, съвсем очевидно е, че най-добрият начин за предоставяне на голяма част от необходимата информация е форматът на ГИС-слоевете. Това се дължи на факта, че повечето от данните следва да бъдат предоставени в рамките на пространствения си контекст; в такъв случай често възникват въпроси като: “Къде се намират критичните зони?”, “Каква част от зоната е засегната?”, “Кои места се намират в рамките на посочената зона?”. На тези въпроси може най-лесно да се отговори, когато данните са запазени в пространствения си контекст и когато допълнителните данни са оформени подходящо и удобно.

Осигуряването на ( или достъпът до ) тези ГИС-слоеве не само ще улесни процеса на докладване за самите страни-членки; то ще улесни и по-нататъшните анализи и обобщения на информацията. Това е свързано със задълженията за докладване, с които е натоварена Европейската Комисия в рамките на РВД. Разработването на такива бази данни също така е в съгласие с усилията на инициативата INSPIRE ( Инфраструктура за Пространствена Информация в Европа ) на Комисията и страните-членки, която има за цел да разработи съгласувана европейска инфраструктура за пространствените данни.

Приложението на РВД включва много участници – от местните власти по водите до Европейската Комисия. Предвид много широкия обсег на приложение, който предполага и много различни практики, свързани с управлението на водните басейни, различни задължения по отношение на докладването на информация, различни технически средства и възможности, това Ръководство се стреми да си служи с възможно най-ограничените и прости специфики, както едновременно с това и да се съобрази с стандартите и с най-добрите съвременни технически възможности.

Директивата ясно заявява какъв тип информация следва да бъде оформена във вид на карти ( вж. Приложение I на настоящото ръководство ), но предоставя твърде малко информация относно техническите характеристики на тези карти. Целта на Работната група ГИС в рамките на Общата стратегия за Приложение беше да разработи и формулира тези технически характеристики и да ги направи широко достъпни чрез това ръководство. Ръководството е направено така, че да помага на страните-членки в подготовката на ГИС-слоевете в съответствие с общоприети стандарти. Това не само ще улесни оформянето на картината на цяла Европа, но и ще бъде първа стъпка към по-високата степен на интегрираност инфраструктурата на пространствените данни за Европа.

Приложението на РВД изисква обработка на пространствени данни както за изготвянето на Плановете за управление на речните басейни, така и за докладване пред Комисията. В първия случай техниките на ГИС ще бъдат съществени за извличането на различните слоеве на информация ( например за характеристиките на речните басейни и водните маси, химичния и екологичния статус на водните маси ), докато във втория случай ГИС се явява средство за подготовката и предоставянето на ГИС-слоеве, необходими за докладването. Предвид ограничените срокове и факта, че много от аспектите на анализите са все още в процес на дискусия сред останалите работни групи, както и неотложните нужди, които възникват при прилагането на РВД, беше взето решение работната група ГИС да се съсредоточи преимуществено върху задълженията, отнасящи се до докладването.

Тази цел е в рамките на краткосрочните планове на работната група; в дългосрочен план се очертава разработване на специфики за система, която включва възможността за достъп до данни от измервания и статистически данни. Възможно е дори в дългосрочните цели да се включи провеждането на различни анализи, необходими за изготвянето на Плановете за управление на речните басейни. Изработването на стратегия за тези дългосрочни планове ще отнеме доста време и усилия и следва да бъде планирано и възложено от Стратегическата координационна група по приложението на РВД.

2.3 Докладване в процеса на действие на Рамковата Директива по водите

РВД определя какъв вид информация трябва да бъде докладвана под формата на карти и разписания. Настоящото ръководство установява тези карти, различните ГИС-слоеве, необходими за изготвянето на картите, тяхното съдържание и структура, както и начините за тяхното на документиране и трансфер.

РВД предоставя съвсем кратка информация относно техническите детайли, свързани с ГИС-слоевете. В следствие на това се наложи постигането на общо разбиране за съдържанието на различните карти, съпоставянето и точността на данните, както и за прилаганите относителни системи и проекции. Предвид факта, че различните ГИС-слоеве ще бъдат част от картината на Европа, се наложи допълнително преосмисляне на въпросите, касаещи съгласуването по границите и използването на общи фактори. Ръководството съдържа и препоръки относно стандартите за обмен на данни и достъп до информация, които следва да бъдат прилагани, както и относно съдържанието и структурата на метаданните, които се очаква да се приложат към всеки ГИС-слой.

Техническите възможности днес позволяват ГИС-слоевете да бъдат осигурени по два различни начина. Единият вариант е те да бъдат пренесени в централизирана система, където да бъдат съхранявани, проверявани за качество и анализирани. Другият вариант е да бъдат оставени на първоначалното си място ( т.е. всяка база данни да бъде съхранявана на място в съответния район или страна ), като се осигури и гарантира достъпът до тези данни чрез общи стандарти и протоколи. Предимството на първия вариант е, че е по-лесен за приложение, а на втория, че спестява неудобството данните да бъдат пренасяни. Вторият вариант обаче изисква подробни технически спецификации за изграждането и поддръжката на местната система, което е по-сложно. Работната група ГИС е изследвала и двата варианта. Предвид ограничения срок за подготовка на първите ГИС-слоеве, които трябва да бъдат докладвани пред Комисията през 2004 г. спецификациите, предложени в настоящото ръководство, са за краткосрочния вариант за централизирана система и съдържат указания за по-нататъшното приложение на децентрализирана система в дългосрочен план. Работната група ГИС подчертава изрично предпочитанията си в полза на децентрализираната система в дългосрочен план. Първото приложение на представения модел на данните е категорично в подкрепа на тази цел.

Тъй като ГИС-слоевете, предоставени от различните райони на речни басейни ( или страни ), ще бъдат обединени в цялостна картина на Европа, беше счетено за важно да бъде приета и установена обща кодова система на свойствата за речните басейни, водните маси ( според дефинициите в РВД ), станциите за мониторинг и въздействията. В дългосрочен план тази система ще бъде усъвършенствана в достатъчно висока степен, за да е в състояние да подпомага активно пространствения анализ на влиянията и въздействията на територията на Европа. Въвеждането на такава обща европейска кодова система на свойствата може да се окаже трудна и сложна задача, тъй като всяка от отделните страни-членки вече е въвела и ползва собствена кодова система, пригодена към собствените й условия и изисквания. Предвид тази ситуация Работната група предлага в краткосрочен план въвеждането на система, която осигурява уникални показатели на свойствата за Европа, като по този начин поддържането на национални системи и обединяването им на общо европейско ниво става възможно. Едновременно с това въвеждането на кодиране на свойствата за страните, които не разполагат със своя собствена изработена система, се препоръчва кодиране, основаващо се на системата Pfafstetter. Този подход се приема за първа стъпка към изграждането на по-интелигентна обща европейска кодова система на свойствата, като се има предвид, че преди да се внесе предложение с конкретни параметри, е необходимо да се проведат задълбочени изследвания.

Докато РВД сама по себе си не изисква въвеждането на обща европейска кодова система на свойствата, Работната група приема тази задача за дългосрочна. Основното предимство на общата европейска кодова система на свойствата е възможността за по-целесъобразни и конкретни анализи на влиянията и въздействията на общо европейско ниво, както и улесняването на по-нататъшния процес на интеграция на работата, свързана с водите в Европа.

С цел да бъде проверена приложимостта на разпръснатата система, предложена в дългосрочен план Работната група въведе прототипна ГИС. Този прототип трябва да послужи като експериментално средство за потвърждаване на практическата приложимост на системата. Резултатите от тази фаза на тестване на прототипа ще бъдат публикувани на специална уеб-страница. Настоящото ръководство предвижда и подробно тестване на спецификациите, предложени в него, в Пилотните речни басейни, което ще се извърши от Работна група 4.1 ( Интегрирано тестване на Пилотните речни басейни ) от Общата стратегия за приложение.

Накрая работната група реши да не включва специфични указания за изготвянето на карти в настоящия документ. Това решение беше взето въз основа на факта, че картите ще бъдат изработвани на ниво Райони на речни басейни, така че да бъдат съобразени със специфичните нужди на всеки район, докато картите, адекватни на европейското ниво, могат да бъдат изработвани на базата на отделните ГИС-слоеве. По тази причина Работната група препоръчва в допълнение към картите, изисквани от РВД, на Комисията да бъдат предадени и ГИС-слоевете, свързани с тези карти. По този начин комисията ще има възможност да състави карти на базата на тези ГИС-слоеве съобразно изискванията.

В по-общ контекст следва също така да се отбележи, че информацията, консултацията и участието спадат към изискванията на Директивата, тъй като това е гаранция за по-ефективното й прилагане. Ръководството по Участие на Обществеността съдържа подробности около различните форми на участие. Член 14 от Директивата насърчава активното участие на всички заинтересовани страни в разработването на Плановете за управление на речните басейни и изисква от страните-членки да информират и консултират обществеността по тези въпроси. Същото може да бъде постигнато еднакво успешно и чрез карти, ГИС технология и карти в уеб-пространството.

В този раздел се съдържат подробни спецификации за разработването на ГИС, съобразена с изискванията за докладване на РВД. Очертана е структурата на ГИС-слоевете и последователността във времето на докладване и са обсъдени основните аспекти на качеството на данните, геометричните им характеристики и документацията им.

3.1 Програма за подготовката и осигуряването на карти и ГИС - слоеве

Таблицата по-долу ( Таблица 3.1.1 ) показва кога трябва да бъдат предоставени отделни карти и ГИС-слоеве пред Района на речни басейни (⊗)или пред Комисията(•).

13

Дейности, свързани с ГИС	Съответна карта (Приложение II)					Year 20..
		03		04		05	06	07	08	09	10	11	12	13	14	15
Карта на всеки район на речни басейни, илюстрираща класификацията на екологичния потенциал за всеки повърхностен воден басейн	7									•
Карта на всеки район на речни басейни, илюстрираща класификацията на химическото състояние на всеки повърхностен воден басейн	8									•
Карта на количествения статус на подпочвените води	9									•
Карта на химическото състояние на подпочвените води	9									•
Преглед и актуализация на анализите на характеристиките на прегледа на влиянията от човешките дейности върху статуса на повърхностните води и на подпочвените води във всеки район на речни басейни														⊗
Преглед и актуализация на плановете за управление на речни басейни																•
Презентация под формата на карта на резултатите от мониторинга за периода на действие на преишния план за управление на района на речни басейни																•

⊗ Краен срок на ниво Страна-членка

• Краен срок за докладване

1. 
   (1) 22 Март 2005
   
2. 
   (2) 22 Март 2007 (*) Директивата не уточнява дали “обобщаващият доклад”, който трябва да бъде представен през 2005 г., трябва да съдържа карти. Очаква се Експертният съвет по докладването да изясни този въпрос. В случай, че се реши в полза на това обобщаващите доклади да съдържат карти, карти № 3 и № 5 трябва да бъдат предадени през 2004 вместо през 2009. Карта No. 4 трябва да бъде предадена и през 2004, и през 2009. (**) Карта No. 4 се изисква двукратно: през 2004 според член 5 и Анекс II-vi, и през 2009 според член 13 и Анекс VII-1.1.
   
3. 
   
   

Техническите спецификации на ГИС-слоевете, необходими за целите на докладването, се основават на подробен анализ на съдържанието на РВД и, доколкото това е възможно, на документите на останалите работни групи в рамките на общата стратегия за приложение. Всички карти, представени тук, са изрично споменати в РВД. Тези карти са приведени във вид на ГИС-слоеве, съставляващи картите. Работата с ГИС-слоеве ефективно помага на държавите-членки да изпълняват задълженията си, свързани с докладването, и удовлетворява нуждите на Комисията от достъп и докладване на вътрешна информация. Всички изисквани от РВД карти могат да бъдат изработени с описаните по-долу ГИС-слоеве и приложения модел на данните.

Връзката между изискваните карти и ГИС-слоевете е представена в Приложение II. ГИС-слоевете се отнасят към картите, с които са в най-тясна връзка. Например слоят “Район на речни басейни” се отнася към картата “Район на речни басейни – общ преглед”. Някои слоеве могат да принадлежат и към други карти, което следва да бъде указано. Освен петнадесетте основни слоя, необходими за разчитането на картите, за изработването на дванадесетте карти са необходими петнадесет слоя. Таблица 3.2.1 представлява обобщение на връзките между картите и слоевете.

Набирането на данни и изработването на карти спадат към задълженията на Районите на речни басейни и на страните-членки. В дългосрочен план се очаква постигането на мащаб за входяща информация 1:250,000 или по-добър. Мащабът за докладване на картите може да бъде или 1:250,000, или 1:1,000,000 в краткосрочен план, и е задължително да бъде 1:250,000 в дългосрочен план. Само много общите карти № 1 ( Общ преглед на Районите на речни басейни ) и № 2 ( Компетентни органи ) могат да бъдат предавани в по-малки мащаби до 1:4,000,000.

За целите на описването на спецификациите ГИС-слоевете са разделени на три основни групи:

1. 
   Основна информация и характеристики на Района на речни басейни;
   
2. 
   Мрежа за мониторинг;
   
3. 
   Информация за статуса на повърхностните и подпочвените води и защитените зони.
   

Изискванията по отношение на точността на позициониране и мащабите за въвеждане и извеждане са описани допълнително в раздел 3.2.4. Всички изискващи се бази данни на ГИС са векторни или точкови.

На случаите на необходимост от трансгранично съгласуване на базите данни на ГИС следва да се обърне специално внимание. В този контекст се препоръчва използването на вече съгласувани данни, доколкото това е възможно. Това важи с особена сила в случаите, в които се касае за големи международни речни басейни ( например речните басейни на Рейн и Дунав ). В тези случаи работата по съгласуването би могла да бъде от съществено значение. Пример за такъв тип база данни е картата EuroGlobalMap с мащаб 1:1,000,000, която се разработва в момента. За целите на краткосрочното докладване такава база данни, обхващаща цяла Европа, е подходяща. В дългосрочен план мащабът може да бъде 1:250,000, стига да е налична идентична и съгласувана база данни ( например EuroRegionalMap ).

Таблица 3.2.1: Обобщение на картите и ГИС-слоевете ( продължава на следващата страница ). Име на картата	Код на ГИС-слоя	Име на ГИС-слоя	Знаков тип	Срокове за подготовка и докладване
1: Райони на речни басейни – общ преглед
	SW1	Район на речни басейни (РРБ)	полигон	12/2003 (РРБ) 06/2004 (CEC)
	SW2	Речен басейн, суб-басейн	полигон
	SW3	Основни реки2	линия
2: Компетентни органи
	D7	Район на компетентните органи	полигон	12/2003 (РРБ) 06/2004 (CEC)
3: Типове повърхностни води – категории -
	SW4	Повърхностни води - реки - езера – междинни води - крайбрежни води, изкуствени или силно модифицирани водни басейни	линия полигон полигон полигон	12/2004 (РРБ) 12/2009 (CEC)*
4: Типове повърхностни води– типове -
	SW4a	Типове повърхностни води	Свойство на SW4	12/2004 (РРБ) 12/2004 (CEC)* 12/2009 (CEC)*
	D6	Екорайони	полигон
5: Подпочвени води
	GW1	Подпочвени водни маси	полигон	12/2004 (РРБ) 12/2009 (CEC)*
6: Мрежа за мониторинг на повърхностните водни маси
	SW5a	Операционни места за мониторинг. Инклузивни места за мониторинг за хабитати и зони със защитени видове	точка	12/2006 (РРБ) 12/2009 (CEC)
	SW5b	Места за надзорен мониторинг	точка
	SW5c	Места за мониторинг точки за отвеждане на питейни води от повърхностните	точка
	SW5d	Изследователски места за мониторинг	точка
	SW5e	Относителни места за мониторинг	точка

1. 
   (1) Район на речни басейни: Датата, на която трябва да бъде налична картата или ГИС-слоят в рамките на Района на речни басейни.
   
2. 
   CEC: Датата, на която картите трябва да бъдат докладвани на Европейската Комисия. Забележка: Декември 2009 е крайният срок за публикуване на Плановете за управление на речните басейни. Те трябва да бъдат докладвани на Комисията в срок от три месеца след публикацията.
   
3. 
   (2) Основни реки: подбор на реките от Слоя за водни маси на карта № 3.
   
4. 
   (*) Крайният срок за докладване на карти № 3 и № 5 може да бъде променен на 2004 година. Виж също така разписанието в раздел 3.1. Карта № 4 трябва да бъде представена през 2004 и през 2009 г. ( вж. Таблица 3.1.1. ).
   
5. 
   (1) Район на речни басейни: Датата, на която трябва да бъде налична картата или ГИС-слоят в рамките на Района на речни басейни.
   

CEC: Датата, на която картите трябва да бъдат представени на Европейската Комисия. Забележка: Декември 2009 г. е датата за публикуване на Плановете за управление на речни басейни. Те трябва да бъдат докладвани на Комисията в срок от три месеца след публикуването.

3.2.1 Основна информация

Основната информация съдържа единиците, за които се прилага РВД. Това са повърхностните води, подпочвените води и защитените зони. Освен тях за основна информация се смятат районите на речни басейни, речните басейни и областите на компетентните органи.

С оглед на координирането на административната уредба между различните райони на речни басейни, както и за уредбата между самите страни-членки, следва да бъдат докладвани границите на районите на речни басейни и компетентните органи ( карти № 1 и № 2 ). Изискват се следните ГИС-слоеве:

Райони на речни басейни: Географско покритие на района на речни басейни под формата на полигонов слой. В случаите, когато националната граница съвпада с границата на района, следва да се вземе предвид националната граница;

• 
  Речни басейни и суб-басейни: Полигонов слой с отбелязване на основните водосборни райони в рамките на района на речни басейни. Всички речни басейни и суб-басейни, взети заедно, покриват района на речни басейни. Речните басейни и суб-басейни се извеждат от хидрологичната система, предвид, че районът на речни басейни е определен за основна единица за управлението на речните басейни. Въпреки че този слой не е задължителен, той представя основните единици в управлението на речните басейни и по тази причина предаването му е препоръчително;
  
• 
  Основни реки: Подбрани от базата данни представителни повърхностни води, които служат за придобиване на обща представа;
  
• 
  Райони, попадащи под властта на компетентните органи в рамките на района на речни басейни: Полигонов слой без застъпващи се елементи и без непокрити участъци и, в случай, че е необходимо, синхронизиран със слоя на националната граница и слоя на района на речни басейни.
  

Екологичните цели на РВД включват всички видове водни маси, както и зоните, изискващи специална защита на повърхностните и подпочвените води, попадащи в границите им, и опазване на водозависимите ареали и видове. Задължителните доклади изискват общо описание на характеристиките на районите на речни басейни, включително информация относно повърхностните води, подпочвените води и всички защитени зони ( карти № 3, 4 , 5 и 11 ). Необходимото ниво на детайлност на ГИС-слоевете за повърхностните и подпочвените води се основава на важната дискусия относно термина “водна маса”. Резултатът от тази дискусия, представен в Хоризонталното Ръководство към Приложението на термина “водна маса”, определя кои елементи следва да бъдат включени в този слой. Списъкът по-долу представя състава на различните слоеве.

• 
  Повърхностни водни маси: Повърхностните водни маси се разпределят в следните категории: реки, езера, междинни води, крайбрежни води, изкуствени водни маси, силно модифицирани водни маси. Разпределението в рамките на всяка категория се основава върху типа ( според система А или Б ). Реките са изобразени чрез линии, а езерата, междинните и крайбрежните води – чрез полигони.
  
• 
  Подпочвени води: Подпочвените води са представени като полигони. Резултатът от дейността на Работната група по подпочвени води определя характеризацията на подпочвените води.
  
  1. 
     • Защитени зони, попадащи под специфичната юрисдикция на Общността : те включват следните ГИС-бази данни:
     
     1. 
        o Зони за защита на питейните водоизточници (полигони);
        
     2. 
        o Зони за защита на икономически значими видове (полигони);
        
     3. 
        o Води за лечебни и рехабилитационни цели (точки);
        
     4. 
        o Зони, чувствителни към хранителни съставки (полигони);
        
     5. 
        o Защитени ареали (FFH) (полигони);
        
     6. 
        o Зони за защита на птиците (полигони);
        

Някои защитени зони може отчасти да използват същите геометрични фигури като водните маси, но голямата част от тях следва да имат свои собствени геометрически обозначения. Ето защо защитените зони следва да бъдат представени като слоеве със собствени характеристики. Геометрическото изобразяване на елементите се основава върху съответното специфично законодателство на Общността.

3.2.2 Мрежа за мониторинг

Този параграф се занимава с изискванията за картографските мониторингови станции за докладване и презентация ( карти № 6 и 10 ). Допълнителна информация за изискванията относно броя на местата за мониторинг, обсега, честотата на вземане на проби и др. се съдържа в РВД Ръководство № 7 по мониторинг.

С оглед на съставянето на хармоничен и достъпен преглед на статуса на водите първо ще се обърне внимание на местата за мониторинг, тъй като действащият мониторинг следва да се провежда в такива водни маси, за които съществува риск да не успеят да посигнат целите. В такъв случай са възможни модификации на местата.

Мрежата за мониторинг ще изпълнява различни задачи в зависимост от вида на водните маси:

1. 
   (i) за повърхностните води: мониторинг върху екологичния и химичния статус и екологичния потенциал;
   
2. 
   (ii) за подпочвените води: мониторинг върху химичния и количествения статус;
   
   
   

(iii) за защитените зони: допълване на спецификациите, предвидени от Общностното законодателство, под което попадат отделните защитени зони;

1. 
   (iv) за биологични относителни условия: относителните условия могат да бъдат изведени от пространствената мрежа на местата с висок екологичен статус ( така могат да бъдат изискани повече станции на една водна маса );
   
2. 
   (v) за отвеждане на питейни води: мониторинг на химичния и количествения статус.
   
   
   

Разположението на обектите за мониторинг не следва статистически фиксиран обсег, а по-скоро зависи от количеството информация, необходима за общата преценка на повърхността и статуса на подпочвените води на всеки водосборен район въз основа на познаването на околната среда ( екорайона ) и на експертната оценка. Трябва да се вземат предвид също така крайбрежните ивици, важните международни трансгранични води и замърсяващите околната среда вещества, които се изпускат в морските води.

Мрежите за мониторинг следва да бъдат предадени в две бази данни: една за повърхностните води и една за подпочвените. Следователно, дори и при положение, че една и съща станция за мониторинг се използва както за подпочвени, така и за повърхностни води, тя следва да се приема за два отделни обекта. Различните типове и цели на мониторинга са представени в свойствата на базите-данни. За повърхностните води това са надзорният мониторинг, операционният мониторинг и изследователският мониторинг, или относителните места и местата за отвеждане на питейни води. За подпочвените води типовете за мониторинг са количественият мониторинг и химическият мониторинг. Местата, подлежащи на химически мониторинг, се подразделят на места за надзор и действащи места ( вж. модела в Раздел 3.3 ). Мрежата за мониторинг следва да бъде изобразена чрез точки. Отношението между станция за мониторинг и представените водни маси е показано в модела.

Следва да се вземе предвид, че информацията относно обектите за мониторинг ( по отношение на техния брой и местоположение ) е променлива.

3.2.3 Повърхностни водни маси, подпочвени води и защитени зони ( статус )

В допълнение към изложеното в раздел 3.2.2 картите, съдържащи информация за статуса ( карти № 7, 8 и 9 ) трябва да илюстрират класификацията за съответния район на речни басейни на екологичния и химическия статус на водните маси, като използват цветовия код, заложен в РВД Анекс V, 1.4.2. Същото важи и за потенциала от изкуствени или силно модифицирани повърхностни водни маси.

За подпочвени водни маси или група от подпочвени води и количественият, и химическият статус трябва да бъдат изобразени чрез цветовия код, заложен в РВД Анекс V, 2.2.4 и РВД Анекс V, 2.4.5. На картата трябва да бъде поместен и статусът на защитените зони.

Базите данни, съдържащи информация относно статуса на водните маси и защитените зони, не е необходимо да бъдат подготвяни като различни слоеве; те могат да бъдат представени като допълнителна информация под формата на таблица, като за ключ се използва уникалният код на конкретната водна маса.

3.2.4 Мащаб и точност на позициониране

Мащабът на дигиталната информация, или, по-точно, мащабът на предварителните данни за въвъждане, може да бъде разглеждан и като индикатор за пространствени детайли ( според степента на детайлност на картата ), и като индикатор за точност на позиционирането ( каква е възможната разлика между действителните координати и координатите от данните ). “Пространствените детайли” определят както минималната картографска зона, така и броя на координатите, необходими за описанието за един елемент. На карта с голям мащаб ( т.е. 1:250,000 ) една река бива изобразена с повече точки, отколкото на карта с малък мащаб ( т.е. 1:1,000,000 ), на която малките завои на реката не се виждат добре.

Докато на теория една база данни в мащаб 1:1,000,000 може да съдържа същото количество елементи ( обекти ), което съдържа и база данни с мащаб 1:250,000, по-големият мащаб може да представи информацията по-добре ( точността на позициониране е по-висока и формите на елементите са изобразени с по-висока степен на детайлност ).

Основният фактор, който определя необходимата степен на пространствена детайлност на данните, необходими в рамките на РВД, е размерът на най-малкия елемент, който трябва да присъства на картата. Единственото изрично указание, посочено в Директивата по този въпрос, са размерите на праговете, посочени за типологизацията според системата А ( РВД Анекс II). Размерът на тези прагове е фиксиран на повърхност от 0.5 km² за езерата и 10 km ² за речните басейни. Въпреки че не е задължително да бъдат докладвани всички водни маси, които надвишават тези размери ( вж. хоризонталното ръководство за приложението на термина “водна маса”), тези цифри могат да бъдат използвани за оценка на степента на детайлност на данните или на мащабът за въвъждане на данни.

От гледна точка на теоретичната картография тези прагове предполагат препоръчителен мащаб 1:250,000. На карта с този мащаб водните маси с минимален размер на дадените прагове ще се виждат съвсем ясно. Обратно, на карта с мащаб 1:1,000,000, не може да има езера с площ 0.5 km² или реки с размер на речния басейн от 10 km². Все пак дигиталната информация с този мащаб на въвъждане може да включва езера или реки с такива размери, въпреки че те могат да бъдат изобразени само като точки или като много малки форми.

EuroGlobalMap (EGM) представлява база данни в процес на разработване от няколко страни-членки. EGM е с мащаб 1:1,000,000. В следствие на това не всички реки и езера, чиито размери надвишават горепосочените прагове, са включени в EGM. Това означава, че ако една страна-членка реши да използва EGM за докладване в рамките на РВД, EGM трябва да се разшири чрез добавяне на повече езера и реки. Разликата спрямо база данни с мащаб 1:250,000 се състои в това, че формата на обектите ( езера, реки и др. ) няма да бъде толкова детайлизирана, а формата на по-малките обекти няма да бъде изобразена изобщо; наред с това точността на позициониране ще бъде по-ниска. Докато EGM се стреми да постигне точност на позициониране от 1000 метра, слоевете с данни с мащаб на въвеждане 1:250,000 са в състояние да предоставят информация за обекти с точност на позициониране от порядъка на 125 метра.

Предвид нуждите на РВД и ограниченото количество на наличните данни Работната група ГИС препоръчва точността на позициониране да бъде фиксирана на минимум от 1000 метра ( което отговаря на мащаб на въвеждане от приблизително 1:1,000,000) в краткосрочен план, като едновременно с това горещо препоръчва по всякакъв начин да се правят опити за постигане на точност на позициониране от 125 метра ( което отговаря на мащаб на въвеждане от приблизително 1:250,000 ) в по-далечна преспектива.

Ако минимумът, който се изисква, е 1000 метра, ще могат да бъдат използвани и съществуващите национални или европейски бази данни, ако към тях бъдат добавени необходимите детайли. В много от случаите проблемите, свързани с подхода към данните, биха могли да бъдат по-незначителни от тези, които се отнасят до категоричното изискване за точност на позициониране от 125 метра в краткосрочен план. И все пак в случаите, когато наличието на данни и подходът към тях не представляват проблем, следва да се предпочитат максимално точните по отношение на позиционирането бази данни. В дългосрочен план такива бази данни с висока степен на точност ще станат част от задължителните изисквания.

3.2.5 Планове за управление на водни басейни и ревизионни доклади

Наред с различните карти, списъци и доклади, изброени в Анекс VII от РВД като съставни части от Плановете за управление на речните басейни, се посочват и следните елементи:

“Списък на подробни програми и планове за управление за района на речни басейни, изрично посветени на суб-районите секторите или типовете водни басейни, наред с преглед на резултатите от тях.” (Параграф 8), както и

“контактните точки и процедурите по набиране на допълнителна документация и информация, упоменати в член 14(1), и по-специално подробности относно контролните мерки, възприети съгласно член 11(3)(g) и 11(3)(i) и действителните данни от мониторинг, събрани съгласно член 8 и Анекс V” (Параграф 11)

Тези два параграфа показват, че съществува разлика между “информация, включена в плана за управление на речни басейни” (общ преглед) и подробна информация, която следва да бъде получена от националния пункт за контакти.

Наред с това член 18 от РВД е свързан с доклада на Комисията относно напредъка на приложението на РВД, основаващ се върху “ревизионните доклади”, които страните-членки изготвят по силата на член 15(2).

Приведените по-горе цитати ясно показват, че трябва да се прави разлика между степента на детайлност, която е необходима за докладването пред Комисията (малък мащаб), и степента на детайлност, с която страните-членки следва да разполагат при поискване.

При всички случаи до този момент не разполагаме с ясно ръководство по въпроса за степента на детайлност (мащаб на въвеждане и пространствена точност ), което страните-членки да прилагат с оглед на изпълнението на изискванията на РВД за ревизионното докладване. Този въпрос предстои да бъде разработван в бъдеще в EAF по докладването заедно с бъдещата Работна група ГИС.

3.3 Модел на данните

3.3.1 Цел на модела на данните

Рамковата Директива по Водите определя набор от изисквания за географската информация. Като краен резултат трябва да се постигне съхраняването на тази информация в набор от бази данни. Изготвянето на модел на данните е първата стъпка в оформянето на дизайна на базите данни – това е образецът, на основата на който ще бъдат създавани географските информационни системи. Чрез предварителното изготвяне на модел се постига простота и нагледност, така че всички участници ще са в състояние да разберат същността на системата. Това полага основите на постигането на общо разбиране за това, кои обекти следва да бъдат включени в географската база данни и по какъв начин те трябва да бъдат представени. Моделът също така има за цел да осигури устойчивост и съгласуваност на данните, за да може да бъде улеснен техния обмен.

Ключова дейност 3: Подобряване на управлението на данните и информацията, цитат от Проект 3.1. – “Разработване на Географска Информационна Система (ГИС)” : “Моделът на данните трябва да бъде създаден по такъв начин, че да съпровожда информацията, представляваща резултат от изискванията на РВД на национално ниво, или да бъде свързан с националните системи чрез кодова система.”

3.3.2 Унифицираният език на модела

Унифицираният език на модела (УЕМ) представлява знакова система, осигуряваща средства за представяне чрез модел на всеки елемент от софтуерната система от изискванията до приложението.

УЕМ се е превърнал в стандартна методология, която намира все по-широко приложение в създаването на модели и в дизайна на Географските Информационни Системи и Бази данни. В съответствие с изискванията на Работна група INSPIRE Архитектура и Стандарти за изработването на цялостния модел се използват диаграмни кодови системи плюс подробен речник на данните ( Приложение III ), който описва елементите от таблиците, които ще бъдат създадени от модела.

Докато УЕМ може да бъде прилаган в много сфери на дизайна на системата, в контекста на РВД Моделът на данните на ГИС използва само ограничен набор от статични структурни диаграми.

3.3.3 Преглед на модела на данните

Моделът на данните цели да задоволи изискванията, така както са дефинирани в самата Директива, но същевременно е изграден и въз основа на дискусиите в Работната група ГИС и останалите работни групи. Където е уместно, са приведени релевантни дефиниции от Директивата.

Логически свързаните елементи са групирани в рамките на модела. По този начин моделът разширява рамките на основните различия в понятията в Директивата между “Повърхностни води” и ‘Подпочвени води” и “Защитени зони”, като същевременно се добавят “Мрежа за мониторинг”, “Управление/Администрация” и “Екологичен статус”.

Мочурища

Въздействията върху мочурищата (например физически изменения или замърсяване ) биха могли да се отразят на екологичния статус на водните маси. Ето защо следва да се предвидят мерки за възпиране на подобни вредни въздействия като част от плановете за управление на речни басейни с оглед на постигането на екологичните цели на Директивата.

Създаването и развитието на мочурища би могло при наличието на подходящи условия да осигури социално и финансово изгодни механизми за подпомагане на постигането на екологичните цели на Директивата. По-специално мочурищата могат да способстват за намаляването на замърсяванията и да допринесат за смекчаването на ефектите от наводнения, както и да помогнат за постигането на добро управление на крайбрежните води и да улеснят възпроизвеждането на подпочвени води. Ползите от мочурищата в рамките на програмите от мерки са изследвани в отделно ръководство за мочурищата. Предвид това, каква роля биха могли да имат мочурищата в постигането на екологичните цели на РВД, е важно те да бъдат дефинирани и включени като обекти на Директивата заедно с основните си прилежащи характеристики. Мочурищата ще бъдат отнесени към подпочвените води, повърхностните води и защитените зони. Веднага щом се осигури достатъчно информация относно дефинициите и характеристиките на мочурищата, моделът на данните следва да бъде разширен в съответствие с тази информация.

Следващите три фигури (Фигури 3.3.1 до 3.3.3) показват основните компоненти на модела – Водни маси, Станции за мониторинг, Администрация и Статус:

Изобразяване чрез геометрични форми

В тези схематични таблици елементите са изобразени чрез най-простите форми ( т.е. точки, линии и полигони ). Възможно е един и същи набор от реални елементи да се моделира и като проста, и като сложна схема от форми. Тъй като основната задача, заложена в Директивата, е докладване, а не анализ, това може и да не е приоритет, но не бива да бъде изключвано напълно на този етап. По-долу тези теми се обсъждат по-подробно.

Линейните системи за измерване се използват в някои, но не във всички страни-членки. Вместо да бъдат представяни абсолютно в x-y оси, данните се разполагат относително в сравнение с други известни величини. Например речният сегмент 2800, километър 23.1 е разположен в географското пространство, без да са използвани x-y координати. Тъй като тези измервания представят относителни позиции, те могат лесно да бъдат актуализирани, без да се налага да се преобразуват геометричните изображения на речната мрежа.

Този подход би могъл да се наложи в бъдеще, но настоящият вариант на модела предлага схема, основана върху прости елементи. В такъв случай конкретно за речните линии всяка категоризация на статуса ( например лошо екологично качество, изобразено в червено ) ще се отнася за цялата линия от една пресечна точка до друга. Идентификацията и представителността на сегментите са от много голямо значение и се превръщат в проблем, когато стойностите на статуса са променливи. Ако се приеме, че докладването се осъществява на всеки шест години, този проблем е незначителен. Задача на страните-членки е да дефинират водните маси и тяхната сегментация на отделни елементи според следните принципи:

“Водните маси” трябва да играят ролята на обединяващ фактор, а тяхната идентификация и последваща класификация трябва да осигури точно описание на статуса на водната среда.

Директивата изисква подразделение на повърхностните и подпочвените води, доколкото това подразделение допринася за ефективното и успешно постигане на целите, заложени в нея. Всички подразделения на повърхностните и подпочвените водни маси на все по-малки подкатегории, които не обслужват целите на Директивата, са излишни и следва да се избягват.

“Водните маси” трябва да могат да бъдат причислени към клас на екологичен статус...( източник РВД ГИС Ръководство № 2 по “Водни маси” )

Възможността за използване на относителна линейна система заслужава внимание и по-нататъшни дискусии поради високата степен на приложимост и ефективност на този подход.

3.3.4 Класове на елементите

Класовете на елементите, т.е. тези класове в модела, които представляват единствено чиста геометрия, са точка, линия и полигон. Всички тези класове носят белезите на елемента и имат уникален вътрешен идентификатор в базата данни. Класовете не позволяват смесване на геометричните типове – те трябва да бъдат само точки, само линии или само полигони.

Елемент

Станция за мониторинг на елемента

Станция за мониторинг на повърхностни води

Станция за мониторинг на подпочвени води

Вид водна маса

Подпочвена водна маса

Повърхностна водна маса
Прясна водна маса

Речна водна маса

Речен сегмент
Езерна водна маса

Езерен сегмент

Солена водна маса

Междинни води

Крайбрежни води

Елемент

Елемент

Практически всеки клас на УЕМ се превръща в таблица. Всяка характеристика на УЕМ в рамките на класа се превръща в колонка на таблицата. Приложение III (речник на данните) предоставя описание на таблиците и колонките; това допълва дискусията на всеки от следващите класове.

3.3.4.1 Общо

Екорайон