Ръководство №9 Приложение на елементите на географската информационна система на Рамковата директива по водите

Код на екорайона

Елементи – полигон, с име и уникален код на екорайон. Двете системи са дефинирани според РВД Приложение XI –A за реките и езерата, и РВД Приложение XI –В за междинните и крайбрежните води.

Водна маса

Европейски код

Код на страната-членка

Код на екорайона

Въведено на дата

Въведено от

Код на речния басейн

Година на статуса

Всички повърхностни и подпочвени водни маси представляват подразделения на Абстрактния клас на водните маси, за който се дефинират следните характеристики:

• 
  Европейски код. Уникален идентификатор на европейско ниво, включващ двусъставния национален ISO код;
  
• 
  Име;
  
• 
  Kод на страната-членка. Уникален код за водната маса, определя се в страната-членка;
  
• 
  Код на екорайона. Отношението между водната маса и екорайона, на който тя е подразделение, е през кода на екорайона;
  
• 
  Въведено на дата:
  
• 
  Въведено от:
  
• 
  Код на района на речни басейни. Отношението между водната маса и екорайона, на който тя е подразделение, е през кода на екорайона;
  
• 
  Година на статуса.
  

3.3.4.2 Повърхностни води

Според дефинициите на Директивата “Повърхностна вода означава вода в сушата с изключение на подпочвените води; междинни води и крайбрежни води, освен по отношение на химичния статус, за който се включват и териториалните води.”



Таблица

Повърхностни водни маси

Пресноводни маси

Линии

Полигони

Полигони

Полигони

Повърхностна водна маса

Силно модифицирани

Изкуствени

Система

Силно модифицирани Вярно/Грешно. Силно модифицирани водни маси означава повърхностни водни маси, които в следствие на физически изменения, причинени от човешка намеса, са претърпели съществени качествени промени според описанието, дадено от страната-членка в съгласие с разпоредбите на Анекс II;

Изкуствени Вярно/Грешно. Изкуствени водни маси означава водни маси, които са създадени от човека.

• 
  Система. Принадлежност на водната маса към тип А или към тип В.
  

Прясна водна маса

Типологизация според височината

Геологична типологизация

Типологизация според размера

Абстрактният клас Пресни водни маси е подразделение на Клас Повърхностни води и се дефинира чрез следните допълнителни характеристики:

• 
  Типологизация според надморската височина. Дали водната маса има голяма, средна или малка надморска височина;
  
• 
  Типологизация според геологичните характеристики. Основни геологични типове за района;
  
  0. 
     • Типологизация според големината на водната маса. Тези категории са различни за езерата и за реките.
     
  1. 
     Солени водни маси
     
  2. 
     Абстрактният клас Солени водни маси е подразделение на Клас повърхностни води и се дефинира чрез следната допълнителна характеристика:
     
• 
  Типологизация според степента на соленост. Основава се на средната годишна соленост.
  

Ширина

Геология

Енергия на потока

Средна ширина

Среден наклон

Морфология на реката

Категория на оттичане

Морфология на долината

Наноси

Средна субстратна композиция

Хлорид

Амплитуда на температурата

Утайка

Речната водна маса се отнася към съставляващите я сегменти като цяло към част .

Речен сегмент

Директивата не съдържа изрични указания за това, как да бъдат идентифицирани отделните ръкави на река ( т.е. не подава конкретна концепция за част от река ). Тя дефинира реките, както и останалите повърхностни водни маси, като “отделен и значим сам по себе си елемент от повърхностните води като езеро, водохранилище, поток, река или канал, част от поток, река или канал.” Минимално изискване е речните сегменти да бъдат определени като ръкави, събиращи се в една река, които в рамките на Мрежата за мониторинг могат допълнително да бъдат обособени. Това изискване е в съгласие с Хоризонталното ръководство по водните маси. В настоящия модел речните сегменти представляват линии със съединителни точки на двата края.

Код на речната водна маса

Код на сегмента

Име

Посока на потока

• 
  Код на района на речни басейни. Уникален код на Речната водна маса, към която принадлежи сегментът.
  
• 
  Код на сегмента. Уникален код на Речния сегмент.
  
• 
  Име. Местното име на Речния сегмент.
  
• 
  Продължение. Дали речният сегмент представлява истински речен ръкав, или въображаемо продължение, създадено с цел да се поддържат връзките в мрежата. Продължения са например въображаемите ръкави на река под езеро.
  
• 
  Посока на потока. Дали посоката на потока на сегмента съответства на дигиталното изображение.
  

Езерна водна маса

Типологизация според дълбочината

Височина

Ширина

Дълбочина

Геология

Размери

Форма на езерото

Време на застой

Амплитуда на температурата

Средна температура на въздуха

Смесен характер

Капацитет на киселинната неутралност

Хранителен статус

Средна субстратна композиция

Флуктуация на нивото на водата

Според директивата “Езеро означава неподвижна вътрешна водна маса.” Езерата се определят като Езерни водни маси в настоящия модел с оглед на подразделянето на езерата на отделни водни маси. Ето защо Езерните водни маси не представляват самостоятелен клас – те са по-скоро списък от съставляващите ги отделни езерни сегменти ( полигони). Класът Езерни водни маси е подразделение на абстрактния клас Пресни водни маси и се дефинира чрез следната допълнителна характеристика:

• Типологизация според дълбочината. Основава се на средната дълбочина на езерото.

За останалите характеристики, които следва да бъдат допълнени в случай, че езерото е от тип В, Директивата не посочва дефиниции и допустими стойности.

Езерната водна маса се отнася към съставляващите я сегменти като цяло към част.

Езерен сегмент

Една езерна водна маса се състои от няколко езерни сегмента. Езерният сегмент се изобразява като полигон и има съединителни точки, чрез които се свързва с речните сегменти (линии) и с вътрешните “продължения”.

Код на езерната водна маса

Код на сегмента

Име

• 
  Код на Езерната водна маса. Уникален код на Езерната водна маса, към която принадлежи сегментът;
  
• 
  Код на сегмента. Уникален код на Езерния сегмент;
  
• 
  Име. Местното име на Езерния сегмент.
  

Междинни води

Типологизация според приливите и отливите

Ширина

Дължина

Скорост на потока

Изложеност на вълни

Време на застой

Средна температура на водата

Смесен характер

Мътност

Средна субстратна композиция

Амплитуда на температурата

Междинни води са “Повърхностни водни маси в съседство с речни устия, които са отчасти солени в резултат от близостта си с крайбрежните води, но едновременно с това са силно повлияни от пресноводните потоци.”

Класът на Междинните води е подразделение на абстрактния клас Солени водни маси и се дефинира чрез следните допълнителни характеристики:

• Типологизация според приливите и отливите. Основава се на средния обсег на приливите и отливите.

Междинни води в повечето случаи са естуарите; те са представени чрез полигони. Използването на речни сегменти (линии), които да достигат до бреговите изходи, поддържа връзките в мрежата ( вж. Кодови системи ).

За останалите характеристики, които следва да бъдат допълнени в случай, че междинните води са от тип В, Директивата не посочва дефиниции и допустими стойности.
Крайбрежни води

Таблица

Ширина

Скорост на потока

Изложеност на вълни

Средна температура на водата

Смесен характер

Мътност

Средна субстратна композиция

Амплитуда на температурата на водата
Крайбрежни води означава “повърхностен воден басейн от страната на сушата, всяка точка от който е отдалечена на една морска миля навътре в морето от най-близката точка на базовата линия, спрямо която се измерва ширината на териториалните води, простирайки се нагоре до външната граница на междинните води”.

Класът Крайбрежни води е подразделение на абстрактния клас Солени водни маси, и се дефинира чрез следните допълнителни характеристики:

• Типологизация според дълбочината. Основава се на средната дълбочина.

За останалите характеристики, които следва да бъдат допълнени в случай, че крайбрежните води са от тип В, Директивата не посочва дефиниции и допустими стойности.

Класовете, които представляват подразделения на абстрактния клас Повърхностни водни маси, имат някои общи характеристики (например Средната субстратна композиция). В модела те не са посочени за класа-майка единствено с цел да се изясни разликата между Тип А и Тип В ( например характеристиката Типологизация според степента на соленост е минимум изискване за Тип А както за междинните, така и за крайбрежните води, и по тази причина се представя като характеристика на клас Солени водни маси. Степента на изложеност на вълни от своя страна е факултативна характеристика от Тип В, и по тази причина е представена на ниво клас ).

3.3.4.3 Подпочвени води

Подпочвени водни маси



Таблица

РВД: Подпочвени води

Хоризонт

Директивата не предлага стандартни критерии за характеризацията на подпочвените води, въпреки че страните-членки са длъжни да представят информация относно въздействията, горните пластове и зависимите повърхностни води и земни екосистеми. За тези подпочвени води, които се считат за застрашени, може да бъде предоставена допълнителна геоложка и хидрогеоложка информация. Може да се събират и данни относно влиянието от човешки дейности.

Настоящият модел не борави с тези параметри, но в тази област е възможно да възникне необходимост от повишена стандартизация на събраната информация.

Продължава обсъждането на въпроса, по какъв начин следва да бъдат начертани и изобразени тези водни маси. За целите на настоящия модел се предлага подпочвените водни маси да бъдат двуизмерни (т.е. равнинни) полигони. Очертанията на границите на подпочвените водни маси рядко биха съвпаднали напълно с тези на речните басейни – явление, което за повърхностните води не е необичайно. Така изискването на Директивата подпочвените водни маси да бъдат причислени към даден Район на речни басейни ще трябва да бъде изпълнено чрез връзка в базата данни. Този подход трябва да се приложи за всички водни маси.

Класът Подпочвени водни маси се дефинира чрез следните характеристики:

• Хоризонт – за тези подпочвени водни маси, които са докладвани отделно, но се намират на повърхността, характеристиката хоризонт осигурява разграничение на отделните пластове.

3.3.4.4 Мрежа за мониторинг

Станциите за мониторинг ще формират базата на мониторинга на статуса на водите. Директивата прави разлика между Мониторинг на повърхностните води и Мониторинг на подпочвените води. Мониторингът осигурява основата на по-нататъшното класифициране на водните маси, но не съществува изискване за достъп до използваните сурови данни, довели до характеризациите на статуса. В Анекс V, член 13 се твърди, че “Страните-членки следва да осигурят карта или карти на мрежата за мониторинг на повърхностните води в плана за управление на речни басейни.” Подобно твърдение е налично в член 2.2.1. Там се посочва, че мрежата за мониторинг на подпочвените води трябва да бъде предадена във вид на карта или карти.

По този начин моделът дефинира абстрактния клас “Станции за мониторинг”, който се подразделя на Станции за мониторинг на повърхностните води и Станции за мониторинг на подпочвените води.

Станции за мониторинг

Станция за мониторинг – име, европейски код, код на страната-членка, въведен на дата, въведен от;

РВД: Станция за мониторинг на повърхностни води – станция за питейна вода, изследователска, операционна, хабитати, надзорна, справочна, дълбочина

РВД: Станция за мониторинг на подпочвените води – ниво на типа, тип операционна, тип надзорна, дълбочина

• 
  Име. Ако е подходящо, на станцията може да бъде дадено име;
  
• 
  Европейски код А. Уникален код, включващ в себе си националния ISO код и кода на страната-членка;
  
• 
  Код на страната-членка A. Уникален код на Станцията за мониторинг.
  

Станциите за мониторинг се изобразяват с точки. Те се подразделят на Станции за Мониторинг на повърхностните води и Станции за Мониторинг на подпочвените води. Тъй като една и съща станция може да изпълнява няколко функции едновременно, по-нататъшната категоризация на подвидове е неуместно (например една Станция за мониторинг на подпочвените води може да упражнява едновременно и количествен, и надзорен, и оперативен мониторинг).

Класът Станции за Мониторинг на повърхностните води е подразделение на абстрактния клас Станции за мониторинг и се дефинира чрез следните допълнителни характеристики, определящи изпълняваните от него функции:

• 
  Питеен – да/не . Дали станцията е място за отвеждане на питейни води;
  
• 
  Изследователски – да/не. Дали станцията е изследователска;
  
• 
  Оперативен – да/не. Дали станцията е оперативна;
  
• 
  Хабитат – да/не. Дали станцията е станция за мониторинг на хабитат;
  
• 
  Надзор – да/не. Дали станцията е станция за надзор;
  
• 
  Справка – да/не. Дали станцията е справочна станция;
  
• 
  Дълбочина – дълбочина в метри.
  

• 
  Класът Станции за Мониторинг на подпочвените води е подразделение на абстрактния клас Станции за мониторинг и се дефинира чрез следните допълнителни характеристики, определящи изпълняваните от него функции:
  
• 
  Тип Ниво – да/не. Дали станцията е оперативна;
  
• 
  Тип оперативна - да/не. Дали станцията е оперативна;
  
• 
  Тип Надзорна - да/не. Дали станцията е надзорна;
  
• 
  Дълбочина – дълбочина в метри.
  
• 
  
  

Станциите за мониторинг могат да изпълняват разнообразни функции, както се споменава по-горе, и също така могат да извършват наблюдение над различни водни маси. Следователно, техните отношения с водните маси могат да бъдат изразени чрез различни комбинации, както следва:

Класът Станции за мониторинг на повърхностни водни маси образува комбинации с речните водни маси, езерните водни маси и междинните водни маси.

Класът Станции за мониторинг на подпочвени водни маси образува комбинации с подпочвените водни маси.

3.3.4.5 Статус

За всяка повърхностна водна маса следва да се докладват категориите на екологичния и химическия статус. Възможно е да се подходи и още по-детайлно, като се регистрират отделните екологични, хидроморфологични и химически параметри. (Анекс V, член 1.2)

Може да се направи разграничени между пресни и солени води. За докладването на всеки от тези елементи се регистрира датата на статуса.

Параметрите на статуса се докладват също така за подпочвените водни маси, като отново се посочва датата на статуса, което позволява да се правят различни доклади за една и съща водна маса през определен период от време.

Всички параметри на статуса са свързани със съответната водна маса чрез уникалния европейски код.

Статус на подпочвените води

Статусът на подпочвените води представя доклади за статуса към определена дата за определена подпочвена водна маса, идентифицирана чрез европейския код. Допълнително се определят следните специфични качествени характеристики (вж. Речник на данните Приложение III за допустимите стойности):

• 
  Количествен статус. За добрия статус нивото на подпочвена вода в подпочвената водна маса е такова, че наличните подпочвени водни ресурси не са по-малко от средните годишни стойности на изтичане;
  
• 
  Химичен статус. Химичният състав на подпочвената водна маса, определен чрез концентрацията на замърсяващи вещества;
  
• 
  Обичайни замърсители. Дългосрочната тенденция в антропогенните замърсители;
  
• 
  Ниво на достоверност. Нивото на достоверност, свързано с обичайните замърсители (Анекс V, член 2.4.4).
  

Статус на повърхностните води

Статусът на повърхностните води представя доклади за статуса към определена дата за определена повърхностна водна маса, идентифицирана чрез европейския код. Допълнително се определят следните специфични качествени характеристики (вж. Речник на данните Приложение III за допустимите стойности):

• 
  Екологичен статус. Екологичният статус изразява качеството на структурата и функционирането на водните екосистеми, свързани с повърхностните води, класифицирани според Анекс V;
  
• 
  Екологичен потенциал (за Силно модифицирани или Изкуствени водни маси) според категориите в сектора за класификация на качеството;
  
• 
  Неподходящ. Вярно/грешно. За тези водни маси, които са изложени на риск или не са в състояние да постигнат целите за качество;
  
• 
  Химичният статус може да бъде добър или недобър (Анекс V, 1.4.3). Добър статус на повърхностните води означава този химичен статус, който се изисква с оглед на постигането на екологичните цели за повърхностните води, заложени в член 4(1)(a). Това е химичният статус, при който за една повърхностна водна маса концентрацията на замърсители не надвишава стандартите за качество на околната среда, установени от Анекс IX и член 16(7), както и от други релевантни юридически текстове.
  

Екологичен статус на пресните води

Класът на пресните води се свързва с определена водна маса чрез европейския код. Този клас се дефинира чрез следните характеристики: The (Анекс V, член 1.2.1, 1.2.2):

• 
  Фитопланктон;
  
• 
  Макрофито. Макрофити и фитобентус;
  
• 
  Дънни безгръбначни;
  
• 
  Риба;
  
• 
  Хидрологичен режим;
  
• 
  Континуитет на реката;
  
• 
  Морфологични условия.
  

Физико-химична класификация

Класът физико-химична класификация се свързва с определена водна маса чрез европейския код. Този клас се отнася за всички типове повърхностни води и се определя чрез следните характеристики: (Анекс V, член 1.2.1, член 1.2.2):

• 
  Общи условия;
  
• 
  Синтетични замърсители;
  
• 
  Несинтетични замърсители.
  

3.3.4.6 Екологичен статус на солените води

За Междинните и Крайбрежните води класът на Солените води определя следните характеристики:

• 
  Фитопланктон;
  
• 
  Макроалги. Смесени с ангиоспермни растения за крайбрежните води;
  
• 
  Ангиоспермни растения. Смесени с ангиоспермни растения за крайбрежните води;
  
• 
  Дънни безгръбначни;
  
• 
  Риба;
  
• 
  Режим на приливи и отливи. Според сектора за класификация на качеството;
  
• 
  Морфологични условия. Според сектора за класификация на качеството;
  

3.3.4.7 Управление / Администрация

Район на речни басейни означава зона от земя и море, съставена от един или повече съседни речни басейна заедно с прилежащите им подпочвени и крайбрежни води, което е определено в член 3(1) като основна единица за управление на речните басейни.

Една водна маса или една станция за мониторинг могат да принадлежат към един и същи район на речни басейни (дори и ако това физически не е така – вж. РВД Проект 2.9 “Ръководство по най-добри практики в създаването на планове за управление на речните басейни”).

Подбасейн

Подбасейн означава “зона от земя, от която тръгват всички оттичащи се води във вид на потоци, реки и евентуално езера, към определена точка ( обикновено езеро или място, на което се сливат реки )”.

Класът Подбасейни се дефинира чрез следните характеристики:

• 
  Име;
  
• 
  Идентификационен код на речния басейн. Връзката между подбасейна и речния басейн – майка се осъществява чрез идентификационния код на речния басейн;
  
• 
  Идентификационен код на речния подбасейн. Всеки подбасейн има уникален код, който го свързва с кодовата система на речната мрежа.
  

Класът Подбасейни се изобразява с полигони.

Речен басейн

Речен басейн означава “участък от земя, от която всички повърхностни потоци се вливат последователно в морето с устие тип делта или естуар чрез поредица от потоци, реки и евентуално езера.” Речните басейни следва да бъдат включени към “индивидуални райони на речни басейни”.

Класът Речни басейни се дефинира чрез следните характеристики:

• 
  Име;
  
• 
  Код на страната-членка;
  
• 
  Европейски код;
  
• 
  Код на района. Връзката между речния басейн и района на речни басейни се осъществява чрез идентификационния код на района на речни басейни;
  
• 
  ЗонаKM2. Зона за докладване в квадратни километри.
  

Класът Речни басейни се изобразява с полигони. Изображенията на районите на речни басейни не бива да се застъпват.

Районите на речни басейни могат да се състоят от речни басейни, междинни води и крайбрежни води. По тази причина, въпреки съвпадането на някои геометрични форми, те се изобразяват с полигони. Те се дефинират допълнително чрез следните характеристики:

• 
  Име;
  
• 
  Код на страната-членка;
  
• 
  Европейски код;
  

• Компетентни органи на властта. Код на най-висшестоящия орган на властта. Компетентен орган

Компетентен орган означава орган или органи на властта, определени от член 3(2) или 3(3). Тъй като в някои случаи не е възможно да се обединят Райони на речни басейни, които да формират границата на Компетентните органи, те се изобразяват самостоятелно чрез полигони.

• 
  Име;
  
• 
  Адрес;
  
• 
  Код на компетентния орган.
  

3.3.4.8 Защитени зони

В Анекс V от РВД се твърди, че планът за управление на речни басейни “трябва да включва карти, показващи местоположението на всяка защитена зона, и описание на Общото, националното или местното законодателство, под което попада зоната.”

Директивата не предоставя никакви допълнителни указания, които биха били от полза за създаването на модела на данните. Допълнителни уточнения могат да се получат от дейностите, свързани с другите директиви или от други юридически текстове, отнасящи се до защитените зони. Към настоящия момент Защитените зони са изобразени с прости геометрични форми, като всяка притежава име и, където е уместно, уникален европейски код с оглед на улесняването на идентификацията им. Въпреки че някои защитени зони могат да бъдат изобразявани с точки, силно се препоръчва, където това е възможно, те да бъдат изобразявани с полигони.

Защитени зони

Класът Защитени зони се дефинира чрез следните подвидове:

• 
  Защита на питейните води;
  
• 
  Води за възстановителни процедури;
  
• 
  Защита на икономическите видове;
  
• 
  Зони, чувствителни към хранителни съставки;
  
• 
  Защита на хабитатите;
  
• 
  Защита на птиците.
  

Всеки подвид има следните характеристики:

• 
  Име;
  
• 
  Европейски код.
  

3.4 Кодиране на характеристиките на Европейската ГИС

3.4.1 Въведение

Кодирането на характеристиките на ГИС представлява прилагане на уникални идентификационни кодове към всеки пространствен елемент, за който ГИС съдържа информация. Това означава, че трябва всеки код да бъде уникален на национално и на международно ниво. Стандартните формати на кодовете ще улеснят трансфера на електронните данни и ще подпомогнат централизираното съхраняване на информацията.

3.4.2 Уникални европейски кодове

Уникалните европейски кодове имат следния формат:

Код на Страната-членка#1#2…#22 където:

Код на Страната-членка = двусъставен идентификатор на страната-членка в съответствие със стандартите по ISO 3166-1-Alpha-2 кодове на страните, и

#1#2…#22 = код от най-много 22 цифри, уникален в рамките на страната-членка.

Например:-

Една подпочвена водна маса в Германия може да има идентификатор DE45734

Или Станция за мониторинг на езерни водни маси в Испания може да има идентификатор ES67003800958730

Препоръчва се:

• 
  Да се използват само главни букви;
  
• 
  Да се избягва употребата на специфични символи като ‘$’, ‘!’, ‘&’, ‘ë’, ‘á’, и др.;
  
• 
  Да се използват цифри, когато е необходимо да се избегне възникването на някой от потенциалните проблеми, посочени по-горе.
  

Използването на формулата Код на Страната-членка #1#2…#22 е изискване единствено за уникалните европейски идентификационни кодове. Речникът на данните в Приложение III признава тези кодове. Кодове с този формат трябва да бъдат използвани за първоначалното и последващите подавания на информация в процеса на докладване пред Комисията.

3.4.3 Съставяне на кодовете за страните-членки и Районите на речни басейни

Описаният по-горе код от 22 цифри и букви #1#2…#22, трябва да бъде колкото е възможно по-кратък с оглед на избягването на възможни грешки, и все пак трябва да бъде достатъчно дълъг, за да може да бъде поддържан на местно операционно ниво. Всяка страна-членка сама определя точния му състав. Настоящото ръководство предлага някои препоръки с цел да се установи принцип, който да улесни използването и прилагането на кодовете сред страните-членки.

3.4.3.1 Уникална идентификация на властите, определящи кодовете

Някои характеристики ще бъдат идентифицирани на обща база, докато други могат да бъдат установявани и идентифицирани от различни организации. Във втория случай един структуриран подход би улеснил прилагането на характеристиките на местно ниво, като едновременно с това автоматично формира уникални европейски идентификационни кодове. По-долу са приведени примери с цел да се разясни този въпрос.

Възможно е да има различни органи на властта, например области, региони или общини, които отговарят за изграждането на станциите за мониторинг. Всеки от тези органи на властта може да има свои подчинени подразделения, изпълняващи подобни функции. В такъв случай е целесъобразно властите, които определят кодовете, да бъдат посочени като уникални идентификатори на ниво страна-членка. Възможно е например да се използват първите две цифри от четирицифрен код на властта‘AAAA’, например ‘4000’, ‘1700’ или ‘2300’. Чрез последните две цифри може да се укажат подразделенията на органите на властта или техните регионални представителства. Например ‘1710’, ‘1714’, и др. Тези власти могат след това без затруднение да създадат уникални кодове на местно ниво. Локалният код става уникален на национално ниво, като се добави кодът AAAA в началото, и на международно ниво, като се добави кода на страната-членка. Например ако една станция за мониторинг има уникален идентификатор ‘12345’, зададен от орган на властта 1700 в Дания, то тази станция може да носи уникален идентификационен код DK170012345.

Този подход е силно препоръчителен, особено в случаите, когато в идентификацията на характеристиките участват няколко институции. Точният състав на кода се определя от страните-членки и може да варира според типа на характеристиката.

3.4.3.2 Уникално идентификационно кодиране на операционно ниво

Описаната по-горе техника на създаване на кодовете може да бъде доразвивана от властите, които съставят кодовете. Например ако мониторингът на отвеждането на питейните води се управлява на ниво схема на питейните води, то е възможно властта, която създава кодовете, да състави първо уникални идентификатори за схемите на питейните води. Така управляващата схемата институция ще може лесно да състави кодове за станциите за мониторинг на местно ниво.

3.4.3.3 Използване на речната мрежа за оценка на уникалните кодове

След като се определят уникални кодове за речната мрежа, тя може да бъде използвана при създаването на кодовете на характеристиките, които са свързани с нея. Това осигурява още един механизъм за създаване на уникални кодове на местно ниво.

Идентификационните кодове на речните сегменти могат да бъдат използвани във формирането на уникални кодове за:

• 
  Речни водни маси;
  
• 
  Езера;
  
• 
  Езерни водни маси;
  
• 
  Междинни водни маси и
  
• 
  Станциите за мониторинг на тези водни маси.
  

Както ще стане ясно по-нататък, кодът на отвеждащите речни сегменти следва да бъде използван главно за хидрологично свързани характеристики, които се отнасят за различни речни сегменти.

Например станциите за мониторинг могат да бъдат идентифицирани с кодове, които представляват продължение на кодовете на реките. Могат да бъдат използвани първите две цифри от четирицифрения код на станцията за мониторинг ‘MMMM’. Последните две цифри могат да бъдат използвани на по-късен етап, за да се добавят нови станции, без това да нарушава реда на станциите. Този ред е важен за целите на визуалното потвърждаване на уникалните кодове.

Например ако един речен сегмент има три станции за мониторинг, те могат да бъдат идентифицирани с ‘0100’, ‘0200’ и ‘0300’, като посоката на движение е нагоре по течението на реката. Ако на по-късен етап се появи станция между първата и втората, тя ще има код ‘0150’. Ако кодът на речната водна маса е ‘IE54321’, тогава пълният код на станцията за мониторинг ще бъде ‘IE543210150’.

Някои варианти на този модел могат да включват и разстоянието нагоре по течението на реката. Предимството на този подход е в точното посочване на местоположението. Недостатъкът се състои в това, че изисква предварителни анализи на разстоянията. За страните-членки е въпрос на избор кой от подходите ще изберат; това зависи много и от възможностите и структурите на управленските организации.

3.4.3.4 Станции за мониторинг

Както е описано по-горе, станциите за мониторинг могат да бъдат идентифицирани чрез разширяване на идентификационните кодове на речните сегменти или на властите, определящи кодовете. Много е важно станциите за мониторинг да запазят своите идентификационни кодове независимо от последващите промени в речните водни маси и властите, определящи кодовете. Ако кодовете на станциите за мониторинг се променят в следствие на такива промени, ще се загуби връзката на станциите с данните, свързани с тях.

Разширяването на кодовете на базата на характеристики и на кодовете на базата на власти осигурява механизъм за потвърждаване на данните. Това е допълнително преимущество на разширяването на кодовете. Ако се използва такова потвърждаване на данните, базата данни ще бъде гъвкава за промени в характеристиките или в органите на властта.

Трябва да се има предвид, че основната цел на тези разширения не е потвърждаването на данните, а подпомагането на управлението на изграждането на уникални кодове на местно ниво.

3.4.4 Структурирани хидрологични уникални идентификатори на реките

3.4.4.1 Метод на кодиране

Ако реките вече са идентифицирани, може да се окаже уместно от прагматична гледна точка да се разшири съществуващото кодиране. Броят на реките, които предстои да бъдат идентифицирани, може многократно да надвишава броя на веч кодираните. Може да се наложи преразглеждане на кодовете и с оглед на постигането на съгласуваност между страните-членки, които имат общи райони на речни басейни. Кодирането може да бъде просто поредица от последователни идентификатори; все пак, препоръчителни са структурираните хидрологични кодове. Това позволява извършването на бързи ръчни или автоматизирани анализи, които не е необходимо да бъдат отнасяни към ГИС. Йерархично структурираните кодове също биха улеснили дългосрочното функциониране на системата от уникални кодове.

Много от съществуващите кодови системи за реките са разгледани в документ, публикуван на http://193.178.1.168/River_Coding_Review.htm. Системата Pfafstetter е най-предпочитана. Нейните предимства са обсъдени на посочения уеб-сайт. Въпросите относно приложението на системата са разгледани в Приложение IV. Все пак тази система не е съвършена и в бъдеще се очаква да се разработи система, която предлага интегриран подход за реки, езера и морски води.

Междувременно структурираните хидрологични кодове се предпочитат пред произволните и пред тези, които не са на хидрологичен принцип. Там, където се очаква допълнително кодиране, се предлага модифициран вариант на системата Pfafstetter като временно решение.

3.4.4.2 Модифицираната система Pfafstetter

Формулата на кода е:

MS MW N1 N2 N3 N4, ….

MS = Страната-членка, която отговаря за кода ( изходната страна за трансграничните речни сегменти ). Използва се двусъставен идентификатор на страната-членка в съответствие с ISO 3166-1­Alpha-2.

MW = Идентификатор на морските води. (В съответствие със скиците на Международната Хидрографска Организация¹, като са възможни допълнителни подразделения по регионални морски споразумения ).

N1 N2, .. = Pfafstetter код². Тези кодове се образуват по следния начин (вж. Фигури

3.4.1 – 3.4.4)

Четирите най-значими реки се отбелязват с последователни четни цифри ( например 2, 4, 6 и 8). Цифрата “0” се запазва за затворени басейни, т.е. такива, които не се оттичат.

Всяка значима река има свой водосборен басейн. Останалите зони на общия водосборен басейн са междинни. Те се номерират с последователни нечетни цифри, като се започва от 1, което бележи междинния водосборен басейн между морето и първия приток, и се завършва с 9, което бележи притоците в горната част на речния басейн или горната част на водосборния басейн.

Бележки:

1. 
   Използва се двуцифрен код; десетичните IHO кодове не са подходящи в случая. Те ще трябва да бъдат превърнати в двуцифрени кодове според новите стандарти.
   
2. 
   В Португалия е установено, че за създаване на Pfafstetter кодове за речната мрежа са необходими между 5 и 9 цифри.
   

Всеки водосборен басейн и междинен водосборен басейн може по-нататък да бъде раздробен по същия модел чрез използването на N2. Този процес може да бъде продължен допълнително на други нива. Ако в близост до притоците в горната част на речния басейн няма наличност от поне четири притока, тогава същият процес продължава с по-малко водосборни басейни и междинни водосборни басейни. В противен случай се изискват по-подробни карти. Зони, в които водите се оттичат директно в морето ( чрез дифузно оттичане или малки реки ), следва да имат нечетни кодове на междинните водосборни басейни и могат да използват N2 за идентификация на най-значимите реки, след това N3 за най-значимите притоци, и т.н. Системата Pfafstetter може да бъде прилагана в съседни страни-членки в комбинация с кодовете на морските води. Кодовете Pfafstetter могат да бъдат използвани директно за определяне на това, дали оттичането в малките подразделения на междинните водосборни басейни оказва въздействие върху течението на канала. Това може да бъде постигнато без необходимост от ГИС – анализ и е показано на http://193.178.1.168/River_Coding_Review.htm.

Практическите въпроси, свързани с приложението, и тези, отнасящи се до влиянието на езерата върху определянето на кодовете за реките, се обсъждат в Приложение IV.

3.4.5 Структурирано хидрологично кодиране за други водни маси

Както вече беше казано, модифицираната система Pfafstetter е временно решение, което изисква допълнително разработване преди да бъде напълно готово да бъде препоръчителна хидрологическа система за кодиране. Независимо от това, каква система се прилага, речната мрежа осигурява средство за:

a) Създаване на уникални кодове на следващи характеристики

b) Създаване на структурирани хидрологически кодове на следващи характеристики.

Например, както е показано в Приложение IV, ако езерата, междинните води и чречните водни маси използват същия код като вливащия се речен ръкав, тогава кодовете на характеристиките ще съдържат някаква хидрологическа информация. Това позволява бързи тестове, основани само върху кодовете. Ако понякога излизат наяве несъответствия в кодовете, ще се налага ръчно изготвяне наново или поправяне на кодовете.

3.4.6 Защитени зони

Слоевете на защитените зони са обект на Natura 2000, където се използват двусъставни кодове за идентификация на страната-членка, последвани от код от седем елемента, който определя Местата с обща значимост и Специалните защитени зони в рамките на страната-членка.

Разпределянето на реките или водните маси в подразделения изисква допълнително управление на кодовете. Това няма да бъде изисквано в първоначалните доклади, но ще бъде част от предмет на дейност на ниво райони на речни басейни. Реките могат да бъдат разпределяни в подразделения или чрез използването на последователни идентификатори, или чрез прилагане на метода на разстоянията, описан във връзка със станциите за мониторинг в раздел 3.4.3.3.: Използване на речната мрежа за целите на уникалните кодове. Подобни стратегии трябва да се изработят и за крайбрежните и езерните брегови линии и подрайони.

3.4.8 Заключение

Уникалните европейски кодове трябва да бъдат съставяни от първи два елемента, отбелязващи кода на страната-членка, и продължение от максимум 22 елемента, представляващи уникален идентификационен код. Това е единственото изискване за общ формат на кодовете.

Останалите препоръки, отправени във връзка с кодовете, имат характера на насоки относно структурата на кодовете; интерпретирането и приложението им обаче зависи от местните власти. Страните-членки трябва да изработят кодове, които отговарят на специфичните им нужди и условия.

Отправят се следните препоръки:

• 
  Страните-членки още в началото да възложат създаването на идентификационните кодове на съответните компетентни власти;
  
• 
  Да се вземе решение относно използването на структурирани хидрологически кодове;
  
• 
  Кодовете на речните сегменти да бъдат подготвени за всички реки, които се очаква да бъдат включени в докладите;
  
• 
  Компетентните органи, създаващи кодовете, и кодовете на речните сегменти следва да бъдат разширени, за да може да се създадат уникални идентификационни кодове на местно ниво;
  
• 
  Идентификационните кодове на станциите за мониторинг, получени чрез такива разширения, не бива да бъдат променяни, след като веднъж са били установени, дори и в случаите, когато органът на властта или идентификационните кодове на характеристиките са променени;
  
• 
  Между съседните страни-членки трябва да се постигне съгласуваност относно трансграничните кодове, особено за кодовете на речната мрежа.
  

Уникалните европейски кодове със стандартен формат са по-важни от структурираните хидрологични кодове. Там, където за идентификацията и кодирането на характеристики са използвани компютри, могат да се приемат и хидрологичните кодове. Те ще улеснят бързите тестове, които не изискват участие от страна на ГИС.

Таблиците по-долу показват някои примерни кодове, всеки от които представлява комбинация от двусъставния код на страната-членка плюс 22 –та елемента на уникалния код. Отправени са препоръки относно методите за създаване на кодовете. При всички случаи обаче всяка страна-членка решава за себе си какъв подход и метод да приеме в създаването и в приложението на кодовата система в международните райони на речни басейни.

3.4.9 Таблици с примерни кодове

Водни маси (ГИС слоеве)
Речни сегменти & Водосборни басейни (Басейни и подбасейни) (SW2, SW3 & SW4)	MS #1,#2 .. #22 or MS, MW, N1,N2,…… N22 (Модифицирана система Pfafstetter)	IE12873 река, GB12874 водосборен басейн	MS = страна-членка, за изход на водосборен басейн. Нехидрологичен подход - drological Approach: #1,#2 .. #22 = an up to 22 character string. Hydrological Approach: MW = marine waters codes according to a modification of codes for IHO delineations. (N1,N2, N3….N22 are nested codes, each consisting of 1 digit With Pfafstetter, rivers use odd numbers, catchments or basins use even.)
Речна водна маса (SW2, SW3 & SW4)	MS #1,#2 .. #22	IE12873	За хидрологичен подход се използва същият код като този на тоиз на отточната зона на реката.
Езера (SW4)	MS #1,#2 .. #22	SE13873	За хидрологичен подход се използва същият код като този на тоиз на отточната зона на реката .
Междинни (SW4)	MS #1,#2 .. #22	DE035411	За хидрологичен подход се използва същият код като този на тоиз на отточната зона на реката
Крайбрежни (SW4)	MS #1,#2 .. #22	IE10001230	Този код може да бъде разширение на идентификационния код на властите, определящи кодовете, или да се отнася към IHO морски водиrine water delineations.
Подпочвени (GW1)	MS #1,#2 .. #22	GB30002310	Този код може да бъде разширение на идентификационния code.

3.4.9.2 Точки за мониторинг на водните маси

Точки (ГИС слоеве)
Речна станция (SW5)	MS #1,#2 .. #22	GR5730800	MS = Страна-членка #1,#2 .. #22 = is an up to 22 digit code, but kept as short as possible to avoid keying errors. This code may be an extension of the river segment, catchment or water body code.
Езерна станция (SW5)	MS #1,#2 .. #22	GE5730300	Този код може да бъде разширение на кода на езерната водна маса the lake or.
Станция за крайбрежни води (SW5)	MS #1,#2 .. #22	GE100003001230	Този код може да бъде разширение на кода на крайбрежната водна маса code.
Станция за междинни води (SW5)	MS #1,#2 .. #22	IT5730300	Този код може да бъде разширение на идентификационния код на междинната водна маса.
Станция за подпочвени вони маси (GW2 & GW3)	MS #1,#2 .. #22	IT200001500305	Този код може да бъде разширение на идентификационния код на подпочвената водна маса.

3.4.9.4 Влияния – Изтичане

3.4.9.5 Точкови влияния

Точки (ГИС слоеве)	Формат на кода
Замърсявания (SW5 d)	MS #1,#2 .. #22	IE130020020123	Този код може да бъде разширение на идентификационния код на влсаастите.

Тази глава представя принципите за проверка на качеството, приложими към ГИС-слоевете, които се предават от страните-членки на Европейската комисия. Както беше споменато по-горе, работната група взе решение да се предават както ГИС-слоеве, така и карти. Акцентът ще бъде повече върху докладването, отколкото върху пространствения анализ. Тъй като изискванията за качество на данните не са толкова строги, колкото тези за пространствения анализ. Все пак някои изисквания с оглед на доброто картографиране остават задължителни. Освен това ГИС-слоевете трябва да бъдат в състояние, което позволява използването на колкото може по-автоматизирани процедури за контрол на качеството. Най-общо процедурите за качество трябва да бъдат изпълнявани от страните-членки и да бъдат докладвани като част от метаданните. При съставянето на националните ГИС-слоеве Европейската комисия ще приложи и допълнителни процедури, целящи да бъдат създадени унифицирани ГИС-слоеве в рамките на спецификациите на настоящото ръководство. Рамката за приложение на процедурите по гарантиране на качеството и докладване на резултатите се определя от проектните ISO стандарти за принципите на качеството (19113), процедурите за оценка (19114), и метаданните (19115).

3.5.1 Преглед на качеството на данните

Всеки ГИС-слой следва да бъде допълнен от обща информация относно качеството на данните. Допълнението включва описание на предназначението и използването на ГИС-слоя, както и информация за неговата история. Описанието на предназначението назовава първоначалната цел на създаването на ГИС-слоя, а използването назовава практическата приложимост на този слой. Последната част съдържа информация относно историята на конкретния ГИС-слой. Тя включва цялата история на базата данни от първоначалния етап на събирането им до актуалния етап от развитието й. Историческата част може да съдържа компонент “информация за източниците”, който да посочва произхода на базата данни, и компонент “етапи”, който да посочва събитията, отбелязващи промените в базата данни. Тази част също така включва информация относно процедурите и интервалите за поддръжка на базата данни.

Елементите от общия преглед на качеството на данните трябва да бъдат предадени от страните-членки и да бъдат придвижени напред от Европейската комисия в следващите етапи.

Таблица 3.5.1:	Преглед на качеството на данните
Елемент		Задължения	Докладва се от
История		Задължително	Страна-членка, Европейска комисия
Общо изложение на историята, по-подробно описание на етапите или описание на източниците на ГИС-слоя

3.5.2 Елементи на качеството на данните

В допълнение към общите твърдения за качеството на данните ГИС-слоевете трябва да включват и информация относно избрани елементи на качеството на данните. Това са изчерпателност, логическа състоятелност, точност на позиционирането и тематична прецизност.

Таблица 3.5.2: Подбрани елементи на качеството на данните	Поделементи на качеството
Изчерпателност	Пропускане от Комисията
Логическа състоятелност	Концептуална съдържателност Съдържателност на раздела Топологическа съдържателност Съдържателност на формата
Точност на позициониране	Абсолютна или външна точност
Тематична прецизност	Коректност на класификацията

3.5.2.1 Изчерпателност

Изчерпателността се отнася към спецификациите на модела на данните на ГИС и дефинира необходимата степен на обобщение и абстракция. Всички характеристики, описани в спецификациите, следва да присъстват в базата данни, но от друга страна добавянето на нови характеристики би довело до излишество и претовареност. Приведените характеристики трябва да описват достатъчно подробно; трябва да бъдат попълнени и техните стойности. Трябва да бъдат ясно посочени връзките между различните характеристики.

Страните-членки трябва да докладват методите, които са прилагали за гарантирането на изчерпателността на характеристиките в ГИС-слоевете. Това важи с особена сила за броя на речните басейни и подбасейни, броя на главните реки, повърхностните и подпочвените водни маси, станциите за мониторинг и защитените зони. Изчерпателността на характеристиките обикновено се проверява чрез сравнение с докладите. Резултатите от приложените процедури трябва да бъдат докладвани като част от метаданните на страните-членки.

3.5.2.2 Логическа състоятелност

Под “състоятелност” се разбира липсата на очевидни противоречия в базата данни или в трансферния файл. Състоятелността е мярка за вътрешна проверка на базата данни.

Поради липса на измервателни данни най-важната част от процеса на гарантиране на качеството ще бъде гарантирането на логическата състоятелност на данните. Терминът се отнася до обектите, таблиците на характеристиките и до самите характеристики, както и до връзките между тях. Връзки се установяват между различните класове обекти и класове характеристики, както и между геометричните форми, например подбасейните трябва да се припокриват с речните басейни.

Проверките за концептуална съдържателност включват проверка на съществуването на дефинираните в модела класове от обекти, класове от характеристики и връзки между тях. Следващата стъпка представлява потвърждаване на съществуването и коректното дефиниране на обектите, характеристиките, секторите и връзките в базата данни. Трета стъпка включва потвърждение на наличието на стойностите на характеристиките, мястото на тяхното дефиниране и валидността на връзките помежду им. Тези проверки на качеството трябва да бъдат предадени на Европейската комисия по време на интегрирането на националните ГИС-слоеве в географската база данни на Европейския съюз.

В модела на данните е посочено, че простите геометрични елементи трябва да бъдат обединявани в класове. Следователно трябва да се провери дали геометричните елементи от базата данни отговарят на дефиницията за прости геометрични елементи. Това означава да се провери дали полигоните са затворени, дали рамената им се пресичат и пр. Гарантирането на качеството на простите геометрични елементи е изключително важно за състоятелността и коректността на базата данни; ето защо тези проверки трябва да бъдат извършени от страните-членки и да бъдат докладвани от Комисията.

Таблица 3.5.4: Елементи на концептуалната състоятелност	Задължение	Докладва се от
Съществуване на ГИС-слоевете, таблиците с характеристики, връзките, секторите	задължително	Европейската Комисия
Дефиниции на характеристиките	задължително	Европейската Комисия
Наличие на стойностите на характеристиките, където това е задължително	задължително	Европейската Комисия
Проверка на връзките	задължително	Европейската Комисия
Дефиниция за простите геометрични елементи	задължително	Европейската Комисия

Състоятелност на секторите

В модела на данните са дефинирани няколко сектора. Трябва да се гарантира, че дефиницията за сектори е коректна. След това трябва да се провери дали стойностите на характеристиките в класовете на характеристиките и класовете от геометрични елементи са съвместими. Тези проверки трябва да бъдат извършени от страните-членки и да бъдат потвърдени по време на процеса на интеграция на европейската база данни.



Таблица 3.5.5: Елементи на състоятелността на обсега