Елемент Задължение докладва се от

Сравнение на стойностите на задължително Европейската Комисия

Характеристиките с дефинициите на обсега

Топологическа състоятелност

Съществува определен брой от ГИС-слоеве и характеристики, които могат да бъдат проверени за топологическа състоятелност. Някои от тези ГИС-слоеве имат код на страната-членка. Страните-членки трябва да проверят коректността на тези кодове.

Водните маси имат характеристика, показваща връзката с ГИС-слоя на екорайона. Връзката между водните маси и района на речни басейни, към който те принадлежат, може да бъде проверена чрез налагане на водните маси върху речните басейни. Европейската комисия ще провери коректността на изпълнението, като наложи съответните слоеве.

Приложение V съдържа набор от топологически правила, които трябва да се приложат към ГИС-слоевете. Правилата ще бъдат проверени от Европейската комисия при сливането на националните ГИС-слоеве. Коректността трябва да бъде докладвана като част от елемента за качество на данните “топологическа състоятелност”.

Базата данни на РВД ще се изгражда от базите данни, предадени от страните-членки. Препоръчва се съгласуването на геометричните елементи в граничните зони. Този принцип се отнася както за геометричните елементи, така и за характеристиките. Кодирането на басейните трябва да бъде еднакво. Класовете на геометричните елементи, които покриват повече от една страна, са полигон и линия, т.е. водни маси и речни басейни и подбасейни. Всичко това ще бъде подложено на анализ от Европейската комисия при интегрирането на националните ГИС слоеве в европейската база данни.

Препоръчва се хидрографските ГИС-слоеве да образуват мрежа. Посоката на линиите трябва да указва посоката на течението. Поточните линии трябва да свързват линиите на вливащите се и линиите на оттичащите се реки чрез застояла водна маса, например езеро. Данните ще бъдат подложени на анализ от Европейската комисия при интегрирането на националните ГИС слоеве в европейската база данни.

Таблица 3.5.6: Елемент на топологическа състоятелност	Задължение	Докладва се от
Съгласуване на геометричните форми в граничните райони	задължително	Европейската Комисия
Стойности на характеристиките по държави	задължително	Европейската Комисия
Индикация и проверка на потока	факултативно	Европейската Комисия

3.5.3 Точност

Точност на позициониране

Точността на позициониране представя разликата между местоположението на обектите в базата данни и тяхното действително местоположение. Спецификацията на продукта в Приложение V включва стойности за минимална точност на позициониране на различните ГИС-слоеве. Установяването на точността на позициониране може да се осъществява чрез проби.

Страните-членки трябва да включат информация относно точността на позициониране и относно процедурите за потвърждаване като част от метаданните. Ако липсва информация относно точността на позициониране, препоръчва се прилагането на метода на Федералния Комитет по Географски Данни за стандартизация на геопространствената точност на позициониране¹.

Таблица 3.5.7: Елемент точност на позициониране	Задължение	Докладва се от
Точност на позициониране	задължително	Страната-членка

3.5.4 Признаци на поделементите на качеството на данните

Резултатите от гарантирането на качеството за посочените по-горе поделементи на качеството на данните трябва да бъдат описани по следните седем признака:

• 
  обсег;
  
• 
  количество;
  
• 
  процедура по оценка;
  
• 
  резултат;
  
• 
  тип на оценката;
  
• 
  мерна единица; и
  
• 
  дата.
  

На поделемента на качеството на данните.

Определянето на степента на качеството е валидно само за определен обсег. Този обсег може да бъде времеви или пространствен, или да бъде определен въз основа на йерархията на данните ( т.е. серии от бази данни, бази данни, обекти, характеристики ). Степента на качество може да бъде различна дори в рамките на една и съща база данни, например в случай, че базата данни е съставена от различни източници.

Измерването на степента на качество на базата данни описва накратко теста, който се използва за измерването на качеството в рамките на определен обсег. Следва да бъде обяснена процедурата по оценка или, ако такова описание липсва, да се отправи препратка към подробно описание на тази процедура. Това описание е много важно, тъй като то е необходимо за разбирането и тълкуването на резултатите от теста. Всеки тест дава някакъв резултат, който представлява част от доклада за качеството на данните. За да бъдат разбрани резултатите, трябва да се предостави информация относно типа на оценката и мерната единица. Докладването приключва с посочването на датата на провеждане на теста за качество.

3.5.5 Докладване на информацията за качество

Резултатите от тестовете могат да представляват част от метаданните. DIS 19115 предлага определена структура, която следва логиката на описаните по-горе елементи на данните, поделементи и признаци. Стандартът за метаданните прави разлика между информация за качеството на данните във вид на доклад и във вид на история на данните. Докладът включва информация за измерването на качеството, разпределена в групи според елементите на качеството на данните .

Приложение V съдържа правила относно топологията, които могат да бъдат прилагани към ГИС-слоевете, както и някои примерни доклади върху качеството на данните според ISO 19115. Предложените елементи на DIS 19115 върху метаданните за докладването на качеството на данните са описани в раздела за метаданните на Приложение V.

3.6 Измервателна система

Системата за общи геодезически измервания (хоризонтални и вертикални) е първата стъпка към съгласуването на географската информация в Европа. Системата за общи геодезически измервания е от особена важност за ползвателите на географската информационна система, за които е необходима “непрекъсната” база данни. Още повече фактът, че пространствената информация, предоставена от страните-членки, често е недостатъчно документирана ( например използваното измерване е неизвестно или частично или неясно представено), е обичайна причина за грешки в процеса на трансформиране на данните на страните-членки в европейската система. За да бъдат избегнати тези проблеми, страните-членки трябва да предоставят данни, съобразени с европейските стандарти за измерване.

Системата ETRS89² е призната от научните среди за най-подходяща. Тя е с точност до един сантиметър и е в съгласие с ITRS³. ETRS89 е налична благодарение на създаването на EUREF⁴ постоянна мрежа от GPS станции и потвърдените EUREF наблюдения. Тази система вече официално представлява част от законодателната рамка на някои европейски страни. От 1989 насам координатите на ETRS89 се отклоняват от стойностите си в ITRS. Това отклонение е добре известно и е наблюдавано от IERS² и EUREF, и превръщането на данни от едната система в другата е възможно в повечето случаи с точност до един сантиметър [1][2]. Приложение VI съдържа пълно описание на ETRS89 според стандартите ISO19111 за “Пространствено измерване чрез координати” [5].

² ETRS : Европейска земна измервателна система ³ ITRS : IERS Земна измервателна система (IERS : Международна ротационна служба) ⁴ EUREF : Европейска измервателна рамка

Комисията IAG⁵ за Европа (EUREF) е дефинирала вертикална основа за измерване на базата на инициативата EUVN⁶ /UELN⁷. Основата за измерване се нарича EVRS⁸ и се реализира от EVRF2000.

Националните картографски агенции (NMA) и подобните на тях институции или организации са осигурили информация за описанията на националните координационни измервателни системи и за параметрите на трансформация от националните координационни измервателни системи в европейската координатна измервателна система ETRS89. Формули могат да бъдат изискани от Националните картографски агенции или на адрес http://crs.ifag.de/.

Предлагаме следните препоръки, описани отчасти в документа INSPIRE Architecture & Standards Final Position Paper [4]:

Геодезическа рамка

• 
  Да се възприеме ETRS89 като основа за геодезически измервания и да се изразяват и съхраняват позиции, доколкото това е възможно, ⁹ в елипсовидни координати с подлежащ GRS80 елипсоид [ETRS89;.
  
• 
  Да се използват официалните формули, дадени от Националните картографски агенции или подобни на тях институции на национално ниво за преминаването от националните координационни измервателни системи към ETRS89;
  
• 
  Да се документират националните координационни измервателни системи според ISO19111;
  
• 
  Да се възприеме EVRF2000 за практически височини.
  

Системи за проекция

Нуждата от координационни измервателни системи с общоевропейско приложение се налага с оглед на множество цели на статистиката и топографията. Тези нужди не могат да бъдат удовлетворени единствено от използването на елипсовидната координатна измервателна система ETRS89. Необходими са някои проекти на карти, които да попълнят липсите на елипсовидната система (тъй като при картографирането на елипсоида не може да няма никакво отклонение и тъй като е невъзможно да се поддържа региона, посоката и формата чрез една проекция).

⁵ IAG : Международна асоциация по геодезия ⁶ EUVN : Европейска вертикална измервателна мрежа ⁷ UELN : Общоевропейска нивелирна мрежа ⁸ EVRS : Европейска вертикална измервателна система ⁹ За някои данни ( например кадастралните данни) възприемането на географските координати не е възможно в краткосрочен план и проектираните данни трябва да бъдат приети.

Препоръчителни са следните проекции: [3]:

• 
  За статистически анализ: Координатна измервателна система ETRS89 Lambert Azimuthal Equal Area от 2001 [ETRS–LAEA], която е специфицирана от ETRS89 като измервателна основа и проекция на карти Lambert Azimuthal Equal Area;
  
• 
  За обща европейска картография в мащаби, по-малки или равни на for 1:500,000: ETRS89 Координатна измервателна система Lambert Conic Conformal от 2001 [ETRS–LCC], която е специфицирана от ETRS89 като измервателна основа и проекция на карти Lambert Conic Conformal (2SP);
  
• 
  За обща европейска картография в мащаби, по-големи от 1:500.,000: ETRS89 Координатни измервателни системи Transverse Mercator [ETRS–TMzn], които са специфицирани от ETRS89 като измервателна основа и проекция на карти Transverse Mercator.
  

В рамките на дейността по докладването на Рамковата директива по водите използването на проекционни данни може да се окаже необходимо, в случай, че трябва да бъдат набавени някои растерни данни (или карти). При това положение, ако се налага използването на проекционна система, най-добрият вариант е използването на ETRS–LCC.

3.7 Метаданни

Целта на настоящия раздел е да изясни отношението на Работната група ГИС към РВД по въпроса за стандартите на метаданните за географската информация и да даде практически технически указания за приложението на метаданните.

Метаданните представляват информация и документация, която служи за улесняване на разбирането и обмена на данните сред техните ползватели. (ISO 11179, Анекс B).

Разграничават се различни типове метаданни според степента на детайлност:

• 
  Инвентарни метаданни (т.е. вътрешни метаданни за ползване в рамките на организацията);
  
• 
  Информативни метаданни (т.е. нужни на външните потребители, за да знаят кой с какви данни разполага, къде могат да се намерят определени данни и какви са възможностите за достъп до тях); и
  
• 
  Практически метаданни (т.е. по-подробно описание на информационните ресурси, което помага на потребителите да направят преценка относно степента на релевантност и целесъобразност на даден ресурс, още преди да са си осигурили достъп до него).
  

Приложение VII предоставя повече информация относно дейностите по стандартизация в тази област, както и по-подробни уточнения за този стандарт.

Стандартите за метаданните са важни, тъй като те осигуряват унифициран метод за съхранение и използване на данните. Към момента на написване на настоящия документ няма налични международни стандарти за метаданните. Според резолюцията от четиринадесетото общо събрание на ISO TC 211 (Банкок, 24-25 май 2002) стандарт ISO No. 19115 Географска информация – Метаданни трябва да се поддържа със статут ОПМС¹⁰; датата за публикуване на този стандарт беше отложена за декември 2002 [1].

¹⁰ ОПМС: Окончателен проект за международен стандарт

Предвид срока за прилагане на РВД се предлага следното решение:

Да се възприеме Окончателният проект за международен стандарт ISO No. 19115 Географска информация – Метаданни и да се предложат някои мерки за преходната фаза с цел да се сведат до минимум отрицателните ефекти върху тези страни, които използват национални или CEN предварителни стандарти (TC 287 ENV 12 657).

Препоръчва се междувременно и да се използват и настоящият проект на ISO/TC211 19115 Географска информация – Метаданни, и предложенията на инициативата за метаданните от Дъблин за кръстосано електронно търсене.

Докато стандартът ISO 19115 е “официално” налице и е преведен на всички европейски езици, се приемат всички съществуващи стандарти и предварителни стандарти. Тези страни, които вземат решение да не приемат ISO 19115 със статут на ОПМС, трябва да адаптират своите метаданни към ISO, след като излезе официалният стандарт.

3.7.1 Цел на ISO 19115

ISO 19115 определя схемата, която се изисква за описанието на географската информация и обслужване. Стандартът предоставя информация относно идентификацията, степента, качеството, пространствената и времевата схема, пространствената относителност и разпределението на географските данни.

ISO 19115 е приложим към:

• 
  Каталогизирането на базите данни, дейността на централната организация за събиране, класифициране и разпращане на информация, и пълното описание на базите данни;
  
• 
  Географските бази данни, сериите от бази данни и отделните географски обекти и свойствата на тези обекти.
  

ISO 19115 дефинира:

• 
  Задължителни и условни раздели, единици и елементи на метаданните;
  

0. 
   • минимален пакет от метаданни, който да отговаря на всички приложения на метаданните ( откриване на метаданни, определяне на целесъобразността на метаданните, достъп до метаданните, трансфер и използване на дигитални данни);
   
1. 
   • Факултативни елементи на метаданните – позволяват по-обстойно описание на географските данни, ако това е необходимо;
   
• 
  метод за разширяване на метаданните в случай на необходимост.
  

3.7.2 Същински и задължителни елементи на ISO 19115

ISO 19115 се състои от 22 същински елемента, 12 от които е задължително да бъдат в съответствие с международния стандарт. Елементите са описани в Таблица 1 на Приложение VII. Задължителните елементи се отнасят главно до откриването на метаданните и обслужват целите на каталогизирането. Освен информация за самите метаданни те предоставят и информация за заглавието, категорията, датата и географското местоположение, и дават кратка справка за съдържанието на данните и техния източник.

Същинският пакет съдържа в допълнение към задължителния информация за типа, мащаба, формата, измервателната система и произхода на данните. Тези елементи дават и обща информация за потенциалните приложения на данните.

За общо ползване на пространствените данни на РВД е необходима допълнителна информация за данните. Допълнителните елементи трябва да включват по-подробна информация, например относно качеството на данните и юридическите аспекти на тяхното използване.

3.7.3 Профил на метаданните

ISO 19115 за метаданните включва около 300 елемента, които изчерпателно описват информационния ресурс. Повечето от тези елементи са представени като факултативни, т.е. те не се изискват като част от изпълнението на стандарта, но помагат на потребителите да разбират точно и правилно данните. Отделните общини, народи и организации могат да разработят “общински профил” на стандарта според собствените си нужди, като сформират за себе си пакет от задължителни елементи. Профилът се състои от същински елементи на метаданните, а в допълнение се създава пакет от избрани елементи, които се определят като задължителни. Към този профил могат да бъдат добавяни и допълнителни елементи, които не присъстват в международния стандарт.

ISO 19115 задава правила за определянето на общинските профили и допълнения. Профилът не трябва да променя имената, дефинициите или типовете на елементите на метаданните. Профилът трябва да съдържа всички същински елементи на метаданните от един пакет с географски дигитални данни и всички задължителни елементи от задължителните и условните раздели, ако пакетът от данни попада под условието, зададено от елемента на метаданните. Трябва да бъдат посочени връзките между елементите. Профилът трябва да бъде достъпен за всеки потребител на метаданните.

Профилът трябва да следва правилата за допълнения. Допълненията към метаданните служат за това да наложат по-строги изисквания спрямо елементите на метаданните.

Специфичните нужди на докладването не се покриват напълно нито от задължителните, нито от същинските елементи, зададени от ISO 19115, тъй като те не са достатъчни за описанието на качеството на данните и за юридическия аспект на тяхната употреба. (вж. още Приложение VII).

В Работната група ГИС към РВД беше постигнато съгласие за това, че е необходимо създаването на специфичен профил на метаданните за РВД.

Създаването на специфичен профил на метаданните за РВД е силно препоръчително. Профилът трябва да включва такива същински и допълнителни елементи, каквито се сметнат за необходими. Профилът трябва д абъде задължителен за данните, осигурени в рамките на схемата за докладване на РВД.

Профилът на метаданните, който предстои да бъде разработен:

1. 
   - ще следва правилата за създаване на профили на метаданни, посочени в ISO 19115;
   
2. 
   - ще включва модел на метаданните;
   
3. 
   - ще дефинира общи методи и формати за обмен на метаданни;
   
4. 
   - ще бъде приложим към базите данни и към други степени от йерархията на данните;
   
5. 
   - ще включва всички същински и допълнителни елементи, които се сметнат за необходими;
   
6. 
   - ще включва елементите на качеството на данните и юридическите аспекти, описани в Приложение VII;
   
7. 
   - ще бъде многоезичен.
   

Списъците на кодовете ще бъдат изготвени на всички официални езици на Европейския съюз.

Ще бъде създаден речник, в който ще се посочат съответствията на имената на различните езици. Ще се изготви и текстова презентация на всички европейски езици. Като алтернативен вариант се обмисля възприемането на общ език.

Профилът на метаданните ще бъде разработен в рамките на инициативата INSPIRE. Националните представители на РВД трябва да участват в изработването на профила INSPIRE . Този профил трябва да бъде готов до средата на 2003 година и да бъде формално одобрен от CEN.

Профилът на метаданните ще бъде преразглеждан на равни интервали от време и, ако е необходимо, ще бъде адаптиран към новите нужди в областта на ГИС.

На по-късен етап страните-членки ще трябва да определят компетентен орган за координирането на националните източници на данни и за събирането и управлението на метаданните. Метаданните трябва редовно да се актуализират. Когато се променят данните, трябва съответно да се промени и съдържанието на метаданните.

Препоръчва се метаданните да бъдат включени в служба за географски данни (централна организация за събиране, класифициране и разпращане на информация), която обхваща голям район. Също така се препоръчва страните-членки да осигурят достъп до метаданните чрез каталози (INSPIRE ще определи стандартите за каталогизирането). Трябва да съществува пряка връзка между метаданните и описаните данни.

Благодарности

Този раздел и Приложение VII съдържат термини и дефиниции от ISO/DIS 19115, Географска информация - Метаданни [1]. Те са приведени тук със съгласието на Международната организация по стандартизация ISO. Този стандарт може да се получи от всеки член на ISO и на уеб страницата на Централния секретариат на ISO на следния адрес:

www.iso.org. Всички права запазени на ISO.

Някои от идеите и предложенията, представени в този раздел, са взети от документи от Европейски проекти като ETeMII [2] и Madame [3], от наръчници за софтуер [4] и от съвместна работа между Общия изследователски център, Eurostat GISCO и Европейската екологична асоциация.

3.8 Стандарти за обмен и достъп до данните

Начинът, по който се събират и съхраняват данните, както и тяхното качество и покритие, варират в различните организации. С оглед на намаляването на риска от това, данните да станат неизползваеми от Комисията, трябва да бъдат въведени общи формати за обмен. Това също така допринася за качеството и улеснява прекия достъп на всички страни-членки до данните. Не е разумно да се въвежда частен формат, тъй като това би ограничило софтуерните възможности на страните-членки.

Съществува необходимост от проучване на наличните възможности за улесняване на доставянето на данните за в бъдеще, тъй като към настоящия момент приоритет представляват краткосрочните нужди. В този документ краткият срок приключва през 2004, когато трябва да бъдат докладвани данните пред Комисията. Дългосрочните цели са насочени към доставянето на данните до 2009 година.

3.8.1 Краткосрочен обмен на данни и минимални дългосрочни изисквания

Най-добрият подход към обмена на данните е използването на Географски Език (ГЕ). ГЕ е код за транспортирането и съхранението на географска информация, включително геометричните характеристики и свойствата на географските обекти. Много от съвременните ГИС пакети предлагат удобството на внасяне на данни в GML формат. Съвременните версии на повечето ГИ Системи не дават възможност за директен износ на данни в GML. На пазара съществуват няколко преводача на данни, които могат да извършват това (например “Feature Manipulation Engine”, повече информация на www.safe.com).

Използването на GML отстранява много от проблемите, причинени от превръщането на информацията от един формат в друг от комерсиални и некомерсиални GIS програми. То също така е в съответствие с дългосрочната цел да се използват OpenGIS или други уеб технологии за трансфера на данните. Настоящата версия на GML е GML 2.1.1. Следващи версии също могат да бъдат използвани. За представителна се смята версията 2.1.1. За допълнителна информация вж. http://www.opengis.net/gml/02­009/GML2-11.html.

GML предлага геометрични елементи, съответстващи на следните геометрични категории:

• 
  Точка;
  
• 
  Линия;
  
• 
  Линеен кръг;
  
• 
  Полигон;
  
• 
  Многоточков;
  
• 
  Многолинеен;
  
• 
  Мултиполигонен;
  
• 
  Различни геометрични форми.
  

Системата разполага и с елементи за кодиране на координати и един елемент за определяне на степени. Подробности за кодирането на всеки тип геометрични форми могат да се намерят в Приложение VIII.

Минималният стандарт за обмен за векторните данни ще бъде в общоприет стандартен формат на файловете, например формат ‘shape file’ (www.esri.com/library/ whitepapers/pdfs/shapefile.pdf), който е приложим към системите, с които работят Комисията и нейните подопечни организации. Обменният формат ще трябва да може да поддържа обекти от точки, линии и зони. Всеки обект трябва да има прилежащи към него данни. Този формат трябва да се състои от следните минимум компоненти:

• 
  Главен файл: Това е файл с различна големина за директен достъп.
  
• 
  Допълнителен файл: Съдържа допълнителните характеристики на обектите. Допълнителните характеристики в този файл трябва да са подредени по същия начин, както в главния файл. Най-добре е този файл да се направи в табуларен формат, който да може да се чете от голяма част от софтуерните програми. Пример за стандартен формат е Dbase IV.
  

Главният и допълнителният файл трябва да имат една и съща начална формула.

Файлът трябва да бъде съвместим с цели числа (signed 32-bit integer (4 bytes)) и удвоени числа (signed 64-bit IEEE double-precision floating point number (8 bytes)).

Главният файл трябва да съдържа начален елемент (100 bytes) с фиксирана големина, последван от записи с различна големина. Всеки запис се състои от начален елемент на записа с различна големина и съдържание на записа с различна големина.

Допълнителният файл съдържа характеристики на обектите. Областите, включени в таблицата, трябва да отговарят на изискванията на модела на данните. Друго изискване е името на файла да има същата начална формула като главния файл. Таблицата трябва да съдържа по един запис на обект. Редът на главния файл трябва да бъде спазен.

Когато трябва да бъдат обменяни данни с негеометричен характер, се препоръчва стандартът е формат ASCII COMMA DELIMITED В този формат табуларните данни се записват в редици. Полетата се отделят чрез запетаи (,), а категориите – с кавички (“”). Датите се докладват във формат YYYYMMDD с цифри. Първата редица съдържа имената на полетата. Предимството на този формат пред такъв с фиксирана позиция е неговата гъвкавост. Използването на символи като ‘TABs’ или ‘@’ не е препоръчително поради тяхната специфичност.

3.8.2 Дългосрочни планове (Достъп до данни)

Предложенията в дългосрочен план са свързани с достъпа на страните-членки до географски данни чрез обичайните интернет браузери.

В момента технологията се основава на стандарта за трансфер на данни Уеб Картография . Той е фокусиран върху концепцията за карти на Международния консорциум за отворена географска информационна система. Този стандарт се прилага успешно в рамките на Европейската комисия, както и в някои от страните-членки благодарение на своята простота и разтегливост. Слабото място на тази система се състои в това, че тя борави само с растерни карти и не е ориентирана към отделни обекти. Трябва също така да се вземат предвид изискванията на инициативата INSPIRE и развитието на технологиите в тази област.

Всяка работа с интернет предполага поне две компютърни системи – клиент и сървър. Сървърът предоставя данни, а клиентът прави заявки за данни. Обикновено клиентът се нуждае от протокол за заявката на определен пакет от данни, налични на сървъра. В стандарта за трансфер на данни Уеб Картография клиентите боравят с уеб браузер. Протоколът за заявка се съставя във формат URL (Универсален локатор на източника). Към този формат може да има някои специални изисквания, дефинирани в протокола.

URL се състои от следните два компонента:

• 
  URI (Универсален Идентификатор на Източника), което понятие е известно под наименованието уеб адрес. На този адрес (Сървър) има софтуер, който може да отговори на заявката. Пример: http://www.opengis.org/cgi-bin/getmap?
  
• 
  Заявката в стандарта за трансфер на данни Уеб Картография се състои от набор от обичайни параметри.
  

Може да бъде изграден интерфейс, който да позволява на потребителите да картографират данни от различни източници в един интерфейс. Сървърът доставя образ, съдържащ картата. Клиентът трябва да създаде формула за подходящо запитване.

Наред със стандартния въпросителен знак трябва да се има предвид и следното:

• 
  Източникът на данните се посочва в частта Универсален Идентификатор на Източника (URI) на URL. Всички останали компоненти се назовават по същия начин;
  
• 
  Особено важно е еднаквото именуване и стандартна символика на отделните слоеве;
  
• 
  Един и същи слой може да има различни “стилове”;
  
• 
  При картографирането на данните клиентът косвено задава изискване за данни в определен мащаб. Символиката трябва да съдържа информация за това свойство. Например малките реки не би трябвало да излизат на карта с мащаб 1:1000,000. Тези малки реки би трябвало да се показват, когато се увеличи мащабът на картата;
  

• 
  За улеснение на използването на данните те ще бъдат зададени в географски координати. Следващите версии може да се разработят на базата на различни национални и регионални системи;
  

Надяваме се, че използването на Уеб картографирането за доставяне на данни на Комисията ще стане общоприета практика. Възможно е тази система да крие някои технически и политически трудности, които да я направят неприложима за някои от страните-членки. В такъв случай се прилага минималният стандарт GML, описан по-горе.

3.8.3 Именуване на файловете.

Този въпрос е обсъден подробно в началния раздел на речника на данните (Приложение III). Съгласуваното именуване на файловете улеснява създаването на автоматични процедури за генериране и качване на информация в уеб-пространството.

Съгласуваното именуване на файловете са изключително важни в краткосрочен план. То биха могло в дългосрочен план да стане обичайно, след като страните-членки, вместо да изпращат файлове на всеки шест години, осигурят достъп на Комисията до картографската си база данни.
4. Въпроси по съгласуването, координацията и организацията

Този раздел набелязва някои въпроси, свързани с координацията и съгласуването, което е необходимо, за да се постигне общ европейски продукт. На този етап не е възможно да се начертаят една по една стъпките за постигане на пълна съгласуваност по две причини: първо, защото се изисква предварителна оценка за всеки слой, и второ, защото процесът на съгласуване в много голяма степен зависи от наличните данни, бази данни и информационно обслужване. Трябва добре да се познават предварително зададените условия, за да е възможно да е направи пълноценен анализ и да се определят точно изискванията на потребителите.

Ние предлагаме да се възприеме прагматичният подход, предвиден от INSPIRE. Дългосрочната цел на INSPIRE е да гарантира достъпа до събраната информация на най-подходящото ниво (местно, регионално, национално и европейско).

За успешното прилагане на INSPIRE се предлага да се подходи постепенно. Някои от стъпките могат да се изпълняват и едновременно според нуждите на изпълнителите на РВД и степента на съгласуваност на наличната информация. Всички тези стъпки включват дейности, свързани със стандартизацията, съгласуването и интеграцията на данните и услугите, както е показано във Фигура 4.0.1.

4.1 Съгласуване

Терминът съгласуване се използва в настоящия раздел със значение на пакет от мерки, които следва да бъдат взети с оглед на разработването на качествен европейски продукт, като се започне с информацията и услугите, отнасящи се до РВД.

В този контекст ние различаваме три отделни европейски продукта:

1. 
   -Непрекъснати европейски данни;
   
2. 
   -Европейска база данни ( централизирана система) ;
   
3. 
   -Европейска федерация на сървърите за пространствени данни ( децентрализирана система ).
   

Федерацията на сървърите е финалната цел, която трябва да бъде постигната в дългосрочен план. Аспектите на съгласуването ще бъдат разработени в рамките на INSPIRE и ще бъдат възприети при следващото докладване. Ето защо настоящият документ не отделя внимание за тях.

4.1.1 Геометрично съгласуване на данните

Необходимостта от съгласуване на геометричните форми е тясно свързана с топологическата съвместимост в рамките на и между различните класове от обекти ( пунктове на качеството на данните ). Това означава, че реките, които минават през няколко страни едновременно, трябва да бъдат непрекъснати и изобразени чрез една и съща геометрична форма. Обектите, изобразени чрез полигони, не трябва да се застъпват ( например речните басейни, подбасейните и повърхностните водни маси).

Фигура 4.1.1 илюстрира проблемите, които биха възникнали при евентуално застъпване на геометрични форми в случай на несъгласуваност на границите на районите на речни басейни



Фигура 4.1.1: Възможни проблеми поради липса на съгласувана геометрия
Съгласуването на геометричните форми не е банална задача. Ние трябва да се поучим от предишни опити като SABE [1] (Непрекъснати административни граници на Европа ) и АBDS [2] (Служби за данни на административни граници ), които показват колко е трудно да се разработи непрекъсната и съгласувана обща европейска система за данни.

За да има налични общи геометрични форми, не е достатъчно единствено приемането на общи стандарти ( например някои геодезически измервателни системи или една и съща точност на позициониране ). Съседните страни-членки трябва да постигнат съгласие за геометричните форми, които ще се използват в граничните райони. В рамките на РВД това вече е предвидено като задължително за Международните райони на речни басейни.

За изготвянето на напълно свързана мрежа се препоръчва следното:

1. 
   - Връзките на границите трябва да бъдат задължение на страните-членки;
   
2. 
   - Точността на връзките на границите трябва да бъде по-голяма или равна на 1/10 от точността на базата данни;
   
3. 
   - Картографското обобщение на даннитe трябва да се извършва от страните-членки;
   
4. 
   - Използването на общи политически граници ( например SABE) се препоръчва с оглед на подобряването на степента на съгласуваност на геометричните форми в граничните райони.
   

След оценката на следните две възможности за съгласуване на данните:

1. 
   Приемане на обща концепция за геометричните форми в началото на фазата на приложение; или
   
2. 
   Съгласуване на данните на всеки етап на докладване, Работната група ГИС реши да препоръча първата възможност.
   

Приемането на варианта “Приемане на обща концепция за геометричните форми в началото на фазата на приложение” е препоръчителен, защото:

1. 
   - Дава възможност за възприемане на децентрализирана система за в бъдеще ( всъщност съгласуването е предпоставка за това);
   
2. 
   - Дава възможност за изграждане на цялостна картина на европейския статус ( еднакви данни на европейско и национално ниво ); и
   

- в дългосрочен план спестява средства ( първоначалната инвестиция, необходима за уеднаквяването на геометричните форми, ще се компенсира от ниските разходи за актуализация и поддръжка ).

Основният недостатък е първоначалното усилие, необходимо за извършването процеса на съгласуване. Трябва да се премине през следните етапи:

1. 
   Да се приеме обща концепция за качество на данните за докладване;
   
2. 
   Да се обсъдят и уеднаквят границите на международните райони на речни басейни, включително връзката на речната мрежа;
   
3. 
   Да се използват/приемат еднакви граници за целите на самата страна;
   
4. 
   Да се поддържат приетите граници колкото е възможно по-дълго;
   
5. 
   Да се поднови процесът на съгласуване в случай на промени;
   
6. 
   Да се упражнява контрол върху спазването на приетите граници;
   

Това ниво на съгласуваност ще бъде част от задълженията на властите на страните. Те трябва да прилагат наличните серии от стандартите за географска информация ISO 19100 [3]. Трябва да се подчертае, че всички технически предложения за съгласуваност са в подкрепа на бъдещото възприемане на децентрализирана система на докладване.

В случай, че настъпят промени между два периода на докладване, трябва да се постигне съгласуваност на концепциите за геометричните форми към всяка от датите за докладване.
4.1.2 Съгласувана европейска база данни

Слоевете, предоставени от страните в рамките на Рамковата директива по водите, следва да бъдат интегрирани още в началото в обща европейска база данни ( централизирана система ). Това повдига въпроса, дали да бъде извършвана вертикална интеграция на слоевете ( т.е. да се постигне логическа и топологическа съвместимост между различните класове обекти, които се намират във взаимовръзка ).

За целите на докладването вертикалната интеграция не е от първа необходимост, но тя е предпоставка за по-нататъшните анализи на данните.

Вертикалната интеграция включва следните предварителни етапи на действие:

1. 
   Да се приеме обща европейска геодезическа рамка (ETRS89);
   
2. 
   Да се съгласува използването на геометричните форми в различните слоеве ( съгласуването и последващото обобщаване са задължения на страните-членки );
   
3. 
   Да се обединят слоевете по границите ( задължение на страните-членки );
   
4. 
   Да се приеме/поддържа европейски модел на данните;¹¹
   
5. 
   Да се потвърди топологическата съвместимост на различните слоеве според предварително установените геометрични съответствия.
   

С оглед на улесняването на вертикалната интеграция се препоръчва използването на непрекъснати съгласувани измервателни данни¹² . Наличието на такива данни е приоритет в работата на INSPIRE (когато се изгради инфраструктурата на европейските пространствени данни, измервателните данни ще могат да се осигурят много лесно, за да се включат в процеса на вертикална интеграция ). Докато това се случи, могат да бъдат използвани други измервателни данни ( например EuroGlobalMap (1:1,000,000), EuroRegioMap (1:250,000) или IMAGE2000) за целите на вертикалната интеграция.

Препоръчва се процесът на вертикална интеграция да започне ограничено за слоевете, релевантни към Рамковата директива по водите ( без подготвителните слоеве ). В същото време се препоръчва на INSPIRE да счита подготвителните слоеве на Рамковата директива по водите за свой приоритет в краткосрочния план на приложението.

4.2 Координация

Координацията е основно понятие в приложението на РВД. Отговорностите и задачите на Координационните власти са различни в различните фази на приложение на Директивата.

Препоръчва се да се установи тясно сътрудничество в рамките на международните Райони на речни басейни. Това е необходимо за успешното прилагане на Директивата.

11

Приемането се изразява в използването на един и същи модел на данните както на национално, така и на европейско ниво; подкрепа означава да се гарантира семантичната взаимнозаменяемост между националния и общоевропейския модел на данните.

Според дефиницията на ETEMII “измервателните данни са серии от бази данни, които могат да бъдат използвани от всички потребители на географска информация като част от тяхната работа.”

4.2.1 Първа Фаза на координация (преди края на 2004)

В първата фаза координацията ще трябва да разработи по-прецизни класификации в сътрудничество с INSPIRE и да координира процеса на хармонизация.

Препоръчва се са се създаде офис, чиито задачи да бъде изследването на изискванията на потребителите и приложението и поддръжката на децентрализираната система за докладване.

Също така се препоръчва да се създаде работна група по водите, която да:

1. 
   Следи разработките на INSPIRE ;
   
2. 
   Подпомага разработването на профили на метаданните;
   
3. 
   Осигурява връзка с Рамковата директива по отношение на докладването;
   

1. 
   Следи новите стандарти за обмен и достъп до данните;
   
2. 
   Подготвя указания за спецификации на данните;
   
3. 
   Осигурява връзка с проучванията в пилотните речни басейни и да преработи и представи тази информация в ръководството;
   
4. 
   Извършва подготовка за приложение на европейска
   

5. 
   Изследва проблемите, свързани с анализа на подготвителните данни и/или проблемите, свързани с анализа на въздействията и влиянията.
   

Точки 1-7 се отнасят до докладването, Точки 8-9 се отнасят до достъпа до предварителни данни и до анализа на въздействията и влиянията.

Централизирана система

Централизираната система може да бъде описана като хранилището на Европа, съдържащо всички данни, както и техническа информация за достъпа до тях. Тя може да бъде разглеждана като система, в която получените данни трябва първо да бъдат съгласувани и проверени с цел те да могат да отговорят на предварителните изисквания по отношение на съвместимостта на данните (вж. раздела за процедурите за потвърждение).

Задачите на Пазителя на централизираната система ще бъдат следните:

1. 
   Дизайн и приложение на централизираната ГИС;
   
2. 
   Развиване и подобряване на централизираната ГИС въз основа на актуалните изисквания на потребителите (например тези изисквания, които произтичат от тестванията на Пилотните речни басейни).
   
3. 
   Попълване на нови данни;
   
4. 
   Поддръжка на системата;
   
5. 
   Разпространяване на данните.
   

Задачи 1 и 2 се отнасят най-вече за първоначалния стадий. Задачи 3, 4 и 5 са постоянни ( и все по-тежки на всяка следваща фаза на докладване). Задачи 3 и 5 могат да бъдат частично или изцяло автоматизирани, ако това е необходимо.

Препоръчва се да се създаде офис, който да получава, обработва и потвърждава данните в краткосрочен план (Пазител).

Пазителят на европейската база данни трябва да бъде определен в съвсем ранен етап, за да може да започне да работи по дизайна на системата и да дефинира процедурите за въвеждане на нови данни, достъпа до данните и тяхното разпространение.

Също така се препоръчва да се засилят връзките с останалите работни групи ГИС към РВД с оглед на създаването на цялостен пакет от потребителски изисквания в процеса на изработване на дизайна на системата.

4.2.2 Втора фаза на координация (2005 – 2006)

Някои етапи трябва да започнат с цел да се разработи по-достъпна и децентрализирана система в бъдеще. Тези етапи трябва да бъдат координирани и да включват участници от всички страни с цел да се подпомогне приложението на общия европейски модел на данните и да се избере подходящ тест за архитектурата на Федерацията на сървърите на пространствени данни.

Децентрализирана система

Докато координацията за централизирана система опира основно до работа, свързана със събирането, съгласуването и разпространението на данните, идващи от страните-членки, една децентрализирана структура изисква доста по-добра система на координация. Децентрализираната структура предполага съвместимост на свързаните системи с техническите спецификации и тяхната операционна наличност.

Приемането на децентрализирана система налага различни правила и отговорности, които да гарантират сигурността и поверителността на данните.

Децентрализираната система, в която данните се предоставят директно (чрез национални сървъри) от страните-членки, които поемат и ангажиментите, свързани с операционното управление на услугите, е предпочитаният вариант на системата в дългосрочен план. Този вариант е и в съгласие с принципите на INSPIRE.

Препоръчва се спецификациите на INSPIRE за свързаност на националните системи да бъдат възприети.

Препоръчва се да се удължи мандатът на координационната служба или на Пазителя, или да се назначи нова агенция, която да се заеме с допълнителните задачи по техническата координация. Задачите на тази координационна агенция ще включват проверка на съвместимостта на свързаните системи с техническите спецификации и тяхната операционна наличност.