Глава УП КЪДЕ ОТИВАМ И КОГА ЩЕ СТИГНА ТАМ?

Приказки... митове... епични саги за героични дела, извършени от смели любители на приключения...

Тези познати и обичани истории с всичките им фантастични и магически подробности не спират да ни очароват отново и отново, поколение след поколение. Независимо от обстоятелствата на нашия живот, те ни говорят, привличат ни, водят ни, защото всъщност те са нашата история. Чрез символи и метафори те описват вас и мен и нашето героично търсене - пътуване, при което ние първо сме отделени от нашия Източник, а после сме подтикнати да постигнем разширение чрез натрупване на опит, да преодолеем изкушението, да разпръснем илюзиите и да овладеем дефектите на на­шия характер, а накрая да се върнем у дома просветени.

Подобни приказки често пъти започват с въвежда­нето на някой с нищо незабележим, дори глуповат младеж, като Джак от „Джак и бобовото стъбло", или пък на млад благородник, който въпреки това трябва да доказва своя характер. Много често той е най-малки­ят и поради това най-невинният от трима братя, на­ивен и благословен със светъл оптимизъм. Подобно на Глупака, чиято неозначена карта в колодата за таро означава неограничени възможности (за всички от които обаче се изискват много усилия), нашият герой на­пуска дома си и тръгва по света да търси късмета си.

Често пъти той започва това търсене, за да помогне по някакъв начин на баща си, също както и ние се инкарнираме, за да помогнем за разширението на ду­шата си. В любимата руска приказка „Жар-птица" най-малкият син на царя, принц Иван, напуска дома си, за да търси Жар-птица, която е откраднала златни ябълки от градината на баща му. Както много от героите в по­добни приказки - а също и както повечето инкарнирани същества - неговото търсене започва по съвсем тра­диционен начин, но скоро действията му го въвличат в поредица от опасни приключения. Принцът стига до един кръстопът, на който има камък с надпис: „Върви направо и ще си намериш жена, завий наляво и ще бъдеш з^бит, завий надясно и ще загубиш коня си." Принцът решава, че му е твърде рано да си търси жена и тъй като не иска да умре, завива надясно. По-късно, събуждайки се от сън, открива, че конят му е изчезнал. Един сив вълк признава, че е убил коня и го е изял, но предлага да заеме неговото място, да носи принца на гърба си и да бъде негов верен слуга.

Вълкът завежда принца там, където е Жар-птица, като го предупреждава да вземе само птицата, но не и златната й клетка. Принц Иван не устоява на изкуше­нието да вземе и клетката, задейства се алармен сигнал и той е заловен. Кралят, който е собственикът на Жар-птица, иска от принца да му доведе коня със златната грива, срещу което ще получи свободата, птицата и клетката. Дилемата на принца е сходна с това, което се случва, докато душата си проправя път през опасности­те на инкарнацията. Всяко необходимо преживяване неизбежно поражда последствия или карма, с които трябва да се справим, и следва дълъг и уморителен период на ожесточени битки в опасни райони, предизвикателства и трудности, които трябва да бъдат преодо­лени, ако инкарниращата се част от душата, подобно на героя от нашата приказка, иска да се завърне „у дома".

Сега принц Иван тръгва да търси коня, предупре­ден от вълка да вземе само коня, но не и златната му юзда. Но принцът не може да устои на изкушението д; вземе и юздата, хващат го и ядосаният крал, който собственик на коня, иска от принца в замяна н свободата, коня и юздата да му доведе красавицата Елена за жена.

Всяко подобно предизвикателство може да бъде сравнено с енергийната цена, плащана за преживява­нията на душата по време на земното й съществуване. Тези преживявания пораждат последствия, карма, които също като задачата, поставена на нашия принц, трябва да бъдат срещнати и преодолени, в противен случай прогресът спира. Може да бъдат необходими много опити от страна на принц Иван, много животи от страна на душата, преди тези предизвикателства да бъ­дат преодолени.

В повечето мистични приказки главният герой по­пада на изкушения, капани и предизвикателства, сре­ща и преодолява различни трудности и така натрупва опит, увереност и зрелост, докато се превърне в истинс­ки герой, в същински супермен. Но с нарастването на силите му нараства и безразсъдното му високомерие. В разцвета на силите си той попада в капан или е ранен така, че дори и огромната му мощ и смелост не могат да го спасят. Той е постигнал толкова много, преодолял е толкова много, а накрая се оказва напълно безсилен. Така се случва и с принц Иван. След като е откраднал не само Жар-птица, но и коня и красавицата Елена, той благодари на вълка за помощта му, като не обръща внимание на предупреждението му, че той още може да му потрябва. Самодоволно уверен, той решава да поспре по пътя за дома и да почине. Докато той и красави­цата Елена спят, двамата му братя минават и виждай­ки Жар-птица, коня със златната грива и красавицата Елена, решават да-го убият, а след това единият да вземе коня и Жар-птица, а другият - красавицата Елена.

Принц Иван лежи мъртъв на полето деветдесет дни и тогава вълкът вижда тялото му и придумва една вра­на да донесе вода от изворите на живота и смъртта. С водата на смъртта той лекува раните на принца. С во­дата на живота го съживява, „Без мен ~ казва вълкът, ги никога нямаше да се събудиш от вечния си сън."

И така вълкът, това силно същество, което е прид­ружавало героя от началото на неговото пътуване до края - наблюдавало го е, насочвало го е, обуздавало го е и му е помагало да се съвземе след пораженията, а после да се възстанови, - сега го завежда при баща му със съкровищата, които са даровете от неговото пътуване.

Всички подобни истории описват нашето пътуване по време на земното ни въплъщение под ръководството на душата. От езотерична и мистична гледна точка ду­шата се възприема в женски род. Женитбата на героя с красива девойка или принцеса обозначава завършване­то на цикъла чрез съединяването на търсещия^ с душата. Този съвършен съюз на мъжкото и женското е представен от танцуващия хермафродит на последната карта от таро, наречена „Светът". Тази карта представ­лява краят на пътя, изминат от Глупака през Живота, окончателното постигане на съвършеното единство.

От наивната невинност през изпитанията за смелост, до крайната мъдрост и съвършенство, пътешес­твието на героя е нашето пътешествие. Не е чудно тогава, че независимо от това колко често слушаме тези откъснати от времето истории, ние никога не се уморя­ваме да съпреживяваме със смелия пътешественик, който след опасни походи в далечни земи, където побеждава врагове, среща красиви девойки, губи и печели битки, накрая победоносно се завръща у дома.