Робърт а. Поуел т р и л о г и я п о с в е т е н а н а е д н а з в е з д н а н о в а м ъ д р о с т з а звездите /астрософия/ херметична астрология том І към една нова звездна мъдрост астрология и реинкарнация изготвил

Тук може да се види, че планетите Меркурий и Венера в Птоиломейската система са разменени в Египет ската система. Причината за това е разбираема от факта, че ако се предположи, че планетите обикалят око ло Слънцето, тогава бързо движещия се Меркурий трябва да е по-близо до Слънцето, а не до Венера*. /* Тук отново може да се приложи Аристотеловият аргумент (но по отношение на планетите от Слънцето): че когато една планета е по-далеч, изглежда да се движи по-бавно./ Следователно планетарната последова телност в Египетската хелио-геоцентрична система, слизайки от Слънцето към Земята: Слънце, Мерку рий, Венера, Луна – от което следва Цицероновото изказване, че Венера е най-ниско от планетите (плане тите, чиито орбити са най-близко до Земята).

От друга страна, ако се предположи (както е в Птоломейската система), че планетите обикалят около Земя та, тогава Меркурий, който се движи по-бързо, би трябвало да е по-близо до Земята от Венера. Това води до следната последователност, спускайки се от Слънцето: Слънце, Венера, Меркурий, Луна. Тук е види ма, в сравнение с Египетската (Тихонична) последователност, една размяна на Меркурий и Венера.

При различното приемане на Египетската система, мястото на Венера и Меркурий – така както е в Вавило нската (Птоломейска) система – е разменено. Макробиус (ок. 400г. сл.н.е) разпознал тази разлика като ед но отражение на различието на мнения между египтяните и вавилонците (21). Разликата може да изглеж да малка, но размяната на Венера и Меркурий отразява едно различие на светове: между Египетската хе лио-центрична система и Вавилонската (Птоломейска) система. Както ще видим, размяната посочва едно голямо различие в подхода между традиционната геоцентрична астрология и херметичната астрология основана на Египетската система.

За да използваме една аналогия, херметичната астрология отваря “слънчевото око”, което е било затворе но за хиляди години, за да погледне отново в сферата на вечния дух. Египетската система приложена в херметичната астрология изисква “отварянето на слънчевото око” за да се възприеме мистерията на инкар нацията отнасяща се до индивидуалността (духа) на човешкото същество. Традиционната астрология, в противоположност на това, използва “лунното око”, за съзиране на царството на душата. За да бъде астро логията завършена, и двете очи трябва да бъдат отворени, така че инкарнацията на душата да може да бъде разбрана на фона на последователността от инкарнации погледнати от гледната точка на духът-инди видуалност. Цялата мистерия на астрологията може да бъде разбрана само при отваряне и на двете очи –
лунното и слънчевото око. Първото определя сферата на традиционната геоцентрична астрология. Втора та е принос на херметичната астрология, основана на Египетско-херметичната система.

ГЛАВА ПЕТА

ХЕРМЕТИЧНАТА КАРТА

Провидението е суверенното намерение на Богът, който управлява небесата; и това суверенно намере ние има под себе си две подчинени сили, а именно, Необходимост и Съдба… Съдбата е подвластна на Провидението… И звездите са подвластни на Съдбата. Звездите са инструментът на Съдбата; това е в съответствие със Съдбата, че те довеждат всички неща да преминат в света на природата и хора та. (“Хермес към Аммон”, STOBAEUS XII, 1-2; прев. 435 стр.)
Традиционната геоцентрична астрологична карта и херметичната карта

Нека сега разгледаме “картата на индивидуалността” – позната като херметичната карта – така както е представена чрез планетарните позиции в момента на раждане, основан на Египетско-херметичната система. Точно както традиционният геоцентричен хороскоп обрисува една “карта на душата”, така хорос копът според Египетската система представя една “карта на духът” или “карта на индивидуалността”*./* Както самата терминология показва, е въпрос на карта или представяне, което не би трябвало да се иден тифицира с индивидуалността сама по себе си./

Традиционната геоцентрична астрологична карта е основана на Вавилонската (Птоломейска) система, в която – както бе обсъдено в предишната глава – последователността на планетарните сфери съответства на спускането на душата в инкарнация. “Пътуването на душата” в инкарнация, спускаща се през планетар ните сфери, било виждано от вавилонците посредством тяхното съноподобно лунно съзнание. Било въз приемано как душата приема от всяка планетарна сфера космични сили и качества при своето спускане към Земята през планетарните сфери. При пристигането на Земята – в момента на раждане – душата била виждана като да се ражда от космоса във физическо тяло. Хороскопната астрология произхожда от вави лонците като средство на представяне на целта на инкарнация на душата – раждането на душата от космо са в момента на раждане. Планетарната конфигурация в този момент – местонахождението на планетите в различните знаци на зодиака – била за тях една “карта на душата”.

“Картата на душата” – хороскопът, като първоначално произлизащ от вавилонците – обрисувала за све щениците, които можели да я четат, природата на душата, планетарните сили пребиваващи в нея, оцвете на от зодиакалния фон според сидералните знаци на зодиака, в който се намира всяка планета. От това те могли да четат не само природата на душата, но също така да придобият една картина за това защо въоб ще човешкото същество се е инкарнирало на Земята. Едно пътуване обикновено се предприема поради причина. Вавилонските свещеници можели да видят, че всяка душа, която предприема пътуването към инкарнация прави това толкова целенасочено, че всяка душа, която идва на Земята има една задача, една съдба за осъществяване. Всичко това те виждали ясновидски, чрез визийните картини на лунното съзна ние, по пътя на “лунното око” – както бе посочено в предишната глава.

В последната глава бе характеризирана разликата в съзнанието между египтяните и вавилонците. В про тивоположност на вавилонците, които били настроени на лунното ниво на съзнание, египтяните били наст роени повече към Слънцето. Ясновидството на вавилонците било едно съзиране с “лунното око”, докато духовните способности на египетското свещеничество били извлечени от “звученето на слънчевата свет лина”. В тишината на храмовете на древен Египет, “слънчевото око” било отваряно посредством древното херметично посвещение. Посвещаваният свещеник познавал слънчевата мистерия по пътя на сърцето, ставайки едно с вечния дух пребиваващ в Слънцето. Както низшето себе на човешкото същество бива изразено на Земята, чрез инкарнацията на душата във физическо тяло, така вечното себе е поставено в Слънцето. За древните египетски мистерии човешкото същество ставало едно със своето вечно себе. Човек ставал божествен, бидейки облян от светлината на Благото, духът на Слънцето.

В пред-Християнското херметично посвещение пътят бил виждан като обединение с Благото, Синът на Бога, по това време обитаващ Слънцето като “Себето на себета”. Хермес учил, че Благото (Синът на Бога) било едно с Бог Отец. Да станеш едно с Благото, така учил Хермес, било пътят към това да станеш божест вен, към намирането на вечното себе.

Пътят поет чрез Благото – Синът на Бога – е противоположният на този, който е поеман в древните египет ски мистерии. Синът на Бога – Словото – напусна Слънцето за да подеме своят живот в компанията на човешките същества. “И Словото стана плът, и живя сред нас, пълно с благодат и истина” (Йоан i,14 ). Тези думи изразяват сюблимната мистерия на инкарнацията на Христос, духът на Слънцето. При кръщене то на река Йордан, Христос – Словото, Себето на себета – се спусна в инкарнация на Земята. Този акт стои като архетип за всички себета населяващи Слънцето. Този, който може да реализира думите на Св. Павел – “Не аз живея, а Христос живее в мене” (Галатяни ii,20) – е воден вътрешно посредством Христос, към своето висше себе, своето вечно същество в Слънцето. Христос – Словото, вечното АЗ СЪМ – устано вява връзката между егото, човешката личност на Земята, и себето обитаващо Слънцето. След като тази връзка е веднъж установена, себето, индивидуалността, може да започне да действа в координация с его то, личността. Идеалът – обединението на двете – е представен в архетипна форма чрез обединението на Христос с Исус при кръщенето в Йордан. Исус Христос представлява бъдещият идеал за всяко човешко същество, и нивата към реализирането на този идеал са нивата на посвещение в тяхната съвременна фор ма, от началото на Християнската епоха. Този път може да бъде намерен, например, в Християнско-херме тичния път на посвещение, който израсна в наше време като една повторна поява на древния египетски път, при все че метаморфозирал – най-вече чрез факта на инкарнацията на Христос.

На този фон на взаимоотношение между себето обитаващо Слънцето и егото или личността – инкарнира ната душа във физическо тяло на Земята – може да бъде схваната взаимовръзката между херметичната астрология и традиционната геоцентрична астрология. Египетската система основаваща херметичната астрология е приложима към вечното себе, слънчевото същество на човека, докато Вавилонската (Птоло мейска) система основаваща традиционната астрология е ориентирана към душата и спускането на душа та във физическо тяло. Точно както този проблем е изучаван по пътя на традиционната астрологична кар та, изчислявайки геоцентричните планетарните позиции в момента на раждане, едно зърване в сферата на себето, висшето същество на човека, може да бъде придобито от една карта направена с планетарните позиции в момента на раждане според Египетската система. Това е познато като херметичната карта.

Традиционната астрологична карта дава позициите на планетите, Слънцето и Луната – както и на Лунните възли – така както те се виждат от Земята в момента на раждане, според геоцентричната концепция на слънчевата система. Точно както в традиционната астрологична карта, херметичната карта дава позиции те на Слънцето, Луната и Лунните възли като геоцентрично установени, но позициите на планетите са раз лични от тези на традиционната карта – в херметичната карта позициите на планетите са хелиоцентрични, т.е. като видени от Слънцето. С други думи, вместо Птоломейската перспектива, където планетите се раз глеждат в отношение към Земята, което формира основата за традиционния астрологичен хороскоп, пер спективата основаваща херметичната карта е тази на Египетската (Тихонична) система.

В Египетската система Слънцето и Луната (както и Лунните възли) се схващат като обикалящи около Зе мята, докато планетите се разглеждат като обикалящи около Слънцето. Херметичната карта, основана на Египетската система, е ориентирана към Слънцето – давайки един поглед “Слънчево око”* – докато тради ционната карта, която произлиза от вавилонците, дава повече един поглед “Лунно око” (бидейки родена от лунното съзнание на вавилонците). * Въпросът защо херметичната карта, основана на Египетската сис тема, трябва да бъде астрологично по-приемлива от хелиоцентричната, която също дава един поглед “Слънчево око”, вече непряко бе обсъден в глава 2. Там бе посочено, че Коперниканската хелиоцентрична
система поставя физическото Слънце в центъра на слънчевата система. Египетската (Тихонична) систе ма, въпреки това, като отново подета в херметичната астрология към края на двадесети век, поставя в центъра духовното Слънце – Исус Христос, “светлината на светът”, сега обединен със Земята след Мис терията на Разпятието. Това е духовно-моралната основа за херметичната карта. В добавка към това, хер метичната карта една валидна астрологична основа. (Доказателство за астрологичната валидност е представена в Приложение V.)/

Точно както домовата системата бива включена в традиционната астрологична карта преди две хиляди години, когато “раждането на личността” ставало в един широк мащаб, така сега херметичната карта може да бъде наложена върху традиционния хороскоп – по това време, когато посредством второто при шествие на Христос става едно широко разпространено събуждане на висшето себе. Как това налагане може да бъде осъществено, може да бъде обмислено чрез разглеждане на един пример на традиционна карта във връзка с херметичната карта.

Нека разгледаме, например, традиционният геоцентричен хороскоп на ренесансовия скулптор Микеланд жело, който според неговия баща, “се родил в понеделник сутринта 4 или 5 часа преди разсъмване” на 6 Март 1475 в Caprese, не далеч от Флоренция (2). Хороскопът на Микеланджело, изчислен за рождено вре ме от 2 часа сутринта, показва, че в часа на раждане констелацията Стрелец се възкачвала на източния хоризонт. Според астрологичната концепция, че Асцендентът е показател за личността, то Микеланджело бил Стрелцова личност*. /* Думата личност се използва в астрологията като обозначаваща низшето себе, в противоположност на индивидуалността или висшето себе. Индивидуалността е вечната ентелехия на човешкото същество. Бидейки вечна тя съществува независимо дали човешкото същество е инкарнирано на Земята или не. Точно както Слънцето в хороскопа посочва централната точка на индивидуалността, така Асцендентът – като началната точка на “колелото на живота” на дванадесетте дома отнасящи се до различни сфери на низшето себе – посочва централната точка на личността. (Виж глава 10 за едно по-задълбочено разработване на взаимоотношението на Слънцето като централна точка на индивидуалността и Асцендентът като централната точка на личността, в контекста на “образа и подобието”.) Както бе посочено в глава 3, в терминологията на Юнговата психология низшето себе бива наричано его, и висшето себе е посочено просто като себе. Прилагайки тези термини в контекста на херметичната астро логия, Асцендентът – посочващ личността – е показател за егото, докато Слънцето – свързано с индивиду алността – е показател за себето./

(Асцендентът в херметичната астрология е сидералния знак от зодиака изгряващ на източния хоризонт в момента на раждане, и в случая на Микеланджело това бил Стрелец.)

По пътя на аналогия с кентавъра – животното използвано за представяне на Стрелец – тенденцията на Стрелцовата личност е да фиксира своето внимание над цел и да се стреми с всички свои сили на воля и интелигентност да я постигне. (В гръцката митология кентавърът бил надарен с голяма интелигентност и могъща воля.) Микеланджело насочил своя поглед над това да е скулптор и художник и нито веднъж не се отклонил от своята цел, която – посредством неговото безсъмнено предопределение – го доведе до висините в света на изкуството.

Знакът следващ Стрелец е Козирог, който бил изтъкнат в Микеланджеловото раждане от присъствието на Юпитер в Козирог. На противоположната страна на зодиака, Сатурн бил в края на Близнаци/началото на Рак. Приемайки, че 2 часа сутринта е точният час на раждане – както е посочено от неговият ученик Аска нио Кондиви (2) – тогава Сатурн би трябвало да бъде виждан над западния хоризонт, като ярка звезда под Кастор и Полукс (маркиращи главите на Близнаците). Нито една друга планета била видима над хоризон та. (Въпреки, че Уран, Нептун и Плутон – никои от които са видими с невъоръжено око – били всичките над хоризонта по време на неговото раждане.)

Близо до МЦ била ярко бялата звезда от първа величина Спика, класът от жито държан от Девата, на 29º Дева. Отделно от Сатурн – и “невидимите” планети Уран, Нептун и Плутон – останалите шест планети били всички под Земята в момента на Микеланджеловото раждане. Меркурий и Луната били заедно във Водолей – намаляващият лунен сърп сред звездите маркиращи урната на Водолея. Марс и Слънце били заедно сред звездите на западната риба от Риби. Венера била близо до предния крак на Овена, под триъгъ лника от звезди маркиращи рогата на Овена. Юпитер бил по средата на Козирог, близо до звездата марки раща коляното на Козата (виж Карта 1).

От позицията на Луната, цикълът на лунния месец е преживяван някак различно. От тази перспектива – и от тази гледна точка геоцентричната рождена конфигурация (без домове*) била изучавана от вавилонците – Новолунието съответства на пладне: то е най-светлото време от лунния месец, когато силата на Слънцето е в своята най-голяма висота. Следователно, при Новолуние над всичко е Слънцето, към което е обърната Луната. Съответно, душата на някой, който е роден при Новолуние има наклонност към духът, който е центриран в Слънцето**./* Както бе описано в предишната глава, естествената перспектива за изучаване на планетите в домовете е тази на Земята. Когато домовете се оставят настрана, въпреки това, геоцентричната перспектива на Земята не е вече от значение, и тогава е важна лунната перспектива – тази на лунното съзнание – която е от значение когато разглеждаме небесните тела на фона на знаците на зодиака./ /** Докато душата – или, за да бъдем по-точни, душевното тяло (също наричано астрално тяло) – е центрирано в Луната, духът е центриран в Слънцето. Духът е себето или индивидуалността (висше себе). Душата – когато е инкарнирана на Земята – дава израстване на егото или личността (низше себе) ка то отражение на висшето себе. Центърът на его съзнание на личността бива преживяван от човешкото същество докато обитава едно физическо тяло, т.е. когато човек е инкарниран на Земята. В противополож ност, съзнанието на себето е центрирано в Слънцето. Една от целите на херметичния път на духовно разви тие е да установи връзка между двете, така че да са по-близо заедно./ В Микеланджеловия случай, той бил роден 1½ дни преди Новолуние (по аналогия, малко преди “пладне” в цикъла на лунния месец). Вземайки това като една картина или “карта на душата” – както правели вавилонците – това посочва, че Микеланд жело бил роден с предразположение на душата към духът.

Степента, до която неговата душа била с предразположение към осъществяването духът на духовни импулси е показана в неговата поезия, неговата скулптура и неговата живопис – най-вече неговата вели колепна стенопис на куполът на Сикстинската Капела във Ватикана, които отдават почит на величието един дух посветен на най-висшите духовни идеали. (Стенната живопис на Сикстинската Капела на Микеланджело била – и е – призната като “Херкулесова творба”.)

Това не означава да се каже, че всеки роден на Новолуние е духовен гений! Нито се предполага, че някой роден на Пълнолуние не може да бъде духовен гений. При разглеждането на лунната фаза (от позицията на Луната) е въпрос на преценка на предразположението на астралното тяло (душевното тяло), което е центрирано в Луната. При Новолуние Луната е ориентирана към Слънцето: това е макрокосмическата ситуация. По аналогия, в микрокосмоса (човешкото същество) астралното тяло, което е носителя на душа та, е ориентирано към себето или духът, което посочва, че в случая на раждане при Новолуние предразпо ложението на душата е със склонност към духът. Това не означава, че душата задължително ще клони към духът – а дори и да е така, много зависи от нивото на развитие на себето или духът. Микеланджело бе един голям дух, т.е. доста напреднал по пътя на духовно развитие, и поради това бе възможно подобна духовна пълнота да бъде изразена чрез неговата душа. Въпреки всичко, това било улеснено посредством неговото раждане близо до Новолуние. Той бил надарен с една душевна предразположеност насочена към духът, което дало възможност да приеме пълнотата на духът.

При Пълнолуние Луната е ориентирана далеч от Слънцето, към целия космос (в противоположната насо ченост към Слънцето). Прилагайки отново херметичната аналогия между цикъла на лунния месец и цикъ ла на деня, Пълнолунието – от перспективата на лунното съзнание – съответства на “полунощ” в месеч ния цикъл. Пълнолунието е най-тъмният момент от лунния месец, точно както Новолунието е най-светли ят. Макрокосмическата ситуация при Пълнолуние, от позицията на лунното съзнание, е тази на “инспира ция на космичната душа” в противоположност на “излъчването на космичния дух” при Новолуние. Какво показва тази макрокосмическата ситуация за някой роден при Пълнолуние?

В макрокосмоса (за някой роден при Пълнолуние), по аналогия, бива изразявана душата като такава – поне като наклонност. (Тук, както и във всички астрологични обсъждания, могат да проехтят думите на Св.Тома Аквински: “Astra inclinant, non necessitant” – “звездите дават склонност, те не принуждават.”) В случая на раждане при Пълнолуние има тенденция душата да се изяви много силно. Но това не изключва

Чрез разглеждане на лунната фаза, в светлината на аналогията на лунния цикъл с цикъла на деня, е дадена помощ при преминаването от земно съзнание към лунно съзнание. Луната може да бъде разгледана като един “портал към царството на душата”, чрез което човешкото същество може да съзре душата и света, от който душата се спуска към инкарнация. В Микеланджеловият случай, порталът на Луната при неговото раждане бил в средата на констелацията на Водолей, където също се намирал и Меркурий, няколко градуса на запад (на дясно) от Луната. На изток (на ляво) от Луната Марс и Слънцето били близко една до друга в Риби.

Както Луната е порталът към душевният свят, така Слънцето е порталът към духовния свят. И точно как то конфигурацията на душата бива намерена чрез преминаването през лунния портал, т.е. посредством преминаването към лунно съзнание и разглеждане на планетарната конфигурация по време на раждане от тази позиция, така конфигурацията на духът бива намерена при преминаване през слънчевия портал, т.е. при преминаването към слънчево съзнание и разглеждане на планетарната конфигурация от тази позиция. Резултатът от това преминаване към слънчево съзнание е погледът “Слънчево око” на космоса, който мо же да бъде представен чрез Египетската система. Прилагайки това преминаваме към момента на раждане на един индивид, получената планетарна конфигурация, основана на Египетско-херметичната система, е позната като херметичната карта. Карта 2 е пример за херметична карта, показвайки планетарните позиции при Микеланджеловото раждане в терминологията на Египетската система.