Робърт а. Поуел т р и л о г и я п о с в е т е н а н а е д н а з в е з д н а н о в а м ъ д р о с т з а звездите /астрософия/ херметична астрология том І към една нова звездна мъдрост астрология и реинкарнация изготвил

Знае се много малко за това как са се развили индивидуалните предсказания във вавилонската астрология, но има доказателство сочещо, че предсказанията натрупани в по-старите векове занимаващи се с предска зателната астрология силно повлияли развитието на индивидуалните предсказания принадлежащи на хороскопната астрология (7). По този начин, най-вероятно има пряка линия на развитие от предсказателна астрология към хороскопна астрология, при която предсказанията били адаптирани, губейки своят общ характер, за да бъдат приложени към индивидуалните хороскопни предсказания. Доказателството на двата запазени хороскопа от Урук е, че до трети век пр.н.е. вавилонците развили предсказания, които при ложили към индивидуалния хороскоп на базата на местонахождението на планетите в знаците на зодиака (сидералният зодиак вече бил определен до пети век пр.н.е.)

До трети век пр.н.е., при завладяването на Вавилон от Александър Велики през 331г. пр.н.е., започнало предаването на вавилонската култура към Гърция и Хелинистичен Египет. По този начин било направено възможно предаването на вавилонската астрология – както предсказателна, така и хороскопна – към тези култури. Според Витрувиус, пишещ около началото на Християнската епоха, халдейският свещеник Беро сус напуснал Вавилон за да се установи на остров Кос, където отворил училище за да даде напътствия на гърците във вавилонската астрология (8). Това било около 280г. пр.н.е.

Посредством нарастването на училищата за вавилонска астрологична мъдрост, като това на Беросус, се срещнали астрологията и гръцката наука – най-вече с Аристотеловата физика. От тази среща гърците започнали да развиват свой собствен подход към астрологията. В светлината на това развитие следва да се разглежда пристигането на хороскопната астрология. Според Ричард Паркър това станало вероятно около преминаването от четвърти към трети век пр.н.е. (9). Тук, в интелектуалния климат на Хелинистичен Египет – особено в Александрия – била осигурена атмосферата, където пресичането на вавилонската астрология с гръцката наука и местната египетска звездна наука довела до развитието на херметичната астрология.

В Хелинистичен Египет – най-вече в Александрия – примитивната хороскопна астрология на вавилонците била разработена в една сложна система, която включва не само планетите в знаците на зодиака, но също дванадесетте дома измервани от градуса на зодиака възкачващ се на източния хоризонт в момента на раждане (= Асцендентът, на който се отдава голямо значение в херметичната астрология). Учението за дванадесетте дома се приписва на самия Хермес (10), и това най-вероятно означава, че системата от двана десетте дома била извлечена просто по пътя на херметичния принцип на съответствие между небесните и земните сфери. (в това съответствие домовете – бидейки едно разделяне на пространството на дванадесет сектора на базата на земни географски координати като оста Изток-Запад – съответства на разделянето на сидералния зодиак на дванадесет знака.)

От втори век пр.н.е. нататък били написани определен брой херметични трактати занимаващи се с различ ни аспекти на астрологията. По-ранните трактати показват пряка взаимовръзка с вавилонските предсказа телни текстове като Енума Ану Енлил (11). Този херметичен астрологичен корпус постоянно бил добавян, и в първата половина на втори век сл.н.е., в Египет била написана обширна астрологична творба, най-веро ятно в Александрия, която упражнила силно влияние въпреки, че нейното название вече не е познато. В 149/150г. сл.н.е. Яванесвара я превел на санскрит, като по този начин хороскопната астрология била пред ставена в Индия. Тази творба е коренът на индийската хороскопна астрология, и е запазена в стихотворна форма от Спуджихаваджа, позната като Яванаджатака (“хороскопът на гърците”) и съставена в 269/270г. сл.н.е. (12). Явно е, че около началото на Християнската епоха астрологията (основно хороскопната астро логия) се разпространила от Египет в цивилизования свят, бидейки предадена дори до Индия.

Ясно е, че и вавилонците и египтяните допринесли за развитието на астрологията. Вавилонците развили първоначалните елементи от хороскопната астрология, базирани на движенията на Слънцето, Луната и планетите през дванадесетте знака на сидералния зодиак. Това било взето и доразработено от херметични те учени в Хелинистичен Египет, за да включи нови елементи, като Асцендентът и местонахождението на планетите в дванадесетте дома. В добавка, херметичното разработване на астрологични доктрини било улеснено от влиянието на гръцката философия и наука, особено Аристотеловата физика, където учението за четирите елемента изиграло важна роля в астрологията.

Не е лесно да се разнищят различните елементи, които били инструментални в развитието на хороскопна та астрология, и египетския принос като цяло е подценен въз основа на липсата на литературни източници от Египет. В противоположност на обширния брой клинообразни текстове от Месопотамия занимаващи се с астрология, съществуват много малко астрологични папируси от египетска почва. Би излязло, че егип тяните не са споделяли вавилонското предпочитание за записване на нещата, и това посочва една фундаме нтална разлика между египтяните и вавилонците.
Египетско и Вавилонско съзнание

Може би египтяните не съобщили своите учения в писмена форма за да ги предпазят от това да бъдат про фанизирани, или може би защото имали различен тип съзнание от това на вавилонците. Независимо от то ва, египетската астрономична система, която бе обсъдена по-рано в тази книга, не била записана, и към нея съществуват само най-откъслечни позовавания. Въпреки това, на основата на тези фрагменти, и от раз бирането на херметичната концепция за екзалтациите, бе възможно Египетската система да се построи отново, което – както става известно – било точно системата поставена по-късно на преден план от Тихо Брахе в краят на седемнадесети век (виж глава 2).

Противопоставянето между Египетската система, която е хелиоцентрична до колкото се има предвид дви жението на планетите, и Вавилонската система, която е изцяло геоцентрична, посочва различно съзнание между египтяните и вавилонците. Това е важно да се разбере за да се схване разликата между традицион ната геоцентрична астрология и херметичната астрология.

По начало, в културната епоха Телец (2907 – 747г. пр.н.е.) – и в културната епоха Овен (като продълже ние) – две култури (тази на Египет и тази на Месопотамия) се развивали една до друга. Въпреки общото Телцово съзнание изразено в културната епоха Телец, египтяните и вавилонците били настроени на разли чни нива в това общо съзнание. Тези две различни нива могат да бъдат ясно характеризирани, когато бъ дат сравнени с един трети вид съзнание, който се появил по-късно през културната епоха Телец, по-точно това на народът на Израел. Израелтяните, египтяните и вавилонците представят три различни нюанса на съзнание в културната епоха Телец.

Израелската култура се развила доста по-късно от вавилонската и египетската култури. В същност, наро дът на Израел преминал в съществуване, когато астрологичната епоха Телец свършвала, като основателят на Израел – Авраам – живял по времето, когато точката на ПР навлизала в знакът на Овен: “Авраам живял и работил… между 2000 и 1950г. пр.н.е.” (13). Точката на ПР влязла в Овен в 1946г. пр.н.е. (виж Фигура 11). Авраам – един от Бодхисатвите (духовните учители на човечеството) – бил роден в краят на астроло гичната епоха Телец, като един вестител на новата астрологична епоха Овен. Това е изразено в Библейско то описание. Когато Авраам – в подчиненост на Бог – щял да убие своя син Исаак (неговия наследник), “Ангел Господен му викна от небето… подигна Авраам очи и видя: ето, отзаде му овен, който се бе зап лел с рогата си в гъсталака; Авраам отиде, взе овена и го принесе всесъжаление вместо сина си” (Битие xxii, 11,13). С това събитие е показано началото на астрологичната епоха Овен. Чрез Авраам един народ премина в съществуване, чиято мисия бе да подготви една физическа съдина за раждане на “Агнецът Бо жий, Който взима върху Си греха на света” (Йоан i, 29).

В случаят на Израелтяните става въпрос за един народ, чиято задача бе директно свързана с астрологична та епоха Овен. В началото на историята на този народ, съвпадаща с навлизането на точката на ПР в Овен, стои жертвата на овенът (вместо Авраамовия многообичан син), и към краят на епохата Овен, когато точката на ПР била на 2½º Овен, на хълмът на Голгота станала жертвата на “единственият Божий син”, Христос, Агнецът Божий. Мисията на Израелтяните започна с Авраам, по време на културната епоха Те лец, и кулминира с животът на Исус Христос, по време на културната епоха Овен. (Виж Фигура 11 за вза имоотношението между астрологичните епохи и културните епохи.)

След Авраам дошъл Исаак, и след Исаак дошъл Иаков – по-късно преименуван на Израел – от когото по томците на Авраам (Израелтяните) получили своето име. Иаков имал дванадесет сина, основоположници те на дванадесетте племена на Израел, така че основополагането на народът на Израел било точно огле дално отражение на космичната структура на зодиака в дванадесет знака, където всяко племе съответства на един знак от зодиака, според херметичният принцип на съответствия. В този факт се съдържа посочва не на типа съзнание представен от народа на Израел, по-точно зодиакално съзнание, което е настроено към сферата на Отца.

Отец Авраам, към когото Израелтяните гледали назад, бил за тях като представителят на Отца, и дванаде сетте племена огледално отразявали на Земята жилището, чрез което Отца – почиващ отвъд творението – следва бъде видян, т.е. зодиакът, който може да бъде разгледан като най-възвишеното изразяване на сферата на Отца. “Дома на Отца има много жилища” (Йоан xiv, 2), което е явно когато се погледне необят ността на звездните небеса, но въпреки това, може да бъде различено едно дванадесет-членно разделяне на звездите – дванадесетте знака на сидералният зодиак – в макрокосмичния свят. И – чрез Авраам – ма крокосмичният свят бил огледално отразен на Земята като микрокосмос в народа на Израел: “Ангелът Гос поден втори път викна Аврааму от небето... 'Аз ще благословя и преблагословя, ще умножа и преумножа твоето семе, както небесните звезди’ ” (Битие xxii, 15-16). Авраамовото семе – микрокосмичните “небес ни звезди” – било разчленено, както са разчленени звездите на небето, в дванадесет племена съответства щи на дванадесетте знака на зодиака.

Народът на Израел живя в обетованата земя между Месопотамия и Египет. Те пристигнали като трета кул тура, която била независима от двете суперсили, и която – посредством своя строг и уникален религиозен живот – могла да поддържа себе си като една отделна култура. Въпреки това, египетският период в раз витието на Израелската история (от Йосиф до Мойсей) и времето на вавилонското робство (шести век пр. н.е.) показва за Израел периоди на владичество на чужди сили – първо на Египет и по-късно на Вавилон. Въпреки това, поради крайно различния тип съзнание на народа на Израел, характеризиран по-горе като зодиакално съзнание, израелтяните преминали тези периоди без да бъдат напълно потопени в египетската или вавилонската култура. Въпреки, че често било силно изкушавано, зодиакалното съзнание фокусирано над единният Бог не било прелъстено от множеството богове на Египет или Вавилон.

Строгото, монотеистично съзнание на народът на Израел бе характеризирано като зодиакално съзнание – насочено посредством Яхве отвъд всички образи и представяния на единственият невидим Бог почиващ отвъд сферата на фиксираните звезди – Египетското съзнание, което било обърнато основно към дневния и годишен цикъл на Слънцето, може да бъде обозначено като слънчево съзнание. Ние вече разгледахме (в глава 1) как четирите основни събития в Слънчевия годишен цикъл – пролетното и есенното равноденст вие, и лятното и зимното слънцестоене – повлияло насочеността на пирамиди и храмове в египетската архитектура, и как управлението и заточението на Слънцето при летни и зимни слънцестоения било въз прието в херметичната астрология като екзалтация и падение на Слънцето.

От едно разглеждане на изтъкнатата роля, която играе дневният курс на Слънцето за Египетският народ, е разбираемо защо те разработили астрологичната доктрина за домовете, която е свързана с цикъла на деня (точно както доктрината за стъпките – на горе към екзалтация при лятното слънцестоене и надолу към падение при зимното слънцестоене – се отнася до цикъла на Слънцето през годината.)

Курсът на денят, както бил възприеман от египтяните, бил както следва: при изгрев ставало раждането на богът-Слънце, който израствал в сила и власт, израства през детство за да достигне разцветът на живота по обед; след като достигне разцветът на живота по пладне, той израства като по-стар и по-мъдър с напре дването на възрастта, през което време се спусне ниско на небето, докато накрая умре при залез; след то ва, като регент на задгробния живот, той пътува през подземният свят (египетски: Дуат), за да бъде отно во роден на източния хоризонт при зазоряване на следващия ден.

Ориентацията на съзнанието на египтяните към Слънцето бива изразена не само в митологиите свързани с дневния и годишен цикъл на Слънцето, но също в египетския календар. Астрономичните монументи и надписи датиращи от ок. 2150г. пр.н.е. свидетелстват за наблюдение на Слънцето по време на годината във връзка с тридесет и шестте декана (виж Фигура 1). Годината започвала с издигането на Сириус. (Сири ус, позната като Сотхис, била маркиращата звезда за първият от тридесет и шестте декана.) Това събитие настъпвало през лятото и възвестявало годишното наводняване на Нил. При наблюдение на звездите при зазоряване, което било началото на египетския ден, появата на нова звезда – особено на ярка звезда – на източния хоризонт преди изгрев (познато като издигане/възкачване) било забележително събитие.

Най-поразително било възкачването на Сириус, най-ярката звезда на небесата, която била идентифицира на с жилището на душата на Изис. Издигането на Сириус означавало началото на една нова година, и пре минаването на Слънцето във връзка с тридесет и шестте декана било последвано от наблюдение на възкач ването на деканите през курса на годината. (Египетският граждански календар от 365 дни, свързан със Сотхисовия период от 1460 години, е също един ефективен слънчев календар; но описанието на този кале ндар тук би ни довело прекалено далеч от темата ни.) (14)

В противоположност на египетския календар, който е основан на годишния цикъл на Слънцето, календа рът развит от вавилонците е основан на лунния месец: преминаването от Новолуние до Пълнолуние, и
обратно от Пълнолуние до Новолуние. Новолунието, т.е. първата поява на лунния сърп на западния хориз онт при залез обозначавало началото на един нов месец във вавилонския календар. Новолунието падащо се най-близко до пролетното равноденствие – наречено Неомениа, т.е. Новолунието на годината – обозна чавало началото на една нова година. Дванадесетте лунни месеца на годината били поставени в съответст вие със знаците на зодиака: първият лунен месец (след Неомениа) съответства на Овен, вторият на Телец, третият на Близнаци, и така нататък, така че дванадесетият лунен месец на годината съответствал на Ри би. В случай на високосна година, когато бил вмъкван допълнителен лунен месец, тринадесетият месец, обикновено включван в края на годината, бил считан да бъде втори месец на Риби. Тези вмъкнати месеци били определени от използването на 19-годишен цикъл, в който седем години от цикъла били високосни години, с допълнително вмъкнат месец в края на годината, като втори месец на Риби (с изключения – как то ще бъде очертано в Том II, глава 10, разглеждаща херметичният календар).

Построяването на лунния календар основан на 19-годишен цикъл било значимо постижение за вавилонци те, и е от значение при повторното появяване на херметичната астрология в двадесети век (виж Том II, гла ва 10). Лунният календар, както и някои други аспекти на вавилонската култура (например, че деня започ ва при залез) показват, че съзнанието на ваилонците било ориентирано към Луната. В противоположност на слънчевото съзнание на египтяните (в Египет деня започвал при изгрев), вавилонците имали лунен тип съзнание. По този начин в трите култури, които се развивали една до друга през културната епоха Телец, ние виждаме три различни типа съзнание: лунното съзнание на вавилонците, слънчевото съзнание на егип тяните, и зодиакалното съзнание на народа на Израел.

В случая на египтяните и вавилонците, различните нива на съзнание са огледално отразени в техните астрономични системи. Слънчевото съзнание на египтяните е отразено във факта, че планетите в Египетс ката система се въртят около Слънцето. По този начин с Египетската система бива изразен един поглед на планетите “Слънчево око”. От друга страна, вавилонците имали един поглед “Лунно око”, което е посоче но най-вече от техния лунен календар, и от факта, че деня започва при залез, когато Луната става види ма*. /* Луната става видима при залез през своята увеличаваща се фаза; през намаляващата се фаза става видима по-късно през нощта./В това отношение вавилонската астрономия е селено-геоцентрична (Лунно-Земно центрирана: Луна = селена, Земя = ге). Фазите на Луната определят календарът на вавилонците, но в тяхната астрономия зодиакалните местонахождения на планетите са смятани според техните геоцентрич ни позиции. Това е противоположно на хелио-геоцентричната (Слънчево-Земна центрирана) астрономия на Египетската система. Египетската система може да бъде хелио-геоцентрична, въпреки че орбитите на планетите се виждат от перспективата на Слънцето (хелиос), поради факта, че Слънцето и Луната обика лят около Земята (ге).

Ако трите типа на съзнание описани тук – зодиакално, слънчево и лунно – биват мислени като степени на инкарнация, тогава тези три типа се явяват като различни нива на съзнание. По този начин ще стане ясно, че Израелтяните представяли един тип на съзнание, който останал зад зодиакалното ниво*, където една астрономична система, като такава, е трудно въобразима./* От една друга гледна точка, след като с народа на Израел се появило едно ново морално съзнание и съвест, тяхното съзнание представлявало един напре дък над това на египтяните и вавилонците. Това бе отбелязано в глава 3, където бе посочено, че съзнание то на Израелтяните било стъпка в посока на по-късно развитото от гърците и римляните (принадлежащо на културната епоха Овен)./ Египтяните представяли едно съзнание, което слязло от зодиакалното ниво до нивото на Слънцето. На това ниво е въобразима една хелиоцентрична система, или – от гледната точка на живота на Земята – хелио-геоцентричната Египетска система. Ако съзнанието се спусне още едно ниво, до погледа “Лунно око” на нещата, тогава хелиоцентричната и хелио-геоцентричната системи се изгубват от поглед, такива каквито били, и от тази гледна точка обикновената астрономична система е такава, при която орбитите на планетите биват разглеждани с оглед на Земята (или Лунно-Земно разглеждане, когато се разглеждат в рамката на лунния календар). Накрая, след това спускане на съзнанието (от зодиакалното ниво до това на Слънцето, от там до това на Луната) слизането на съзнанието с още една степен – до Земя та – намира изразяване в съставянето на хороскопи. Тази последна степен – Земно съзнание – е отразена в ранната херметична астрология, където била включена идеята за домовете, свързана с позицията на зодиа ка за мястото на раждане и времето, когато става раждането. Концепцията за Асцендент – зодиакалният градус, който се възкачва по време на раждане – която определя домовете, посочва едно истинско геоцент рично съзнание, т.е. едно съзнание, което е инкарнирано на Земята и има един поглед “Земно око” за об кръжаващия космос.

Един поглед “Земно око” на обкръжаващия свят – от точно определено място на Земята – се определя от географските координати: изток, юг, запад, север. Точно тази географска перспектива е включена в астро логичната система на домовете. Асцендентът бива определен чрез поглеждане на изток към изкачващия се градус на зодиака на източния хоризонт. Подобно, Десцендентът бива намерен чрез поглеждане на за пад към слизащия градус на зодиака на западния хоризонт. По този начин бива определена основната ос на домовете – оста изток-запад (оста Асцендент-Десцендент) – в която шест дома се намират под тази ос (съответствайки географски на север) и шест дома се намират под оста Асцендент-Десцендент (съответст вайки географски на юг). (Това се отнася за западната полусфера.) Фактът, че разделението в домове не било развито във вавилонската хороскопна астрология показва, че вавилонците нямали развита географс ка перспектива на Земното съзнание като вътрешна опитност, а останали на степента на лунно съзнание.

По този начин развитието на хороскопната астрология може да бъде разгледано като едно изразяване на инкарнацията в един по-широк смисъл, по-точно инкарнацията на човешкото съзнание надолу до Земята. Основното занимание с астрологията на едно широко разпространено ниво във вековете предхождащи вед нага и следващи веднага раждането на Христос изглежда като да е изразяване на събитието на инкарнация на човешкото съзнание надолу до земното ниво, което може да бъде наречено раждането на личността, т.е. където човешкото същество чувства себе си като една уникална личност на Земята. Съставянето на хо роскоп води до изразяване на едно психологическо настроение, което може да бъде формулирано както следва: “Аз пристигнах от космосът. Поглеждам към момента на раждане, когато съм се отделил от космо са, когато съм се родил от космичния свят на Земята. Аз поглеждам към планетарните конфигурации в момента на раждане за да съзра моята уникална взаимовръзка с космоса, както бива изразено във взаимо връзката между космосът и Земята в този момент, за да науча от тази взаимовръзка за себе си и моите зада чи на Земята.”

От едно разглеждане на различните нива свързани с различните степени на този процес на инкарнация, е ясно, че е предложена една по-завършена картина на астрологията, когато тези няколко нива се взимат предвид отделно.

Домовата система, отнасяща се към Земята, е свързана с разгръщането на дейността на човека на Земята, която херметичните астролози разделили на дванадесет отделни области: себе, притежания, братя и сест ри, родители, деца, работа, брачен партньор, и т.н. Началната точка за разделянето в дванадесет дома е Асцендентът, възкачващият се градус на зодиака на източния хоризонт по време на раждане. Прилагайки херметичния принцип на аналогията, Асцендентът – като началната точка за кръга на домовете – съответ ства на началната точка за разгръщането на дейност на Земята, което е себето. Низшето, или земно себе (егото) е уникалната личност с една уникална съдба за осъществяване на Земята. Това е представено пос редством Асцендентът.

Личната идентичност (егоичност) – като началната точка за разгръщането на човешката личност – била идентифицирана с Асцендента, който е началната точка за разгръщането на личностната сфера на актив ност през различните области на земния живот. Херметичните астролози представили Асцендентът (а с не го и домовете) като нещо ново в елементарната хороскопна астрология основана от вавилонците. Хермети чните астролози имали известна представа за мистерията на личността, т.е. какво представлява преживява нето на едно същество като уникално себе на Земята. Нещо от тази мистерия им било разкрито, и от тяхно то интуитивно схващане на това била включена домовата система в астрологията.

Бидейки допълнено към новото “Гръцко съзнание”, херметичните учени на Хелинистичен Египет прежи вяли семето на личността. Земното съзнание – “Аз съм едно себе на Земята” – било имплантирано при тях като нещо ново, което вавилонците нямали. Следователно вавилонците не обръщали каквото и да е внимание на Асцендента*./* Гръцката дума за Асцендент е хороскопос, което било приложено към хоро скопа като цяло, така че думата хороскоп сега се отнася към цялата рождена карта, а не само за Асценден та./ Но това, което вавилонците имали, било едно лунно съзнание настроено на едно ниво на космично въз приемане, което все повече и повече изчезнало с раждането на личността (свързвана със Земно съзнание)