Род и национализъм татяна Стойчева

традицията. В ислямските страни, които се стремят към преустройство на обществото и към нов морален и културен ред, е особено важно да се потвърдят традиционните мъжко-женски роли и ценността на патриархалното семейство.

Критиката на феминизма поставя в по-различна светлина и взаи­моотношенията между доколониалната и колониалната култура. Ако можем да твърдим със сигурност, че преди колониализма отноше­нията между мъжете и жените не са облагодетелствали мъжете, има вероятност самото възстановяване на предишните ценности да уста­нови и нови модели на взаимоотношения, но ако колониализмът е задълбочил вече съществуващото полово неравенство, то извоюва­ната политическа независимост не би могла автоматично да доведе и до равенство между мъжете и жените в постколониалната ситуация.

Традиционните представи за женственост и мъжественост, из­градени далеч преди появата на съвременните общества и техните нужди, намират най-ярък израз в разделението на труда в армията и по време на война. Универсалният стереотип за мъжественост изиск­ва агресивност и умение да се защитиш в бой, докато стереотипът за жена залага на миролюбието и кротостта. Двата стереотипа са тол­кова силни доминанти в представите за мъжко и женско поведение, че отсъствието им у дадена личност автоматично се асоциира с „об-ратност". В същото време обаче в литературата и изобразителното изкуство се срещат и образи на надарени с войнски умения жени: на­пример амазонките, жените-войни в отделните литератури, както и жените-войводи в българския фолклор. Тези жени привличат със своя­та свръхсила - едно мъжко качество, овладяно отвъд предела, достъ­пен за мъжете. Щом като съумяват да победят мъжете, героините сле­дователно са свръх-жени, т. е. не-жени. В колективната памет има и образи напредводителки като Жана д'Арк, също изпълнени сроман­тика, която подчертава изключителността им.

В исторически план участието в армията и войната са се утвър­дили като обичайна практика и дълг на мъжете. След Френската ре­волюция този дълг се съчетава и с въпроса за гражданските права -Разбира се, тук се включват само мъжете от доминиращата етничес­ка група. Самото участие в армията не носи автоматично привиле­гии в невоенните области на обществото. Растящият брой афро-аме-риканци в американската армия не е признание за техните редки спо-

71

собности и амбиции, а по-скоро доказва все още малобройните за тях възможности за кариера и израстване в йерархията на общество­то като цяло. Включването на жени във военната машина в Либия, Никарагуа, Еритрея служи и за доказателство, че жените са равни с мъжете поне символично, т.е. че всички граждани без разлика на пол участват в нея.

Детайлите на войната, както ни я показа Югославия - упорито бомбардиране, етническо прочистване, бежански лагери, масови раз­стрели, изнасилвания - имат специфичен адрес по линия на рода: ма­совите акции, затварянето в лагери и разстрелите засягат мъжете, а изнасилванията целят мъчение на жените и унижение на мъжете.

Нарастващата професионализация на армията, изместваща воен­ната повинност, прави традиционната връзка между патриотизма и милитаризма все по-размита. С напредъка на военната техника въз­можностите за участие на жените в армията стават все повече - съ­временната война няма нищо общо с методите на воюване лице в лице. Една от основните ценности в армията е другарството, верност­та към „момчетата". Навлизането на жени в армията поражда опа­сение, че така ще се обезсмисли мъжката дружба, както и самите ус­тои на този специфично мъжки свят, в чийто български вариант же­ните незримо присъстват и доказват традиционното разделение на труда в обидната дума „мундар".

Военната професия за жените повдига нови въпроси - за реак­цията на колегите мъже и за постиженията на жените в армията и цивилния живот. Реакцията на мъжете е най-общо враждебна. Са­мата мисъл за присъствие на жени на територия, която от самото си съществуване още от древността се гради само като мъжка, разко-лебава собствените представи за мъжественост, за смисъла на вой­ната, водена в защита и на жените. Участието на жени в южноафри­канската армия потвърждава, че мъжете развиват женомразство. Въз­можно е големият брой изнасилвания на жени в американската ар­мия (всяка трета) и сексуалният тормоз да са породени от ненавист срещу вездесъщото им проникване на най-мъжката територия, как­то и от страх от въображаемата им всесилност. Оказва се, че мъжете се чувстват най-добре, когато вярват, че са защитници на „жените и децата"²⁴, които уважават усилията им и ги очакват у дома.

По-различно изглежда женското присъствие в националноос-вободителните движения. Идеологията там тушира неприязънта на мъжете, а идеята за женска еманципация се приема като залог за еман­ципация на цялата нация. Но дори и там властват строги правила и сурови наказания в случай на изнасилване.

За жените постъпването в армията и освободителните движения носи положителни емоции - изживява се като ново начало и възмож­ност за лично и професионално усъвършенстване. Периодът, прека­ран в армията, гарантира по-добри шансове за намиране на работа извън нея с по-високо обществено положение. И тук практиките на отделните общества варират. Най-големи шансове за реализация след кариера в армията имат участничките в освободителни движения. Идеите за правата на руските жени след Октомврийската революция влизат в конфликт с лошите материални условия²⁵. Участничките в Червената армия по време на Отечествената война също не получават особено признание след това. Участието на жените във войната в Персийския залив я прави първата в историята не чисто „мъжка", а едновременно „мъжка и женска работа" и затова медийното отра­зяване налага ново клише- „нашите момчета и момичета в Залива". Милитаризацията на националните движения, независимо от при­чината, усилва властта на мъжките привилегии. Мъжката власт спе­челва нов съюзник в лицето на чуждите правителства, които се обя­вяват в защита на етническа група, заплашена от нахлуването на друга чужда сила. Режимът със съветска подкрепа в Афганистан е благо­приятен за жените от градовете заради по-широките икономически и образователни шансове, които им предлага. Мерките противоречат на представите на муджахидините, които желаят да запазят тради­ционния начин на живот и диктата на мъжете. В Иран режимът на Хомейни репресира жените и американското правителство се въз­ползва от това, за да се изказва в тяхна защита, но то изобщо не под­крепя селските жени от Афганистан, подложени на бомбардировки ^и Депортиране, както и на по-сурово отношение от собствените си мъже в обстановката на война.

²³ За мястото на руските жени след революцията вж. Goldman, W. Z. Women, toe Family and the New Revolutionary Order in the Soviet Union. - In: Promissory Notes. Women in the Transition to Socialism. Eds. S. Kruks, R. Rapp, M. Young. New York, Monthly Review Press. 1989, 59-81.


72

73

Ако дадена общност води война за оцеляване, милитаризацията може да е благоприятна за мъжете и да не открие нови хоризонти пред жените. Подобен двоен натиск се оказва върху палестинците в Ливан и в окупираните от Израел територии. Окупацията принуж­дава палестинците да организират съпротивата си, като се съсредо­точат върху най-малките териториални общности, които полицията и военните не могат да нападнат. В ситуации, където се преследват мъжете и момчетата, политически функционери стават жените.

Съществуването на американски военни бази на чужди терито­рии обикновено се свързва с националния суверенитет на съответ­ната държава и функционирането им може да предизвика национа­листически чувства, ако грубо погазва отношенията мъже-жени на местна почва. Подобни бази се асоциират с развиващите се страни, но ги има и в Западна Европа и Канада. Само в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия между 1948 и 1986 г. с мълча­ливото съгласие на британските власти се създават 130 американски бази в Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия с персонал от над 100 000 души. Редът и дисциплината в базите се градят и с по­мощта на съпругите на военните - основен фактор за прерастване на базата в „общност", при което се възпроизвеждат родовите отно­шения според установените норми у дома. Когато мъжете отсъстват, жените поемат мъжките отговорности за семейството и мигом им ги предоставят при завръщането. Пак жените гарантират отглеждане­то на следващото поколение в духа на най-добрите традиции на военния живот и осигуряват приемственост. С постепенното навли­зане на жени във военната кариера и този модел търпи промени.

Победата на антивоенното движение в една страна и разфор­мироването на американските бази означава преместването им в друга страна, където жените нямат опит да се организират успешно срещу изграждането на нова база. Смята се, че военните бази и про­ституцията вървят ръка за ръка, но докато проституцията е очевиден проблем в развиващите се страни, тя е невидима в базите в Северна Америка и Европа.

Жените участват активно в антивоенните кампании и движения от Първата световна война до наши дни. Но те в никакъв случай не са пацифистки по природа. Докато за много активистки от женските движения борбата за права на жените и усъвършенстване на общест­вото означава и борба против войната, за други участието в Първа­та световна война означава по-добро икономическо положение, по-

вече енергия и положителни емоции, създаване на чисто женски об­щества и работни групи, преосмисляне на социалните тежнения, т.е. войната възвестява нова ера в историята на жените по света²⁶. Може би тъкмо опиянението от преобръщането на световния ред с неочак­ваното рухване на всякакви бариери пред жените и безпрецедентно­то им влияние в обществото създава усещането, че единствено те могат да възцарят вечен мир. В Англия и САЩ пацифистките обвърз­ват очакванията си за такъв мир с резултата от десетилетната битка за право на гласуване. Във Втората световна война жените имат раз­нообразни функции - някои участват на фронта, макар участието им да се омаловажава заради нуждата да се диференцира „мъжката" работа и да се защити мъжкият облик на войната.

Съвременните антимилитаристични инициативи продължават с жените от Гринъм комън²⁷ и групите на израелските и югославските „Жени с черни забрадки". В тези движения антимилитаризмът не се възприема само като „женска работа", а като шанс жените да разпро­странят определено послание поради специфичната си роля на майки. Групите често опровергават стереотипните представи на военните за женска миролюбивост. За Лин Сигал женските протести в Гринъм комън илюстрират както силните страни, така и слабостите на фе­министката теория и практика. Политиката на феминизма не е едно­значна спрямо пацифизма и антимилитаризма - за феминистките от развиващите се страни постигането на национална независимост по­някога означава и прибягване до терористични и военни действия.

Намесата на родовите различия променя представите за спло­теност в движението и идеологията на национализма, широко пред­ставян от собствената си теория и практика като задружен и обеди­няващ въпреки изобилието от разлики. Разколебава се и монолит­ността на националистичния дискурс, традиционно възприеман само като мъжка активност: досегашните представи за нацията и нацио­налното от мъжка гледна точка, които са ни се стрували единствено възможни, губят доминиращата си позиция.

²⁶ Gilbert, S. Soldier's Heart, 284-285, 303-304.

⁷ За описание и оценка на дейността на Гринъм комън вж. Segal, L. Is the Future Female?. 162-168; Enloe, C. Bananas, Beaches..., 76-81. За това, как участ­ничките нарушават нормите на родовото обособяване и превръщат социалната "^{и Ма}Ргинализация в сила, вж. Stallybrass, P. , A. White. The Politics and Poetics of 'ransgression. London, Methuen, 1986, 23-2


Взаимодействията между категориите национализъм и род из­местват акцента към търсенето на отлики в рамките на нацията и актуализират правото им на съществуване срещу привидното един­ство. Във въобразените общности на национализма единството на определени групи се откроява в контекста на другостта на неучаст-ващите- чужденци, емигранти, малцинствени общности, действащи по различен начин в колонизиращата и колонизираната нация. Но докато „другите" на национализма се създават и съществуват само като външен за общността фактор, жените се конструират едновре­менно като членове на националната общност и като „други", със свои отлики и отъждествяване в различна степен с националистич-ните проекти.

Взаимопроникването на национализъм и род влияе върху крити­ческия анализ за представяне на войната в литературата и изкуството. Според Синтия Енлои „военните постоянно преформулират „фронт" и „бой" като място, където няма „жени", т. е. като преживяване, което жените не познават. В литературата и културата от периода на Пър­вата и Втората световна война на преден план излиза хегемонията на мъжете. Войната основно се отъждествява с преживяното в око­пите, а събитията далеч от фронта се елиминират като маловажни. По този начин жените се изключват от канона на военната литера­тура²⁸. В историята на литературата и в наши дни властва мъжкият канон, националистичната идеология възхвалява героизма на мъже­те на фронта, а литературата, писана от жени, както и тази, изобра­зяваща герои-мъже у дома, е маргинализирана. Смята се, че жените са избирали маловажни жанрове и теми. Създаденото от жени не се преиздава, открива се трудно и неизменно се съпоставя с аналог от автор-мъж.

Присъствието на рода проблематизира посланията и въздейст­вието на официалната пропаганда с натрапваните роли за дълга на фронта (за мъжете) или дълга на майки и милосърдни сестри (за же­ните). В текстовете на жените от времето на Първата световна война присъстват разнообразни преживявания и противоречиви идеологи­чески послания, предоставени им за послушно усвояване (например,

²⁸ Higonnet, M. Cassandra's Question: Do Women Write War Novels?, 144-145-Срв. с У л ф, В. Собствена стая. За жената в литературата, за литературата в жената-Прев. от англ. И. Василева. С, Хемус, 1999, 94-95.

че трябва да заемат освободените работни места, но и да се придържат към установените стереотипи). От жените също се изисква да забравят историческите си усилия за спечелването на избирателно право и да пожертват вече постигнатото в името на реформите и политическото равенство. Плакатните изображения от това време маскулинизират и стандартизират представата за жените. В тях преобладават изобра­жения на майки, болнични сестри и работнички. Официалната пропа­ганда им придава такава универсалност, че мъжете на фронта дори започват да вярват, че жените са виновни за смъртта на техните дру­гари²⁹. В литературния си анализ на нееднаквостта на женския и мъж­кия опит от Първата световна война Сандра Гилбърт стига до извода, че жените се облагодетелстват за сметка на мъжете и това ги изпълва с огромен ентусиазъм и чувство за вина³⁰. МаргаретХигонет пък твър­ди, че за авторките е най-важен контрастът между фронта и дома. Пространството „у дома" представя разрушителната сила на войната и йерархията на различните родови ценности. Като оспорват граница­та между фронта и дома, тези текстове оспорват и твърдите граници между частно и публично, между световете на мъжете и на жените.

Войната разсича и разпокъсва отношенията мъже-жени, а ли­тературното изображение им придава нови значения. Хигонет от­крива най-интересните примери в превъзмогването на литературни­те и идеологическите граници и разпокъсването на повествователна-та структура с цел противопоставяне на еднозначната ценностна сис­тема и монолитното изобразяване на жените.

Втората световна война за разлика от предишната не подхранва никакъв идеализъм в литературните среди³¹. Всепроникващата сила на войната я прави тотална и дори по-опасна в домашни условия, отколкото на фронта с глада, въздушните нападения, бомбардиров­ките, евакуацията, чуждестранната окупация и систематичните разру­шения. Разрушаването на домовете слага край на традиционната женска сфера на действие. Жените губят и позициите, спечелени в предишната война, в подем е патриархатната политика. Слага се край и на мечтата за женски свят. Фронтът ритуализира мъжествеността,

29

По думите на Сюзан Швейк дискурсът за войната е не само онова, което казват мъжете, а и онова, което пишат жените³². В женските тек­стове се акцентува върху уязвимостта и страданието на жените, лип­сата на общуване между мъжете и жените, протеста срещу милитариз-ма като маскулинизъм, съзнанието, че към ничията мъжка земя от Пър­вата световна война се прибавя и ничията женска земя на тоталната война, трудността да се изрази женският опит с несвои средства.

Дискурсите на българския национализъм конструират в твърдо обособените граници на рода идентичността на мъжете и жените -участници в подготовката и осъществяването на Априлското въс­тание - „най-крупна проява на българското националноосвободи-телно движение през Възраждането"³³. В националистичния дискурс мъжете поемат нови задължения и мъжката национална сила се обо­собява според предварително конструираната родова различност³⁴. Мъжете са организатори и членове на революционни комитети, доставчици на оръжие и тайна поща, изпълнители на различни по­ръчения, въстаници - все непознати роли за българското общество дотогава. Новият свят на политическа дейност и военна организация се обособява в противоположност на сферата на дома и семейството, където мъжете са отстъпили властта на жените и им се подчиняват.

³² Schweik, S. Op. cit., p. 329.

³³ Косев, К., Н. Жечев, Д. Дойнов. История на Априлското въстание. С,
Партиздат, 1976, с. 7.

⁵⁴ McClintock, A. Op. cit., p. 62.

78

Когато Бенковски изпитва с „калеска за кървава сватба" кандидатите за Хвърковатата чета, той отхвърля колебаещите се с думите: „Дайте му хурка да преде или вълна да чеше, защото той повече прилича на жена, отколкото на въстаник"³⁵.

В работата на революционните комитети патриотизмът на мъ­жете е като условен знак на националистичната идеология. Обе­динението в новите структури с очакванията за достойно място в об­щественото разпределение на отговорности и привилегии предопре­деля първенството на мъжете и изключването на жените въпреки ос­новополагащата за национализма идея за единство на цялото общест­во. Както отбелязват жените в автобиографичните си разкази - те поне в началото неизменно биват изолирани:

„Зафанаха да събират пари, да пращат А. Балтов за оружие, все тайно, жена да не знай" (Гана Найденова-Стоилова, с. 284).

I „Аз бях свидетелка на почти непрестанните събрания на своите съграждани, макар че и техните решения и планове за мене, както и въобще за всички жени, оставаха в тайна. Беше ясно, че се замисля и предстои нещо небивало" (Райна княгиня, с. 26).

„Той ни казва, че сам слушал от хора умни работници, че ще скоро да бъде само вие мълчете, че това не е женска работа. И ний с пълна надежда очаквахме да видим какво ще стане" (Цвета Изограф. Иванчовица, с. 61)³⁶.

Въпреки принципа на съзаклятието жените да се изключат или поне да се държат настрана от замисъла на очакваното въстание, в процеса на подготовката те се оказват незаменими помощнички. Силно зависими от тяхното съучастие, мъжете включват „жените си, сестрите си и майките си, които денем и нощем непрестанно се трудеха Да им приготвят фишеци, пексимет, навои и други потреби"³⁷. По Укрепленията за защита на Панагюрище се трудят заедно мъже, жени, баби и моми. Идеята за народно единство си пробива път, като в тайната непрекъснато се посвещават нови и нови хора, докато на-

^ъ Георгиев, Т. Бележки за средногорското въстание. - В: Април 1876. Спо­мени. С, Български писател, 1976, с. 38.

³⁶Найденова-Стоилова, Г. Автобиография. -В: Април 1876,283-287; Рай-^На княгиня. Автобиография, документи и материали. Съст. В. Паскалева, Р. Па-^Рчанова. Прев. д-р Л. Малев. С, Наука и изкуство, 1976; Изограф. Иванчо-"Ча, Цв. Какво знам и какво съм претърпяла по време на българското народно ^Освобождение - В: Райна княгиня... ³⁷ Георгиев, Т. Цит. съч., с. 15.

79

края по думите на Константин Величков: „Тайната, че се готви въс­тание, беше станала достояние отдавна и на децата."³⁸

В националистичния дискурс допълването на обществено-отго-ворния политически свят с домашната сфера, където жената е затво­рена, пасивна, отдалечена/приближена до информацията и социал­ните дейности по волята на мъжа, предлага огледален образ на мъжа, излязъл в новия чужд свят на политиката със съпътстващите рискове и неизвестност, активен, осведомен, жаден задела. Тези конструкции осмислят и символизират пропуквай ето на патриархалността, властта на бащата и мъжа, въпроса за правата на жените⁴⁰. Новото разделение диктува нови форми на поведение с нови граници на идентичността. Мъжката инициативност и активност се противопоставя на женската инертност, осведомеността за предстоящите събития и бъдещото ус­тройство на държавата - на женското незнание, създаването на поли­тически структури и участието в тях - на женската дистанцираност.

С настъпващите промени в патриархалното светоусещане бъл­гарската култура губи чувството си за сигурност и установен ред: нейните системи за познание и класификация се разклащат. В усе­щането за граници се прокрадва неувереност - грижата за поддър­жането на границите чрез стриктно спазване на правилата става ос­новен принцип за дефиниране на мъжкото и женското при участие в комитетската дейност. Жените са необходими, за да ушият или изве­зат знамена като „неразделна част от цялостната въстаническа под­готовка", и еднакво желани от апостоли, въстаници и обикновени хора⁴¹. Допускането на жени в комитетите обаче означава те да про-

¹⁸ Величков, К. В темница. Спомени от 1876 г. - В: Съчинения в 5 тома. Т. 2. С, Бълг. писател, 1986, с. 109.

³⁹ Smith-Rosenberg, C. Writing History: Language, Class and Gender. - In: Feminist
Studies Critical Studies. Ed. T. de Lauretis. Bloomington. Indiana University Press, 1986,
p. 38.

⁴⁰ За особеностите на културата от този период вж. Генчев, Н. Българската
култура XV-XIX в. С, Университетско издателство, 1988, 213-215.

⁴¹ Дойнов, Д. Бойни знамена в Априлското въстание. - В: Военната подго­
товка и провеждане на Априлското въстание 1876. С, Военно издателство, 1976,
с. 158, 172.