Род и национализъм татяна Стойчева

За турчина е трудно да осмисли как Райна се осмелява да раз­бърква световния ред на мъжко и женско разграничение. При това тя предизвиква и опасни политически размирици, затова той не може да разбере подобно нарушаване извън предписанията на военната йерархия, също застрашена от странните хрумвания на подсъдимата.

Идеята Райна да провъзгласи свободата и да впечатли населе­нието на градеца се осъществява със съгласието на Бенковски, чиято дума е закон. За разлика от мнозина въстаници апостолът вижда Рай-ниното тяло като изразител на новия обществен ред и оценява въз­можностите му да прекодира социалната топография⁵¹. С понасянето на знамето Райна подканва всички да усетят вкуса на свободата и панагюрци преживяват невиждано тържество с възторжени поже­лания, песни и килими от цветя. Вероятно във всеобщото въодуше­вление се оформят и запечатват за поколенията крилатите думи: „Вой­водо! Понеже аз съм сама шила, то сама искам и да го понеса и да бъда войник в редовете на войниците."⁵²

Постъпката на Райна създава норма за политическо поведение, „динамичен модел за нова социална субективност", както и нов об­ществен идеал⁵³- това Бенковски одобрява и очаква. Въпреки лип-

49

сващата карнавална традиция и едва прохождащия български теа­тър Райна умело се възползва от подривния потенциал на карна-вализирания образ на своеволната невъздържана жена в повратен обществен момент и го извежда на политическата арена⁵⁴. Но в кар­навалния образ на своеволната несдържана жена се крие и свое­образна поливалентност⁵⁵. В момент на политически преход, както при току-що обявеното въстание, границите временно изчезват - со­циалните рамки се преформулират, обновяването на познатите со­циални структури едновременно се подкопава и укрепва. Реакциите на своеволната несдържана жена оспорват и същностното разпре­деление на властта в обществото и се превръщат в символичен про­тест срещу наложените ограничения над жените⁵⁶.

Този аспект на Райниното превъплъщение предизвиква негоду­ванието на мъжете. Докато при извезването на знамето те са успява­ли да задържат инициативата и да ограничават имплицитно жените във въображаемото съперничество за власт, при понасянето на зна­мето напрегнатостта им преминава в открито възмущение и гняв.

Биографията на знамето започва с освещаването. Благославяне­то от свещеника и показването на публично място би трябвало да прекрати връзката с жените, когато знамето е било само предмет. Ритуалът му придава светостта на символ, официално удостояващ мъжете, и го прави мъжко притежание. Оттук нататък най-важното вече е кой и как го носи⁵⁷. Във внезапното превъплъщение на Райна в знаменосец мнозина виждат как събитията изтикват напред марги-нални фигури и опасно размиват границите в културата. Протестът им изразява недоволство от очевадни според тях несъвместимости -например болката и възмущението на Крайчо Самоходов „да се остави святото и неприкосновено знаме в ръцете на една нищо и ни­каква жена"⁵⁸. Чувството на обида се изразява и в противопоставя­нето между мъжкия героизъм и Райниното тяло („знамето би трябвало Да се повери за пръв път в ръцете на някой забележителен юнак, а не

54

Срв. Петко Франгов за Димитър Атанасов Русчуклийчето, който „достойно ^Па»ел знамето" (Дойнов, Д. Цит. съч., с. 167).

85

За разлика от ангажираните с честта на знамето мъже неутралните наблюдатели от градеца не се вълнуват от опита на байрактарката да промени изцяло смисъла на низше и висше в социалната структура. Те оценяват зрелището откъм смешната му страна на „театро", докато военният съвет иска да се забрани шествието и намесата на жени във военните дела⁶³. За съжаление не знаем каква е била реакцията на жените, наблюдавали шествието - дали те всички се възхищават от смелостта на Райна и виждат в проявата й нови правила и свободи за жените? Карнавалният образ на женско своеволие може да бъде и опасен - самата невъздържаност е знак и на свръхмаргиналното, и на властта на всепозволеното⁶⁴. Или, по думите на Мари Русо, марги-налната позиция на жените в света на безусловното изпълва при­съствието им във възможния свят на карнавала с опасност. Във все­кидневието жените и техните тела - дадени тела в дадени обществени рамки в дадени публични пространства, са винаги в позицията на нарушители - опасни и в опасност⁶⁵. Дали женските очи откриват

59

тази опасност, дали панагюрки се замислят над двусмислиците от райнината постъпка? Ако карнавалният спектакъл поражда едно­временно смях и сълзи и заличава усещането за индивидуалност, то къде и доколко смелостта на Райна е достойна за подражание и не се ли превръща тя в повод за ново унижение на жените?

В народната памет Райна княгиня си е извоювала водещо място като една от малкото жени, оставили трайна следа с дейността си за освобождението на България. Яркото й присъствие компенсира за жените от следващите поколения множеството биографии и произ­ведения от възрожденски будители и революционери, с които се идентифицират мъже и младежи⁶⁶. Ала идеализацията на Райна е и по-късен опит за ревизия на патриархалната женска зависимост, на „накарването" на жените да участват и заслужат колкото мъж. Портретът й със знамето и въстаническата униформа, направен го­дини след въстанието, ни напомня как са си я представяли съвре­менниците дълго след април 1876 г. и как биха искали тя да изглежда на следващите поколения - неповторима в своята смелост, „олице­творение на общия стремеж на българския народ към свобода, на неговата всеотдайност на идеалите на революционното дело"⁶⁷.

В заключение - няколко думи за очакванията към бъдещото раз­витие на взаимовръзката между категориите род и национализъм в теорията. Привлекателната идеология и силната обвързаност на двете понятия с политическата и социалната практика стимулират опити­те за теоретично преосмисляне и промяна в съотношението им. Като Цяло феминизмът открива нови хоризонти за осмисляне на култура­та, рода, епистемологията, етиката. Ето защо стремежът на феминист­ката наука за написване на нова версия на историята от гледище на рода⁶⁸ може да се разглежда като възможност и за ново отношение спрямо действителността като цяло. За Р. Радхакришнан изследвания­та на рода ще открият възможност за осъзнаване на неоснователни­те всеобхватни амбиции на национали етичната идеология, за тяхното оспорване и разобличаване, което от своя страна би преосмислило и превъзмогнало присъщата двойственост на национализма.

"Футеков, 3. Райна княгиня. Животи дейност. С, Б. 3. Н.Съюз, [б. д.], с. 10.

Косев, К., Н. Жечев, Д. Дойнов. Цит. съч., с. 367.

, Срв. Сиксу, Е. Смехът на Медуза. - В: Времето на жените. С, УИ „Кл.

^ихРИдски", 1997, с. 174.


86

87

БИБЛИОГРАФИЯ

Национализъм

Андерсън, Б. Въобразените общности. Размишления върху произхода и разпространението на национализма. Прев. от англ. Я. Генова. С, Критика и хуманизъм, 1998 (англ. 1983).

Гелнър, Ъ. Нации и национализъм. Прев. от англ. И. Ватова, А. Знеполска. С, Университетско издателство, 1999 (англ. 1983).

Хобсбом, Е. Нации и национализъм от 1780 до днес. Прев. от англ. М. Пипева, Е. Георгиев. С, Обсидиан, 1996 (англ. 1990).

Breuilly, J. Nationalism and the State. Manchester, University Press, 1982.

The Invention of Tradition. Eds. E. Hobsbawm, T. Ranger. Cambridge, Cambridge Uni­versity Press, 1983.

Kedourie, E. Nationalism. London, Hutchinson, 1960.

Mapping the Nation. Ed. G. Balakrishnan. London, Verso, 1996.

Nationalism. A Reader. Eds. J. Hutchinson, A. D. Smith, Oxford, University Press, 1994.

Smith, A. D. The Ethnic Origin of Nations. Oxford, Blackwell, 1986.

Национализъм и род

В сянката на историята: Жените в българското общество и култура (1840-

1940). Съст. К.Даскалова. С, Дом на науките за човека и обществото, 1998. Чолакова, М. Българско женско движение през Възраждането 1857-1878.

С, Албо,1994. Гл. 3. Принос на женските дружества в национално-

освободителното движение през 1869-1878 (212-276). Abu Odeh, L. Post-Colonial Feminism and the Veil: Thinking the Difference. - In:

Toward a New Psychology of Gender. A Reader. Eds. M. M. Gergen, S. N. Davis.

New York, Routledge, 245-256. Afary, J. The War Against Feminism in the Name of the Almighty: Making Sense of

Gender and Muslim Fundamentalism. - New Left Review, 1997, No 224, 89-110-Anthias, F., N. Yuval-Davis. Contextualizing Feminism, Gender, Ethnic and Class

Divisions. -In: British Feminist Thought. A Reader. Ed. T. Lovell. Oxford, Blackwell,

1990 (first publ. 1983) 103-118. Dangerous Liaisons. Gender, Nation and Postcolonial Perspectives. Eds. A. McClintock,

A. Mufti, E. Shohat. Minneapolis, University of Minnesota Press, 1999. Daskalova, K. Women, Nationalism and Nation-State in Bulgaria (1800-1940s) (forth­coming). Enloe, C. Bananas, Beaches and Bases: Making Feminist Sense of International Pol¹'

tics. London, Pandora, 1989.

Gender, Nation and Immigration in Contemporary Europe. Eds. G. Brinker-Gabler, S. Smith. Minneapolis, University of Minnesota Press, 1997.

Gender, Nationalisms and National Identities: Bellagio Symposium, July 1992. - Gen­der and History, vol. 5, No 2, Summer, 1993.

Greer, G. Sex and Destiny. The Politics of Human Fertility. London, Picador, 1984. Ch. 10. Eugenics, 255-294.

jayawardena, K. Feminism and Nationalism in the Third World. London, Zed, 1986.

Kandiyoti, D. Identity and Its Discontents: Women and the Nation. - Millenium. Jour­nal of International Studies, 1991, No 3, 429-443.

Kandiyoti, D. Women, Ethnicity and Nationalism. - In: Ethnicity. A Reader. Eds. J. Hut­chinson. A. D. Smith. Oxford, University Press, 1996, 311-316.

Lutz, H., A. Phoenix, N. Yuval-Davis. Introduction. Nationalism, Racism and Gen­der - European Crossfires. - In: Nationalism, Racism and Gender in Europe. Eds. H. Lutz, A. Phoenix, N. Yuval-Davis. London, Pluto Press, 1995, 1-25.

McClintock, A. Family Feuds: Gender, Nationalism and the Family. - Feminist Re­view, 1993, No 44, 61-80.

Mertus, J. Gender in Service of Nation: Female Citizenship in Kosovar Society. - So­cial Politics, Summer/Fall 1996, 261-277.

Milic, A. Nationalism and Sexism: Eastern Europe in Transition. - In: Europe's New Nationalism. States and Minorities in Conflict. Ed. R. Caplan, J. Feffer. New York, Oxford University Press, 1996, 169-183.

Milic, A. Women and Nationalism in the Former Yugoslavia. — In: Gender Politics and Post-Communism. Eds. N. Funk, M. Mueller. New York, Routledge, 1993, 109-122.

Moghadam, V. Revolution, Islam and Women: Sexual Politics in Iran and Afganistan. - In: Nationalisms and Sexualities, 424-446.

Mostov, J. "Our Women'V'Their Women" Symbolic Boundaries, Territorial Markers, and Violence in the Balkans. - Peace and Change, 1995, No 4, 515-529.

Nationalisms and Sexualities. Eds. A. Parker, M. Russo, D. Sommer, P. Yaeger. New York, Routledge, 1992.

Noakes, L. War and the British: Gender, Memory and National Identity. London, LB Tauris, 1998.

Radhakrishnan, R. Nationalism, Gender and the Narrative of Identity. - In: National­isms and Sexualities, 77-95.

Segal, L. Is the Future Female? Troubled Thoughts on Contemporary Feminism. Ch. 5. "Men, Women and War". London, Virago, 1987, 162-203.

"erdery, K. From Parent State to Family Patriarchs: Gender and Nation in Contem­porary Eastern Europe. - East European Politics and Societies, 1994, No 2, 225-255.

^Wa'by, S. Woman and Nation. - In: Mapping the Nation. Ed. G. Balakrishnan. Lon­don, Verso, 1996, 235-254.

89

Yuval-Davis, N. Gender and Nation. London, Sage, 1997.

Yuval-Davis, N. Gender and Nation. -Ethnic and Racial Studies, 1993, vol. 16, No 4_s

621- 632. Yuval-Davis, N. Fundamentalism, Multiculturalism and Women in Britain. - In: Race,

Culture and Difference. Eds. J. Donald, A. Rattansi. London, Sage, 1992, 278-291.

Род и национализъм, идеология и литературно изображение

Behind the Lines: Gender and the Two World Wars. Eds. M.Higonnet, J. Jensen, S. Michel,

M.Weitz. New Haven, Yale University Press, 1987.

Featherstone, S. War Poetry. An Introductory Reader. London, Routledge, 1995. Field, F. British and French Writers of the First World War. Cambridge, Cambridge

University Press, 1991. Fussell, P. The Great War and Modern Memory. New York, Oxford University Press,

1975. Gilbert, S. Soldier's Heart: Literary Men, Literary Women and the Great War. - In:

Speaking of Gender. Ed. E. Showalter. New York, Routledge, 1989, 282-309 (first

published 1983). Gilbert, S. M., S. Gubar. No Man's Land. The Place of the Woman Writer in the

Twentieth Century. Vol. 3 Letters from the Front. New Haven, Yale University Press,

1994,211-265. Higonnet, M. Cassandra's Question: Do Women Write War Novels? - In: Borderwork:

Feminist Engagements with Comparative Literature. Ed. M. Higonnet. Ithaca, Cor­nell University Press, 144-161.

Klein, H. The First World War in Fiction. London, Macmilla, 1976. Leed, E. No Man's Land: Combat and Identity in World War I. New York, Cambridge

University Press, 1979. Marcus, J. The Asylum of Antaeus: Women, War and Madness — Is There a Feminist

Fetishism? - In: The New Historicism. Ed. H. A. Veeser. New York, Routledge,

1989, 132-151 (first published 1988). Marsland, E. The Nation's Cause: French, English and German Poetry of the First

World War. London, Routledge, 1991. Schweik, S. Writing War Poetry Like a Woman. - In: Speaking of Gender. Ed. E. Showalter.

New York, Roudledge, 1989, 310-332 (first published 1987). Silkin, J. Out of Battle. The Poetry of the Great War. London, Arc, 1977.