Род и национализъм татяна Стойчева



страница3/3
Дата23.07.2016
Размер466.61 Kb.
#2649
1   2   3

80

никнат в запазеното мъжко пространство и шанс да поискат власт. В тези случаи мъжете правят всичко възможно да демонстрират и за­пазят превъзходството си. Те са информирани предварително за бро-дираческите умения на Райна Попгеоргиева в Панагюрище и на Гана Найденова-Стоилова в Клисура, обсъдили са кандидатурите им на­саме и са решили избора им. Когато откриват пред Райна и Гана комитетските дела, мъжете представят нуждите на нацията като из­раз единствено на мъжкото унижение и надежди за бъдещето, акцен­туват върху важността на желаното от всички мъже, дори заплашват Райна от позицията на по-силния. Цвета описва нещата по-различно. Тя не обяснява как е спечелила доверието на панагюрския комитет, но в нейния случай може би са приложили правилото, че жената няма как да не следва мъжа си дори и в революционната му дейност.

Символното значение на знамената като образ на бунта и бъ­дещата свобода в Априлското въстание дава важно преимущество на самото ушиване и извезване. То изпълва мъжете с несигурност и те се стремят всячески да се включат и да документират участието си. При това сведенията за изработката, когато е изцяло поета от жени, остават в сянка. Запазените автобиографии и спомени от мъже неви-наги съдържат имената на жените. Степента на женското участие и подробностите за самото шиене най-често липсват и заслугите на ня­кои жени се установяват от собствените им декларации и твърдения пред пенсионния отдел42. Уж комитетският избор се диктува от вис­ши женски умения, а когато работата започне, шиенето и везбата се оказват елементарно техническо изпълнение, което нито създава про­блеми, макар че се осъществява за пръв път, нито има смисъл да се Документира. Жените са обект на косвена похвала само ако мъжете изразят възхищение от готовото знаме. Затова пък мъжкият принос, свързан с възлагането, доставката на материал, рисунка или знаме за модел, с контрола над жените за спазването на указания и сроко­ве, е оставил конкретни данни за съавторство43 в разнообразни фор-

42 Пак там.

^ 43 Вж. Андонов, И. Из спомените ми от турско време. Ч. 2. С, Акад. изд. »Проф. м. Дринов", 1995, с. 23, 26, за ушиването на Карловското знаме от Мария

анева, послужило за модел на Панагюрското; Райна княгиня, 28-29; Найденова-^тоилова, Г. Цит. съч., с. 286; Кръстев Стойчев, Ив. Спомени. Ф316, арх. ед. 1, ^аШинописен текст, 13-14; Обретенов, Н. Спомени за българските въстания. С,



3Д- на ОФ, 1970, с. 266; Паскалева, В. Българката през Възраждането. С, Изд. НаЬКП, 1964, с. 154, 159, 167-168, 171, 176-179, 183; Дойнов, Д. Цит. съч.

81

ми. За изработката на главното знаме в Панагюрище съдейства це­лият революционен комитет, а неговият член Деян Белишки, образо­ван модерен шивач и отговорник завъстаническите униформи, купува материалите и го скроява и ушива44. На Райна е възложено да извезе заедно с други жени нарисуваните от Иван Зографов символи и над­писа „Свобода или смърт"45. Когато знамената се изработват от зогра­фи, женският принос се елиминира - Танчо Шабанов описва своите рисувани знамена, но не намира за нужно да спомене и знамето, ушито от Евлампия Стоева за копривщенските въстаници46. В Иван-Зогра-фовите знамена сигурно има участие и жена му Цвета, но тази догад­ка в нейните спомени се подкрепя само от поръчката на Бенковски, записана като „да направим още", и от спомените й за преследвания­та от турската власт, която не дели бунтовниците на жени и мъже.



Влизането на жени в съзаклятието символично дефинира грани­ците на родовите различия и властовите отношения между мъжете. При приемането на „сестра" в революционния комитет мъжете с пъл­но единодушие очертават полето й на действие, като мъжкото „ние" диктува междуродовите граници с откровено мъжко превъзходство, както при Гана Найденова-Стоилова:

„Братята извикаха: Да живейш, како Гано; вий сте пълна с народ­ност; ний ще ви накараме да заслужиш колко един момък" (с. 286).

В националистичния дискурс жените общуват със съмишлениците си мъже на езика на зависимостта и послушанието, утвърден като норма и сред най-заможните слоеве преди ярката проява на нацио-налистичните тежнения. При учудващо широките разбирания на баща си за брака и въпреки богатството и европейското си възпитание Ели­савета Горанова през 1867 г. възнамерява да се подчинява на мненията на бъдещия си мъж47. Райна ще замине да продължи образованието

44 Дойно в, Д. Цит. съч.,с. 161; Сугарев, А., Г. П. Рашков. Главният шивач
на панагюрските въстаници в 1876 г. - Панагюрска летопис, 1963, № 1, 8-9.

45 Пак там.

46 Шабанов, Т. Описание на живота ми. - В: Юбилеен сборник Копривщица
1837-1937. Т. 2. С, Художник, 1937, с. 226. Д-р Чаушев, Сл. Учебното дело в
Силистра преди Освобождението. - В: Силистра и Добруджа. Научно-културни
изследвания. Кн. 1. С, Печатница „Право" [б. г.], с. 259.

47 Вж. Капралова, Н. За етикета и зад него (какво разказват и разкриват
писмата от запазения личен архив на семейство Караминкови). - В: Майки и
дъщери.Поколения и посоки в българския феминизъм. Съст. Р. Мухарска. С,
Полис, 1999, с. 145.

82

си в Железник само ако майка й се съгласи да се лиши от помощта й в домакинството. Когато Бенковски убеждава младата учителка да помогне на народа си, нейният оттовор-въпрос формулира предста­вата й за ограниченията в положението й: „С какво мога аз, една жена, да помогна?" (с. 28). А за да приеме да ушие знамето, тя иска да се посъветва с родителите си. След влизането на турските войски в градеца семейството на поп Георги Футеков е спокойно, защото дру­ги са „накарали" Райна.

Жените имат изграден навик да приемат маргинализацията си като естествена. Те се идентифицират чрез различността си от мъже­те, съответното неравенство и своята ограничена сфера. Шансът за промяна с поемането на нови отговорности не подсказва автоматич­но промени в самосъзнанието даже ако жените са с безспорен об­ществен авторитет. Елисавета Горанова Караминкова основава жен­ско дружество в Калофер, но когато подготвя превод на нраво-учителен текст за жените, първо го праща за мнение на мъжа си. Нагласите на възрожденското общество за покорност се възпроиз­веждат и от жени като Райна, които са образовани, работят като учителки и поемат рисковете за подготовката на въстанието. В упо­требата на глагола „накарвам" мъже и жени възпроизвеждат стрикт­ното разделение на роли в опозицията инициативност/инертност, предопределяща степента на мъжка и женска активност в национал-ноосвободителното движение. Възможностите за въздействие не са­мо се приемат като напълно естествени, но и утвърждават женската непълноценност.

С обявяването на въстанието нормите за женска покорност и подчинение като че отведнъж загубват властта си - Райна се превъ-плъщава във войник и понася знамето на бунта начело на въстани-ческото шествие из Панагюрище. Разказите за нейната постъпка пре­дизвикват у Макгахан месеци по-късно асоциации с Жана д'Арк и коментара му: „Със знаме всичко е възможно."48

Независимо дали Райна сама предлага, или приема нечие пред­ложение да се превъплъти в мъж, нейните действия ни отвеждат към карнавалния дискурс, който в най-широк обобщен смисъл, както по-



48 Макгахан, Я. А. Турските зверства в България. Прев. на бълг. Т. Делчев Димитров. Женева, 1966, 67-77. Първоначалната идея според Райна принадлежи а панагюрци и цели да обяви на „събралия се по улиците народ, че петвековното •Урско иго е смъкнато завинаги" (Райна княгиня. Автобиография, с. 32).

83

сочва Мари Русо, измества въпросите за излагането на показ или въз­държането на тялото, за унижението и маргинализацията, към со­циалното като система от символи49. При действията на Райна сми­сълът на карнавалното като аналитично понятие кристализира в сим­воличното й превъплъщение и в престъпването на утвърдените гра­ници за очаквано женско поведение50. Тъкмо така се изразява по неин спомен турският офицер при един от разпитите: „Как така и на осно­вание на коя заповед ти като жена си се хванала за това, дето не е твоя работа, и си станала мъж, носила си знаме и си ходила с него да под­буждаш миролюбивия народ и да ободряваш бунтовниците?" (с. 45).

За турчина е трудно да осмисли как Райна се осмелява да раз­бърква световния ред на мъжко и женско разграничение. При това тя предизвиква и опасни политически размирици, затова той не може да разбере подобно нарушаване извън предписанията на военната йерархия, също застрашена от странните хрумвания на подсъдимата.

Идеята Райна да провъзгласи свободата и да впечатли населе­нието на градеца се осъществява със съгласието на Бенковски, чиято дума е закон. За разлика от мнозина въстаници апостолът вижда Рай-ниното тяло като изразител на новия обществен ред и оценява въз­можностите му да прекодира социалната топография51. С понасянето на знамето Райна подканва всички да усетят вкуса на свободата и панагюрци преживяват невиждано тържество с възторжени поже­лания, песни и килими от цветя. Вероятно във всеобщото въодуше­вление се оформят и запечатват за поколенията крилатите думи: „Вой­водо! Понеже аз съм сама шила, то сама искам и да го понеса и да бъда войник в редовете на войниците."52

Постъпката на Райна създава норма за политическо поведение, „динамичен модел за нова социална субективност", както и нов об­ществен идеал53- това Бенковски одобрява и очаква. Въпреки лип-



49 Russo, M. Female Grotesques: Carnival and Theory. - In: Feminist Studies Critical
Studies, p. 214.

50 Stallybrass, P., A. White. Op. pit., p. 18.
31 Пак там, с. 192.

52 Вж. Кратък извод из биографията на Райна Поп Георгиева Футекова. От
Р. НБКМ IIА8537, с. 41. Страшимиров също ползва думите на Райна и ги налага
като автентични (Страшимиров, Д. История на Априлското въстание. Т. >■
Пловдив, 1907, 73-74).

53 Russo, M. Op. cit., p. 214, и Роберто да Мата (цит. по: Stallybrass, P-, А'
White. Op. cit.,p. 18).

сващата карнавална традиция и едва прохождащия български теа­тър Райна умело се възползва от подривния потенциал на карна-вализирания образ на своеволната невъздържана жена в повратен обществен момент и го извежда на политическата арена54. Но в кар­навалния образ на своеволната несдържана жена се крие и свое­образна поливалентност55. В момент на политически преход, както при току-що обявеното въстание, границите временно изчезват - со­циалните рамки се преформулират, обновяването на познатите со­циални структури едновременно се подкопава и укрепва. Реакциите на своеволната несдържана жена оспорват и същностното разпре­деление на властта в обществото и се превръщат в символичен про­тест срещу наложените ограничения над жените56.

Този аспект на Райниното превъплъщение предизвиква негоду­ванието на мъжете. Докато при извезването на знамето те са успява­ли да задържат инициативата и да ограничават имплицитно жените във въображаемото съперничество за власт, при понасянето на зна­мето напрегнатостта им преминава в открито възмущение и гняв.

Биографията на знамето започва с освещаването. Благославяне­то от свещеника и показването на публично място би трябвало да прекрати връзката с жените, когато знамето е било само предмет. Ритуалът му придава светостта на символ, официално удостояващ мъжете, и го прави мъжко притежание. Оттук нататък най-важното вече е кой и как го носи57. Във внезапното превъплъщение на Райна в знаменосец мнозина виждат как събитията изтикват напред марги-нални фигури и опасно размиват границите в културата. Протестът им изразява недоволство от очевадни според тях несъвместимости -например болката и възмущението на Крайчо Самоходов „да се остави святото и неприкосновено знаме в ръцете на една нищо и ни­каква жена"58. Чувството на обида се изразява и в противопоставя­нето между мъжкия героизъм и Райниното тяло („знамето би трябвало Да се повери за пръв път в ръцете на някой забележителен юнак, а не



54 Turner, V, вж. Russo, M. Op. cit., p. 218, бел. 8. За политическия потенциал
на женското превъплъщение в карнавала вж. Davis, N. Z. Gender and Sexual Tem-
Perament. -In: The Polity Reader of Gender Studies, 129-134, както и Russo, M. Op. cit.

55 Davis, N. Op. cit., p. 134; Russo, M. Op. cit.

56 Дейвис, цит. no: Russo, M. Op. cit., p. 215.

Срв. Петко Франгов за Димитър Атанасов Русчуклийчето, който „достойно Па»ел знамето" (Дойнов, Д. Цит. съч., с. 167).



58 Стоянов, 3. Записки по бълг. въстания. С, Бълг. писател, 1962, с. 350.


84

85


на една слаба девойка"59), както и в критичното възприемане на ней­ното облекло („докато тя стоеше на коня без знамето, представляваше нещо карикатурно със своето късо сукманче, но щом й подадоха раз­кошното знаме, отведнъж се яви в своето величие на същинска ге­роиня"60). Образите народово-маркираното тяло, правилата за очак­вано поведение и отношение към него препращат към социалните категории и разпределението на властта. Разликата в правилата, упра­вляващи тялото (облеклото, сексуалните кодове, свободата на дви­жение), маркират обществените различия и позициите на относител­на власт, която мъжете възприемат като своя61. Като насилва грани­ците и оспорва дотогавашната си маргинална позиция, Райна демон­стрира в политическия карнавал и създалите позицията обществени ограничения62.

За разлика от ангажираните с честта на знамето мъже неутралните наблюдатели от градеца не се вълнуват от опита на байрактарката да промени изцяло смисъла на низше и висше в социалната структура. Те оценяват зрелището откъм смешната му страна на „театро", докато военният съвет иска да се забрани шествието и намесата на жени във военните дела63. За съжаление не знаем каква е била реакцията на жените, наблюдавали шествието - дали те всички се възхищават от смелостта на Райна и виждат в проявата й нови правила и свободи за жените? Карнавалният образ на женско своеволие може да бъде и опасен - самата невъздържаност е знак и на свръхмаргиналното, и на властта на всепозволеното64. Или, по думите на Мари Русо, марги-налната позиция на жените в света на безусловното изпълва при­съствието им във възможния свят на карнавала с опасност. Във все­кидневието жените и техните тела - дадени тела в дадени обществени рамки в дадени публични пространства, са винаги в позицията на нарушители - опасни и в опасност65. Дали женските очи откриват



59 Георгиев, Т. Цит. съч., с. 31.

60 Стоянов, 3. Цит. съч.,с. 350.

61 Smith-Rosenberg, C. Op. cit., p. 49.

62 Stallybrass, P., A. White. Op. cit., p. 200.

63 Страшимиров уверява, че за „по-старите, които присъствали там, туй не
само превърнало божията служба на театро, но дало оше и чисто зевзешка боя на
инак светия момент" (Страшимиров, Д. Цит. съч., с. 74), а Черновежд съобщава
за яростната реакция на комитета и отказа му да участва в „ смешното тържество
(Кратко описание на панагюрското въстание - В: Април 1876, с. 64).

64 Търнър, вж. Russo, M. Op. cit., p. 218, бел. 8.

65 Russo, M. Op. cit., p. 217.

тази опасност, дали панагюрки се замислят над двусмислиците от райнината постъпка? Ако карнавалният спектакъл поражда едно­временно смях и сълзи и заличава усещането за индивидуалност, то къде и доколко смелостта на Райна е достойна за подражание и не се ли превръща тя в повод за ново унижение на жените?

В народната памет Райна княгиня си е извоювала водещо място като една от малкото жени, оставили трайна следа с дейността си за освобождението на България. Яркото й присъствие компенсира за жените от следващите поколения множеството биографии и произ­ведения от възрожденски будители и революционери, с които се идентифицират мъже и младежи66. Ала идеализацията на Райна е и по-късен опит за ревизия на патриархалната женска зависимост, на „накарването" на жените да участват и заслужат колкото мъж. Портретът й със знамето и въстаническата униформа, направен го­дини след въстанието, ни напомня как са си я представяли съвре­менниците дълго след април 1876 г. и как биха искали тя да изглежда на следващите поколения - неповторима в своята смелост, „олице­творение на общия стремеж на българския народ към свобода, на неговата всеотдайност на идеалите на революционното дело"67.

В заключение - няколко думи за очакванията към бъдещото раз­витие на взаимовръзката между категориите род и национализъм в теорията. Привлекателната идеология и силната обвързаност на двете понятия с политическата и социалната практика стимулират опити­те за теоретично преосмисляне и промяна в съотношението им. Като Цяло феминизмът открива нови хоризонти за осмисляне на култура­та, рода, епистемологията, етиката. Ето защо стремежът на феминист­ката наука за написване на нова версия на историята от гледище на рода68 може да се разглежда като възможност и за ново отношение спрямо действителността като цяло. За Р. Радхакришнан изследвания­та на рода ще открият възможност за осъзнаване на неоснователни­те всеобхватни амбиции на национали етичната идеология, за тяхното оспорване и разобличаване, което от своя страна би преосмислило и превъзмогнало присъщата двойственост на национализма.

"Футеков, 3. Райна княгиня. Животи дейност. С, Б. 3. Н.Съюз, [б. д.], с. 10.

Косев, К., Н. Жечев, Д. Дойнов. Цит. съч., с. 367.

, Срв. Сиксу, Е. Смехът на Медуза. - В: Времето на жените. С, УИ „Кл.

ихРИдски", 1997, с. 174.


86

87

БИБЛИОГРАФИЯ

Национализъм

Андерсън, Б. Въобразените общности. Размишления върху произхода и разпространението на национализма. Прев. от англ. Я. Генова. С, Критика и хуманизъм, 1998 (англ. 1983).

Гелнър, Ъ. Нации и национализъм. Прев. от англ. И. Ватова, А. Знеполска. С, Университетско издателство, 1999 (англ. 1983).

Хобсбом, Е. Нации и национализъм от 1780 до днес. Прев. от англ. М. Пипева, Е. Георгиев. С, Обсидиан, 1996 (англ. 1990).

Breuilly, J. Nationalism and the State. Manchester, University Press, 1982.

The Invention of Tradition. Eds. E. Hobsbawm, T. Ranger. Cambridge, Cambridge Uni­versity Press, 1983.

Kedourie, E. Nationalism. London, Hutchinson, 1960.

Mapping the Nation. Ed. G. Balakrishnan. London, Verso, 1996.

Nationalism. A Reader. Eds. J. Hutchinson, A. D. Smith, Oxford, University Press, 1994.

Smith, A. D. The Ethnic Origin of Nations. Oxford, Blackwell, 1986.

Национализъм и род

В сянката на историята: Жените в българското общество и култура (1840-

1940). Съст. К.Даскалова. С, Дом на науките за човека и обществото, 1998. Чолакова, М. Българско женско движение през Възраждането 1857-1878.

С, Албо,1994. Гл. 3. Принос на женските дружества в национално-

освободителното движение през 1869-1878 (212-276). Abu Odeh, L. Post-Colonial Feminism and the Veil: Thinking the Difference. - In:

Toward a New Psychology of Gender. A Reader. Eds. M. M. Gergen, S. N. Davis.

New York, Routledge, 245-256. Afary, J. The War Against Feminism in the Name of the Almighty: Making Sense of

Gender and Muslim Fundamentalism. - New Left Review, 1997, No 224, 89-110-Anthias, F., N. Yuval-Davis. Contextualizing Feminism, Gender, Ethnic and Class

Divisions. -In: British Feminist Thought. A Reader. Ed. T. Lovell. Oxford, Blackwell,

1990 (first publ. 1983) 103-118. Dangerous Liaisons. Gender, Nation and Postcolonial Perspectives. Eds. A. McClintock,

A. Mufti, E. Shohat. Minneapolis, University of Minnesota Press, 1999. Daskalova, K. Women, Nationalism and Nation-State in Bulgaria (1800-1940s) (forth­coming). Enloe, C. Bananas, Beaches and Bases: Making Feminist Sense of International Pol1'

tics. London, Pandora, 1989.

Gender, Nation and Immigration in Contemporary Europe. Eds. G. Brinker-Gabler, S. Smith. Minneapolis, University of Minnesota Press, 1997.

Gender, Nationalisms and National Identities: Bellagio Symposium, July 1992. - Gen­der and History, vol. 5, No 2, Summer, 1993.

Greer, G. Sex and Destiny. The Politics of Human Fertility. London, Picador, 1984. Ch. 10. Eugenics, 255-294.

jayawardena, K. Feminism and Nationalism in the Third World. London, Zed, 1986.

Kandiyoti, D. Identity and Its Discontents: Women and the Nation. - Millenium. Jour­nal of International Studies, 1991, No 3, 429-443.

Kandiyoti, D. Women, Ethnicity and Nationalism. - In: Ethnicity. A Reader. Eds. J. Hut­chinson. A. D. Smith. Oxford, University Press, 1996, 311-316.

Lutz, H., A. Phoenix, N. Yuval-Davis. Introduction. Nationalism, Racism and Gen­der - European Crossfires. - In: Nationalism, Racism and Gender in Europe. Eds. H. Lutz, A. Phoenix, N. Yuval-Davis. London, Pluto Press, 1995, 1-25.

McClintock, A. Family Feuds: Gender, Nationalism and the Family. - Feminist Re­view, 1993, No 44, 61-80.

Mertus, J. Gender in Service of Nation: Female Citizenship in Kosovar Society. - So­cial Politics, Summer/Fall 1996, 261-277.

Milic, A. Nationalism and Sexism: Eastern Europe in Transition. - In: Europe's New Nationalism. States and Minorities in Conflict. Ed. R. Caplan, J. Feffer. New York, Oxford University Press, 1996, 169-183.

Milic, A. Women and Nationalism in the Former Yugoslavia. — In: Gender Politics and Post-Communism. Eds. N. Funk, M. Mueller. New York, Routledge, 1993, 109-122.

Moghadam, V. Revolution, Islam and Women: Sexual Politics in Iran and Afganistan. - In: Nationalisms and Sexualities, 424-446.

Mostov, J. "Our Women'V'Their Women" Symbolic Boundaries, Territorial Markers, and Violence in the Balkans. - Peace and Change, 1995, No 4, 515-529.

Nationalisms and Sexualities. Eds. A. Parker, M. Russo, D. Sommer, P. Yaeger. New York, Routledge, 1992.

Noakes, L. War and the British: Gender, Memory and National Identity. London, LB Tauris, 1998.

Radhakrishnan, R. Nationalism, Gender and the Narrative of Identity. - In: National­isms and Sexualities, 77-95.

Segal, L. Is the Future Female? Troubled Thoughts on Contemporary Feminism. Ch. 5. "Men, Women and War". London, Virago, 1987, 162-203.

"erdery, K. From Parent State to Family Patriarchs: Gender and Nation in Contem­porary Eastern Europe. - East European Politics and Societies, 1994, No 2, 225-255.

Wa'by, S. Woman and Nation. - In: Mapping the Nation. Ed. G. Balakrishnan. Lon­don, Verso, 1996, 235-254.

89


Woman-Nation-State. Eds. F. Anthias and N. Yuval-Davis. London, Macmillan, 1989

Yuval-Davis, N. Gender and Nation. London, Sage, 1997.

Yuval-Davis, N. Gender and Nation. -Ethnic and Racial Studies, 1993, vol. 16, No 4s

621- 632. Yuval-Davis, N. Fundamentalism, Multiculturalism and Women in Britain. - In: Race,

Culture and Difference. Eds. J. Donald, A. Rattansi. London, Sage, 1992, 278-291.

Род и национализъм, идеология и литературно изображение

Behind the Lines: Gender and the Two World Wars. Eds. M.Higonnet, J. Jensen, S. Michel,

M.Weitz. New Haven, Yale University Press, 1987.

Featherstone, S. War Poetry. An Introductory Reader. London, Routledge, 1995. Field, F. British and French Writers of the First World War. Cambridge, Cambridge

University Press, 1991. Fussell, P. The Great War and Modern Memory. New York, Oxford University Press,

1975. Gilbert, S. Soldier's Heart: Literary Men, Literary Women and the Great War. - In:

Speaking of Gender. Ed. E. Showalter. New York, Routledge, 1989, 282-309 (first

published 1983). Gilbert, S. M., S. Gubar. No Man's Land. The Place of the Woman Writer in the

Twentieth Century. Vol. 3 Letters from the Front. New Haven, Yale University Press,

1994,211-265. Higonnet, M. Cassandra's Question: Do Women Write War Novels? - In: Borderwork:

Feminist Engagements with Comparative Literature. Ed. M. Higonnet. Ithaca, Cor­nell University Press, 144-161.

Klein, H. The First World War in Fiction. London, Macmilla, 1976. Leed, E. No Man's Land: Combat and Identity in World War I. New York, Cambridge

University Press, 1979. Marcus, J. The Asylum of Antaeus: Women, War and Madness — Is There a Feminist

Fetishism? - In: The New Historicism. Ed. H. A. Veeser. New York, Routledge,

1989, 132-151 (first published 1988). Marsland, E. The Nation's Cause: French, English and German Poetry of the First

World War. London, Routledge, 1991. Schweik, S. Writing War Poetry Like a Woman. - In: Speaking of Gender. Ed. E. Showalter.

New York, Roudledge, 1989, 310-332 (first published 1987). Silkin, J. Out of Battle. The Poetry of the Great War. London, Arc, 1977.



90
Каталог: wp-content -> uploads -> 2010
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
2010 -> 7 клас отговори на теста
2010 -> Закон за ветеринарномедицинската дейност /извадка/ в сила от 02. 05. 2006 г
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
2010 -> Закон за здравето /извадка/ в сила от 01. 01. 2005 г
2010 -> Закон за радиото и телевизията /извадка/ Отразена деноминацията от 07. 1999 г
2010 -> Закон за храните /извадка
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас десето състезание по математика
2010 -> Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /извадка/ в сила от 03. 10. 1999 г. Отразена деноминацията от 05. 07. 1999 г


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница