Ролята на Търновската конституция за полагане на основите на модерната българска държава
Изтегляне 25.45 Kb.
|
1 2
Историческо познание в НУ- Навигация на страницата:
- Използвана литература
| Въстанието
на Асен и Петър През 80-те години на ХII век вътрешното положение на Византия се характеризира с политическа нестабилност. Тя се изразява в децентрализация на управлението, която е породена от честата смяна на императори, стопански упадък. Който води до масово недоволство сред хората. Появяват се различни социални движения, които са насочени срещу централната власт. Към тези обстоятелства се прибавят и военните неуспехи, които претърпява Византия. Тъй като, българският народ тогава е в пределите на Византийската империя, тези неблагополучия се стоварват и върху нея. Заедно с това е въведено и допълнително данъчно облагане, главно на скотовъдството. Това предизвикали широко народно недоволство. Положението на населението се влошава и от набезите на маджари и печенеги. Всички тези вътрешни и външни предпоставки са в основата на избухването на Търновското въстание срещу Византия. На Димитровден през 1185г. била осветена църквата „ Свети Димитър“. Разпространен бил слух, че солунският чудотворец Свети Димитър е станал покровител на Търново. На населението е показана и неговата икона. Тези настроения се оказват подходящи за обявяване на въстание и двамата братя Асен и Петър се възползвали от създадената ситуация. При освещаването на новия храм те обявили началото на бунта срещу Византийската власт. За цар на българите е избран Теодор, който приема името Петър, с което показва връзката с Първото българско царство. За епископ и глава на българската църква е провъзгласен презвитер Василий. За кратко време въстанието обхванало цяла Дунавска България. За да подчертае още веднъж приемствеността в българската държавна традиция, предводителите на въстанието се насочили към превземането на някогашната българска столица Велики Преслав. Градът бил освободен през 1185г. През лятото на 1186г. император Исак II Ангел предприел поход срещу въстаниците. Войската на Асен и Петър била все още малобройна и затова се оттеглили на север от река Дунав. Императорът преминал Стара планина и за наказание на българите , наредил да бъде изгорена цялата реколта, след което се оттеглил в Константинопол. Към края на 1186г. Асен и Петър се завръщат подкрепени от силна куманска войска. Българо-куманската войска се разделя на два отряда. Едната начело с болярина Добромир Хрис е изпратена в Македония, където през 1188г. се обявява за независим владетел. Другият отряд, предвождан от Асен и Петър, извършва редица набези в областта на Айтос, Поморие и Стара Загора. От Няколко десетилетия в районите между р. Дунав и Стара планина не се усещала силната власт на Византия. Управлението било оставено на местни български или кумански владетели. Асеневци се завръщат с многобройни кумански отряди и много скоро налагат контрол в североизточна България. За цар на българите бил провъзгласен Петър, който първоначално заминал за старата столица Преслав. В хода на военните действия Асен изпъква, като талантлив пълководец и е обявен за върховен главнокомандващ. Това кара Петър да му отстъпи престола и за своя столица цар Иван Асен I избира Търново. През пролетта на 1187г. Исак II Ангел обсажда крепостта в Ловеч. След тримесечен без успех се сключва т.н. Ловешки мирен договор , който е юридическото начало на II Българска държава. Асен е коронясан за цар на българите. Основната цел на Асеневци е обединението на българските земи от Мизия, Тракия и Македония. През пролетта на 1190г. Византия възобновила действията си срещу българите, но безуспешно. В периода 1192 – 1195г. били превзети Средец и горната част на р. Струма, както и областите Мелник и Струмица , също и Видинска, Белградска и Врачанска област. Междувремнно докато Асеневци жънат военни успехи, назрява недоволство сред болярите от провежданата политика. През 1196г. по време на поход във Византия, цар Асен става жертва на дворцов преврат, оглавен от братовчед му Иванко, който застава на престола. По време на тези размирици Византия предприела два похода към България. Българският владетел цар Петър напуснал Преслав и обсадил Търново , при което Иванко избягал във Византия. Само година след заемането на престола (1197г.) Петър също става жертва на преврат, подготвен от болярите. Делото на първите Асеневци е продължено от брат им Калоян. Основна цел на управлението му става възобновяване могъществото на България в старите и граници, както и издигане на международният и авторитет. Въстанието на Асен и Петър е с изключителна важност за българската държава, тъй като възстановява държавната организация. По време на управлението на първите Асеневци били отвоювани част от българските земи, а при Калоян държавата се разширила, властта на владетеля укрепнала, а сключването на уния с Рим, поставило България в равностойно положение с останалите европейски държави. Използвана литература Палангурски. Милко., Лекционен курс, Велико Търново, 2022 Лазаров. И., Тютюнджиев. И., Палангурски. М., Стойчева. В., Петков. П., История на България - тестове и конспекти, Велико Търново, 2003, „Слово“ Учебник по История и цивилизация за 11 клас, Пловдив, 2001, „Просвета“ Косев. Д., Христов. Хр., Ангелов. Д., Кратка история на България, София, 1962, „Наука и изкуство“ Изтегляне 25.45 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2