Rue Belliard/Belliardstraat 99 — 1040 Bruxelles/Brussel — belgique/belgië

Енергетика / транспорт

• 
  Насоки за трансевропейските телекомуникационни мрежи (изменено предложение)
  

• 
  „Син пояс“ за морските превози на къси разстояния (постоянна програма)
  

7. ВЪНШНИ ОТНОШЕНИЯ

• 
  Европейски доброволчески корпус за хуманитарна помощ: улесняване и насърчаване на участието на гражданите от всички държави членки на Съюза (проучвателно становище по искане на литовското председателство)
  

• 
  ЕИСК приветства осъществяването на инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“, тъй като тя насърчава участието на европейските граждани в хуманитарната област, по-специално посредством организациите на гражданското общество.
  

• 
  Тази инициатива следва да улеснява участието на държавите членки с по-малко опит в хуманитарни дейности и предприемането на конкретни действия, които да засилят участието на доброволци от тези държави и окажат подкрепа на техните социални и хуманитарни организации. ЕИСК подчертава, че съществуването на различаващи се закони в областта на доброволчеството в отделните държави членки може да повлияе отрицателно върху инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“.
  

• 
  ЕИСК споделя изразените възгледи в Европейския консенсус относно хуманитарната помощ във връзка с целите и средствата на хуманитарната дейност и споделя своето убеждение, че хуманитарната помощ включва защитата на жертвите на хуманитарните кризи и опазването на тяхното достойнство, както и зачитането на правата им. Включването на доброволците следва винаги да се извършва въз основа на нуждите и след анализ и оценка на ситуацията и нуждите на населението, засегнато от бедствия или сложни кризи.
  

• 
  В предложението на Комисията за регламент се подчертава необходимостта от установяване на стандарти за всички етапи от процеса на участие на доброволци. ЕИСК предлага споменатите стандарти да се основават на добрите практики на хуманитарния сектор и на вече съществуващите значими инициативи.
  

• 
  Има необходимост от разработване на механизми за сертифициране на организациите, които се основават на опита в хуманитарния сектор и натрупаните достижения. Критериите за сертифициране, като например прозрачност, отчетност, свободна конкуренция и равенство на възможностите, следва също да са приложими, макар и да трябва да се адаптират към приемащите организации в засегнатите държави.
  

• 
  Успоредно с професионалното техническо обучение е необходимо да се даде приорипеп на обучението по отношение на ценностите, зачитането на засегнатото население, междукултурното измерение, психо-социалното измерение на помощта и др.
  

• 
  Участието на предприятия, които имат опит в областта на корпоративното или други вид доброволчество трябва да бъде проучено, за да се засили ролята на МСП в тази област.
  

• 
  Нелегалната имиграция по море в Евро-Средиземноморския регион (становище по собствена инициатива)
  

• 
  Права на човека: Комитетът изразява загриженост относно увеличаващите се в Европа нетърпимост, расизъм и ксенофобия спрямо имигрантите, т.нар. „други“. Човешките права на нелегалните имигранти трябва се зачитат във всеки един момент;
  

• 
  Спасяване на човешки живот в морето: за всеки човек, изложен на опасност в морето или при рискови ситуации, в това число и нелегален имигрант, трябва да бъдат предприети спасителни действия и ЕС трябва да приеме политика относно слизането на сушата, която да не увеличава тежестта върху държавите членки, които посрещат несъразмерен приток на имигранти;
  

• 
  Право на убежище и предоставяне на убежище: трябва да се гарантира принципът за забрана за връщане на границата, и всички лица, които се нуждаят от международна закрила, трябва да могат да подадат молби в ЕС.
  

• 
  Репатриране на нелегални имигранти: Комитетът предлага европейската политика на връщане да се основава на доброволен подход и зачитане в най-висока степен на хуманните ценности.
  

• 
  Интегрирана европейска политика в областта на нелегалната имиграция, основаваща се на солидарността: ЕИСК счита, че за да се гарантира зачитането на основните права, следва да се подобри солидарността на ЕС с държавите членки, които поради географското си положение приемат много жертви на престъпни мрежи за трафик на хора, пристигащи по нелегални начини.
  

• 
  Сключване на споразумения с трети държави: Основната цел на диалозите на ЕС по въпросите на миграцията и мобилността с трети страни трябва да бъде улесняване на законната и организирана миграция. ЕИСК отбелязва също така, че следва да се положат всички възможни усилия, за да се противодейства категорично на организираната престъпност.
  

• 
  Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки на Европейския съюз (Frontex): Frontex следва да продължи да се трансформира в истинска европейска агенция за сътрудничество по външните граници, с по-големи задължения в областта на координацията на съвместната дейност на ЕС по външните граници на държавите членки.
  

• 
  Финансиране: ЕИСК подчертава, че въпросът за възпирането и управлението на имиграционните потоци като цяло е общ за ЕС, което трябва да се отрази и при разпределянето на финансовата тежест на инструментите, необходими за провеждането на ефективна политика.
  

• 
  Гарантиране на жизненоважния за ЕС внос чрез настоящата търговска политика и другите свързани с нея политики на ЕС (становище по собствена инициатива)
  

• 
  да постави възможно най-силен акцент върху постигането на максимална рационализация и ефективност на ресурсите, иновации и замяна на ресурсите, чрез устойчиво използване, повторна употреба и рециклиране на енергията и ключовите стратегически метали, полезни изкопаеми и други природни ресурси;
  
• 
  да изготви устойчива търговска политика и да наблюдава ограниченията на износа, наложени от трети страни;
  
• 
  да съгласува своята стратегия за суровините с програмата на ЕС за развитие, с особено внимание към страните от АКТБ, най-слабо развитите страни, развитието на ОСП и ОСП+ и все още продължаващите преговори по споразумения за икономическо партньорство (СИП).
  

Комитетът приветства в частност:

• 
  напредъка, постигнат от инициативата на Комисията за суровините⁵;
  
• 
  акцента върху Европейското партньорство за иновации.
  

Въпреки това Комитетът смята, че съществува необходимост от:

• 
  пълноценно и активно участие на гражданско общество, не на последно място поради факта, че заинтересованите страни и потребителите играят централна и отговорна роля за гарантиране на максимална степен на повторно използване и рециклиране и намаляване на отпадъците;
  
• 
  ефективно управление на ключовите световни ресурси на световно равнище;
  
• 
  по-координиран подход на ЕС по отношение на жизненоважния внос;
  
• 
  активно провеждане от страна на ЕС на „дипломация в сферата на суровините“ на равнище Г-20, УНКТАД и СТО;
  
• 
  създаването на ефективни механизми за изпълнение на международно равнище;
  
• 
  спешни действия в рамките на помощта за развитие, предоставяна от ЕС за развиващи се страни с пълното участие на гражданското общество, с цел да бъдат идентифицирани необходимите политики, институции и инфраструктури за обвързването на приходите от стоките с постигането на резултати от развитието, включително ЦХР и бъдещи ЦУР;
  
• 
  по-добро ангажиране на частния сектор и социалните партньори в прилагането на основните конвенции на МОТ, ръководните насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия и конкретните насоки на ОИСР за отговорни вериги за доставки в минното дело и добивния сектор, както в развити, така и в развиващи се държави.
  

• 
  Участие на частния сектор в рамката за развитие за периода след 2015 г. (проучвателно становище по искане на Комисията)
  

• 
  Необходимо е по-засилено участие на частния сектор в рамката за развитие след 2015 г.
  

• 
  Частният сектор играе основна роля в борбата срещу бедността в света, тъй като създава работни места, произвежда стоки и услуги, създава приходи и ползи и допринася чрез данъците, които плаща, за покриване на публичните разходи, при зачитане на принципите на сътрудничество, признати на международно ниво.
  

• 
  При създаването на работни места частният сектор трябва да зачита основните икономически и социални права, по-специално основните конвенции на МО и Програмата за достоен труд на МОТ.
  

• 
  Подкрепата за частния сектор в развиващите се страни следва да се основава на принципите на прозрачност, достъп до обществени поръчки, ефективност, целенасочено използване на ресурсите и отговорност.
  

• 
  Частният сектор се нуждае от благоприятна бизнес среда, която включва зачитане на общопризнатите демократични принципи, улеснява растежа на предприятията, намалява бюрокрацията, повишава прозрачността, намалява корупцията и насърчава инвеститорите.
  

• 
  Социалната корпоративна отговорност трябва да се разглежда като доброволна инициатива от страна на предприятията и признак за придържането им към принципите на етичното предприемачество.
  

• 
  Организациите на бизнеса в развиващите се страни трябва да засилят капацитета си. Би трябвало да се подкрепи развитието на техния капацитет, включително с помощта на партньорски организации в развитите страни. Програмата „Еразъм“ за млади предприемачи следва да бъде отворена за кандидати от развиващите се страни.
  

• 
  Развитието на частния сектор изисква по-засилена подкрепа за обучението и придобиването на умения за най-важните технологии, по-специално в полза на нискоквалифицираните работници.
  

• 
  Трябва да се отдели специално внимание на добивната промишленост и на сектора на суровините, в които трябва да се прилагат стриктно изискванията за опазване на околната среда, социалните условия на работниците и устойчивия характер на икономическото развитие на страната.
  

• 
  Особено внимание трябва да се обърне на МСП. Придобитият в Европа опит би трябвало да бъде предаден по подходящ начин на развиващите се страни.
  

• 
  Устойчиви промени в обществата в преход (проучвателно становище по искане на литовското председателство)