С ъ д ъ р ж а н и е том I текст
Геоложка и тектонска характеристика
Изтегляне 0.65 Mb.
|
1.3. Геоложка и тектонска характеристикаРайонът на площта за оценка се изгражда от различни по гене-зис и състав скали с от докамбрий до съвременни, което определя из-ключително пъстра стратиграфска картина. Докамбрий Берковска група - BrP E Това са най-старите скали и се разкриват в южните части на района, билните части на Стара планина. Това са метаморфни скали - филити, диабази, кварцити, хлоритови, кварц-хлоритови, серицитови шисти. Тези метаморфити се процепват от многобройни метаморфни квар-цови жили. Към тази единица се причисляват и мраморите в района на вр. Бузлуджа - дребнокристалинни, плътни, тънкоивичести с дебелина на отделните слоеве 4 до 5 см. Триас Петроханска теригенна група - T_S11_T Седиментите от тази група, разкриващи се в южните части на района са червени или пъстрооцветени. В долната си част това са едро-зърнести кварцови или аркозни пясъчници, които се прослояват от дреб-нокъсови конгломерати, изградени от различни магмени и метаморфни скали и кварцови късове. Пясъчниците се прослояват от алевролити и аргилити. Скалите са оцветени в пъстри тонове от светлосиви до вио-летово-червеникави. Горната част на разреза е представена от редува-щи се аргилити, алевролити, дребнозърнести пясъчници оцветени в си-возеленикави с тъмносиви и по-малко в червеникави тонове. Тази горна част е характерна за групата повсеместно. Искърска карбонатна група - T_S11-3_T Тази група обединява всички карбонатни единици в триаса и включва над 20 свити. За района тя се разглежда като цяло, тъй като се разкрива в южните части и почти не се включва в площта за оценка.Най-общо групата е представена от дебел карбонатен комплекс в който преобладават доломитите. В средата комплекса се прослоява от аргилити и варовици, а в горнището са варовици. Това определя и от-делните свити в групата които трудно се разчленяват. Ю р а Костинска свита, Озировска свита - J_S11-2_T Разкриват се като тесни ивици в южната част на площта. Костинската свита е представена от дребно до едрозърнести, по-рядко грубозърнести кварцови пясъчници до кварцитизовани пясъчни-ци и кварцити със сив, сивожълтеникав до розовочервеникав цвят. Де-белината им не надминава 40-50 м. Озировската свита следва с бърз ли-толожки преход над пясъчниците на Костинската свита. Тя е представе-на от сиви до тъмносиви, песъчливи варовици, които при изветряне ста-ват шуплести. Варовиците съдържат голямо количество фосили (бивалвия, брахиоподи, криноиди, белемнити и др.). Двете свити в площта вървят заедно прехождайки една в друга и затова заедно са дадени на КФМ. Горна юра - Долна креда Нешковска свита, Златаришк?-Черн??съмската свита - IV J_S13_T_S0kmT -K_S11_T_S0bs_T Тази група свити, наречена още Централно-балканска флишка група, се разкрива южно-югоизточно от гр. Габрово. Нешковската свита е представена от сиви, на места розови, слабопесъчливи мергели до варовити аргилити. Те се прослояват рядко от тънки пластове варовити дребнозърнести пясъчници. Дебелината на свитата е няколко метра. Над нея следват седиментите на Златаришката свита с песъчлив флиш и Черн?осъмската свита с типичен флиш, които показват преходни белези и са обединени в Златаришк?-Черниосъмска свита. Характерното за тази смесена свита е редуването на дебели пачки с такива с тънка ритмичност. Дебелите пачки са с едра ритмичност и се изграждат от пясъчници и алевритови мергели. Сред тях се наблюдават дребнокъсови конгломерати, гравелити и тънки прослойки от глинести варовици. Пачките с тънка ритмичност са типично флишки седименти - пясъчници, алевролити, алевритови мергели. Общата дебелина на групата свити е над 250 м. Костелска свита - ksJ_S13_T_S0t_T-K_S11_T_Sbs_T Има сравнително ограничено разпространение в района на село Станчов хан и южно от гр. Плачковци. Свитата е представена от конгло-мерати, гравелити, грубозърнести пясъчници и силно алевритови мерге-ли, често прехождащи в смесени скали. Редуването на скалите е нерав-номерно, като дебелината на прослойките варира от см. до няколко метра.Разнообразния състав на седиментите от свитата се проявява в разнообразието на скалните късове в конгломератите. Независимо от зърнометричния си състав те са изградени от кварц, кварцити, късове от метаморфни скали и варовици, гранитоидни скали. Късовете са силно заоблени и здраво свързани с варовито-песъчлива спойка. Разкритата дебелина на свитата е от порядъка на 100 - 120 м. Златаришка свита - zJ_S13_T_S0t_T - K_S11_T_S0bs_T Разкрива се в района източно от с. Габровци, южно от с. Плаково и северно от с. Средни колиби. Свитата е характерна с флишоидната алтернация на пясъчници, мергели и глинести варовици. В основата си разреза започва с тънкослойно редуване на мергели и глинести варовици, но след 15 - 20 м веднага се налага дебелослойна алтернация с различни дебелини от 15-20 до 40-50 м на пачките от пясъчници и мергели. Глинестите варовици тук са тънки и редки сантиметрови прослойки предимно сред мергелите.Самите мергели са разнородни по състав и на места се прослояват от пясъчници и алевролити, но мергелите са тези които преобладават облика на пачките. Пясъчниците са от дребно до грубозърнести с преобладаване на средно и едрозърнести, варовити и наситени с овъглени растителни останки. Независимо от литоложкото разнообразие свитата е със сравнително постоянни разрези в разкритията си. Има богато фаунистично съдържание - главно представители на амонитите. Дебелината на свитата надхвърля 1500 м. Долна креда Хъневска свита - hK_S11_T_S0bs-h_T Разкрива се като 1,0-1,5 км. ивица с посока запад-изток, източно от гр. Дряново до селата Средни колиби, Яковци, южно от разкритията на Златаришката свита. В западна посока Хъневската свита изклинва между седиментите на Камчийската свита и Батошевския репер при махала Големи Българене. Свитата е представена главно от смесени скали, алевритови глинести мергели и преходите между тях, рядко пясъчници или алевролити. Пясъчниковите прослойки са единични с 10-15 см. дебелина. Скалите са наслоени, но силно ронливи, набогатени на овъглени растителни останки. Особени белези на свитата са несортираните скали, които идват в монотонни разрези. Липсата на сортировка и определена закономерност пр?дава хаотичност на скалите. Дебелината й варира в широки граници и се движи в границите от 200-250 до 1000 м. Батошевски репер - bt K_S11_T_S0V_T Разкрива се в централната част на площта, източно от селата Искра и Долна Драгойча, а на изток от тях до село Багалевци и южно от Средни колиби и Гърдевци. Изгражда се от алевритови мергели, алевролити, разнозърнести пясъчници, гравелити, конгломерати и варовици. Варовиците са обикновено наситени с корали. Необичайното при-съствие на корали сред грубозърнестите и несортирани скали е дало ос-нование, по-рано варовиците да се датират като аптски. По-късно е приета валанжска възраст заедно с останалите скали. Успоредно с многообразието на литоложкия състав Батошевския репер е характерен и с разнородност по отношение на отделните скални разновидности. Алтернацията им е абсолютно незакономерна, с различна дебелина на пластовете, от см. до няколко метра, налагащо се с участието на конгломератите, които изпкват рязко на фона на несортираните мергели и на места достигат до 45 метра. Пясъчниците са също ма-сивни, но на места както и алевролитовите прослойки - изклиняват ле-щовидно в общата маса от несортирани мергелни скали. В площта между р. Дряновска и р. Веселина Батошевския репер се явява като обособено геоложко тяло вместено сред седиментите на Хъневската свита, а западно и източно то се явява подложка на Камчийската свита. На юг се разкрива под палеогенските седименти, контакти-те с които много често са тектонски. Границите на Батошевския репер са секущи по отношение на включващите ги скали. Това го откроява ка-то типичен репер откъдето е и името му. Дебелината на батошевския репер е от порядъка на 100-200 м, като в източна посока тя е около 300-400 м. Камчийска свита - km K_S11_T_S0v-h_T Разкрива се в северната част на площта Габрово и северно от него, през Дряново и Соколово, на изток селата Нацовци, Планово, Ки-лифарево, Церова кория. Още по-наизток до към гр. Елена свитата е разкрита като тясна ивица. Камчийската свита е представена от незакономерно редуване на мергели и пясъчници. Обикновено дебели пачки мергели (20-30 до 100 - 120 м.) на места с тънки и редки пясъчникови (или алевролитови) прос-лойки се редуват с различно дебели до 10 м. пачки от пясъчници, как-то и техните пластове са разделени с тънки мергелни прослойки. Пясъч-ниците са дебелослойни сиви, сивозелени средно до едрозърнести варо-вити и масивни. Дребнозърнести и глинесто-варовити са само пясъчни-ковите прослойки сред мергелните пачки. Мергелите са сиви до тъмно-сиви, тънки, плътни, глинести или слабо алевритови. Пясъчниковите пачки с максимална дебелине са характерни за средната част на разре-за и те коронясват по високите части на релефа (североизточно от Пла-ково, северно от Нацовци). На някой разкрития в пясъчниците се наблюдават две взаимно-перпендикулярни пукнатинни системи 260° и 170°. Наблюдава се и още една паралелна на наслоението. Дебелината на Камчийската свита е различна и определянето и е трудно поради допълнителните гънки, но е в порядъка около 1000 м. На север се покрива от Горнооряховската свита. На юг заляга върху Златаришката свита и се покрива с ъглова дискорданция от палеогенски-те седименти. Горнооряховска свита - gK_S11_T_Sh-ap_T Има по-ограничено разпространение. Явява се като подложка на Стражанската и Балванската синклинали. Тя заляга с нормален преход върху Камчийската свита и се покрива от Крушевската и частично от Кормянската свита. Представена е от глинести мергели прехождащи в слабо алеври-тови варовити глини. Те се прослояват от редки и тънки прослойки от алевролити, пясъчници и рядко от органогенни варовици. В северна по-сока пясъчниците силно намаляват. Дебелината на Горнооряховската свита е в порядъка 450-600 м. Ловешка ургонска група - knK_S11_T_S0b - eK_S11_T_S0b-ap_T Разкрива се по цялото възвишение Стражата, северно от Габро-во и оформя Стражанската синклинала. В площта се разкрива още в юж-ното бедро на Балванската синклинала. Тя е представена от издържана литостратигрфска последователност състояща се (отдолу-нагоре) от Кор-мянска пясъчникова свита, Крушевска варовикова свита, Еменска свита (с нейния Дебелцовски клин) и Българенска теригенна свита. Кормянска пясъчникова свита - knK_S11_T_S0b_T Кормянската свита се разполага върху мергелите на Горнооря-ховската свита в обсега на Стражата. Изгражда се от пясъчници и алев-ролити. В долната част се срещат глинести мергели, а в горнището се наблюдават и неиздържани органогенни варовици. Дебелината на свитата е около 50 м. Крушевска варовикова свита - krK_S11_T_S0b_T Разкрива се в бедрата на Стражанската синклинала и южното бедро на Балванската синклинала. В района на Страржата свитата има постепенен преход над теригенната Кормянска свита. Прехода се бележи от твърде рязка поява на варовици. Те са разнообразни - биодетритус-ни, оолитни и други, но с типично ургонски характер. Дебелината на свитата е около 40 м. и изгражда стръмните долни и средни части от скалните откоси на Стражата. В южното бедро на Балванската синклина-ла варовиците на Крушевската свита се разполагат директно върху мер-гелите на Горнооряховската свита, като границата е рязка поради смя-на на литоложкия състав. Нейното ограничено разпространение тук се следи от с. Шемшево на запад. Представена е също от разнообразни по структура и фосилно съдържание варовици. Рядко, локално всред варо-виците се установяват прослойки от пясъчници. Дебелината на свитата тук се заменя в широки граници от няколко метра до 100 м. Варовиците от Крушевската свита са склонни и към окарстяване, особено в горните нива на разреза. Еменска варовикова свита - eK_S11_T_S0b-ap_T Участва в изграждането на Стражанската и Балванската синкли-нали. Тази свита е едно сложно геоложко тяло с много сложни хоризон-тални и вертикални взаимоотношения в рамките на Ловешката ургонска група. При Стражата свитата е представена единствено от Дебелцовския си клин. Той има за долна граница не Българенска свита, а Крушевска. Изграден е от чисти, светли, порцелановидни варовици. Дебелината на Еменската свита е 30-40 м. и изгражда горните части на стръмните откоси на Стражанското плоскогорие. В района на с. Ветренци - В. Търново свитата е представена от сравнително долните части на разреза, съответствуващи на Дебелцов ския клин. По тази причина както отдолу, така и отгоре варовиците контактуват с теригенните скали на Българенската свита. Границите са литоложки добре изразени. Свитата е с разнообразен литоложки състав, като съществена роля играят варовиците. Те са светли, чисти, финозърнести с порцела-новиден изглед с типичен ургонски вид. За Еменската свита е характерно това, че нейното разпростра-нение оконтурва развитието на Ловешката ургонска група. Варовиците в Еменската свита са чисти с високо съдържание на карбонатно вещество (над 90 %). Същото се отнася за лежащата под нея Крушевска варовита свита. Варовиците в тези две свити поотделно, или в определена комбинация, съчетано с тектонските фактори, са склонни към окарстяване, за което има твърде много примери (Дряновската пеще-ра, Еменската пещера и др.). Българенската теригенна свита - bnK_S11_T_S0b-ap_T Разпространението й следва Еменската свита в Стражанската и Балванската синклинала. Поради сложни вертикални и хоризонтални взаи-оотношения между двете свити, в едни случаи Българенската свита е подложка, а в други покрива Еменската свита. Нормално от авторите се приема, че Еменската свита е по-млада. Българенската свита е характерна с пъстър литоложки състав: разнообразни пясъчници - ту по-глинести, ту по-варовити, глинести скали - алеврити до глинести мергели, варовици - оолитови, биодетри-тусни, биоморфни с теригенни примеси. Карбонатните разновидности се срещат по-често в долните части на разреза. Дебелината на Българенската свита в Стражанската синклинала достига 150 м. Горна креда Русалска свита; Надвъглищна мергелна задруга Въгленосна задруга; Основна теригенна задруга - K_S12_T_S0cm-t_T Тази серия от ценоман-туронски седименти е обединена в едно на КФМ поради естеството на задачата. Разкрива се в южните части на площта - южно от гр. Плачковци, с. Станчов хан и южно от него. Основна теригенна задруга - представена основно от конгломе-рати с пъстър изглед, червеникаво-зеленикав цвят и едрозърнести де-белопластови пясъчници. Дебелината на задругата нормално е 10 м, но достига и до няколко десетки метра. Въгленосна задруга - нормално следва на основната. Изграде-на е от не особено закономерно разположени аргилити, въглищни аргили-ти, въглища, тъмни мергели и пясъчници. В горните части на задругата, в различни интервали идват 4 - 5 прослойки с дебелина до 1 м. черни глинести шисти с различно количество въглищно вещество. Дебелина на задругата около 50 м. Надвъглищна мергелна задруга - нормално прехожда от въгленос-ната задруга. Изградена е от тънкослойни до финоивичести, сиви, чер-ни до сивозелени глинести варовици и мергели, които при изветряне стават жълтокафеникави. Дебелината на задругата е около 70-80 м. Русалска свита - заляга нормално на Мергелната задруга и е представена основно от плътни, бели, звънки, здрави кварцитизовани пясъчници. Дебелина на свитата около 100 м. Беленска варовиково-мергелна сввита; Варовикова задруга; флишоподобна задруга - VIK_S12_T_S0t-s_T Тези литостратиграфски единици от горната креда са отделни, но има разкрития с. Станчов хан и южно от него, където подялбата им е трудна и затова вървят заедно. 30 - Флишоподобна задруга - по-долу ще бъде описана по-подробно. Изградена е от редуване на мергели, варовици и пясъчници. Варовиковата задруга е изградена от варовици с прослойки от брекчоконгломерати и пясъчници. Характерна особеност е наличието на флинт във варовиците. Беленската варовито-мергелна свита е известна в литературата като “ветрилски мергели”. Тя е изградена от сиви, гълъбови, сивозе-лени варовити мергели до глинести варовици. Тектонски обработени те-зи скали имат добре изразен кливаж, който заличава слоистостта им. Дебелина на свитата - от порядъка на 30 - 150 м. Флишоподобна задруга - 8K_S12_T_S0t-s_T Разкрива се в югоизточната част на площта в района на село Кладни дял. Представена е от мергели, варовици и пясъчници, с пове-че или по-малко белези на флиш. Мергелите са сиви до тъмносиви, алев-ритови с фина слоистост и имат добра цепителност по нея. Пластовете са няколко см. дебели. Варовиците също са сиви до тъмносиви глинес-ти, често песъчливи. Дебелината им е около 0,30-0,50 м, рядко по-дебели. Пясъчни-ците - светлосиви с дебелина на пластовете 0,10-0,50 м. Характерно е окременяването на мергелите и варовиците, което е неравномерно и се наблюдава в отделни слоеве, където скалите са превърнати в черни силицити. Варовикова задруга - 9K_S12_T_S0cp_T Разкрива се в югоизточната част на площта, източно и южно от с. Вонеща вода. Изградена е от варовици с прослойки от брекчоконгло- мерати и пясъчници. Характерно за варовиците е наличието на флинт, който идва като лещи или пластообразни конкреции с дебелина до ня- колко см. и се разполагат успоредно на слоистостта. Брекчоконгломе- 31 - ратите които прослояват варовиците са изградени главно от седиментни скали. Рядко варовиците се прослояват от пясъчници. Дебелината на задругата е от порядъка на 150-350 м. Горна креда и палеоцен Варовикова органогенна задруга - 8K_S12_T_S0m_T-Pg_S11_T_S01_T Тази задруга касае варовиците, които като тясна ивица се раз- полагат по северното и южно бедро на Габровската синклинала. Мнение-то на едни автори за възрастта на задругата е, че е изцяло мастрих-тска, а на други, че се касае за мастрихт - горнопалеоценска. Пора-ди малките мощности и неиздържаните фациални особености на скалите, задругата трудно може да бъде точно датирана, на най-правдоподобна е мастрихт-горнопалеоценска възраст. Варовиковата задруга се разполага трансгресивно върху Кам-чийската свита и има същия дискорданс със седиментите на палеогена. Задругата е изградена от варовици. В основата варовиците са с кре-мачни ядки нагоре в разреза са дебелослойни варовици с прослойки от песъчливи варовици. Дебелината на задругата е от 10 м. до 30-40 м. Палеоген Палеогенските седименти изграрждат ядката на Габровската син-клинала и заемат южните части на площта. Палеоценски скали изграждат и ядката на Балванската синклинала в северните части на площта. Източнишка свита; Варовикова задруга; Алевролитова задруга - IХPg_S11_T_S01_T Тези литостратиграфски единици следват една след друга, с постепенен преход, имат сравнително малки дебелини и трудно се окон-турват самостоятелно, поради което на КФМ се разглеждат заедно. 32 - Източнишка свита. Обикновено дебелината и е малка 5-6 м. (из- точно от с. Вонеща вода), но в района на гр. Трявна - вр. Елова мо-гила дебелината им е около 50 м. Свитата се изгражда от мръсносиви алевролити до дребнозърнести варовити пясъчници и глинести варовици. Рядко идват бели кварцови пясъчници (5-6 м) или дребнокъсови конгло-мерати. Варовикова задруга. Следва немалко над Източнишката. Предста- ена е от тямно до гълъбовосиви масивни варовици с изобилна фауна. Характерна особеност на варовиците е голямото количество флинтови конкреции. Конкрециите са цилиндрични, удължени или дървовидно раз-клонени напомнящи ходове на червеи, което ги отличава от флинтовите конкреции във всички останали седименти. Варовиците са окарстени, като западно от гр. Трявна има и го-леми въртопи “Марина дупка” и др. карстови форми. Дебелина около 25 до 30 м. Алевролитова задруга. Представена е от сиви до тъмносиви, ва- ровити, дребнозърнести пясъчници. Характерно за тях е неравномерното, петнисто оцветяване в сиви, жълтеникаво-белезникави тонове. Дебели-ната на задругата е в порядъка 10 - 30 м. Комаревска свита - ko P_S11_T_S01_T Свитата изгражда почти непрекъсната ивица по южния (между Енечевци и Люляците) и по северния ръб (между Люляците и Габрово) на Габровската синклинала. Североизточно от Габрово (вр. Градището), южно от Орловци до Боженците до към Трявна е развита друга непрекъс-ната ивица. Свитата в основата си започва с глинести варовици с кремъчни конкреции, окременени битуминозни варовици. Нагоре в разреза следват варовици с или без глинесто и песъчливо вещество, дебелослойни био- гени варовици с кремъчни конкреции. Тези варовици много приличат на 33 - органогенните варовици от Варовиковата органогенна задруга с маст-рист - долен - палеоценска възраст. Варовиците са склонни към окарстяване особено в местата къде-то неравномерно разпределеното карбонатно вещество е събрано. Окарс-тяване се наблюдава по разкритията навсякъде. Дебелината на свитата е в порядъка на 60-80 м. Задруга на дебелопластовия флиш - VIIIPg_S11_T - Pg_S12_T_S02_T Флишките седименти на задругата изпълват Габровската синкли-нала. Изгражда се от тънкопластова алтернация на варовити аргилити до глинести маргели с пясъчници. Нагоре в разреза преобладават пясъч-ниците с по-дебели пластове 2-3 м, които не преминават в конгломера-ти. Дебелината на флишката задруга надхвърля 1000 м. Пясъчникова задруга - 15 Pg_S12_T_S01_T Разкрива се по северното бедро на Габровската синклинала, се-верно от Трявна и Вонеща вода до Буйновци. Задругата е изградена из-ключително от пясъчници. Те са бели, кварцови с малко количество ва-ровита спойка и са дебелопластови до масивни. Дебелината им е от от 20 - 25 м. Луковитска свита - ltPg_S01-2_T Разкрива се в площта на Люляците, Трънско, поречието на ре-ка Янтра при Габрово, на изток Източник, Жълтеш, Енчовци, Боженци до р. Тревненска. Свитата е изградена от пясъчници, алевролити, глинес-ти мергели и е с флишоидан характер. Дебелината й е около 800-900 м. Шемшевска свита - SPg_S12_T_S11_T Разкрива се в ядката на алванската синклинала. Представена е от дребнозърнести пясъчници до алевролити. Някъде пясъчниците са рах- 34 - ли, а другаде преминават в конгломерати. В по-горните части на раз-реза се срещат и ядчести глинести варовици. Дебелината на свитата е около 45 м. Авренска свита - avPg_S12_T_S01_T Ограничено разпространение в ядката на Балванската синкли-нала между Леденик и В. Търново. Покрива Шемшевската свита и е пред-ставено от мергели които при изветряне силно се накалемяват. Дебели-ната й е 45 м. Старопатишка свита - spPg_S12_T_S02_T Разкрива се основно южно от Плачковци, като на изток и север се зацепва латерално с Луковитската свита. Изгражда се от пясъчници, гравелити и конгломерати, а в подчинено количество са алевролитите и аргилитите. Дебелината на свитата е твърде бързо изменяща се от 40 - 50 м. до 100-150 м. Неоген Базалти - сN Това са изолирани разкрития като дайки с дебелина 1 - 2 до 4 - 5 м. и с дължина няколко десетки метра, или като пластообразни тела (силове), Вонеща вода с дебелина 10-15 м. и няколкостотин метра дължина. Разкрития при Габрово, Голям Кръстец, спирка Бъзовец, Воне-ща вода, Яковци. Базалтите са черни до сивочерни, много здрави с призматична отделеност. Те имат калциево-алкален характер. Базалтовите тела и дайки пресичат скали с най-различна въз-раст от протерозоя до палеогена включително. 35 - Кватернер Делувиални образувания - dQ_S1p-h_T Покриват различни части на релефа, както заравнени била на височини, така и склонове и подножия. Съставени са предимно от глини - безструктурни, в различна степен песъчливи. Те съдържат още валуни, чакъли, пясъци от подложката или околните скали. Дебелината на делувиалните седименти се движи от няколко см до 2-5 м, като в отделни части са извън този интервал. Алувиални отложения - aQ_S0h_T Алувиалните отложения са привързани към русловите части на реките и заливните им тераси. Това са реките Белица и Дряновска и техните притоци до вливането им в р. Янтра. Алувиалните отложения нямат широко площно разпространение. Те са съставени от валуни, разнозърнести чакъли, глини и пясъци, като последните са в подчинена роля Дебелината на алувия не надхвърля 5-6 м. В тектонско отношение, площта за оценка попада в обсега на ъщинския Предбалкан и на юг граничи с Балканските структури. От юг на север тектонските единици, които са със запад-източни оси, се раз-полагат в следния ред: Габровска синклинала, Габровска антиклинала, Стражанска синклинала, Севлиевска антиклинала и Балванска синклинала. Габровска синклинала В най-западната част на големия Габровско-Лудокамчийски син- клинорий се намира Габровската синклинала. Бедрата й са изградени от горнокредно палеоценските седименти, а е запълнена от флишките отло- жения на палеогена. На запад мастрихта е представен от варовици, а в източна посока те се заменят от варовити мергели. Северното бедро на 36 - синклиналата е полегато, а южното стръмно, на места обърнато и услож-нено от многобройни второстепенни гънки, разкъсвания и навличания, особено южно от гр. Плачковци. Северното бедро на синклиналата, на изток от гр. Габрово се усложнява от Тревненската дислокация, по кая-то цялата синклинала е надхлъзната на север. Особено голямо е това навличане източно от с. Вонеща вода, където придвижването е около 5-6 км. на север. В обсега на Тревненската дислокация са водопроявле-нията на минерални води при гр. Трявна и с. Вонеща вода. Габровска (Лопушанско-Съботковска) антиклинала Площта на задачата обхваща източната част на антиклиналата, като по-източно се разполага Еленската антиклинала. Северното бедро на Габровската синклинала е южно на антиклиналата, а южното бедро на Стражанската синклинала е северно. То е представено от седиментите на Ловешката ургонска група. Габровската антиклинала е запълнена с отложенията на Камчийската свита и Батошевския й репер. Стражанска синклинала Разполага се на север от източната половина на Габровската антиклинала. Тя е асиметрична с по-стръмно южно бедро. Бедрата на синклиналата са изградени от отложенията на Камчийската свита, а е запълнена от седиментите на Ловешката ургонска група (Кормянска те-ригенна, Крушевска варовита, Еменска варовита и Българенска териген-на свити). Стражанската синклинала е твърде усложнена от разломи на-пречно на простиранието й. Севлиевска антиклинала На юг е ограничена от Стражанската синклинала, а на север от Балванската синклинала. Бедрата й са изградени от Ловешката ургонска група, а е запълнена от седиментите на Камчийската свита. Северното 37 - бедро на антиклиналата от запад на изток променя характера си. В за-падната част то е полегато, а на изток наклоните се увеличават така, че цялото бедро, маркирано от разкритията на Горнооряховската свита придобива флексурен характер, и в значителна степен то съвпада с Брестнишко-Преславската флексура. Балванска синклинала Това е тясна линейна асиметрична структура с екваториална ориентировка. Южното й бедро е стръмно и съвпада с Брестнишко-Прес-лавската флексура. То е изградено от скалите на Ловешката ургонска група (Крушевска, Еменска варовикови и Българенска теригенна свити) и залягащите под тях мергели на Горнооряховската свита. Наклоните достигат 35-40°. Дискордантно също северно с наклони 10° върху тях се разполагат седиментите на Шемшевската свита. Те заедно с отдолу лежащите Еменска и Българенска свити изграждат и северното бедро на синклиналата, което е значително по-полегато. Централната част доб-ре се маркира от Авренската свита. Оста на синклиналата минава през с. Леденик и на изток се следи до с. Шереметя. Синклиналата е разби-та от система напречни отседни и надлъжни разседни нарушения, които са елементи на Търновския разломен сноп. Изтегляне 0.65 Mb. Сподели с приятели:
|