Съставяне на карта на фактическия материал в М 1:25000

2.3. Съставяне на карта на фактическия материал в М 1:25000

• 
  по L Сигнатура L Брой L L ред L L елементи L єїїL
  

Съставена е карта на фактическия материал в М 1:25000 на 11 картни листи (граф. прил. от - 2 до - 12). Тя включва: издирена и събрана информация, интерпретирана и паспортизирана информация от архивни източници, информацията от теренните хидрогеоложки обследва-ния, обобщената геология, тектоника, хидрогеоложка информация и данни за замърсители.

2.4. Сондажни работи

Провеждането на сондажни работи в района на задачата е извършено след изпълнението на дейностите от т. 2.1, 2.2, 2.3 и съгласуване с отдел “Ползване и опазване на подземните води” към МОСВ.

Прокарани са 3 бр. сондажи с общ обем 310,40 л.м.

• 
  43 -
  

Теренните обследвания в Ловешката ургонска група и формирания в нея карстово-пукнатинен и пукнатинен водоносен хоризонт, обхванаха южното бедро на Балванската синклинала между селата Шемшево и Вет - ренци. То е изградено от варовиците на Крушевската и Еменска свита. Варовиците от южното бедро са със стръмно падение 50° на север, като след паралелни (изток-запад) разломи наклонът става 25°. Дренирането на варовиците в района на с. Ветренци става в карстов извор “Топли - ка” - 10 л/сек., който е привързан към разлома с посока изток-запад. Подобна ситуация в литоложко и тектонско отношение е югоизточно от с. Шемшево. Стръмно западащи варовици на север, разлом с посока изток - запад, който дели Крушевската и Еменска свити. Варовиците в северна посока се покриват от Шемшевската свита - пясъчници и мергели. При тази обстановка е заложен и прокаран сондаж Л-96. Задачата му е да подсече пълната дебелина на варовиците от Еменската свита, разлома (вертикален) след нея, след това варовиците от Крушевската свита. На повърхността липсва Българенската теригенна свита, която дели двете варовикови свити. Сондаж Л-96 е зададен и прокаран възможно най-близко до разлома и се намира на 1 км югоизточно от с. Шемшево.
Сондаж Л-96 пресича 60 м Еменската варовита свита и завършва в неразкриващата се на повърхността Българенска свита, като не подсича разлома и не достига Крушевската свита. Предвиденият обем сондажни работи не позволи продължаването му.
Подробна геолого-хидрогеоложка колонка на сондажа е приложе-на в доклада (граф. прил. - 14).
Предвидената киселинна обработка на сондажа не е правена. Интервалът от 9,80 м до статичното ниво 22 м е водопоглъщащ (до забоя се сондира с пълна водозагуба), което не позволява провеждане-то на киселинна обработка.
Проведоха се теренни обследвания на долнокредните седименти
в Габровско - Тревненския басейн, в източната част на Габровската

• 
  44 -
  

антиклинала. Съществуващата тенденция във флишоподобната серия за
увеличаване на теригенната съставка над глинестата от север на юг,
насочи вниманието към Батошевския репер. Той е изграден от незаконо-
мерна алтернация от алевритови мергели, алевролити, разнозърнести
пясъчници с налагащо се участие на конгломерати. Пясъчниците и
конгломератите са с различна дебелина на пластовете от няколко см
до десетки метри, като тези пластове изклинват лещовидно в общата
маса от несортирани мергелни скали. Такива дебелослойни пясъчници се
разкриват в района южно, югоизточно от гр. Дряново - селата Царева
ливада, Искра, Шушня, Радовци, Русиновци, Златевци. В отделни разкрития се наблюдава добре оформената напуканост - 260°, 170°, както и паралелна на наслояването. За избор на място на сондажа за проучване на пукнатинния водоносен хоризонт бяха предпочетени места, където седиментите на Батошевския репер се секат от разломи. Такива са на около 1 км източно от с. Искра, с разлом с югозапад-североизточна посока и непосредствено източно до с. Русиновци, с разлом с посока изток-запад. Заложени и прокарани са при с. Искра, сондаж Л-98 и при с. Русиновци Л-97, изцяло в седиментите на Батошевския репер. Сондаж Л-97 е прокаран до дълбочина 72,60 м, а Л-98 - 67,80 м като се счита,че е подсечена зоната на ?азуплатняване.
Подробни геолого-хидрогеоложки колонки на сондажи Л-97 и Л-98 са приложени в доклада (граф. прил. -- 15 и 16).
Сондажите са прокарани със сондажна апаратура УКБ-500 С-4. Сондирането е извършено ядково с видиеви и диамантени корони с диа - метър 93 мм. Процентът на извадената ядка се изчислява на над 70 %, което прави отделянето на литоложките разновидности достоверно. След просондиране сондажите са проширявани с триролкови длета, като мини-малния диаметър във водоносните хоризонти е 132 мм. За промивна течност е използвана само техническа вода.

• 
  45 -
  

Изтегляне 0.65 Mb.

Сподели с приятели: